Божидар Лечев: Разлика между версии
Ред 107: | Ред 107: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* {{IMDb name|0961279}} |
|||
* [http://us.imdb.com/name/nm0961279/ Профил в IMDB] |
|||
* [https://www.kinopoisk.ru/name/431713/ Божидар Лечев в КиноПоиск] |
|||
* [http://www.kino-teatr.ru/kino/acter/m/euro/238177/bio/ Божидар Лечев в Кино-Театр] |
|||
{{СОРТКАТ:Лечев, Божидар}} |
{{СОРТКАТ:Лечев, Божидар}} |
||
[[Категория:Български актьори и актриси]] |
[[Категория:Български актьори и актриси]] |
||
[[Категория:Родени във Варна]] |
[[Категория:Родени във Варна]] |
||
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] |
|||
[[Категория:Починали в София]] |
Версия от 22:48, 12 януари 2017
Божидар Лечев | |
Роден | Божидар Лечев Рачев |
---|---|
Починал | 28 декември 1994 г. (68 години) |
Уебсайт |
Божидар Лечев Рачев е български актьор.
Роден е в град Варна на 27 януари 1926 г.
Има многобройни роли в киното, театъра и телевизията. Сред най-запомнящите се са служителят от мототехника във филма „Топло” (1978), пенсионерът от кафенето в „Сиромашко лято” (1973) и др. Пресъздава десетки образи на сцената на Младежкия и Сатиричния театър.
Творчество
Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Силистра (1943-1946), след което играе в Драматичния театър в Сливен (1946-1948) и Драматичния театър в Бургас (1948-1952). Продължава в София на сцената на Народен театър за младежта (1952-1960) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (от 1960-).
Сред значимите му роли са синьор Домат в „Приключенията на Чиполино” от Джани Родари, Бенедето в “Краката на лъжата са... дълги” от Едуардо де Филипо и др.[1] От 1960 г. до смъртта си играе в Сатиричния театър, където създава серия от десетки образи. Участва в едни от най-успешните спектакли на театъра, като „Михал Мишкоед”, „Големанов”, „Женитба”, „Януари”, „Новото пристанище”, „Римска баня” и др.[2]
Има многобройни участия в радиотеатъра на Българско национално радио и редица роли в киното и телевизията. Участва в първия български цветен телевизионен сериал „Нако, Дако и Цако”. Снима в българо-италианската продукция „Любовницата на Граминя”, в която участват Джан Мария Волонте и Стефания Сандрели.
Участва във фестивалите на хумористичната и сатирична песен „Златният кос”. Песента „Бианка” в изпълнение на Божидар Лечев е включена в грамофонната плоча с песни от спектакъла „Гамбринус”.
Заради това, че през 1962 г. се изказва в защита на пиесата „Импровизации” от Валери Петров и Радой Ралин /постановка Гриша Островски/ до края на живота си е лишен от звание и недолюбван от партийната критика. [3]
Награди и отличия
- Орден „Кирил и Методий“ - I степен
Филмография
- Завъртете всички сфери (1983)
- Капитан Петко войвода (1981) /топографи/
- Солистът (1980)
- Покрив (1978)
- Топло (1978) Служителят от мототехника
- Нако, Дако и Цако - Шофьори (1976)
- Спомен за близначката (1976)
- Присъствие (1975)
- Сиромашко лято (1973) Пенсионерът в кафето
- Козият рог (1972)
- Герловска история (1971) Набитият
- Гола съвест (1971) Затворник
- Странен двубой (1971)
- Любовницата на Граминя (1969)
- На всеки километър (1969)
- Бялата стая (1968)
- Последният войвода (1968) Томасян
- Калоян (1963) Валкан
- Пътят минава през Беловир (1960) Николай
Театрални роли
Народен театър за младежта
- Приключенията на Чиполино – от Джани Родари – синьор
- Домат
- Краката на лъжата са... дълги – от Едуардо де Филипо – Бенедето
Сатиричен театър
- Чичовци – от Иван Вазов (1960)
- Балът на манекените – от Бруно Ясенски (1961)
- Удържимият възход на Артуро Хи – от Бертолт Брехт (1961)
- Свинските опашчици /Коваржик/ – от Ярослав Дитл (1962)
- Михал Мишкоед. Кандидати на славата – от Сава Доброплодни и Иван Вазов (1963)
- Чичовци – от Иван Вазов (1960)
- Балът на манекените – от Бруно Ясенски (1961)
- Удържимият възход на Артуро Хи – от Бертолт Брехт (1961)
- Четвъртият прешлен – от Марти Ларни (1964)
- Смъртта на Тарелкин – от А. В. Сухово-Кобилин (1965)
- Бидерман и подпалвачите – от Макс Фриш (1965)
- Ревизор – от Николай Василиевич Гогол (1966)
- Големанов – от Ст. Л. Костов (1966)
- Старчето и стрелата – от Никола Русев (1969)
- Швейк през Втората световна война – от Бертолт Брехт (1973)
- Римска баня – от Станислав Стратиев (1974)
- Януари – от Йордан Радичков (1975)
- И най-мъдрият си е малко прост – от Александър Островски (1979)
- От много ум… Вражалец – от Ст. Л. Костов (1980)
- Госпожице, да му отпуснем края (Кабаре “Парнас”) късновечерно луксозно кабаре – от Любомир Пеевски (1981)
- Чичовци – от Иван Вазов (1981)
- Новото пристанище – от Ст. Л. Костов
- Мъртви души от Михаил Булгаков – по поемата на Н. В. Гогол (1989)
- Посещението на старата дама – от Фридрих Дюренмат (1990)
Радиотеатър на Българското национално радио, пр. „Христо Ботев”
- „Михал Мишкоед” – от Сава Доброплодни
- „Приключенията на добрия войник Швейк” – от Ярослав Хашек
- „Островът на съкровищата” – от Робърт Луиз Стивънсън
- „Мяра за мяра” – от Уилям Шекспир
Външни препратки
- ↑ Пенка Дамянова, Всяка есенна вечер, omda.bg
- ↑ История на Сатеричния театър в официалния му уебсайт
- ↑ Цветана Гълъбова, Директорите на Сатеричния театър, slovo.bg