Анатолийски езици: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 13:55, 19 януари 2017

Анатоли́йските езици са група индоевропейски езици (известни също така под името „хето-лувийски езици“). По данни от глотохронологията, доста рано се обособяват от останалите индоевропейски езици.

Всички езици от тази група езици са мъртви езици. Техните носители са обитавали през II-I хилядолетие пр.н.е. територията на Мала Азия (най-вече Хетското царство и възникналите на неговата територия по-малки държавни образувания), които впоследствие са били покорени и асимилирани от персите и/или елините.

Древни писмени паметници от/на анатолийските езици са хетската клинопис и лувийската йероглифика (има запазени също така кратки надписи на палайски език, най-стария и архаичен от цялата група). Благодарение на чешкия лингвист Фридрих (Бедржих) Грозни тези езици са разпознати като индоевропейски, което и способствало за дешифровката им.

Най-късните запазили се надписи са на лидийски език, ликийски език, сидетски език, карийски език и др. езици използвали малоазийски азбуки (частично дешифрирани през XX век).

Класификация

Палайска подгрупа
- палайски език†
Хетска подгрупа
- хетски език†
- лидийски език†
Лувийска подгрупа
- карийски език†
- лувийски език†
- ликийски език†
- милийски език (понякога се означава като „ликийски Б“ или „архаичен ликийски“, известен от един запазен надпис)†
- сидетски език†
- писидийски език†

Виж също

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Анатоли́йските езици''' са група [[индоевропейски езици]] (известни също така под името „'''хето-лувийски езици'''“). По данни от [[глотохронология]]та, доста рано се обособяват от останалите индоевропейски езици.
-Всички езици от тази група езици са [[мъртъв език|мъртви езици]]. Техните носители са обитавали през II-I хилядолетие пр.н.е. територията на [[Мала Азия]] (най-вече [[Хетско царство|Хетското царство]] и възникналите на неговата територия по-малки държавни образувания), които в последствие са били покорени и асимилирани от [[перси]]те и/или [[елини]]те.
+Всички езици от тази група езици са [[мъртъв език|мъртви езици]]. Техните носители са обитавали през II-I хилядолетие пр.н.е. територията на [[Мала Азия]] (най-вече [[Хетско царство|Хетското царство]] и възникналите на неговата територия по-малки държавни образувания), които впоследствие са били покорени и асимилирани от [[перси]]те и/или [[елини]]те.
 Древни писмени паметници от/на анатолийските езици са [[клинопис|хетската клинопис]] и [[лувийски йероглифи|лувийската йероглифика]] (има запазени също така кратки надписи на [[палайски език]], най-стария и архаичен от цялата група). Благодарение на чешкия лингвист [[Бедражих Грозни|Фридрих (Бедржих) Грозни]] тези езици са разпознати като индоевропейски, което и способствало за дешифровката им.