Константин Стоилов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Държавник инфо |
{{Държавник инфо |
||
|име = Константин Стоилов |
|име = Константин Стоилов |
||
|портрет = BASA-568K-2-157-1-Konstantin Stoilov.jpg |
|портрет = BASA-568K-2-157-1-Konstantin Stoilov.jpg |
||
|длъжност = [[Министър-председател на България]] |
|длъжност = [[Министър-председател на България]] |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
|втори_мандат_предшестван от = [[Стефан Стамболов]] |
|втори_мандат_предшестван от = [[Стефан Стамболов]] |
||
|втори_мандат_наследен от = [[Димитър Греков]] |
|втори_мандат_наследен от = [[Димитър Греков]] |
||
| |
|роден_място = [[Пловдив]], [[Османска империя]] |
||
|роден_място = [[Пловдив]], [[Османска империя]] |
|||
|починал_дата = {{Дата на смърт и години|1901|3|23|1853|9|23}} |
|||
|починал_място = [[File:Flag of Bulgaria.svg|25px]] [[София]], [[Княжество България|България]] |
|починал_място = [[File:Flag of Bulgaria.svg|25px]] [[София]], [[Княжество България|България]] |
||
|партия = [[Консервативна партия]]<br> [[Народна партия]] |
|партия = [[Консервативна партия]]<br> [[Народна партия]] |
||
Ред 24: | Ред 22: | ||
}} |
}} |
||
{{стар стил}} |
{{стар стил}} |
||
'''Константин Стоилов Константинов''' е [[България|български]] държавник, един от ръководителите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]] в борбите срещу [[Търновската конституция]] през първите години на [[Княжество България]]. [[Министър-председател на България|Министър-председател]] през 1887 и |
'''Константин Стоилов Константинов''' е [[България|български]] държавник, един от ръководителите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]] в борбите срещу [[Търновската конституция]] през първите години на [[Княжество България]]. [[Министър-председател на България|Министър-председател]] през 1887 и 1894 – 1899 година. Основател и лидер на [[Народната партия]] от 1894 до смъртта си през 1901 година. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
=== Произход, образование и ранна работа === |
=== Произход, образование и ранна работа === |
||
[[Файл:Plovdiv-Konstantin-Stoilov-house.jpg|мини|300px|Родният дом на Стоилов в Стария град в Пловдив.]] |
[[Файл:Plovdiv-Konstantin-Stoilov-house.jpg|мини|300px|Родният дом на Стоилов в Стария град в Пловдив.]] |
||
Константин Стоилов е роден на [[23 септември]] [[1853]] г. в [[Пловдив]], [[Османска империя]]. Баща му е [[Стоил Константинов]] от [[Стара Загора]], а майка му [[Мария Моравенова]] е от видния копривщенски род [[Моравенови]].<ref name="kokerov">Кокеров, Георги. [http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm ''Създател на българската държавност''. Живот и дейност на доктор Константин Стоилов]. Във: Списание „НИЕ“, 2000 г., № 6. Посетен на 06 юли 2015 г.</ref> |
Константин Стоилов е роден на [[23 септември]] [[1853]] г. в [[Пловдив]], [[Османска империя]]. Баща му е [[Стоил Константинов]] от [[Стара Загора]], а майка му [[Мария Моравенова]] е от видния копривщенски род [[Моравенови]].<ref name="kokerov">Кокеров, Георги. [http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm ''Създател на българската държавност''. Живот и дейност на доктор Константин Стоилов]. Във: Списание „НИЕ“, 2000 г., № 6. Посетен на 06 юли 2015 г.</ref> |
||
Учи в пловдивското епархийско училище. През 1871 г. завършва [[Робърт колеж]] в [[Цариград]]. През 1877 г. защитава докторат по право в [[Хайделбергския университет]], а след това учи гражданско право в [[Париж]].<ref name="encbg-k.stoilov">Енциклопедия „България“. Том 6. София, Издателство на БАН, 1988 г., с. 461</ref> |
Учи в пловдивското епархийско училище. През 1871 г. завършва [[Робърт колеж]] в [[Цариград]]. През 1877 г. защитава докторат по право в [[Хайделбергския университет]], а след това учи гражданско право в [[Париж]].<ref name="encbg-k.stoilov">Енциклопедия „България“. Том 6. София, Издателство на БАН, 1988 г., с. 461</ref> |
||
=== Политическа дейност === |
=== Политическа дейност === |
||
Ред 37: | Ред 35: | ||
[[Файл:Депутати от I ВНС.jpg|мини|300px|Делегацията от Великото народно събрание, която връчва на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз през май 1879. Стоилов е прав, вторият отляво.]] |
[[Файл:Депутати от I ВНС.jpg|мини|300px|Делегацията от Великото народно събрание, която връчва на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз през май 1879. Стоилов е прав, вторият отляво.]] |
||
Стоилов се завръща в България скоро след [[Освобождението]]. От август 1878 е назначен от временните руски власти за член в Пловдивския губернски съд. През януари 1879 се премества в [[София]], където оглавява Софийския губернски съд. В качеството си на негов председател става депутат по право в [[Учредителното събрание]], което се събира в [[Търново]], за да изработи конституцията на [[Княжество България]].<ref name="guesheva">Гешева, Йорданка. Д-р Константин Стоилов в Учредителното събрание на нова България, с. 57 |
Стоилов се завръща в България скоро след [[Освобождението]]. От август 1878 е назначен от временните руски власти за член в Пловдивския губернски съд. През януари 1879 се премества в [[София]], където оглавява Софийския губернски съд. В качеството си на негов председател става депутат по право в [[Учредителното събрание]], което се събира в [[Търново]], за да изработи конституцията на [[Княжество България]].<ref name="guesheva">Гешева, Йорданка. Д-р Константин Стоилов в Учредителното събрание на нова България, с. 57 – 58. В: [http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1284383224.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив, 2009]. Посетен на 06.07.2015.</ref> |
||
Въпреки че в по-ранните си години симпатизира на „младите“, в Учредителното събрание Стоилов става един от изявените „стари“ – привърженици на постепенния, легален метод за отмяна на [[Берлинския договор]], и на по-консервативен вариант на основния закон на Княжеството.<ref name="guesheva"/> |
Въпреки че в по-ранните си години симпатизира на „младите“, в Учредителното събрание Стоилов става един от изявените „стари“ – привърженици на постепенния, легален метод за отмяна на [[Берлинския договор]], и на по-консервативен вариант на основния закон на Княжеството.<ref name="guesheva"/> |
||
След избирането на [[Александър Батенберг]] за български княз (май 1879) Стоилов става негов личен секретар, а по-късно (1880 |
След избирането на [[Александър Батенберг]] за български княз (май 1879) Стоилов става негов личен секретар, а по-късно (1880 – 1883) завежда политическия му кабинет.<ref name="tashev-k.stoilov">{{ташев}}</ref> |
||
==== При Режима на пълномощията ( |
==== При Режима на пълномощията (1881 – 1883) ==== |
||
{{Вижте също|Режим на пълномощията}} |
{{Вижте също|Режим на пълномощията}} |
||
Привърженик на засилването на монархическата власт и ограничаването на парламента и избирателните права, Стоилов подкрепя суспендирането на [[Търновската конституция]] през юли 1881, като закратко изпълнява длъжността на външен министър в [[Правителство на България (1881–1882)|новото правителство]].<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 06.07.2015 | pages = 301 |
Привърженик на засилването на монархическата власт и ограничаването на парламента и избирателните права, Стоилов подкрепя суспендирането на [[Търновската конституция]] през юли 1881, като закратко изпълнява длъжността на външен министър в [[Правителство на България (1881–1882)|новото правителство]].<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 06.07.2015 | pages = 301 – 302}}</ref> От октомври 1881 до януари 1882 отбива военната си служба във 2-и конен полк, базиран в [[Шумен]]. Излиза в запаса като подпоручик.<ref name="kokerov"/> В края на 1882 година поема отново ръководството на [[Министерство на външните работи и изповеданията|Министерството на външните работи и изповеданията]] в [[правителство на Соболев|правителството на Соболев]], раздирано от остър конфликт между руските генерали, които държат армията и вътрешното министерство, и министрите-консерватори. Задържа се на поста малко повече от два месеца, принуден от [[Леонид Соболев|Соболев]] да го напусне заради заточаването на [[Мелетий Софийски]].<ref> {{cite book | last = Димитров | first = Илчо | year = 1972 | title = Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. | publisher = Издателство на ОФ | location = София | pages = 149 – 152}}</ref> |
||
Като представител на България подписва [[Четворна конвенция (1883)|железопътната конвенция]], с която България се задължава да построи отсечката от жп линията [[Виена]] – Цариград през [[Вакарел]], София и [[Цариброд]].{{hrf|Радев|1990|400 |
Като представител на България подписва [[Четворна конвенция (1883)|железопътната конвенция]], с която България се задължава да построи отсечката от жп линията [[Виена]] – Цариград през [[Вакарел]], София и [[Цариброд]].{{hrf|Радев|1990|400 – 401}} |
||
През август 1883 Стоилов е назначен за дипломатически агент на българския княз в Петербург със задачата да намери компромис между Батенберг и цар [[Александър III (Русия)|Александър III]], претендиращ за контрол върху вътрешната политика на България. Руското правителство отказва да го приеме и той е принуден да се завърне в София.{{hrf|Радев|1990|380 |
