Френска революционна армия

Линеен фузилер от Френската революционна армия

Френската революционна армия (Шаблон:Lang-fr) или още и само Революционната армия са въоръжените сили на Франция в периода между падането на Стария ред (1792) и възникването на първата Френска империя на Наполеон I Бонапарт (1804). Ерата на френската революционна армия се характеризира с революционен ентусиазъм, както и с недобра военна подготовка, дисциплина и въоръжение. Революционната армия реализира променливи „военни успехи“ срещу защитниците на „мракобесието и реакцията“ от останалите монархии в Европа. Най-изявените военачалници на революционната армия са генералите Жан Моро, Андре Масена и по-сетнешният първи консул и първи френски император Наполеон I Бонапарт.

Образуване

След замяната на стария режим с конституционна монархия и по-късно република в периода 1789 – 92 цялата вътрешна организация на страната е подчинена на девиза „Свобода, равенство, братство“. Останалите европейски монархии първоначално възприемат революцията като поредния бунт и се противопоставят истински едва след екзекуцията на крал Луи XVI. Началото на обединена опозиция срещу Франция е поставено с подписването на споразумение за отбранително-настъпателни действия през август 1791 г. между Леополд II, император на Свещената Римска империя (по-известна като Австрия) и Фридрих Вилхелм II. То е възприето като национална заплаха от Законодателното събрание на Франция и на 20 април 1792 г. то обявява война на Хабсбургите, а след няколко седмици кралство Прусия се присъединява на страната на Австрия. За оцеляването на републиката е необходима силна армия, което налага реформиране на съществуващите въоръжени сили.

Почти всички офицери по време на стария режим произлизат от аристокрацията. По време на бурните събития преди окончателното падане на монархията голям брой офицери напускат постовете си и емигрират, като само между 15 септември и 1 декември 1791 броят им е 2 160. Те се присъединяват към т.нар. емиграционна (émigré) контрареволюционна армия на принц Луи V дьо Конде. Повечето от тези, които остават на постовете си си, са хвърлени в затвора или екзекутирани по време на якобинската диктатура. Малко на брой офицери запазват постовете си и бързо напредват в кариерата – например маркиз Лафайет, граф Рошамбо и граф Люкнер, но и те скоро биват обвинени в симпатии към монархията и също загиват или са принудени да напуснат армията.

Реформирането на армията се вижда най-добре в командването. Преди революцията 90% от командирите са аристократи, докато през 1794 те са само 3%. По време на Конвента революционната бдителност се наблюдава отблизо от Комитета за обществено спасение, който изпраща свои емисари да наблюдават генералите. От войниците се изисква да се подчиняват не на генералите, а на правителството в Париж.

Под влияние на революционните настроения в течение на цялата 1790 г. кралската армия се разлага отвътре. Войниците се бунтуват срещу офицерите, нападат и присвояват полковите каси, разпродават оръжие и униформи, съпротивляват се не всеки опит за установяване на ред и дисциплина. Основната реорганизация на армията протича през 1791 и 1792 г. Новите офицери вече се избират и цялата структура се променя. Батальони от доброволци-новобранци се смесват с редовни части, останали от кралската армия. Тази политика на амалгамиране (amalgame) е заслуга на Лазар Карно, чиито административни умения му печелят прозвището Организаторът на победата.

През август 1792 г. австро-пруските сили начело с херцога на Брауншвайг нахлуват във Франция с цел да възстановят властта на краля и почти не срещат съпротива по пътя си. Незабавната последица от инвазията е щурмът на Тюйлери на 10 август и отнемането на всякаква изпълнителна власт от краля. Към средата на септември Париж е под заплахата от превземане от чуждата армия и Конвентът заповядва обединение на всички налични сили под командването на генералите Дюмурие и Келерман. Първите им изпитания в бой са в битката при Валми през септември 1792 г., когато австро-пруските сили срещат отпор. Към този момент френската армия вече е лоялна на републиката, а не на краля.

За попълването на въоръжените сили през април 1793 г. е призован масов набор в армията (levée en masse) за всички мъже между 18 и 25 години. В резултат войници стават много ентусиазирани, но необучени и недисциплинирани доброволци, сред които много санкюлоти. Въпреки това френската революционна армия постига успехи.

Източници

• Эволюция военного искусства, часть 1. Французская революция
• Соколов О. В. Французская армия. От Революции к Империи // Армия Наполеона. – СПб. Санкт-Петербург: Империя, 1999. – 572 с. – ISBN 5-93914-001-7.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата French Revolutionary Army в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​