Пърдейци: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]]. Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година в Пърдейци живеят 521 турци и 162 българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 246.]</ref> |
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]]. Според [[Димитър Гаджанов]] в 1916 година в Пърдейци живеят 521 турци и 162 българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_1916/bg_1916_2_13.htm Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 246.]</ref> |
||
Сръбските власти прекръщават селото на '''Степаново'''.<ref>{{cite book |title= Гевгелија и Гевгелискиот крај од Балканските војни до ослбодувањето (1912/13-1944)|last=Картов |first=Владимир |authorlink= Владимир Картов |coauthors= |year= 1969 |publisher=Општинско |
Сръбските власти прекръщават селото на '''Степаново'''.<ref>{{cite book |title= Гевгелија и Гевгелискиот крај од Балканските војни до ослбодувањето (1912/13-1944)|last=Картов |first=Владимир |authorlink= Владимир Картов |coauthors= |year= 1969 |publisher=Општинско собрание |location=Гевгелија |isbn= |pages= 96 |url= |accessdate=}}</ref> |
||
Според преброяването от 2002 година селото има 514 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
Според преброяването от 2002 година селото има 514 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
||
Версия от 07:56, 18 януари 2017
| Пърдейци Прдејци | |
 | |
  Пърдейци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Гевгели |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 33 m |
| Население | 514[1] души (2002) |
| Пощенски код | 1483 |
| Пърдейци в Общомедия | |
Пърдейци (Шаблон:Lang-mk) е село в Община Гевгели, Република Македония.
География
Селото е разположено в областта Боймия, на 9 километра северно от град Гевгели.
История
В 19 век Пърдейци е село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е от 1861 година и е дело на Андон Китанов.[2][3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пърдец (Pardetz) е посочено като село с 95 домакинства и 80 жители мюсюлмани и 368 българи.[4]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Пърдейци има 150 жители българи християни и 600 турци.[6]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пърдейци (Perdeïtzi) има 184 българи патриаршисти гъркомани.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Пърдейци се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Пърдейци живеят 521 турци и 162 българи.[9]
Сръбските власти прекръщават селото на Степаново.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 514 жители.[11]
| Националност | Всичко |
| македонци | 514 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
- Родени в Пърдейци
Андон Карагонов, български революционер, деец на ВМОРО[5]- Гоце Кусиделков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
Бележки
- ↑ Официален сайт на Община Гевгели
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 206.
- ↑ Цркви во Негорската парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.170 – 171.
- ↑ а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 152.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 194 – 195.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 873.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 246.
- ↑ Картов, Владимир. Гевгелија и Гевгелискиот крај од Балканските војни до ослбодувањето (1912/13-1944). Гевгелија, Општинско собрание, 1969. с. 96.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| |||||||||||
