Северен отряд: Разлика между версии
м →Източници: портал |
м Премахване на Категория:Военни формирования от Сръбско-българската война; Добавяне на [[Категория:Български военни формирования от Ср... |
||
| Ред 70: | Ред 70: | ||
[[Категория:Български военни отряди]] |
[[Категория:Български военни отряди]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Български военни формирования от Сръбско-българската война]] |
||
[[Категория:История на Видин]] |
[[Категория:История на Видин]] |
||
[[Категория:Военни формирования формирани през 1885 година]] |
[[Категория:Военни формирования формирани през 1885 година]] |
||
Версия от 13:33, 14 януари 2017
| Северен отряд | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1 ноември 1885 - 1886 |
| Държава | България |
| Размер | 14861 войника |
| Гарнизон/щаб | Видин |
| Битки/войни | бой при Кула бой при Белоградчик обсада на Видин (1885) боеве при Акчар |
| Командири | |
| капитан | Атанас Узунов |
Северният отряд е българска военна част формирана по време на Сръбско-българската война (1885) с основно предназначение отбраната на Северозападна България с крепостта Видин.
Северен отряд
Формиране
Северният отряд е формиран на 25 октомври 1885 г. Създаден е за отбрана на Северозападна България от връх Ком до устието на река Тимок. Командир е капитан Атанас Узунов.
Състав
Поради широчината си отбранителния фронт на Северния отряд е разделен на пет участъка:
- Видински участък (капитан Атанас Узунов) от 4 970 войника и 31 оръдия. Разделен е на десен фланг, ляв фланг, Летящ отряд и резерв.
- Бреговски участък (подпоручик Тодоров) от 1 100 войника. Отбранява направлението Брегово-Видин.
- Кулски участък (поручик Николаев) от 1 200 войника. Отбранява направлението с. Шишенци-с. Раковица.
- Белоградчишки участък. Отбранява направлението с. Раковица-с. Чипровница и прохода Свети Никола.
- Берковски участък от 1 000 войника. Отбранява направлението с. Чипровница-Петрохански проход.
- два катера на Дунавската речна флотилия.
Главният резерв на отряда (поручик Драганов) е сформиран на 1 ноември 1885 и в състава му влизат 2-ра, 4-та и 5-та мирновременни роти от запасната дружина на 3-ти бдински полк, 1150 души от Ломското, 800 души от Берковското, 700 души от Белоградчишкото, 500 души от Кулското и 500 души от Кутлувското опълчение.[1] Разполага се в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци.
Летящият отряд (капитан Георги Тодоров) се състои от 4 запасни роти, 1 ескадрон и 1 батарея (1030 души с 6 оръдия).[2] Също както Главният резерв се разполага в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци.
Главния резерв и Летящиа отряд са изтеглени назад. Имат задача да провеждат контраатаки от дълбочина към фронта на застрашените направления.
Общо в състава на Северния отряд влизат 11 1/4 дружини, 1 1/2 ескадрони, 6 батареи или 14861 души, 164 саби и 37 оръдия.
По време на Сръбско-българската война, Северния отряд успешно защитава Северозападна България. Проявява при Обсадата на Видин и боевете при Акчар. След края на войната е разформирован е с Указ №40 от 1886 г.
Бележки
Източници
- Христов, Х. и др., Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през капитализма, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО
- Съединението 1885 г., С., 1985, с. 185
