Пили: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 19: Ред 19:
| сайт = http://dimospylis.gr/
| сайт = http://dimospylis.gr/
}}
}}
'''Пили''' ({{lang-el|Πύλη}}) е [[Дем (Гърция)|дем]] в ном [[Трикала (ном)|Трикала]], [[Тесалия]]. Пили е гръцкото име на района, което значи ''Винен''. Административен център е едноименното село което се намира в [[тесалийска равнина|тесалийската равнина]] пред [[Пинд]]. То се намира на 18 км западно от [[Трикала]] и южно от масива [[Козяк (Пинд)|Козяк]] на входа до началото на дефилето и по естествения път свързващ Трикала с [[Арта]], т.е. Тесалия с [[Амбракия]]. Южно от Пили се намира [[Аграфа]].
'''Пили''' ({{lang-el|Πύλη}}) е [[Дем (Гърция)|дем]] в ном [[Трикала (ном)|Трикала]], [[Тесалия]]. Пили е гръцкото име на района, което значи ''Винен''. Административен център е [[Винени|едноименното село]], което се намира в [[тесалийска равнина|тесалийската равнина]] пред [[Пинд]]. То се намира на 18 км западно от [[Трикала]] и южно от масива [[Козяк (Пинд)|Козяк]] на входа до началото на дефилето и по естествения път свързващ Трикала с [[Арта]], т.е. Тесалия с [[Амбракия]]. Южно от Пили се намира [[Аграфа]].


Реката Портайко, приток на [[Пеней]], протича през дефилето на Пили. Основен поминък на жителите на Пили са [[земеделие]]то и [[животновъдство]]то. Пили винаги е бил основен търговски център на околните селища и е богат с исторически паметници и красива природа.
Реката Портайко, приток на [[Пеней]], протича през дефилето на Пили. Основен поминък на жителите на Пили са [[земеделие]]то и [[животновъдство]]то. Пили винаги е бил основен търговски център на околните селища и е богат с исторически паметници и красива природа.


Най-известният историко-културен паметник на Пили е манастира [[Порта Панагия]], издигнат през 1283 г. от [[Йоан I Дука]]. По османско време Пили е част от [[Османска Тесалия]] и по-точно от [[Северна Тесалия]]. В началото на 19 век попада под властта на [[Али паша Янински]]. Присъединен е към [[кралство Гърция]] по време на [[Балканската война]], като и до днес в Пили, и въобще в [[Пинд]], са оцелели доста славянобългарски [[топоним]]и, като това на село [[Балкано]].
Най-известният историко-културен паметник на Пили е манастира [[Порта Панагия]], издигнат през 1283 г. от [[Йоан I Дука]]. По османско време Пили е част от [[Османска Тесалия]] и по-точно от [[Северна Тесалия]]. В началото на 19 век попада под властта на [[Али паша Янински]]. Присъединен е към [[кралство Гърция]] по време на [[Балканската война]], като и до днес в Пили, и въобще в [[Пинд]], са оцелели доста славянобългарски [[топоним]]и, като това на село [[Балкано]].


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 09:54, 13 януари 2017

Пили
Πύλη
Дем в Република Гърция
дем Пили на административната карта на Тесалиядем Пили на административната карта на Тесалия
Страна Гърция
ОбластТесалия
ЦентърПили
Население14 343 души (2011)
Официален сайтhttp://dimospylis.gr/

Пили (Шаблон:Lang-el) е дем в ном Трикала, Тесалия. Пили е гръцкото име на района, което значи Винен. Административен център е едноименното село, което се намира в тесалийската равнина пред Пинд. То се намира на 18 км западно от Трикала и южно от масива Козяк на входа до началото на дефилето и по естествения път свързващ Трикала с Арта, т.е. Тесалия с Амбракия. Южно от Пили се намира Аграфа.

Реката Портайко, приток на Пеней, протича през дефилето на Пили. Основен поминък на жителите на Пили са земеделието и животновъдството. Пили винаги е бил основен търговски център на околните селища и е богат с исторически паметници и красива природа.

Най-известният историко-културен паметник на Пили е манастира „Порта Панагия“, издигнат през 1283 г. от Йоан I Дука. По османско време Пили е част от Османска Тесалия и по-точно от Северна Тесалия. В началото на 19 век попада под властта на Али паша Янински. Присъединен е към кралство Гърция по време на Балканската война, като и до днес в Пили, и въобще в Пинд, са оцелели доста славянобългарски топоними, като това на село Балкано.

Бележки