Божидар Лечев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 107: Ред 107:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* {{IMDb name|0961279}}
* [http://us.imdb.com/name/nm0961279/ Профил в IMDB]
* [https://www.kinopoisk.ru/name/431713/ Божидар Лечев в КиноПоиск]
* [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/238177/bio/ Божидар Лечев в Кино-Театр]


{{СОРТКАТ:Лечев, Божидар}}
{{СОРТКАТ:Лечев, Божидар}}
[[Категория:Български актьори и актриси]]
[[Категория:Български актьори и актриси]]
[[Категория:Родени във Варна]]
[[Категория:Родени във Варна]]
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]
[[Категория:Починали в София]]

Версия от 22:48, 12 януари 2017

Божидар Лечев
РоденБожидар Лечев Рачев
Починал
28 декември 1994 г. (68 години)
Уебсайт

Божидар Лечев Рачев е български актьор.

Роден е в град Варна на 27 януари 1926 г.

Има многобройни роли в киното, театъра и телевизията. Сред най-запомнящите се са служителят от мототехника във филма „Топло” (1978), пенсионерът от кафенето в „Сиромашко лято” (1973) и др. Пресъздава десетки образи на сцената на Младежкия и Сатиричния театър.

Творчество

Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Силистра (1943-1946), след което играе в Драматичния театър в Сливен (1946-1948) и Драматичния театър в Бургас (1948-1952). Продължава в София на сцената на Народен театър за младежта (1952-1960) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (от 1960-).

Сред значимите му роли са синьор Домат в „Приключенията на Чиполино” от Джани Родари, Бенедето в “Краката на лъжата са... дълги” от Едуардо де Филипо и др.[1] От 1960 г. до смъртта си играе в Сатиричния театър, където създава серия от десетки образи. Участва в едни от най-успешните спектакли на театъра, като „Михал Мишкоед”, „Големанов”, „Женитба”, „Януари”, „Новото пристанище”, „Римска баня” и др.[2]

Има многобройни участия в радиотеатъра на Българско национално радио и редица роли в киното и телевизията. Участва в първия български цветен телевизионен сериал „Нако, Дако и Цако”. Снима в българо-италианската продукция „Любовницата на Граминя”, в която участват Джан Мария Волонте и Стефания Сандрели.

Участва във фестивалите на хумористичната и сатирична песен „Златният кос”. Песента „Бианка” в изпълнение на Божидар Лечев е включена в грамофонната плоча с песни от спектакъла „Гамбринус”.

Заради това, че през 1962 г. се изказва в защита на пиесата „Импровизации” от Валери Петров и Радой Ралин /постановка Гриша Островски/ до края на живота си е лишен от звание и недолюбван от партийната критика. [3]

Награди и отличия

Филмография

Театрални роли

Народен театър за младежта

  • Приключенията на Чиполино – от Джани Родари – синьор
  • Домат
  • Краката на лъжата са... дълги – от Едуардо де Филипо – Бенедето

Сатиричен театър

  • Чичовци – от Иван Вазов (1960)
  • Балът на манекените – от Бруно Ясенски (1961)
  • Удържимият възход на Артуро Хи – от Бертолт Брехт (1961)
  • Свинските опашчици /Коваржик/ – от Ярослав Дитл (1962)
  • Михал Мишкоед. Кандидати на славата – от Сава Доброплодни и Иван Вазов (1963)
  • Чичовци – от Иван Вазов (1960)
  • Балът на манекените – от Бруно Ясенски (1961)
  • Удържимият възход на Артуро Хи – от Бертолт Брехт (1961)
  • Четвъртият прешлен – от Марти Ларни (1964)
  • Смъртта на Тарелкин – от А. В. Сухово-Кобилин (1965)
  • Бидерман и подпалвачите – от Макс Фриш (1965)
  • Ревизор – от Николай Василиевич Гогол (1966)
  • Големанов – от Ст. Л. Костов (1966)
  • Старчето и стрелата – от Никола Русев (1969)
  • Швейк през Втората световна война – от Бертолт Брехт (1973)
  • Римска баня – от Станислав Стратиев (1974)
  • Януари – от Йордан Радичков (1975)
  • И най-мъдрият си е малко прост – от Александър Островски (1979)
  • От много ум… Вражалец – от Ст. Л. Костов (1980)
  • Госпожице, да му отпуснем края (Кабаре “Парнас”) късновечерно луксозно кабаре – от Любомир Пеевски (1981)
  • Чичовци – от Иван Вазов (1981)
  • Новото пристанище – от Ст. Л. Костов
  • Мъртви души от Михаил Булгаков – по поемата на Н. В. Гогол (1989)
  • Посещението на старата дама – от Фридрих Дюренмат (1990)

Радиотеатър на Българското национално радио, пр. „Христо Ботев”

  • „Михал Мишкоед” – от Сава Доброплодни
  • „Приключенията на добрия войник Швейк” – от Ярослав Хашек
  • „Островът на съкровищата” – от Робърт Луиз Стивънсън
  • „Мяра за мяра” – от Уилям Шекспир

Външни препратки