През август 1883 Стоилов е назначен за дипломатически агент на българския княз в Петербург със задачата да намери компромис между Батенберг и цар [[Александър III (Русия)|Александър III]], претендиращ за контрол върху вътрешната политика на България. Руското правителство отказва да го приеме и той е принуден да се завърне в София.{{hrf|Радев|1990|380 – 381}} |
||
През септември същата година Стоилов влиза като [[Министерство на правосъдието на България|министър на правосъдието]] в [[Правителство на Драган Цанков (1883)|коалиционното правителство]] на либерали и консерватори начело с [[Драган Цанков]]. Подава оставка заедно с останалите консерватори през декември, след като прокарват желаните промени в конституцията.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 40 |
През септември същата година Стоилов влиза като [[Министерство на правосъдието на България|министър на правосъдието]] в [[Правителство на Драган Цанков (1883)|коалиционното правителство]] на либерали и консерватори начело с [[Драган Цанков]]. Подава оставка заедно с останалите консерватори през декември, след като прокарват желаните промени в конституцията.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 40 – 41}}</ref> |
||
==== В опозиция ( |
==== В опозиция (1884 – 1886) ==== |
||
След оставката си от кабинета Цанков, Стоилов се оттегля за кратко от политическия живот и започва адвокатска практика.{{hrf|Радев|1990|425}} През 1884 година той става действителен член на [[Българското книжовно дружество]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> През същата година е избран за депутат в [[IV Обикновено народно събрание]]. Един от водачите на парламентарната опозиция срещу [[Правителство на Каравелов (1884–1886)|правителството на Петко Каравелов]]. Оспорва като нереалистични законопроектите на [[Петко Каравелов|Каравелов]] за финансиране на жп линията Вакарел – Цариброд и експлоатиране на железниците от държавата, приети от мнозинството през януари 1885 година.{{hrf|Радев|1990|440 |
След оставката си от кабинета Цанков, Стоилов се оттегля за кратко от политическия живот и започва адвокатска практика.{{hrf|Радев|1990|425}} През 1884 година той става действителен член на [[Българското книжовно дружество]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> През същата година е избран за депутат в [[IV Обикновено народно събрание]]. Един от водачите на парламентарната опозиция срещу [[Правителство на Каравелов (1884–1886)|правителството на Петко Каравелов]]. Оспорва като нереалистични законопроектите на [[Петко Каравелов|Каравелов]] за финансиране на жп линията Вакарел – Цариброд и експлоатиране на железниците от държавата, приети от мнозинството през януари 1885 година.{{hrf|Радев|1990|440 – 441}} |
||
След избухването на [[Сръбско-българската война]] през 1885 Стоилов е мобилизиран в армията. Участва във войната като командир на конен взвод. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.<ref name="kokerov"/> |
След избухването на [[Сръбско-българската война]] през 1885 Стоилов е мобилизиран в армията. Участва във войната като командир на конен взвод. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.<ref name="kokerov"/> |
||
==== При Регентството ( |
==== При Регентството (1886 – 1887) ==== |
||
{{Вижте също|Българска криза}} |
{{Вижте също|Българска криза}} |
||
На 9 август 1886 година княз Александър е [[Деветоавгустовски преврат|арестуван и изведен насила от България]]. Извършителите на преврата канят Стоилов да влезе в обявеното от тях [[Правителство на митрополит Климент (1886)|правителство]]. Той отказва, но съдейства на Каравелов за преодоляване на конфронтацията между привърженици и противници на Батенберг. В новото [[Правителство на Каравелов (1886)|Каравелово правителство]], което трае само четири дни ( |
На 9 август 1886 година княз Александър е [[Деветоавгустовски преврат|арестуван и изведен насила от България]]. Извършителите на преврата канят Стоилов да влезе в обявеното от тях [[Правителство на митрополит Климент (1886)|правителство]]. Той отказва, но съдейства на Каравелов за преодоляване на конфронтацията между привърженици и противници на Батенберг. В новото [[Правителство на Каравелов (1886)|Каравелово правителство]], което трае само четири дни (12 – 16 август) Стоилов е министър на външните работи. След краткотрайното завръщане на Батенберг и окончателния му отказ от престола (26 август), Стоилов влиза и в [[Правителство на Радославов (1886–1887)|правителството на Радославов]], като поема министерството на правосъдието.{{hrf|Стателова|1999|91 – 93}} |
