Петър Китанов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
Ред 27: Ред 27:
<references/>
<references/>


{{Портал Македония}}
{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Китанов, Петър}}
{{СОРТКАТ:Китанов, Петър}}
[[Категория:Дейци на ВМОРО]]
[[Категория:Дейци на ВМОРО]]

Версия от 22:58, 3 февруари 2017

Петър Китанов
български революционер
Петър Китанов, 1904 г. Източник: ДА „Архиви“
Петър Китанов, 1904 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
1875 г.
Починал
24 май 1912 г. (37 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Национален военен университет
ПартияНародна федеративна партия (българска секция)
Семейство
Братя/сестриАлександър Китанов
Петър Китанов в Общомедия

Петър Китанов Николов с псевдоним Хайдушки е български търговец и революционер, горноджумайски околийски вой­вода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Китанов е роден в 1875 година в Лешко, Горноджумайско, в Османската империя, днес в България. Брат е на Александър Китанов. Петър Китанов завършва българската гимназия в Солун. Учи във Военното училище в София, където се сближава със съученика си Гоце Делчев. Работи като търговец на дървен материал и същевременно развива революционна дейност. Подгонен е от турските власти в края на 1901 година и бяга в четата на Христо Чернопеев. Взема участие в аферата „Мис Стоун“, като осигурява укриването на пленената мисионерка. Първоначално е помощник-войвода на Чернопеев. По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година действа в Разложко. След въстанието става войвода в Струмишки революционен окръг, а по-късно в Горноджумайско, където действа по десния бряг на Струма, докато войводата Ичко Бойчев действа по левия.[1]

След Младотурската революция в 1908 година е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция). Убит е от младотурските власти на 24 май 1912 година в Горна Джумая.[2][3]

Галерия

Бележки

  1. Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 186.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 — 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 77.
  3. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 434.