Лазар Колишевски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Има подходящи български думи - ползват се. Това са думите, които са на място. Няма нищо "прекалено".
м Премахнати редакции на АнтониВал (б.), към версия на Мико
Ред 26: Ред 26:


=== В управлението на Югославия ===
=== В управлението на Югославия ===
След Втората световна война Колишевски става един от най-влиятелните хора в Социалистическа република Македония, както и един от най-влиятелните в Югославия. Лазар Колишевски е деен участник в разгонването на редица изтъкнати македонци, между които и [[Венко Марковски]]. С негово знание редица от хората, противили се на [[Тито]], са убити или изпратени в [[концлагер]]а [[Голи Оток]]<ref>[http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/dd/dd_13.html Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998]</ref>.
След Втората световна война Колишевски става един от най-влиятелните хора в Социалистическа република Македония, както и един от най-влиятелните в Югославия. Лазар Колишевски е активен участник в разгонването на редица изтъкнати македонци, между които и [[Венко Марковски]]. С негово знание редица от хората, противили се на [[Тито]], са убити или изпратени в [[концлагер]]а [[Голи Оток]]<ref>[http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/dd/dd_13.html Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998]</ref>.


Той започва масови икономически и социални преобразувания. През 1955 столицата Скопие става един от най-бързо развиващите се градове в региона и става третият най-голям град в Югославия. На 19 декември 1953 година Колишевски се пенсионира като министър-председател на СРМ и става Председател на Президиума на Народното събрание. По този начин застава начело на Македония, но има по-малка директна политическа сила. Остава секретар на МКП. По-късно става дипломат и пътува в страни като [[Египет]], [[Индия]] и [[Индонезия]].
Той започва масови икономически и социални реформи. През 1955 столицата Скопие става един от най-бързо развиващите се градове в региона и става третият най-голям град в Югославия. На 19 декември 1953 година Колишевски се пенсионира като министър-председател на СРМ и става Председател на Президиума на Народното събрание. По този начин застава начело на Македония, но има по-малка директна политическа сила. Остава секретар на МКП. По-късно става дипломат и пътува в страни като [[Египет]], [[Индия]] и [[Индонезия]].


Лазар Колишевски е бил на различни държавни и партийни постове и е оказвал влияние върху политическите събития в Югославия. Носител е на [[Партизански възпоменателен медал 1941]] година. На 30 юли 1952 година е награден с Орден за народен герой на Югославия. На 15 май 1979 години е избран заместник председател на СФРЮ. След смъртта на Юосип Броз Тито на 4 май 1980 година заема неговото място на председателския пост до 15 май същата година, когато изтича мандата му<ref>[http://www.osaarchivum.org/files/holdings/300/8/3/text/85-2-197.shtml Stankovic, Slobodan. Sergej Kraigher -- Yugoslavia's New State President, 1981-5-18, взето от http://www.osaarchivum.org]</ref>. След разпада на Югославия живее в Скопие, противопоставя се на водената политика от ВМРО-ДПМНЕ и против [[Операция "Съюзна сила"|бомбардировките на НАТО над Югославия]]<ref>[http://www.nin.co.rs/2000-07/13/13592.html KRŽAVAC, SAVO. Bravar nije voleo zlato], http://www.nin.co.rs, 13.07.2000</ref>. Умира на 6 юли 2000 година.
Лазар Колишевски е бил на различни държавни и партийни позиции и е оказвал влияние върху политическите процеси в Югославия. Носител е на [[Партизански възпоменателен медал 1941]] година. На 30 юли 1952 година е награден с Орден за народен герой на Югославия. На 15 май 1979 години е избран заместник председател на СФРЮ. След смъртта на Юосип Броз Тито на 4 май 1980 година заема неговото място на председателския пост до 15 май същата година, когато изтича мандата му<ref>[http://www.osaarchivum.org/files/holdings/300/8/3/text/85-2-197.shtml Stankovic, Slobodan. Sergej Kraigher -- Yugoslavia's New State President, 1981-5-18, взето от http://www.osaarchivum.org]</ref>. След разпада на Югославия живее в Скопие, противопоставя се на водената политика от ВМРО-ДПМНЕ и против [[Операция "Съюзна сила"|бомбардировките на НАТО над Югославия]]<ref>[http://www.nin.co.rs/2000-07/13/13592.html KRŽAVAC, SAVO. Bravar nije voleo zlato], http://www.nin.co.rs, 13.07.2000</ref>. Умира на 6 юли 2000 година.


