Кангчендзьонга: Разлика между версии
Xakepxakep (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Xakepxakep (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
| карта-файл2 = |
| карта-файл2 = |
||
}} |
}} |
||
'''Кангчендзьонга''' или '''Канченджунга''', |
'''Кангчендзьонга''' (или '''Канченджунга''', '''Кинчинджунга''', '''Канченджанга''') е третият по височина връх на [[Земя]]та (след [[Еверест]] и [[К2]]). Намира се в планината [[Хималаи]], на границата между [[Сиким]], [[Индия]] и [[Непал]] и е най-източно разположеният [[осемхилядник]]. |
||
В превод името „Кангчендзьонга“ означава „Петте съкровищници на великия сняг“. Представлява [[планински масив]], който се състои от пет върха, най-високият от които достига височина от 8 586 [[метър|m]] над морското равнище а общо четири от петте са с височина над 8 000 m: Южна Канчендзьонга |
В превод името „Кангчендзьонга“ означава „Петте съкровищници на великия сняг“. Представлява [[планински масив]], който се състои от пет върха, най-високият от които достига височина от 8 586 [[метър|m]] над морското равнище а общо четири от петте са с височина над 8 000 m: Южна Канчендзьонга – 8 491 m. Средна Канчендзьонга – 8 478 m и връх Ялунг Канг – 8 505 m. Петият връх – връх Кангбачен, се намира в западния край на масива и е висок 7 902 m. |
||
Кангчендзьонга е свещен за жителите на [[Сиким]] и съществува неофициално правило |
Кангчендзьонга е свещен за жителите на [[Сиким]] и съществува неофициално правило изкачващите го алпинисти да не стъпват на самия върхов купол. Първото изкачване е осъществено на [[25_май|25 май]] [[1955]] г. от британската алпийска свръзка Джордж Бенд и Джо Браун. В Непал съществува легенда, че Кангчендзьонга се обитава от богиня, която не позволява на жени да се изкачат на върха. Единствената жена, изкачила върха, е британката Джинет Харисън, която половин година по-късно загива при опит за изкачване на [[Дхаулагири]]. |
||
За България за пръв път е изкачен от българския алпинист и зоолог от [[Национален природонаучен музей при БАН|Националния природонаучен музей]] [[Боян Петров]] на 20 май 2014 г. Преди това са правени неуспешни опити, като през 1994 г. под него загива българската алпинистка Йорданка Димитрова. |
За България за пръв път е изкачен от българския алпинист и зоолог от [[Национален природонаучен музей при БАН|Националния природонаучен музей]] [[Боян Петров]] на 20 май 2014 г. Преди това са правени неуспешни опити, като през 1994 г. под него загива българската алпинистка Йорданка Димитрова. |
Версия от 18:52, 11 януари 2017
Кангчендзьонга | |
Връх Кангчендзьонга | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Индия, Непал |
Част от | Хималаи |
Надм. височина | 8 586 m |
Изкачване | |
Първо изкачване | 25 май 1955 Джордж Бенд Джо Браун |
Кангчендзьонга в Общомедия |
Кангчендзьонга (или Канченджунга, Кинчинджунга, Канченджанга) е третият по височина връх на Земята (след Еверест и К2). Намира се в планината Хималаи, на границата между Сиким, Индия и Непал и е най-източно разположеният осемхилядник.
В превод името „Кангчендзьонга“ означава „Петте съкровищници на великия сняг“. Представлява планински масив, който се състои от пет върха, най-високият от които достига височина от 8 586 m над морското равнище а общо четири от петте са с височина над 8 000 m: Южна Канчендзьонга – 8 491 m. Средна Канчендзьонга – 8 478 m и връх Ялунг Канг – 8 505 m. Петият връх – връх Кангбачен, се намира в западния край на масива и е висок 7 902 m.
Кангчендзьонга е свещен за жителите на Сиким и съществува неофициално правило изкачващите го алпинисти да не стъпват на самия върхов купол. Първото изкачване е осъществено на 25 май 1955 г. от британската алпийска свръзка Джордж Бенд и Джо Браун. В Непал съществува легенда, че Кангчендзьонга се обитава от богиня, която не позволява на жени да се изкачат на върха. Единствената жена, изкачила върха, е британката Джинет Харисън, която половин година по-късно загива при опит за изкачване на Дхаулагири.
За България за пръв път е изкачен от българския алпинист и зоолог от Националния природонаучен музей Боян Петров на 20 май 2014 г. Преди това са правени неуспешни опити, като през 1994 г. под него загива българската алпинистка Йорданка Димитрова.
|