||
Във вътрешнополитическата и международна криза, предизвикана от овакантяването на българския престол, Стоилов изпълнява редица дипломатически мисии. През ноември 1886 година е избран от [[III Велико Народно събрание|III Велико народно събрание]] в състава на 3–членна делегация (заедно с [[Димитър Греков]] и [[Константин Хаджикалчов]]), която в края на същата и началото на следващата година посещава Виена и останалите столици на големите европейски държави (без [[Петербург]]) в опит да намери приемлив за силите кандидат за български княз.<ref>{{cite book | last = Танкова | first = Василка | coauthors = Радослав Попов, Елена Стателова | title = История на Българската дипломация |
Във вътрешнополитическата и международна криза, предизвикана от овакантяването на българския престол, Стоилов изпълнява редица дипломатически мисии. През ноември 1886 година е избран от [[III Велико Народно събрание|III Велико народно събрание]] в състава на 3–членна делегация (заедно с [[Димитър Греков]] и [[Константин Хаджикалчов]]), която в края на същата и началото на следващата година посещава Виена и останалите столици на големите европейски държави (без [[Петербург]]) в опит да намери приемлив за силите кандидат за български княз.<ref>{{cite book | last = Танкова | first = Василка | coauthors = Радослав Попов, Елена Стателова | title = История на Българската дипломация 1879 – 1913 г. | publisher = Фондация „Отворено общество“ | year = 1994 | location = София | isbn = 954-520-038-3 | pages = 105, 112 – 116 | url = http://lib.sudigital.org/record/19693 | accessdate = 06.07.2015}}</ref> Преди завръщането си в Княжеството, Стоилов спира в Цариград, където представлява [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|Регентството]] в безуспешните преговори с оглавилия русофилската опозиция Драган Цанков.{{hrf|Танкова|1994|116 – 118}} |
||
През март 1887 заминава отново (този път сам) за Виена. В продължение на два месеца преговаря първо с [[Александър Батенберг|Батенберг]] за завръщането му на престола, а после с [[Фердинанд Сакскобургготски]], [[Йохан Салватор]] и други кандидати.{{hrf|Танкова|1994|119 |
През март 1887 заминава отново (този път сам) за Виена. В продължение на два месеца преговаря първо с [[Александър Батенберг|Батенберг]] за завръщането му на престола, а после с [[Фердинанд Сакскобургготски]], [[Йохан Салватор]] и други кандидати.{{hrf|Танкова|1994|119 – 121}} Резултат от тези преговори е избирането на Кобургския принц за български владетел. След оставката на несъгласния [[Васил Радославов|Радославов]] (юни 1887), Стоилов оглавява [[Правителство на Стоилов (1887)|преходното правителство]], което дочаква пристигането и коронясването на Фердинанд през август.{{hrf|Стателова|1999|103 – 104}} |
||
==== При управлението на Стамболов ( |
==== При управлението на Стамболов (1887 – 1894) ==== |
||
{{Вижте също|Правителство на Стамболов|Външна политика на Княжество България ( |
{{Вижте също|Правителство на Стамболов|Външна политика на Княжество България (1887 – 1894)}} |
||
Новият княз назначава доскорошния регент [[Стефан Стамболов]] за министър-председател, а Стоилов взима отново министерството на правосъдието. Стоилов съдейства за укрепването на властта на Фердинанд и Стамболов, като в края на 1887 година прокарва рестриктивен закон за печата и закон за изтребление на разбойничеството.<ref name="encbg-k.stoilov"/> |
Новият княз назначава доскорошния регент [[Стефан Стамболов]] за министър-председател, а Стоилов взима отново министерството на правосъдието. Стоилов съдейства за укрепването на властта на Фердинанд и Стамболов, като в края на 1887 година прокарва рестриктивен закон за печата и закон за изтребление на разбойничеството.<ref name="encbg-k.stoilov"/> |
||
През август 1888 Стамболов изпраща Стоилов в Западна Европа, за да убеди [[Великите сили]] да принудят [[Османската империя]] да даде повече права на българите в подвластната ѝ [[Македония (област)|Македония]]. Стоилов се среща последователно с италианския премиер [[Франческо Криспи]] в [[Рим]], с британския – лорд [[Солзбъри]], в [[Диеп]] и с австро-унгарския външен министър граф [[Густав Калноки|Калноки]] във Виена. Резултатът от тези сондажи е негативен за българското правителство и го принуждава да отложи опитите за прокарване на реформи в Македония.{{hrf|Танкова|1994|137 |
