Ангара: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 22: | Ред 22: | ||
}} |
}} |
||
[[Файл:Enisey.png|мини|ляво|Карта на водосборния басейн на река Енисей]] |
[[Файл:Enisey.png|мини|ляво|Карта на водосборния басейн на река Енисей]] |
||
[[Файл:Angara.png|thumb|Карта на водосборния басейн само на река Ангара без този на езерото [[Байкал]]]] |
|||
'''Ангара̀''' (на [[Бурятски език|бурятски]]: ''Ангар мүрэн'') е голяма река в [[Русия|Азиатската част на Русия]], [[Сибир|Среден Сибир]], [[Иркутска област]] и [[Красноярски край]] десен приток на река [[Енисей]]. Дължината ѝ е 1779 km, която ѝ отрежда 18-то място по дължина сред реките на [[Русия]]. |
'''Ангара̀''' (на [[Бурятски език|бурятски]]: ''Ангар мүрэн'') е голяма река в [[Русия|Азиатската част на Русия]], [[Сибир|Среден Сибир]], [[Иркутска област]] и [[Красноярски край]] десен приток на река [[Енисей]]. Дължината ѝ е 1779 km, която ѝ отрежда 18-то място по дължина сред реките на [[Русия]]. |
||
Версия от 09:00, 18 януари 2017
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ангара.
Ангара Ангара | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | Русия Иркутска област Красноярски край |
Дължина | 1779 km |
Водосб. басейн | 1 039 000 km² |
Отток | 4530 (устие) m³/s |
Начало | |
Място | ез. Байкал Иркутска област |
Координати | |
Надм. височина | 456 m |
Устие | |
Място | Енисей→Карско море |
Координати | |
Надм. височина | 76 m |
Ширина | 1600 m |
Ангара в Общомедия |
Ангара̀ (на бурятски: Ангар мүрэн) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Иркутска област и Красноярски край десен приток на река Енисей. Дължината ѝ е 1779 km, която ѝ отрежда 18-то място по дължина сред реките на Русия.
Географска характеристика
Извор, течение, устие
Река Ангара изтича от югозападната част на езерото Байкал, разположено на 456 m н.в., при посьолок Листвянка, Иркутска област, като ширината ѝ е 1,1 km. Близо 1050 km реката тече в северна посока най-напред през Ангарското плато, а след това прорязва Ангарското възвишение (рус. Ангарский кряж). В този участък реката преминава през три големи водохранилища: Иркутско (56 km), Братско (524 km) и Уст Илимско (335 km) – общо 915 km, които са залели с водите си големи части от бившата долина на реката и са променили нейния облик. В останалите незалети части долината ѝ е асиметрична, с високи и стръмни леви брегове, а десните са полегати. Ширината на руслото ѝ е 1,5-2 km, разделено на ръкави и с непостоянни острови. След устието на река Ката (десен приток), при 722 km Ангара завива на запад, навлиза на територията на Красноярски край и запазва това си направление до устието. В този участък тя тече в понижението между Зангарското и Централно-Тунгуското плато на север и Приангарското плато на юг. Тук долината ѝ е тясна (от 0,8-1,5 до 3-5 km), с трапецовидна форма, на места с високи и отвесни брегове, с множество прагове (Дълги, Шимански, Мурски и др.) и бързеи. В най-долното си течение (последните 68 km) Ангара проломява Енисейското възвишение (рус. Енисейский кряж) чрез тясна (ширина 3-5 km) каньоновидна долина. Влива се отдясно в река Енисей при нейния 2137 km, на 76 m н.в., при посьолок Стрелка, Красноярски край.
