Демократи за силна България: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Премахната редакция 7741247 на 95.140.222.105 (б.) |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| лого = |
| лого = |
||
| цвят = #0018A8 |
| цвят = #0018A8 |
||
| ръководител = [[ |
| ръководител = [[Радан Кънев]] |
||
| предшественик = |
| предшественик = |
||
| основаване = 30 май 2004 г. |
| основаване = 30 май 2004 г. |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
| места1 = {{Партия/места|0|240|#0018A8}} |
| места1 = {{Партия/места|0|240|#0018A8}} |
||
| места2_заглавие = [[Европейски парламент|Европейски парламент]] |
| места2_заглавие = [[Европейски парламент|Европейски парламент]] |
||
| места2 = {{Партия/места|1|17|blue}} |
| места2 = {{Партия/места|1|17|blue}} |
||
| сайт = http://dsb.bg/ |
| сайт = http://dsb.bg/ |
||
}} |
}} |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
В началото на 2009 г. ДСБ сключва съюз със [[СДС]] и двете партии стават основа на [[Синята коалиция]]. През 2013 г. е една от партиите, които учредяват [[Реформаторски блок|Реформаторския блок]], като партията е част от новото управление на страната след изборите от [[Парламентарни избори в България (2014)|5 октомври 2014 г.]] ДСБ минава в [[опозиция]] през декември 2015 г., след отказа за реформи в съдебната система, а в края на 2016 г. партията окончателно напуска Реформаторския блок. |
В началото на 2009 г. ДСБ сключва съюз със [[СДС]] и двете партии стават основа на [[Синята коалиция]]. През 2013 г. е една от партиите, които учредяват [[Реформаторски блок|Реформаторския блок]], като партията е част от новото управление на страната след изборите от [[Парламентарни избори в България (2014)|5 октомври 2014 г.]] ДСБ минава в [[опозиция]] през декември 2015 г., след отказа за реформи в съдебната система, а в края на 2016 г. партията окончателно напуска Реформаторския блок. |
||
==Идеология== |
== Идеология == |
||
{{раздел-мъниче}} |
{{раздел-мъниче}} |
||
==Позиции по въпроси== |
== Позиции по въпроси == |
||
{{раздел-мъниче}} |
{{раздел-мъниче}} |
||
===Икономика=== |
=== Икономика === |
||
{{раздел-мъниче}} |
{{раздел-мъниче}} |
||
===Енергетика=== |
=== Енергетика === |
||
ДСБ е против изграждането на [[АЕЦ „Белене“]] и [[Южен поток|газпровода „Южен поток“]]. |
ДСБ е против изграждането на [[АЕЦ „Белене“]] и [[Южен поток|газпровода „Южен поток“]]. |
||
===Външна политика=== |
=== Външна политика === |
||
Подкрепя членството на България в [[ЕС]] и [[НАТО]]. Не одобрява действията на [[Руската федерация]] в [[Крим]] и [[Източна Украйна]]. |
Подкрепя членството на България в [[ЕС]] и [[НАТО]]. Не одобрява действията на [[Руската федерация]] в [[Крим]] и [[Източна Украйна]]. |
||
Ред 49: | Ред 52: | ||
== Участия в избори == |
== Участия в избори == |
||
=== Парламентарни избори (25 юни 2005 г.) === |
=== Парламентарни избори (25 юни 2005 г.) === |
||
При първото си участие в [[Парламентарни избори в България 2005]] ДСБ влиза в парламента, като спечелва 17 депутатски места и заема шесто място сред седемте парламентарни партии. |
При първото си участие в [[Парламентарни избори в България 2005]] ДСБ влиза в парламента, като спечелва 17 депутатски места и заема шесто място сред седемте парламентарни партии. |
||
Ред 277: | Ред 279: | ||
{{раздел-мъниче}} |
{{раздел-мъниче}} |
||
===Местни избори (2015)=== |
=== Местни избори (2015) === |
||
{{раздел-мъниче}} |
{{раздел-мъниче}} |
||
===Президентски избори (2016)=== |
=== Президентски избори (2016) === |
||
{{раздел-мъниче}} |
{{раздел-мъниче}} |
||
Ред 297: | Ред 299: | ||
{{Портал|Политика|България}} |
{{Портал|Политика|България}} |
||
[[Категория:Консервативни партии]] |
[[Категория:Консервативни партии]] |
||
[[Категория:Политически партии в България]] |
[[Категория:Политически партии в България]] |
Версия от 14:45, 31 януари 2017
Демократи за силна България | |
Ръководител(и) | Радан Кънев |
---|---|
Основател(и) | Иван Костов |
Основана | 30 май 2004 г. |
Седалище | София, бул. „Витоша“ №18 |
Член на | Европейска народна партия |
Идеология | Национален консерватизъм[1] Консерватизъм Проевропейство |
Полит. позиция | десен център |
Група в ЕП | Европейска народна партия |
Цветове | Тъмносиньо |
Народно събрание | 0 / 240
|
Европейски парламент | 1 / 17 |
Сайт | http://dsb.bg/ |
Демократи за силна България в Общомедия |
Демократи за силна България (ДСБ) е дясна националноконсервативна[1] политическа партия в България. Тя е създадена през 2004 г. от група, отделила се от Съюза на демократичните сили (СДС).
Девизът на партията е „За силна България в Обединена Европа“. Символ на партията е изображението на пламтящ факел, издигнат от дясна ръка на тъмносин фон.
История
Иван Костов подава оставка като лидер на Съюза на демократичните сили (СДС) след болезнена загуба на парламентарните избори през юни 2001 г. от Симеон Сакскобургготски и неговото новосъздадено Национално движение „Симеон Втори“. Управлението на ОДС понася тежки обвинения за нарасналата корупция и увеличена безработица, след проведените мащабни икономически реформи по време на четиригодишния си мандат.
