Димитър Буйнозов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{обработка|редактиране на неенциклопедичен стил в някои абзаци}} |
|||
{{Актьор |
{{Актьор |
||
| име = Димитър Буйнозов |
| име = Димитър Буйнозов |
||
Ред 26: | Ред 27: | ||
Буйнозов се утвърждава в амплоато на търсения през 50-те – 80-те години на ХХ век положителен герой, влагайки в неговата интерпретация неподправено достойнство, топлота и жизнена достоверност, примесени с типичните за тогавашните години романтика и дръзновение. |
Буйнозов се утвърждава в амплоато на търсения през 50-те – 80-те години на ХХ век положителен герой, влагайки в неговата интерпретация неподправено достойнство, топлота и жизнена достоверност, примесени с типичните за тогавашните години романтика и дръзновение. |
||
През целия си живот актьорът страни от светската суета и шумотевица, независимо че е сред основоположниците на |
През целия си живот актьорът страни от светската суета и шумотевица, независимо че е сред основоположниците на следдеветосептемврийското българско кино и на проходилата от 7 ноември 1959 г. българска национална телевизия. |
||
Пъртината на времето оставя своя отпечатък върху част от творческите му изяви – „Червено и кафяво“ (1982) на Асен Шопов в телевизията, „Откраднатият влак“ (1971)на [[Владимир Явчев]] и „Над Сантяго вали“ (1976) на [[Елвио Сото]] в киното, които все пак с постигнатото ниво си остават част от творческата му биография. |
Пъртината на времето оставя своя отпечатък върху част от творческите му изяви – „Червено и кафяво“ (1982) на Асен Шопов в телевизията, „Откраднатият влак“ (1971) на [[Владимир Явчев]] и „Над Сантяго вали“ (1976) на [[Елвио Сото]] в киното, които все пак с постигнатото ниво си остават част от творческата му биография. |
||
Димитър Буйнозов изпитва и тръпката от участията си в първите по - значими телевизионни постановки в България – „12 разгневени мъже“ (1965) на [[Вили Цанков]], „Вампир“ (1970) на [[Георги Аврамов]], „Рожден ден“ (1971), „Рози за доктор Шомов“ (1973), „Хъшове“ (1982) на [[Николай Савов]] и [[Димитрина Гюрова]], и популярността от въздействието на телевизионните сериали върху масовата българска публика – „С пагоните на дявола“ (1967) на [[Неделчо Чернев]], „По дирята на безследно изчезналите“ (1977) на [[Маргарит Николов]], „Черните рамки“ (1989) на [[Генчо Генчев]] и „Под игото“ (1991) на [[Янко Янков (режисьор)|Янко Янков]]. |
Димитър Буйнозов изпитва и тръпката от участията си в първите по - значими телевизионни постановки в България – „12 разгневени мъже“ (1965) на [[Вили Цанков]], „Вампир“ (1970) на [[Георги Аврамов]], „Рожден ден“ (1971), „Рози за доктор Шомов“ (1973), „Хъшове“ (1982) на [[Николай Савов]] и [[Димитрина Гюрова]], и популярността от въздействието на телевизионните сериали върху масовата българска публика – „С пагоните на дявола“ (1967) на [[Неделчо Чернев]], „По дирята на безследно изчезналите“ (1977) на [[Маргарит Николов]], „Черните рамки“ (1989) на [[Генчо Генчев]] и „Под игото“ (1991) на [[Янко Янков (режисьор)|Янко Янков]]. |
||
Ред 37: | Ред 38: | ||
Димитър Буйнозов умира на [[23 ноември]] [[1995]] г. в София. |
Димитър Буйнозов умира на [[23 ноември]] [[1995]] г. в София. |
||
== Награди и отличия == |
== Награди и отличия == |
||
* [[Заслужил артист]] (1977) |
* [[Заслужил артист]] (1977) |
||
* [[Народен артист]] (1987) |
* [[Народен артист]] (1987) |
||
* |
* Орден „[[Кирил и Методий (орден)|Кирил и Методий]]“ I ст. |
||
* |
