Хвойна (село)

Тази статия е за селото. За растението вижте Хвойна.

---

Хвойна
Изглед от Хвойна
Хвойна 41.870591, 24.690918 Хвойна
Общи данни
Население	321 души (15 март 2024 г.) 11,9 души/km²
Землище	26,895 km²
Надм. височина	728 m
Пощ. код	4890
Тел. код	03053
МПС код	СМ
ЕКАТТЕ	77219
Администрация
Държава	България
Област	Смолян
Община    – кмет	Чепеларе Боран Хаджиев (ГЕРБ; 2019)
Кметство    – кмет	Хвойна Наско Губеров (ГЕРБ)
Хвойна в Общомедия

Хвойна е село в Южна България. То се намира в община Чепеларе, област Смолян.

География

Родопите представляват система от планини, обединени в единна планина, разделена на Източни и Западни Родопи. Средните Родопи са част от Западните Родопи. Село Хвойна е разположено посред една от най-широките и красиви котловини в Средни Родопи. Наричат я Хвойненска, но тя от стари времена си има звучното име – Ропката. От всички страни котловината като в каменен пръстен е стисната от планински вериги. На северозапад я ограждат склоновете на величествената Чернатици – един от най-могъщите и красиви планински дялове на Средни Родопи в приказното царство на Орфея. Дълъг е около 60 километра-започва от Пампорово и достига Тракийската низина, като разделя басейна на Чепеларска река от изток от този на река Въча на запад. На югоизток котловината е оградена от Радюва планина – един планински рид, делящ Чепеларската река от басейна на Юговската река. От изток на запад в района на Ропката, наблизо едно след друго живописно са разположени четирите родопски села-Павелско, Хвойна, Малево и в дъното на котловината, най на запад, Орехово. Хвойненската котловина /Ропката/ е в центъра на историко-географската област Рупчос от Средни Родопи. С това позабравено вече старинно име Рупчос от векове се е знаел един от най-живописните райони на Средни Родопи, обхващаш водосборния район на Чепеларска река в нейното средно и горно течение. Областта Рупчос започва от водослива на Юговска с Чепеларска река на няколко километра южно от село Бачково и продължава на юг до седловината Рожен. Районът около Чепеларе в миналото се наричал Горен Рупчос, а този около Хвойна и Хвойненската котловина – Долен Рупчос. Според геолозите Хвойненската котловина /Ропката/ преди милиони години е била дъно на сладководно езеро, образувано вследствие на тектонично потъване на пластовете. Неговите води достигали до 200 – 250 метра дълбочина. Село Хвойна поради географското си положение-в центъра на Ропката, както и поради факта, че е на самата пътна магистрала, има първенствуващо положение сред селата в Ропката. През селото минава Ореховската река и го дели на стара и нова част. Новата част е застроена предимно с вили. Ореховската река извира от подножието на връх Персенк и в долния източен край на Хвойна се влива в Чепеларска река.

История

Снимка на село Хвойна, 1930-те г.

• 1750 – 1760 г. – основаване на село Хвойна;
• 1800 г. – построяване на Каменния мост в центъра на селото над Ореховската река;
• 1836 – 1838 г. – чумна епидемия в Рупчос;
• 1857 г. – построяване на църквата и килийното училище;
• 1861 г. – роден е Костадин Златанов – първият учител след Освобождението;
• 1869 г. – гръцкият език е премахнат от училището в Хвойна;
• 15 януари, 1878 г. – руските войски освобождават Хвойна;
• 15 май, 1878 г. – разбити са бандите на Сенклер в местността „Бухлийца“;
• 6–15 септември, 1885 г. – в Хвойна е сформиран общ Рупчоски военен доброволчески отряд в защита на Съединението;
• 1890 – 1897 г. – Хвойна – седалище на Рупчоска околия;
• 1891 г. – Костадин Златанов, като кмет на с. Хвойна построява Нареченските минерални бани;
• 1894 г. – построено е Новото жълто училище
• 1895 г. – основана е „Земеделска каса“ в Хвойна за кредитиране на дребните земеделски стопани;
• 1898 г. – основан е първият революционен пункт на Върховния комитет;
• 1900 г. – роден е Никола Жалов – историкът на Ропката;
• 1901 г. – закрита е Рупчоска околия;
• 1903 г. – за първи път се засява тютюн в Ропката;
• 1907 г. – новият коларски път от Станимака /Асеновград/ през Бачково стига до Хвойна;
• 1910 г. – пътят стига до с. Чепеларе;
• 1912 г. – в Хвойна се установява щабът на VI погранична рота, охраняваща границата с Турция, непосредствено преди избухване на Балканската война;
• 1914 г. – начало на организираното овощарство в Хвойна;
• 1919 г. – в Хвойна пристига първият камион;
• 1919 г. – в Хвойна е основана една от първите потребителски кооперации в Смолянския край – Кооперация „Прогрес“;
• 1922 – 1927 г. – открита е прогимназия в Хвойна;
• 1925 г. – установяват се редовни пощенски автомобилни съобщения Пловдив – Хвойна – Смолян;
• 1926 г. – прокаран е водопровод в Хвойна;
• 16 януари, 1927 г. – провежда се референдум за затваряне на кръчмите в Хвойна;
• 1932 г. – основана е трудово-горска производителна кооперация „Бяли дол“;
• 1934 – 1938 г. – Хвойна става централна община за 6 села;
• 1935 г. – открито е Допълнително земеделско-овощарско училище;
• 1936 г. – построено и открито е читалището в Хвойна;
• 1938 г. – открита е „Популярна банка“, районна за 7 села;
• 1939 г. – полага се основният камък на новата прогимназия;
• 1940 г. – в Хвойна светва първата електрическа крушка;
• 1945 г. – създадена е Обединена местна всестранна кооперация „Единство“;
• 1956 г. – в селото е основано ТКЗС;
• 1960 г. – изправен е пътят за съседните села – Малево и Орехово;
• 1962 г. – построена е банята, впоследствие преустроена в сграда на сегашното кметство;
• 1964 г. – построена е сградата на здравния пункт;
• 1965 г. – открит е цехът на ДИП „Ален мак“;
• 1967 г. – построена е сградата на сегашната поща;
• 1977 – 1988 г. – Хвойна е център на селищна система;
• 1985 г. – построени са автогарата и детската градина;
• 1988 г. – Чепеларе става седалище на нов тип сборна община, а Хвойна – отделно кметство към нея;
• 1989 г. – издадена е книгата „Светлини над Рупчос“, първата писана история на с. Хвойна. Автор Георги Арнаудов;
• 1997 г. – честване на 140 години от основаване на Църквата „Свети Илия“;
• 2000 г. – честване на 250 години от основаване на Хвойна.Написване текста и музиката на Химна на село Хвойна от Георги Арнаудов;
• 2004 г. – издадена е книгата „Хвойна – сърцето на Ропката“ на Георги Арнаудов.

Обществени институции

• Църква „Свети пророк Илия“, изградена през 1854 г.
• Килийно училище, построено през 1858 г.

Редовни събития

• Годишен събор

Личности

• Никола Жалов
• Георги Иванов Арнаудов
• Георги Русенов / 1892 – 1923/
• Иван Ганичев
• Георги Батката