С времето, 29 от 51-те депутати на ОДС, включително и Костов, изразяват недоволство от политиката, водена от новия лидер Надежда Михайлова, бивш министър на външните работи в правителството на Костов. След поредната загуба на ОДС на местните избори през 2003 г., и след отказа на Михайлова да поеме отговорността за това и да подаде оставка, групата от 29-те около Костов обявяват решението си да се отделят в отделна парламентарна група и по-късно, на 30 май 2004 г. създават нова политическа сила – ДСБ.
От март 2006 г. ДСБ е приета за асоцииран член на Европейската народна партия (ЕНП) до присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., когато асоциираното членство автоматично е заменено с действително.
В началото на 2009 г. ДСБ сключва съюз със СДС и двете партии стават основа на Синята коалиция. През 2013 г. е една от партиите, които учредяват Реформаторския блок, като партията е част от новото управление на страната след изборите от 5 октомври 2014 г. ДСБ минава в опозиция през декември 2015 г., след отказа за реформи в съдебната система, а в края на 2016 г. партията окончателно напуска Реформаторския блок.
Идеология
Позиции по въпроси
Икономика
Енергетика
ДСБ е против изграждането на АЕЦ „Белене“ и газпровода „Южен поток“.
Външна политика
Подкрепя членството на България в ЕС и НАТО. Не одобрява действията на Руската федерация в Крим и Източна Украйна.
Парламентарна дейност
На 10 май 2006 г. Иван Костов и група народни представители внасят „Законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия“. Основна цел на проекта е разкриването на истината, свързана с дейността на тайните служби на комунистическия режим, което е и политически критерий за демократичност във всяка една правова държава. Партията е извънпарламентарна след проведените избори за Народно събрание на 12 май 2013 г., на които получава 2,9% от подадените гласове или 1,48% от имащите право на глас.[2]
Участия в избори
Парламентарни избори (25 юни 2005 г.)
При първото си участие в Парламентарни избори в България 2005 ДСБ влиза в парламента, като спечелва 17 депутатски места и заема шесто място сред седемте парламентарни партии.
Партия/коалиция | Гласове | Процент | Депутати | |||
Коалиция за България | 1 129 196 | + 345 824 | 31,0% | + 13,8% | 82 | + 34 |
Национално движение „Симеон Втори“ | 725 314 | - 1 119 441 | 19,9% | - 19,8% | 53 | - 67 |
Новото време | 107 758 | 3,0% | - | |||
Движение за права и свободи | 467 400 | + 127 005 | 12,8% | + 5,3% | 34 | + 13 |
Коалиция „Атака“ | 296 848 | + 296 848 | 8,2% | + 8,2% | 21 | + 21 |
Обединени демократични сили | 280 323 | - 291 886 | 7,7% | + 1,2% | 20 | - 1 |
Демократи за силна България | 234 788 | 6,5% | 17 | |||
Български народен съюз | 189 268 | 5,2% | 13 |
Частични местни избори (29 октомври 2005 г.)
Кандидатът на ДСБ за кмет на София, бившият финансов министър и управител на Българска народна банка Светослав Гаврийски, стига до трето място на първия тур, като получава 60 182 гласа (16,8%).
Избори за президент (22 октомври 2006 г.)
На проведените Президентски избори в България през 2006 г., ДСБ и други десни партии издигат кандидатурата на Неделчо Беронов, която отпада на първия тур. След тежката загуба, през ноември същата година, депутатът Димитър Абаджиев и ръководителите на общинските организации в Русе и Велико Търново напускат партията.[3]
Избори за Европейски парламент (20 май 2007 г.)
ДСБ избира кандидатите си след консултации по места. Тяхната подредба в листите се определя на шест регионални събрания, в които участват всички членове на партията. На първо място е класиран временният евродепутат Константин Димитров, следван от народните представители Светослав Малинов и Иван Иванов. На изборите ДСБ получава 4,35% от гласовете и остава без представители в Европарламента.
Местни избори (28 октомври и 4 ноември 2007 г.)
Това са първите национални местни избори, на които партията участва. Националното ръководство дава на местните организации широк мандат за коалиционна политика и в цялата страна ДСБ се явява във всевъзможни коалиции. От издигнатите от партията и спечелили изборите кандидати за общински кметове, членове на ДСБ са трима (петима с районните кметове в София) – това са кметът на град Левски Георги Караджов, кметицата на Симеоновград Милена Рангелова и кметицата на Мирково Цветанка Йотина. В София ДСБ създава, заедно със СДС коалиция наречена „Алианс за София“ и издига за кандидат за кмет Мартин Заимов. На изборите той става втори след Бойко Борисов, но до балотаж не се стига, тъй като опонентът му печели с над половината от гласовете още на първия тур. В изборите за районни кметове ДСБ печели на две места – в Лозенец с кандидат Прошко Прошков и в Средец с кандидат Маргарита Гутева. Като цяло ДСБ приема изборите за успешни и частично излиза от кризата след провала на предходните президентски и европейски избори. Партньорството със СДС се очертава като стратегически приоритет на партията.
Избори за Европейски парламент (25 май 2014 г.)
Местни избори (2015)
Президентски избори (2016)
Източници
- ↑ а б Ramet, Sabrina P. Central and Southeast European Politics since 1989. Cambridge University Press, 2010. ISBN 9781139487504. p. 79. (на английски)
- ↑ http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html
- ↑ 34 бунтари в ДСБ хвърлиха оставки // Вестник Стандарт, 2006-11-09. Посетен на 2006-11-09.