През август 1888 Стамболов изпраща Стоилов в Западна Европа, за да убеди [[Великите сили]] да принудят [[Османската империя]] да даде повече права на българите в подвластната ѝ [[Македония (област)|Македония]]. Стоилов се среща последователно с италианския премиер [[Франческо Криспи]] в [[Рим]], с британския – лорд [[Солзбъри]], в [[Диеп]] и с австро-унгарския външен министър граф [[Густав Калноки|Калноки]] във Виена. Резултатът от тези сондажи е негативен за българското правителство и го принуждава да отложи опитите за прокарване на реформи в Македония.{{hrf|Танкова|1994|137 – 138}} |
||
В края на 1888 година Стоилов напуска правителството, недоволен от управленските методи на Стамболов и използването на съда за политически процеси.{{hrf|Стателова|1999|108}} |
В края на 1888 година Стоилов напуска правителството, недоволен от управленските методи на Стамболов и използването на съда за политически процеси.{{hrf|Стателова|1999|108}} |
||
==== Като министър-председател ( |
==== Като министър-председател (1894 – 1899) ==== |
||
{{Вижте също|Правителство на Стоилов ( |
{{Вижте също|Правителство на Стоилов (1894 – 1899)}} |
||
[[Файл:Konstantin Stoilov's Government Appointment.jpg|мини|250п|Указ на княз Фердинанд I за назначаване на правителството на Стоилов, 19 май 1894 г.]] |
[[Файл:Konstantin Stoilov's Government Appointment.jpg|мини|250п|Указ на княз Фердинанд I за назначаване на правителството на Стоилов, 19 май 1894 г.]] |
||
[[File:BASA-313K-1-2536-16-The cabinet of Konstantin Stoilov, 1894.jpeg|мини|250px|Министрите в правителството на Константин Стоилов. Източник: ДА „Архиви“]] |
[[File:BASA-313K-1-2536-16-The cabinet of Konstantin Stoilov, 1894.jpeg|мини|250px|Министрите в правителството на Константин Стоилов. Източник: ДА „Архиви“]] |
||
Без да е сред най-активните противници на Стамболовия режим, през 1893 година Стоилов се включва в така наречената „Обединена опозиция“, която разчита на Фердинанд да отстрани Стамболов. През май 1894, когато това става, князът назначава Стоилов за министър-председател начело на [[Правителство на Стоилов (1894)|коалиционен кабинет]] от [[Либерална партия (радослависти)|либерали]], [[Народна партия (Източна Румелия)|съединисти]] и бивши [[Консервативна партия|консерватори]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> С част от тези фракции през юни Стоилов създава [[Народна партия|Народната партия]] заедно с печатния ѝ орган – вестник [[Мир (вестник)|„Мир“]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> Печели парламентарните избори през септември и в края на 1894 съставя чисто [[Правителство на Стоилов (1894–1899)|народняшко правителство]] като премиер и министър на вътрешните работи.{{hrf|Стателова|1999|130}} |
Без да е сред най-активните противници на Стамболовия режим, през 1893 година Стоилов се включва в така наречената „Обединена опозиция“, която разчита на Фердинанд да отстрани Стамболов. През май 1894, когато това става, князът назначава Стоилов за министър-председател начело на [[Правителство на Стоилов (1894)|коалиционен кабинет]] от [[Либерална партия (радослависти)|либерали]], [[Народна партия (Източна Румелия)|съединисти]] и бивши [[Консервативна партия|консерватори]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> С част от тези фракции през юни Стоилов създава [[Народна партия|Народната партия]] заедно с печатния ѝ орган – вестник [[Мир (вестник)|„Мир“]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> Печели парламентарните избори през септември и в края на 1894 съставя чисто [[Правителство на Стоилов (1894–1899)|народняшко правителство]] като премиер и министър на вътрешните работи.{{hrf|Стателова|1999|130}} |
||
Преодолявайки колебанията на Фердинанд и съпротивата на външния министър – австрофила [[Григор Начович]], в началото на 1896 година Стоилов издейства миропомазването на престолонаследника [[Борис III|Борис]] в православното изповедание – акт, с който е сложен край на българо-руския разрив от 1886 и е спечелено дипломатическото признание на българския владетел от Русия, Турция и европейските велики сили.<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 2014 | title = Лица и събития от моето време. Том 2 | publisher = Издателство „Захарий Стоянов“ | location = София | isbn = 978-954-09-0873-1 | pages = 117 |
Преодолявайки колебанията на Фердинанд и съпротивата на външния министър – австрофила [[Григор Начович]], в началото на 1896 година Стоилов издейства миропомазването на престолонаследника [[Борис III|Борис]] в православното изповедание – акт, с който е сложен край на българо-руския разрив от 1886 и е спечелено дипломатическото признание на българския владетел от Русия, Турция и европейските велики сили.<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 2014 | title = Лица и събития от моето време. Том 2 | publisher = Издателство „Захарий Стоянов“ | location = София | isbn = 978-954-09-0873-1 | pages = 117 – 121, 126 – 129}}</ref> |
||
За да подтикне властите в Османската империя към реформи, които да подобрят положението на българите в нейните предели, през лятото на 1895 година Стоилов насърчава и поддържа неофициално [[Четническа акция на Македонския комитет|четническа акция]] в Македония, но не постига желания ефект.{{hrf|Радев|2014|106 |
За да подтикне властите в Османската империя към реформи, които да подобрят положението на българите в нейните предели, през лятото на 1895 година Стоилов насърчава и поддържа неофициално [[Четническа акция на Македонския комитет|четническа акция]] в Македония, но не постига желания ефект.{{hrf|Радев|2014|106 – 111}} Усилията му в подкрепа на църковната и училищната дейност на [[Българската екзархия]] в Македония са по-успешни с назначаването през 1897 година на български митрополити в Битолската, Дебърската и Струмишката епархия.{{hrf|Стателова|1999|150}} |
||
При управлението на Стоилов държавата полага грижи за стимулиране на селското стопанство чрез капитализирането и уреждането на [[Земеделски каси|земеделските каси]] (1895) и на местната промишленост чрез редица данъчни и тарифни облекчения, регламентирани със специален закон от края на 1894. Провежда се и мащабно строителство на жп линии, водещи от столицата към Македония и Северна България. Тази политика изисква големи разходи и води до значителен бюджетен дефицит. След продължителни преговори, в края на 1898 Стоилов постига споразумение с френските и немските кредитори за конверсионен заем. Условията на споразумението предизвикват сериозна обществена съпротива и разединение в управляващото мнозинство, част от което гласува в Народното събрание срещу заема. Това става повод за Стоилов да се оттегли от премиерския пост в началото на 1899 година.{{hrf|Стателова|1999|137 |
При управлението на Стоилов държавата полага грижи за стимулиране на селското стопанство чрез капитализирането и уреждането на [[Земеделски каси|земеделските каси]] (1895) и на местната промишленост чрез редица данъчни и тарифни облекчения, регламентирани със специален закон от края на 1894. Провежда се и мащабно строителство на жп линии, водещи от столицата към Македония и Северна България. Тази политика изисква големи разходи и води до значителен бюджетен дефицит. След продължителни преговори, в края на 1898 Стоилов постига споразумение с френските и немските кредитори за конверсионен заем. Условията на споразумението предизвикват сериозна обществена съпротива и разединение в управляващото мнозинство, част от което гласува в Народното събрание срещу заема. Това става повод за Стоилов да се оттегли от премиерския пост в началото на 1899 година.{{hrf|Стателова|1999|137 – 138, 153 – 155, 160}} |
||
== Личен живот == |
== Личен живот == |
||
Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова на [[31 януари]] [[1888]]. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис, Марийка.<ref> |
Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова на [[31 януари]] [[1888]]. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис, Марийка.<ref>„Д-ръ К. Стоиловъ – Речи“, Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. XVII</ref> |
||
==Бележки== |
== Бележки == |
||
{{commonscat|Konstantin Stoilov}} |
{{commonscat|Konstantin Stoilov}} |
||
{{бел2}} |
{{бел2}} |
Версия от 23:36, 6 януари 2017
Константин Стоилов | |
Министър-председател на България | |
Мандат | 28 юни 1887 г. – 20 август 1887 г. |
---|---|
Назначен от | Регентския съвет |
Предшественик | Васил Радославов |
Наследник | Стефан Стамболов |
Втори мандат | 19 май 1894 г. – 18 януари 1899 г. |
Назначен от | Фердинанд I |
Предшественик | Стефан Стамболов |
Наследник | Димитър Греков |
Лична информация | |
Роден | 23 септември 1853 г. |
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища |
Религия | православие |
Полит. партия | Консервативна партия Народна партия |
Професия | юрист • политик |
Народен представител в: УС I ВНС I ОНС II ОНС II ВНС IV ОНС III ВНС V ОНС VI ОНС VIII ОНС IX ОНС X ОНС | |
Портал Политика | |
Константин Стоилов в Общомедия |
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Константин Стоилов Константинов е български държавник, един от ръководителите на Консервативната партия в борбите срещу Търновската конституция през първите години на Княжество България. Министър-председател през 1887 и 1894 – 1899 година. Основател и лидер на Народната партия от 1894 до смъртта си през 1901 година.