Водосборен басейн
Водосборният басейн на Ангара има площ от 1,039 млн. km2, което представлява 40,27% от водосборния басейн на река Енисей. Площта на собствения басейн на Ангара без този на езерото Байкал е 468 хил. km2 и представлява 45% от целия водосборен басейн. Той обхваща части от Монголия и Русия:
- Монголия - аймаци Архангай (целия), Булган (целия), Завхан (частично), Йовьорхангай (частично), Селенге (целия), Тьов (частично), Улан Батор (целия), Хентий (частично) и Хьовсгьол (частично)
- Русия – Република Бурятия, Забайкалски край, Иркутска област, Красноярски край, в т.ч. Евенкски автономен окръг и Република Тува (всички частична)
Границите на водосборния басейн на реката са следните:
- на север – водосборните басейни на реките Голям Пит и Подкаменна Тунгуска, десни притоци на Енисей;
- на изток – водосборния басейн на река Лена;
- на югоизток – водосборния басейн на река Амур;
- на юг – водосборните басейни на малки реки, пресъхващи в пустинята Гоби;
- на югозапад – водосборните басейни на реките Дзабхан и Тес-Хем, вливащи се езера разположени в Котловината на Големите езера в Монголия;
- на запад – водосборните басейни на реките Малък Енисей (лява съставяща на Енисей), Голям Енисей (дясна съставяща на Енисей) и Туба, Кан и друпи по-малки десни притоци на Енисей.
Притоци
Река Ангара получава над 500 притока с дължина над 10 km, като 23 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 3 притока над 500 km. По-долу са изброени всичките тези реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km2) и мястото където се вливат.
Хидроложки хоказатели
Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното. Пълноводието е през май и юни, след което постепенно намалява. Среден годишен отток при Иркутската ВЕЦ 1855 m3/s, при Братската ВЕЦ 2814 m3/s (максимално 14200 m3/s), в Богучани 3515 m3/s, в устието 4530 m3/s. Оттокът на реката е сезонно и годишно урегулиран от изградените по течението на Ангара водохранилища. Замръзването на реката в долното течение започва в края на октомври или първата половина на ноември, в Братското водохранилище в края на ноември или началото на декември. Размразява се през първата половина на май.
Селища
По течението на реката в са разположени множество населени места, в т.ч. 7 града, 8 селища от градски тип и 1 село – районен център.
- Иркутска област – градове: Иркутск, Ангарск, Усоле-Сибирское, Свирск, Братск и Уст Илимск; посьолки: Листвянка, Болшая Речка, Мегет, Балаганск (районен център), Уст Уда (районен център) и Железнодорожний
- Красноярски край – град Кодинск; посьолки Мотигино (районен център) и Стрелка и село Богучани (районен център).
Стопанско значение
За разлика от повечето сибирски реки денивелацията на Ангара от извора до устието ѝ е голяма – 380 m. Поради това, че реката притежава голям хидроенергиен потенциял по течението ѝ са изградени три големи водохранилища: Иркутско водохранилище (56 km), Братско водохранилище (524 km) и Уст Илимско водохранилище (335 km). Сега се изгражда Богучанското водохранилища (375 km).
До построяването на водохранилищата безопасното корабоплаване по реката е било невъзможно, поради множеството прагове и бързеи по течението ѝ, което се е явявало сериозно препятствие за усвояването на региона. Преди строителството на водохранилищата е имало два плавателни участъка: от устието на реката до Богучанските прагове (445 km) и от езерото Байкал до Падунските прагове (662 km). Сега (към 2009 г.) корабоплаването е възможно на четири изолирани участъка:
- от езерото Байкал до Иркутската ВЕЦ (56 km)
- от Иркутската ВЕЦ до Братската ВЕЦ (606 km)
- участък от Уст Илимското водохранилище (292 km)
- от Богучанските прагове до устието на реката (445 km).
Над реката са изградени 5 автомобилни моста: 3 в Иркутск и по един в Уст Илимск и село Богучани. Освен това по преградните стени на Иркутското и Братското водохранилище има изградени шосета, а по стената на Братското водохравилище и жп линия, участък от трасето на Байкало-Амурската магистрала.
Вижте още
- Списък на реките в Русия
- Списък на реките в Русия (водосборен басейн на Северния ледовит океан)
- Списък на реките в Русия по дължина
Външни препратки
- Ангара – река с двумя именами, Байкальский край (портал)
- АНГАРА, AutorSite
- Пожалейте Ангару!
- Зона экологического бедствия
- Легенда о реке Ангаре
Източници
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ангара“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |