Никифор Никифоров (генерал-майор): Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) Нова страница: „{{друго значение|генерал-майора|генерал-лейтенанта и политик|Никифор Никифоров}} {{Биогр...“ |
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
| px = |
| px = |
||
| описание = български генерал |
| описание = български генерал |
||
| роден-място = [[Елена]], [[ |
| роден-място = [[Елена]], [[Княжество България]] |
||
| починал-място = |
| починал-място = [[София]], [[Народна република България]] |
||
| подпис = |
| подпис = |
||
}} |
}} |
||
Версия от 20:56, 14 януари 2017
Тази статия е за генерал-майора. За генерал-лейтенанта и политик вижте Никифор Никифоров.
| Тодор Вангелов | |
| български генерал | |
| Роден |
21 февруари 1890 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 февруари 1971 г.
|
| Учил в | Национален военен университет |
Никифор Йорданов Никифоров е български офицер, генерал-майор.
Биография
Роден е на 21 февруари 1890 г. в Елена. През 1909 г. завършва Военното училище в София. Служи в дванадесети пехотен балкански полк и шестнадесети пехотен ловчански полк. През 1921 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет. От 1922 до 1926 г. е следовател във Военно-съдебната част. Между 1926 и 1933 г. е председател на Военни съд в Русе. От 1930 г. е постоянен член на Военнокасационния съд, а от 1933 г. и негов председател. През 1934 г. е началник на Военносъдебната служба. В периода 1934 – 1940 г. е председател на българската асоциация Рьорих. От 1939 г. до 1943 г. е съветски агент под псевдонима „Журин“ в разузнавателна група на д-р Александър Пеев.[1] Разкрит и уволнен от армията през 1943 г. Умира на 15 февруари 1971 г. в София. Награждаван е с орден „Народна Република България“, І степен.
Военни звания
- 22 септември 1909 – Подпоручик;
- 1 януари 1915 – Поручик;
- 20 юли 1917 – Капитан;
- 30 януари 1923 – Майор;
- 30 януари 1927 – Подполковник;
- 1 юли 1931 – Полковник;
- 6 май 1937 – Генерал-майор.