* Почетна значка „[[Златно перо]]“ на СБЖ за висок творчески принос в българската журналистика и за филма [[По дирята на безследно изчезналите]]. |
||
* |
* Наградата „[[Златната ракла]]“ за филма „[[Червено и кафяво]]“ [[Пловдив]]. |
||
* |
* Награда за мъжка роля (Прокурорът) от едноименната пиеса на Националния преглед на българската драма и театър (1979). |
||
== Филмография == |
== Филмография == |
||
Ред 97: | Ред 97: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* {{imdb name|0125557|Димитър Буйнозов}} |
* {{икона|en}} {{imdb name|0125557|Димитър Буйнозов}} |
||
* [https://www.kinopoisk.ru/name/298055/ Димитър Буйнозов в КиноПоиск] |
* {{икона|ru}} [https://www.kinopoisk.ru/name/298055/ Димитър Буйнозов в КиноПоиск] |
||
{{СОРТКАТ:Буйнозов, Димитър}} |
{{СОРТКАТ:Буйнозов, Димитър}} |
||
[[Категория:Български актьори и актриси]] |
[[Категория:Български актьори и актриси]] |
Версия от 10:02, 29 януари 2017
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: редактиране на неенциклопедичен стил в някои абзаци. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Димитър Буйнозов | |
Роден | |
---|---|
Починал | 25 ноември 1995 г. |
Активност | 1956–1991 |
Брачен партньор | Юлия Славова-Буйнозова |
Деца | Димитър Буйнозов (музикант) |
Уебсайт |
Димитър Христов Буйнозов е български актьор.
Биография и творчество
Произход и младост
Димитър Буйнозов е роден на 7 ноември 1935 г. в Търново. Той е шестото, най-малко дете в семейството на Христо Буйнозов. Заедно с един от братята си, който играе в читалище „Надежда“, Димитър редовно посещава представления в театралния салон и се среща с големи актьори от близкото минало.
„Самият Търновград с чудесиите си, с топлата си човешка среда, със старите къщи, прислонили глава до глава, рамо до рамо, говорещи за характера и човещината на хората, са онези вътрешни настроения, подготвили актьора в мене“, споделя Димитър Буйнозов в интервю за списание „Кино“.
Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. със специалност актьорско майсторство в класа на професор Георги Стаматов.
Кариера в театъра и киното
Започва работа във Варненския театър, а от 1963 година е назначен в Народния театър на младежта в София. Първата му среща с киното е през 1956-а. Тогава като първокурсник играе ролята на Найден във филма „Тайната вечеря на Седмаците“ на Дако Даковски, припомни за Общинската информационна агенция Цветанка Денева от отдел „Изкуство“ на Регионалната народна библиотека „П.Р. Славейков“. Тя разказа още, че най-значителните роли на актьора са Димо от „А бяхме млади“, Борис от „Пленено ято“, Илия от „Въздушният човек“, Петко Д. Петков от „По дирята на безследно изчезналите“. Димитър Буйнозов като Гоце Делчев е и едно от най-сериозните попадения на филма „Мера според мера“ на Георги Дюлгеров.
Буйнозов се утвърждава в амплоато на търсения през 50-те – 80-те години на ХХ век положителен герой, влагайки в неговата интерпретация неподправено достойнство, топлота и жизнена достоверност, примесени с типичните за тогавашните години романтика и дръзновение.
През целия си живот актьорът страни от светската суета и шумотевица, независимо че е сред основоположниците на следдеветосептемврийското българско кино и на проходилата от 7 ноември 1959 г. българска национална телевизия.
Пъртината на времето оставя своя отпечатък върху част от творческите му изяви – „Червено и кафяво“ (1982) на Асен Шопов в телевизията, „Откраднатият влак“ (1971) на Владимир Явчев и „Над Сантяго вали“ (1976) на Елвио Сото в киното, които все пак с постигнатото ниво си остават част от творческата му биография.
Димитър Буйнозов изпитва и тръпката от участията си в първите по - значими телевизионни постановки в България – „12 разгневени мъже“ (1965) на Вили Цанков, „Вампир“ (1970) на Георги Аврамов, „Рожден ден“ (1971), „Рози за доктор Шомов“ (1973), „Хъшове“ (1982) на Николай Савов и Димитрина Гюрова, и популярността от въздействието на телевизионните сериали върху масовата българска публика – „С пагоните на дявола“ (1967) на Неделчо Чернев, „По дирята на безследно изчезналите“ (1977) на Маргарит Николов, „Черните рамки“ (1989) на Генчо Генчев и „Под игото“ (1991) на Янко Янков.
Буйнозов не изневерява на първата си любов – киното, въпреки че след постигнатите сериозни успехи в поредица от актуални през 60-те години на ХХ век антифашистки филми като „А бяхме млади“ (1961) на Бинка Желязкова, „Пленено ято“ (1962) на Дучо Мундров и „13 дни“ (1964) на Стефан Сърчаджиев, артистът повече присъства в него – „Не се обръщай назад“ (1971) на Людмил Кирков, участва с амбициозни изяви в недооценени творби като „Въздушният човек“ (1980) на Киран Коларов или с великолепни поддържащи роли в „Мера според мера“ (1981) на Георги Дюлгеров, „Ева на третия етаж“ (1987) на Иванка Гръбчева и „Бащата на яйцето“ (1991) на Анри Кулев.
Участва и в една от първите коопродукции, снимани в България след 10 ноември 1989 г. – „Дали“ (1990) на Антъни Рибас.
Димитър Буйнозов умира на 23 ноември 1995 г. в София.
Награди и отличия
- Заслужил артист (1977)
- Народен артист (1987)
- Орден „Кирил и Методий“ I ст.
- Почетна значка „Златно перо“ на СБЖ за висок творчески принос в българската журналистика и за филма По дирята на безследно изчезналите.
- Наградата „Златната ракла“ за филма „Червено и кафяво“ Пловдив.
- Награда за мъжка роля (Прокурорът) от едноименната пиеса на Националния преглед на българската драма и театър (1979).
Филмография
Година | Филми/Сериали | Роля |
---|---|---|
1991 | Бащата на яйцето - (4 серии), (България / Алжир) | инженер Норбе |
1991 | Дали, (Dalí) - (Испания / България) | виконтът |
1990 | Под игото - (9 серии), (България / Унгария) | даскал Гатю |
1989 | Черните рамки - (5 серии) | |
1988 | Голямата игра - (6 серии), (Большая игра) - (СССР / България) | магнатът Леополд Грацио |
1988 | Мера според мера - (7 серии) | Гоце Делчев |
1987 | Ева на третия етаж | професор Наумов |
1981 | Мера според мера - (3 серии) | Гоце Делчев |
1980 | Въздушният човек | Илия Думанов |
1979 | По дирята на безследно изчезналите - (4 серии) | Петко Д. Петков |
1976 | Над Сантяго вали, (Il pleut sur Santiago) - (България / Франция) | началникът на охраната на президента |
1971 | Откраднатият влак | Дамян |
1971 | Не се обръщай назад | Радо |
1967 | С пагоните на дявола - (5 серии) | майор Венков |
1966 | Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров | |
1962 | 13 дни | Васко |
1962 | Пленено ято | Борис |
1961 | А бяхме млади | Димо |
1957 | Животът си тече тихо... | Павел (премиера 1988) |
1957 | Тайната вечеря на Седмаците | Найден |
Червено и кафяво |
Външни препратки
- ((en)) Димитър Буйнозов в Internet Movie Database
- ((ru)) Димитър Буйнозов в КиноПоиск