Болшевизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 19:57, 2 февруари 2017

Болшеви́к е член на ляво революционно, а според много автори – ляво-екстремистко^[1]^[2]^[3]^[4]^[5]^[6] крило на Руска социалдемократическа работническа партия (РСДРП) след разцепването на партията на болшевики и меншевики. През пролетта на 1917 те се отделят в Руска социалдемократическа работническа партия (болшевики). Думата „болшевик“ първоначално отразява факт от гласуване по време на конгрес на партията през 1903 г, но впоследствие отразява две фракции на РСДРП: едната е от привърженици на „максимална“ програма (отстоява пълното унищожение на буржоазната класа и създаване на работническо движение), след 1912 г. тя получава името болшевишка; и другата – от привърженици на „минимална програма“ на партията (отстоява правата на дребната буржоазия и селяните), наричани след това „меншевики“. Образуването на двете фракции е през 1903 г., на втория конгрес на партията и те са все още заедно през 1910 г., когато представители на РСДРП влизат в третата Дума. Фактическото разцепление става много по-късно.

Политическата борба между болшевиките и меншевиките бележи относително късен стадий в развитието на социалдемократическото движение в Русия. Докато болшевиките прокламират за масово революционно движение, меншевиките настояват за широка работническа класа, по модел на германската социалдемократическа партия. Меншевиките отстояват идеята, че масова социалистическа революция в Русия би била възможна само в едно по напреднало капиталистическо общество, следвайки Марксистката Теория. Те твърдят, че малобройното, изостанало работническо руско общество не може да изнесе подобна революция. Дори и голяма част от болшевиките да споделят виждането за неправилното време за такава революция, те бързо променят позицията си след завръщането на Ленин в Петроград от изгнание. Меншевиките твърдо вярват в описаните от Маркс стадии за икономическо развитие. След избухването на революцията през 1917 те се придържат към Марксистките си убеждения.

Източници

↑ ((ru)) Кенез Питер Красная атака, белое сопротивление. 1917—1918/Пер. с англ. К. А. Никифорова. – М.: ЗАО Центрполиграф, 2007. – 287 с – (Россия в переломный момент истории). ISBN 978-5-9524-2748-8, стр. 13
↑ ((ru)) Г. К. Ашин. Формы рекрутирования политических элит
↑ ((ru)) Александр Ципко, политолог, „Российская газета“ – Федеральный выпуск № 4103 от 28 июня 2006 г.
↑ ((ru)) доц. Рыбаков С. В. Вторая половина XIX—XX вв. Курс лекций. Ч. I1. Под ред. академика Личмана Б. В. Уральский гос. тех. ун – т, Екатеринбург, 1995
↑ ((ru)) Р. Г. Ланда. Политический ислам: предварительные итоги (М., 2005). Гл. II. § 3
↑ ((ru)) Гейфман А. Революционный террор в России,1894-1917/ Пер. с англ. Е. Дорман. – М.:КРОН-ПРЕСС, 1997—448 с.-(Серия „Экспресс“) ISBN 5-232-00608-8, глава 3 „Социал-демократы и террор“,

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Болшевизъм.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Большевик“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] ((ru)) Кенез Питер Красная атака, белое сопротивление. 1917—1918/Пер. с англ. К. А. Никифорова. – М.: ЗАО Центрполиграф, 2007. – 287 с – (Россия в переломный момент истории). ISBN 978-5-9524-2748-8, стр. 13

[2] ((ru)) Г. К. Ашин. Формы рекрутирования политических элит

[3] ((ru)) Александр Ципко, политолог, „Российская газета“ – Федеральный выпуск № 4103 от 28 июня 2006 г.

