Владимир Полянов: Разлика между версии

Владимир Полянов
	Владимир Полянов
Роден	6 май 1899 г. Русе, България
Починал	4 декември 1988 г. (89 г.) София, България
Националност	българин
	Владимир Полянов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:00, 10 януари 2017

Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог”, 1925 - 1927 г. Полянов е втори прав на третия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Владимир Полянов (истинско име Георги Иванов Тодоров) е български писател, театрален режисьор и театрален деец.

Завършва гимназия в София (1919), следва медицина в Софийския университет (1919-1921), в Грац (1921) и Мюнхен (1922-1923) и философия във Виена (1922). Завършва Дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет в София (1928) и режисура във Варшава (1939). След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената Дирекция на обществената обнова.^[1]

Директор е на Народния театър „Иван Вазов“ (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), Младежкия театър в София (1947-1951), театрите в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Той е сред основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб.

Виден представител е на българския експресионизъм, наричан от критиката „диаболизъм„ – литературна група, към която принадлежи и младият Светослав Минков. Дебютира със сборника разкази „Смърт“ (1922). Романът „Слънцето угаснало“ (1928) е обявен от комунистическата критика за „фашистки“ (Тодор Павлов).

Произведения

Смърт. Разкази. 1922.
Комедия на куклите. Разкази. 1923.
Момичето и тримата. Разкази. 1927.
Рицари. Разкази. 1927.
Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931).
Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934).
Слънцето угаснало. Роман. 1928 (2. изд. С.: Кралица Маб, 1995). ISBN 954-533-003-15
Четири разказа. 1928 (1933).
Вик. Роман. (1933).
Черните не стават бели. Роман. 1932.
Звезди в прозореца. Разкази. 1935.
Гладният вълк. Роман. 1936.
Бащи и синове. Драма. 1937 (1938, 1948, 1962).
Крали Марко. Очерк по народни мотиви. 1937.
От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването. 1938 (1948).
Ероика. Драма. 1940.
Веднъж тъй, после тъй. Комедия. 1948.
Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978.
Хроника на узряването. Роман. 1979.
Срещи по дългия път. Мемоарни импресии.
Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. 1988.
Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989.
Диаболични повести и разкази. 1990.
Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905-1945. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски и Кралица Маб, 1997. ISBN 954-07-1061-8

Бележки

↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 319.

Източници

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Владимир Полянов.

Александър Пиндиков, Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988.
Николай Аретов, Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. - Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70-81.
Николай Аретов. След заник слънце. Първите “постдиаболистични” романи на Владимир Полянов. - Критика, № 2-4, 2000, с. 48-53.
Николай Аретов. Георги Цанев и спора за романа “Слънцето угаснало” от Владимир Полянов. – Критика, 2006, № 1-2.

[недев-1] Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 319.

[1]

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 '''Владимир Полянов''' (истинско име '''Георги Иванов Тодоров''') е български [[писател]], театрален режисьор и театрален деец.
-Завършва гимназия в [[София]] (1919), следва [[медицина]] в [[СУ|Софийския университет]] (1919-1921), в [[Грац]] (1921) и [[Мюнхен]] (1922-1923) и [[философия]] във [[Виена]] (1922). Завършва [[УНСС|Свободния университет]] в София (1928) и [[режисьор|режисура]] във [[Варшава]] (1939). След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената [[Дирекция на обществената обнова]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 319 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
+Завършва гимназия в [[София]] (1919), следва [[медицина]] в [[СУ|Софийския университет]] (1919-1921), в [[Грац]] (1921) и [[Мюнхен]] (1922-1923) и [[философия]] във [[Виена]] (1922). Завършва Дипломатическо-консулския отдел на [[УНСС|Свободния университет]] в София (1928) и [[режисьор|режисура]] във [[Варшава]] (1939). След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената [[Дирекция на обществената обнова]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 319 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
 Директор е на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), Младежкия театър в София (1947-1951), театрите в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Той е сред основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб.