Константин Кисимов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 88: Ред 88:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://litclub.bg/library/kritika/bgurdev/kisimov.htm Слово за Константин Кисимов]
* [http://litclub.bg/library/kritika/bgurdev/kisimov.htm Слово за Константин Кисимов]
* [https://www.kinopoisk.ru/name/340162/ Константин Кисимов в КиноПоиск]
* [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/48143/bio/ Константин Кисимов в Кино-Театр]


{{СОРТКАТ:Кисимов, Константин}}
{{СОРТКАТ:Кисимов, Константин}}
[[Категория:Български актьори и актриси]]
[[Категория:Български актьори и актриси]]
[[Категория:Народен артист]]
[[Категория:Носители на Димитровска награда]]
[[Категория:Носители на Димитровска награда]]
[[Категория:Родени във Велико Търново]]
[[Категория:Родени във Велико Търново]]

Версия от 20:14, 9 януари 2017

Константин Василев Кисимов
български актьор
РоденКонстантин Василев Кисимов
Починал
16 август 1965 г. (68 г.)
Активност19221965 г.
МестожителствоСофия
Уебсайт

Константин Кисимов е български театрален и филмов актьор.[1]

Биография

Роден е на 16 април 1897 г. в Търново. Учи право и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се дипломира като юрист през 1922 г, след което заминава да следва в Сорбоната. Но не става адвокат или съдия, а се отдава на любовта си към театъра и киното и още през 1922 г. започва да учи в театралната школа при Народния театър. Дебютира с ролята на Сганарел в „Любовта-лекар“ от Молиер в Театър Студия на Исак Даниел. След като през 1924 г. студията се разформирова, постъпва в Народния театър, където играе до края на живота си. Участва в гастрола на Народния театър в Белград през 1936 г. През 1937 г. е част от състава, който участва в турнето в САЩ и Канада.[1] Загива при катастрофа в Балчик на 16 август 1965 г. Музикално-драматичният театър във Велико Търново носи неговото име.

Театрални роли

Константин Кисимов играе множество роли на сцената на Народния театър, по-известните са:[1]

  • Ило Стърчиопашката в „Гераците“ – Елин Пелин
  • Кметът в „Глас народен“ – Георги Караславов
  • Деметрий в „Сън в лятна нощ“ – Георги Караславов
  • Сициниус в „Кориолан“ – Георги Караславов
  • Ланчелото Гобо в „Венецианският търговец“ – Георги Караславов
  • Хамлет в „Хамлет“ – Георги Караславов
  • Патлен в „Адвокатът Патлен“ – френски народен фарс
  • Оргон в „Тартюф“ – Молиер
  • Геслер в „Вилхелм Тел“ – Фридрих Шилер
  • Андрокъл в „Андрокъл и лъвът“ – Джордж Бърнард Шоу
  • Граф Маранцоне в „Херцогинията на Падуа“ – Оскар Уайлд
  • Заклинател в „Задушница“ – Адам Мицкевич
  • Мича в „Опечелена фамилия“ – Бранислав Нушич
  • Владимир Павлович в „Д-р“ – Бранислав Нушич
  • Павле Марич в „Покойник“ – Бранислав Нушич
  • Добчински в „Ревизор“ – Николай Гогол
  • Подкальосин в „Женитба“ – Николай Гогол
  • Бабелмандебски в „Сватба“ – Антон Чехов
  • Странджата в „Хъшове“ – Иван Вазов
  • Мичо Бейзадето в „Под игото“ – Иван Вазов
  • Какавидов в „Службогонци“ – Иван Вазов
  • Велчо-Свилен в „Свекърва“ – Антон Страшимиров
  • Михо в „Зидари“ – Петко Тодоров
  • Цар Петър в „Боян Магесникът“ – Кирил Христов
  • Владимиров в „Големанов“ – Ст. Л. Костов
  • Нестор в „Тъмни души“ – Добри Немиров
  • Хаджи Андрея в „Албена“ – Йордан Йовков
  • Златил в „Боряна“ – Йордан Йовков

Филмография

Освен в театъра, той е рецитатор на българска и руска класическа поезия, участва в радиото, телевизията и киното.[1]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1967 Привързаният балон слепия
1961 Вятърната мелница дядо Бальо
1960 Хитър Петър хаджи Костаки
1960 Стубленските липи дядо Мишон
1958 Хайдушка клетва Йорданчо „Крастата“
1956 Точка първа Бармалей
1955 Героите на Шипка - (Герои Шипки) СССР / България Сюлейман паша
1952 Под игото Колчо слепеца
1950 Калин Орелът дядо Стоян
1947 Изкупление - (незавършен) Стоян Хаджигладнев
1936 Грамада
1931 Безкръстни гробове
1929 След пожара над Русия

Външни препратки

  1. а б в г Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 226 – 227. (на български)