Петър Китанов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
<references/> |
<references/> |
||
{{Портал |
{{Портал|Македония}} |
||
{{СОРТКАТ:Китанов, Петър}} |
{{СОРТКАТ:Китанов, Петър}} |
||
[[Категория:Дейци на ВМОРО]] |
[[Категория:Дейци на ВМОРО]] |
Версия от 22:58, 3 февруари 2017
Петър Китанов | |
български революционер | |
Петър Китанов, 1904 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден |
1875 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия Национален военен университет |
Партия | Народна федеративна партия (българска секция) |
Семейство | |
Братя/сестри | Александър Китанов |
Петър Китанов в Общомедия |
Петър Китанов Николов с псевдоним Хайдушки е български търговец и революционер, горноджумайски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Китанов е роден в 1875 година в Лешко, Горноджумайско, в Османската империя, днес в България. Брат е на Александър Китанов. Петър Китанов завършва българската гимназия в Солун. Учи във Военното училище в София, където се сближава със съученика си Гоце Делчев. Работи като търговец на дървен материал и същевременно развива революционна дейност. Подгонен е от турските власти в края на 1901 година и бяга в четата на Христо Чернопеев. Взема участие в аферата „Мис Стоун“, като осигурява укриването на пленената мисионерка. Първоначално е помощник-войвода на Чернопеев. По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година действа в Разложко. След въстанието става войвода в Струмишки революционен окръг, а по-късно в Горноджумайско, където действа по десния бряг на Струма, докато войводата Ичко Бойчев действа по левия.[1]
След Младотурската революция в 1908 година е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция). Убит е от младотурските власти на 24 май 1912 година в Горна Джумая.[2][3]
Галерия
-
Четите на Петър Китанов и Ичко Бойчев през Хуриета
-
Александър Стефчов Старото, пленен и убит от Сандански, Коце Марков, Петър Китанов и Александър Андреев
-
Портрет на таблото на главните македоно-одрински дейци (1895-1913)
Бележки
- ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 186.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 — 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 77.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 434.