Четвърта френска република

Четвърта френска република се нарича формата на управление на Франция в периода между 1946 и 1958, уредена от четвъртата републиканска конституция. Тя до голяма степен представлява възраждане на третата република, съществувала преди Втората световна война, и страда от същите проблеми. Франция приема Конституцията на четвъртата република на 13 октомври 1946 година.

По време на четвъртата република във Франция настъпва ера на икономически растеж  и преустройство на националните институции и индустрия след Втората световна война, а страната играе важна роля в развитието на процеса на европейска интеграция , който съществено променя континента. Най-големите постижения на четвъртата република са в областта на социалните реформи и икономическото развитие. През 1946 г. правителството създава цялостна система за социална защита, която включва осигуряване за безработица, инвалидност и пенсия и здравни грижи за всички граждани.

Направен е опит да се засили изпълнителната власт, за да се предотврати настъпването на нестабилната ситуация, съществувала преди войната, но нестабилността остава и по време на четвъртата република, за което свидетелстват честите промени в правителството –  за нейната 12-годишна история се сменят 21 правителства. Нещо повече, тези правителства са неспособни да вземат ефективни решения по отношение на деколонизацията на множеството френски колонии. След поредица от кризи, най-вече след алжирската криза 1958 г., четвъртата република се срива. Военновременният лидер Шарл де Гол се връща от пенсия, за да оглави временно преходно правителство, натоварено да разработи новата френска Конституция. Четвъртата Република е разпусната след публичен референдум на 5-ти октомври 1958 г. и е основана съвременната пета република със силна президентска власт.