[4] ((ru)) доц. Рыбаков С. В. Вторая половина XIX—XX вв. Курс лекций. Ч. I1. Под ред. академика Личмана Б. В. Уральский гос. тех. ун – т, Екатеринбург, 1995

[5] ((ru)) Р. Г. Ланда. Политический ислам: предварительные итоги (М., 2005). Гл. II. § 3

[6] ((ru)) Гейфман А. Революционный террор в России,1894-1917/ Пер. с англ. Е. Дорман. – М.:КРОН-ПРЕСС, 1997—448 с.-(Серия „Экспресс“) ISBN 5-232-00608-8, глава 3 „Социал-демократы и террор“,

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 '''Болшеви́к''' е член на [[ляв комунизъм|ляво революционно]], а според много автори – ляво-екстремистко<ref>{{икона|ru}} ''Кенез Питер'' Красная атака, белое сопротивление. 1917—1918/Пер. с англ. К. А. Никифорова. – М.: ЗАО Центрполиграф, 2007. – 287 с – (Россия в переломный момент истории). ISBN 978-5-9524-2748-8, стр. 13</ref><ref>{{икона|ru}} [http://www.ecsocman.edu.ru/images/pubs/2004/10/17/0000180606/007Ashin.pdf Г. К. Ашин. Формы рекрутирования политических элит]</ref><ref>{{икона|ru}} [http://www.rg.ru/2006/06/28/cipco-extremizm.html Александр Ципко, политолог, „Российская газета“ – Федеральный выпуск № 4103 от 28 июня 2006 г.]</ref><ref>{{икона|ru}} [http://his95.narod.ru/lec16_22.htm доц. Рыбаков С. В. Вторая половина XIX—XX вв. Курс лекций. Ч. I1. Под ред. академика Личмана Б. В. Уральский гос. тех. ун – т, Екатеринбург, 1995]</ref><ref>{{икона|ru}} [http://i-r-p.ru/page/stream-library/index-2147.html Р. Г. Ланда. Политический ислам: предварительные итоги (М., 2005). Гл. II. § 3]</ref><ref>{{икона|ru}} Гейфман А. Революционный террор в России,1894-1917/ Пер. с англ. Е. Дорман. – М.:КРОН-ПРЕСС, 1997—448 с.-(Серия „Экспресс“) ISBN 5-232-00608-8, глава 3 „Социал-демократы и террор“, </ref> крило на [[Руска социалдемократическа работническа партия]] (РСДРП) след разцепването на партията на болшевики и [[меншевики]]. През пролетта на [[1917]] те се отделят в Руска социалдемократическа работническа партия (болшевики). Думата „болшевик“ първоначално отразява факт от гласуване по време на конгрес на партията през 1903 г, но впоследствие отразява две фракции на РСДРП: едната е от привърженици на „максимална“ програма (отстоява пълното унищожение на буржоазната класа и създаване на работническо движение), след 1912 г. тя получава името болшевишка; и другата – от привърженици на „минимална програма“ на партията (отстоява правата на дребната буржоазия и селяните), наричани след това „меншевики“. Образуването на двете фракции е през 1903 г., на втория конгрес на партията и те са все още заедно през 1910 г., когато представители на РСДРП влизат в третата [[Дума (парламент)|Дума]]. Фактическото разцепление става много по-късно.
+Политическата борба между болшевиките и меншевиките бележи относително късен стадий в развитието на социалдемократическото движение в Русия. Докато болшевиките прокламират за масово революционно движение, меншевиките настояват за широка работническа класа, по модел на [[Германска социалдемократическа партия|германската социалдемократическа партия]]. Меншевиките отстояват идеята, че масова социалистическа революция в Русия би била възможна само в едно по напреднало капиталистическо общество, следвайки Марксистката Теория. Те твърдят, че малобройното, изостанало работническо руско общество не може да изнесе подобна революция. Дори и голяма част от болшевиките да споделят виждането за неправилното време за такава революция, те бързо променят позицията си след завръщането на Ленин в Петроград от изгнание. Меншевиките твърдо вярват в описаните от Маркс стадии за икономическо развитие. След избухването на революцията през 1917 те се придържат към Марксистките си убеждения.
 == Източници ==