Мургаш (община Куманово): Разлика между версии
м →Личности: -, replaced: BGR-флаг → флагче|България редактирано с AWB |
|||
Ред 33: | Ред 33: | ||
Църквата „[[Света Параскева (Мургаш)|Света Параскева]]“ („Света Петка“) е от XVI - XVII век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bitolamuseum.org/images/stories/zbornik_2012/Krstik_Slavica.pdf | заглавие = ДВОЈНА ЦРКВА ВО СУВ ОРАХ, КУМАНОВСКО (СВ. ЃОРЃИ И СВ. НИКОЛА) | достъп_дата = 14 април 2014 г | фамилно_име = Крстиќ | първо_име = Славица }}</ref> |
Църквата „[[Света Параскева (Мургаш)|Света Параскева]]“ („Света Петка“) е от XVI - XVII век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bitolamuseum.org/images/stories/zbornik_2012/Krstik_Slavica.pdf | заглавие = ДВОЈНА ЦРКВА ВО СУВ ОРАХ, КУМАНОВСКО (СВ. ЃОРЃИ И СВ. НИКОЛА) | достъп_дата = 14 април 2014 г | фамилно_име = Крстиќ | първо_име = Славица }}</ref> |
||
В края на |
В края на XIX век Мургаш е българско село в [[Куманово|Кумановска каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Мургаш е село, населявано от 362 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_28.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 215.]</ref> |
||
Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 4 патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> Три години по-късно цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Мургаш има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 126-127.</ref> |
|||
Сръбският войвода [[Василие Тръбич]], който през декември 1905 година води битка в землището на Мургаш със селяни от района, определя селото като българско.<ref>Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 72.</ref> |
Сръбският войвода [[Василие Тръбич]], който през декември 1905 година води битка в землището на Мургаш със селяни от района, определя селото като българско.<ref>Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 72.</ref> |
Версия от 09:27, 20 януари 2017
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мургаш.
Мургаш | |
панорама | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Североизточен |
Община | Куманово |
Географска област | Овче поле |
Надм. височина | 761 m |
Население | 63 души (2002) |
Пощенски код | 1304 |
МПС код | KU |
Мургаш в Общомедия |
Мургаш (Шаблон:Lang-mk; Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, в община Куманово.
География
Селото е разположено в областта Овче поле в северното подножие на планината Манговица. Намира се от дясната страна на Крива река и е от разпръснат тип на надморска височина от 500 до 620 m. От източната му страна е ридът Кула с надморска височина от 854 m.[1]
История
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано, че Мургаш има с 36 джизие ханета (домакинства).[2]
Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от XVI - XVII век.[3]
В края на XIX век Мургаш е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мургаш е село, населявано от 362 жители българи християни.[4]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 4 патриаршистки къщи.[5] Три години по-късно цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мургаш има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
Сръбският войвода Василие Тръбич, който през декември 1905 година води битка в землището на Мургаш със селяни от района, определя селото като българско.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 63 жители.[8]
Националност | Всичко |
македонци | 62 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 1 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности
- Родени в Мургаш
- Спасо Димитриев (? - 1913), кумановски войвода на ВМОРО, убит от сръбските окупационни власти при избухване на Междусъюзническата война.[9]
Външни препратки
Бележки
- ↑ с. Пезово - црква Св. Параскева // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Посетен на 14 април 2014 г.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 255.
- ↑ Крстиќ, Славица. ДВОЈНА ЦРКВА ВО СУВ ОРАХ, КУМАНОВСКО (СВ. ЃОРЃИ И СВ. НИКОЛА) // Посетен на 14 април 2014 г.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 215.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 126-127.
- ↑ Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 72.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.
|