=== Противоречия ===
=== Противоречия ===

Версия от 20:07, 27 януари 2017

Лазар Колишевски
Лазар Колишевски
югославски политик
Роден
Починал
6 юли 2000 г. (86 г.)
НаградиПартизански възпоменателен медал 1941
Политика
ПартияЮгославска комунистическа партия
Лазар Колишевски в Общомедия

Лазар Панев Колишев (Шаблон:Lang-mk) е югославски политик, дългогодишен секретар на Македонската комунистическа партия, Председател на Социалистическа федеративна република Югославия (4-11 май 1980 година).

Биография

Ранни години

Роден е на 12 февруари 1914 година в градеца Свети Никола, тогава в Сърбия.[1] в семейството на бедни земеделци, като майка му е влахкиня. Остава рано сирак и е взет от влашките си лели в Битоля. По-късно е вкаран в сиропиталище в Битоля. Там завършва четири класа на гимназията. От Битоля заминава за Военно-техническия в Крагуевац, където учи ключарски занаят. По това време използва името Лазар Пантович[2]. На осемнадесет години през 1932 година става член на СКМЮ, а през 1935 и на ЮКП. Силно активен става секретар на партийния комитет в завода, в който работи, а после и организационен секретар на Окръжния комитет на ЮКП за Крагуевац. През октомври 1940 година е избран за делегат на Петата земска конференция на ЮКП. Подкрепя създаването на Македония като част от Балканска федерация, но не под управлението на Сръбското кралство.

По време на Втората световна война

Паметна плоча на членовете на комунистическата съпротива пред сградата в Охрид, където е проведен съдебният процес. Плочата на три пъти е разрушавана – през 1992, 2004 и 2007 година[3].

В началото на 1941 година е изпратен от Покрайненския комитет на ЮКП за Сърбия в Смедеревска паланка, където да агитира в полза на партията и да помогне за формирането на партийна организация. Там го заварва и операция Ауфмарш 25. Скоро след това е арестуван от колаборционистката полиция, като известен комунист, но успява да избяга от затвора. По време на подготовката за въоръжена съпротива ЦК на ЮКП го изпраща в Македония, където трябва да се свърже с ръководството на ЮКП за Македония, което се управлява от тогавашния секретар на Покрайненския комитет за Македония Методи Шаторов – Шарло[4]. Шаторов отцепва партийната организация в Македония от ЮКП, като я присъединява към БКП. В първия период на пребиваване на Колишевски в Македония от май до 21 юни 1941 година той влиза в пререкания с Шарло относно неактивността на партията в Македония. Връща се в Белград и престоява един месец там. По решение на Александър Ранкович отново се завръща в началото на август в Македония. Единствената известна активност по това време е пътуване в София по решение на Драган Павлович – Шильо, за да говори с Цола Драгойчева[5] След като Шарло е изключен от ЮКП, през септември за секретар на Покрайненския комитет е избран Колишевски, който през октомври започва организиране на партизански отряди.

През ноември 1941 година той е заловен от българските власти и е осъден на смърт на процес в Охрид заедно с други комунистически дейци.[6] Смъртта му е заменена с доживотен затвор[7] в България, след негова молба за помилване до цар Борис III, в която Колишевски се позовава на българския си произход. Той пише:

„ Син съм на родители българи, чувствал съм се и се усещам българин. [8] “
Покана до Лазар Колишевски за Второто заседание на АСНОМ

Докато се намира в затвора неговите съпартийци през март 1943 го избират за секретар на ЦК на МКП, а после за делегат на Второто заседание на АВНОЮ през ноември 1943 година[9]. През август 1944 е избран за делегат на първото заседание на АСНОМ. Освободен е от затвора на 7 септември 1944 година.

След 1944 г. Колишевски се връща във Вардарска Македония, където е секретар на Комунистическата партия до 1963 г.

На Третото съобрание на АСНОМ на 16 април 1945 година е избран за пръв министър-председател на Социалистическа република Македония в рамките на СФРЮ.

В управлението на Югославия

След Втората световна война Колишевски става един от най-влиятелните хора в Социалистическа република Македония, както и един от най-влиятелните в Югославия. Лазар Колишевски е активен участник в разгонването на редица изтъкнати македонци, между които и Венко Марковски. С негово знание редица от хората, противили се на Тито, са убити или изпратени в концлагера Голи Оток[10].

Той започва масови икономически и социални реформи. През 1955 столицата Скопие става един от най-бързо развиващите се градове в региона и става третият най-голям град в Югославия. На 19 декември 1953 година Колишевски се пенсионира като министър-председател на СРМ и става Председател на Президиума на Народното събрание. По този начин застава начело на Македония, но има по-малка директна политическа сила. Остава секретар на МКП. По-късно става дипломат и пътува в страни като Египет, Индия и Индонезия.

Лазар Колишевски е бил на различни държавни и партийни позиции и е оказвал влияние върху политическите процеси в Югославия. Носител е на Партизански възпоменателен медал 1941 година. На 30 юли 1952 година е награден с Орден за народен герой на Югославия. На 15 май 1979 години е избран заместник председател на СФРЮ. След смъртта на Юосип Броз Тито на 4 май 1980 година заема неговото място на председателския пост до 15 май същата година, когато изтича мандата му[11]. След разпада на Югославия живее в Скопие, противопоставя се на водената политика от ВМРО-ДПМНЕ и против бомбардировките на НАТО над Югославия[12]. Умира на 6 юли 2000 година.

Противоречия

Колишевски се смята за създател на тезата "Слаба Србија, јака Југославија"[13]. Методи Гарев, деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония, сериозни критикува дейността на Лазар Колишевски по време на Втората световна война и след създаването на СФР Югославия[14].

Библиография

  • „За некои актуелни стопански прашања“
  • „За актуелните задачи на Сојузот на комунистите на Македонија во борбата за изградба на социјализмот“
  • „Македонска стварност и стране аспирације“
  • „Аспекти на македонското прашање“

Бележки

  1. ↑ Информация за Kolisevski, Lazar от http://rulers.org
  2. ↑ Антун Колендич, Белите дамки на македонската историја "Start magazin", Zagreb, No. 537, 19.8.1989, 50-55 str.
  3. ↑ Искршена спомен-плочата на Лазар Колишевски, http://www.vecer.com.mk, 21.02.2007
  4. ↑ Палешутски, Костадин, Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919 – 1945, Изд. на БАН, София, 1985 стр. 288
  5. ↑ Антун Колендич, Белите дамки на македонската историја „Start magazin“, Zagreb, No. 537, 19.8.1989, 50 – 55 str.
  6. ↑ Петър Христов Петров „Македония: история и политическа съдба“, „Знание“ ООД, 1998, стр. 64
  7. ↑ УТРИНСКИ ВЕСНИК, Број 1475 понеделник, 16 октомври 2006.
  8. ↑ Молба за милостъ от Лазаръ Паневъ Колишевъ, затворникъ при Скопския областен сѫдъ, осѫденъ на СМЪРТЪ отъ Битолския военно-полеви сѫдъ по наказ. дѣло 133/941. по закона за защита на държавата (ДВИА, ф. 16, оп. II, а. е. 103. Оригинал. Машинопис)
  9. ↑ Службен весник на федералната единица Македонија во Демократска и Федеративна Југославија, 1/1945, стр.48.
  10. ↑ Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998
  11. ↑ Stankovic, Slobodan. Sergej Kraigher -- Yugoslavia's New State President, 1981-5-18, взето от http://www.osaarchivum.org
  12. ↑ KRŽAVAC, SAVO. Bravar nije voleo zlato, http://www.nin.co.rs, 13.07.2000
  13. ↑ VUČELIĆ, MILORAD. Zašto je Srbija zaostajala
  14. ↑ Две писма на Методи Гарев-виден комунистически деятел от град Куманово, в: Стефанов, Илия. Убийството на Методи Шаторов. София, 2005, стр. 124-128.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лазар_Колишевски&oldid=7734310“.