Биография
Произход, образование и ранна работа
Константин Стоилов е роден на 23 септември 1853 г. в Пловдив, Османска империя. Баща му е Стоил Константинов от Стара Загора, а майка му Мария Моравенова е от видния копривщенски род Моравенови.[1]
Учи в пловдивското епархийско училище. През 1871 г. завършва Робърт колеж в Цариград. През 1877 г. защитава докторат по право в Хайделбергския университет, а след това учи гражданско право в Париж.[2]
Политическа дейност
В Учредителното събрание (1879)
Стоилов се завръща в България скоро след Освобождението. От август 1878 е назначен от временните руски власти за член в Пловдивския губернски съд. През януари 1879 се премества в София, където оглавява Софийския губернски съд. В качеството си на негов председател става депутат по право в Учредителното събрание, което се събира в Търново, за да изработи конституцията на Княжество България.[3]
Въпреки че в по-ранните си години симпатизира на „младите“, в Учредителното събрание Стоилов става един от изявените „стари“ – привърженици на постепенния, легален метод за отмяна на Берлинския договор, и на по-консервативен вариант на основния закон на Княжеството.[3]
След избирането на Александър Батенберг за български княз (май 1879) Стоилов става негов личен секретар, а по-късно (1880 – 1883) завежда политическия му кабинет.[4]
При Режима на пълномощията (1881 – 1883)
Привърженик на засилването на монархическата власт и ограничаването на парламента и избирателните права, Стоилов подкрепя суспендирането на Търновската конституция през юли 1881, като закратко изпълнява длъжността на външен министър в новото правителство.[5] От октомври 1881 до януари 1882 отбива военната си служба във 2-и конен полк, базиран в Шумен. Излиза в запаса като подпоручик.[1] В края на 1882 година поема отново ръководството на Министерството на външните работи и изповеданията в правителството на Соболев, раздирано от остър конфликт между руските генерали, които държат армията и вътрешното министерство, и министрите-консерватори. Задържа се на поста малко повече от два месеца, принуден от Соболев да го напусне заради заточаването на Мелетий Софийски.[6]
Като представител на България подписва железопътната конвенция, с която България се задължава да построи отсечката от жп линията Виена – Цариград през Вакарел, София и Цариброд.[7]
През август 1883 Стоилов е назначен за дипломатически агент на българския княз в Петербург със задачата да намери компромис между Батенберг и цар Александър III, претендиращ за контрол върху вътрешната политика на България. Руското правителство отказва да го приеме и той е принуден да се завърне в София.[8]
През септември същата година Стоилов влиза като министър на правосъдието в коалиционното правителство на либерали и консерватори начело с Драган Цанков. Подава оставка заедно с останалите консерватори през декември, след като прокарват желаните промени в конституцията.[9]
В опозиция (1884 – 1886)
След оставката си от кабинета Цанков, Стоилов се оттегля за кратко от политическия живот и започва адвокатска практика.[10] През 1884 година той става действителен член на Българското книжовно дружество.[2] През същата година е избран за депутат в IV Обикновено народно събрание. Един от водачите на парламентарната опозиция срещу правителството на Петко Каравелов. Оспорва като нереалистични законопроектите на Каравелов за финансиране на жп линията Вакарел – Цариброд и експлоатиране на железниците от държавата, приети от мнозинството през януари 1885 година.[11]
След избухването на Сръбско-българската война през 1885 Стоилов е мобилизиран в армията. Участва във войната като командир на конен взвод. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[1]
При Регентството (1886 – 1887)
На 9 август 1886 година княз Александър е арестуван и изведен насила от България. Извършителите на преврата канят Стоилов да влезе в обявеното от тях правителство. Той отказва, но съдейства на Каравелов за преодоляване на конфронтацията между привърженици и противници на Батенберг. В новото Каравелово правителство, което трае само четири дни (12 – 16 август) Стоилов е министър на външните работи. След краткотрайното завръщане на Батенберг и окончателния му отказ от престола (26 август), Стоилов влиза и в правителството на Радославов, като поема министерството на правосъдието.[12]
Във вътрешнополитическата и международна криза, предизвикана от овакантяването на българския престол, Стоилов изпълнява редица дипломатически мисии. През ноември 1886 година е избран от III Велико народно събрание в състава на 3–членна делегация (заедно с Димитър Греков и Константин Хаджикалчов), която в края на същата и началото на следващата година посещава Виена и останалите столици на големите европейски държави (без Петербург) в опит да намери приемлив за силите кандидат за български княз.[13] Преди завръщането си в Княжеството, Стоилов спира в Цариград, където представлява Регентството в безуспешните преговори с оглавилия русофилската опозиция Драган Цанков.[14]
През март 1887 заминава отново (този път сам) за Виена. В продължение на два месеца преговаря първо с Батенберг за завръщането му на престола, а после с Фердинанд Сакскобургготски, Йохан Салватор и други кандидати.[15] Резултат от тези преговори е избирането на Кобургския принц за български владетел. След оставката на несъгласния Радославов (юни 1887), Стоилов оглавява преходното правителство, което дочаква пристигането и коронясването на Фердинанд през август.[16]
При управлението на Стамболов (1887 – 1894)
Новият княз назначава доскорошния регент Стефан Стамболов за министър-председател, а Стоилов взима отново министерството на правосъдието. Стоилов съдейства за укрепването на властта на Фердинанд и Стамболов, като в края на 1887 година прокарва рестриктивен закон за печата и закон за изтребление на разбойничеството.[2]
През август 1888 Стамболов изпраща Стоилов в Западна Европа, за да убеди Великите сили да принудят Османската империя да даде повече права на българите в подвластната ѝ Македония. Стоилов се среща последователно с италианския премиер Франческо Криспи в Рим, с британския – лорд Солзбъри, в Диеп и с австро-унгарския външен министър граф Калноки във Виена. Резултатът от тези сондажи е негативен за българското правителство и го принуждава да отложи опитите за прокарване на реформи в Македония.[17]
В края на 1888 година Стоилов напуска правителството, недоволен от управленските методи на Стамболов и използването на съда за политически процеси.[18]
Като министър-председател (1894 – 1899)
Без да е сред най-активните противници на Стамболовия режим, през 1893 година Стоилов се включва в така наречената „Обединена опозиция“, която разчита на Фердинанд да отстрани Стамболов. През май 1894, когато това става, князът назначава Стоилов за министър-председател начело на коалиционен кабинет от либерали, съединисти и бивши консерватори.[2] С част от тези фракции през юни Стоилов създава Народната партия заедно с печатния ѝ орган – вестник „Мир“.[2] Печели парламентарните избори през септември и в края на 1894 съставя чисто народняшко правителство като премиер и министър на вътрешните работи.[19]
Преодолявайки колебанията на Фердинанд и съпротивата на външния министър – австрофила Григор Начович, в началото на 1896 година Стоилов издейства миропомазването на престолонаследника Борис в православното изповедание – акт, с който е сложен край на българо-руския разрив от 1886 и е спечелено дипломатическото признание на българския владетел от Русия, Турция и европейските велики сили.[20]
За да подтикне властите в Османската империя към реформи, които да подобрят положението на българите в нейните предели, през лятото на 1895 година Стоилов насърчава и поддържа неофициално четническа акция в Македония, но не постига желания ефект.[21] Усилията му в подкрепа на църковната и училищната дейност на Българската екзархия в Македония са по-успешни с назначаването през 1897 година на български митрополити в Битолската, Дебърската и Струмишката епархия.[22]
При управлението на Стоилов държавата полага грижи за стимулиране на селското стопанство чрез капитализирането и уреждането на земеделските каси (1895) и на местната промишленост чрез редица данъчни и тарифни облекчения, регламентирани със специален закон от края на 1894. Провежда се и мащабно строителство на жп линии, водещи от столицата към Македония и Северна България. Тази политика изисква големи разходи и води до значителен бюджетен дефицит. След продължителни преговори, в края на 1898 Стоилов постига споразумение с френските и немските кредитори за конверсионен заем. Условията на споразумението предизвикват сериозна обществена съпротива и разединение в управляващото мнозинство, част от което гласува в Народното събрание срещу заема. Това става повод за Стоилов да се оттегли от премиерския пост в началото на 1899 година.[23]
Личен живот
Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова на 31 януари 1888. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис, Марийка.[24]
Бележки
- ↑ а б в Кокеров, Георги. Създател на българската държавност. Живот и дейност на доктор Константин Стоилов. Във: Списание „НИЕ“, 2000 г., № 6. Посетен на 06 юли 2015 г.
- ↑ а б в г д Енциклопедия „България“. Том 6. София, Издателство на БАН, 1988 г., с. 461
- ↑ а б Гешева, Йорданка. Д-р Константин Стоилов в Учредителното събрание на нова България, с. 57 – 58. В: Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив, 2009. Посетен на 06.07.2015.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. с. 301 – 302. Посетен на 06.07.2015.
- ↑ Димитров, Илчо. Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. София, Издателство на ОФ, 1972. с. 149 – 152.
- ↑ Радев 1990, с. 400 – 401.
- ↑ Радев 1990, с. 380 – 381.
- ↑ Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 40 – 41.
- ↑ Радев 1990, с. 425.
- ↑ Радев 1990, с. 440 – 441.
- ↑ Стателова 1999, с. 91 – 93.
- ↑ Танкова, Василка и др. История на Българската дипломация 1879 – 1913 г. София, Фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-520-038-3. с. 105, 112 – 116. Посетен на 06.07.2015.
- ↑ Танкова 1994, с. 116 – 118.
- ↑ Танкова 1994, с. 119 – 121.
- ↑ Стателова 1999, с. 103 – 104.
- ↑ Танкова 1994, с. 137 – 138.
- ↑ Стателова 1999, с. 108.
- ↑ Стателова 1999, с. 130.
- ↑ Радев, Симеон. Лица и събития от моето време. Том 2. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2014. ISBN 978-954-09-0873-1. с. 117 – 121, 126 – 129.
- ↑ Радев 2014, с. 106 – 111.
- ↑ Стателова 1999, с. 150.
- ↑ Стателова 1999, с. 137 – 138, 153 – 155, 160.
- ↑ „Д-ръ К. Стоиловъ – Речи“, Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. XVII
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Министър-председатели на България
- Министри на финансите на България
- Министри на вътрешните работи на България
- Външни министри на България
- Министри на правосъдието на България
- Посланици на България в Русия
- Политици от Народната партия (България)
- Български политици (1878 – 1918)
- Възпитаници на Робърт колеж
- Академици на БАН
- Родени в Пловдив