Полицейска държава: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Общество; Добавяне на Категория:Политическа терминология using HotCat |
м видеокамера; форматиране: 3x тире, 2x кавички, 2 интервала, й→ѝ, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Полицейската държава''' е [[държава]], при която [[правителство]]то с всички възможни способи и средства се стреми да |
'''Полицейската държава''' е [[държава]], при която [[правителство]]то с всички възможни способи и средства се стреми да поддържа строг контрол върху своите граждани, главно чрез елиминиране на [[правата на човека]] и често с помощта на [[тайни служби|тайните служби]] и [[тайна полиция|тайната полиция]]. Силовите служби в полицейската държава осъществяват преследвания и репресии, извън законовите правомощия на тези органи. Режимът на полицейската държава в своята същност е анти – [[Демокрация|демократичен]] и в повечето случаи силно наподобява [[военен режим]]. Полицейската държава е една от характерните черти на [[тоталитаризъм|тоталитарните]] или [[авторитаризъм|авторитарните]] обществени режими.<ref>''A Dictionary of World History'', Market House Books, Oxford University Press, 2000.</ref> |
||
До [[Берлинска стена#Падане на Берлинската стена|падането на Берлинската стена]], класически пример за модерна полицейска държава е [[Източна Германия]]. Тайната полиция поддържа строг контрол върху гражданите на [[Източна Германия]], до такава степен, че в почти всяка жилищна сграда, работно място или място за забавление има най-малко един полицейски информатор. |
До [[Берлинска стена#Падане на Берлинската стена|падането на Берлинската стена]], класически пример за модерна полицейска държава е [[Източна Германия]]. Тайната полиция поддържа строг контрол върху гражданите на [[Източна Германия]], до такава степен, че в почти всяка жилищна сграда, работно място или място за забавление има най-малко един полицейски информатор. |
||
В [[художествена литература|художествената литература]], като полицейска е описаната [[държава]] от [[Джордж Оруел]] в неговия [[роман]] [[1984 (книга)|1984]]. Книга, която описва един [[тоталитарен режим]], който използва претекста на приключващата [[война]], за да даде възможност на полиция и [[ |
В [[художествена литература|художествената литература]], като полицейска е описаната [[държава]] от [[Джордж Оруел]] в неговия [[роман]] [[1984 (книга)|1984]]. Книга, която описва един [[тоталитарен режим]], който използва претекста на приключващата [[война]], за да даде възможност на полиция и [[видеокамера|охранителни камери]] да наблюдават общата популация. |
||
== Диктатура и държавност == |
== Диктатура и държавност == |
||
Формата на държавно управление се изявява в условията на определен политически режим. Това е съвкупността от методите и средствата с които се осъществява държавната власт. Режимът на управление е свързан с институциите, които се отнасят до създаване на властта, изборът на органите |
Формата на държавно управление се изявява в условията на определен политически режим. Това е съвкупността от методите и средствата с които се осъществява държавната власт. Режимът на управление е свързан с институциите, които се отнасят до създаване на властта, изборът на органите ѝ, тяхната структура и лимитираност. В съвременната държавност се отличават политическите режими на демокрацията и диктатурата. Всеки един от тях се проявява своеобразно, съобразно конкретните условия на съответната държава. В основата на демокрацията се типизират един вид явления: лични и политически свободи, балансирани форми на принуда, политически плурализъм, изборност и мандатност на основните държавни органи, разделяне на функциите на държавната власт, разпределението им между отделни, относително независими един от друг органи, условия за развитие на едно организирано гражданско общество. Диктатурата е еднолична или еднопартийна власт, концентрация и централизация на управлението, съединение на партийната и държавната власт, стесняване на личните и особено – на политическите свободи. Диктатурата е резултат на остра криза в обществото. В основата си най-често тя е социално-икономическа и прераства в политическа. Според характера си диктатурите са консервативни и революционни. Консервативните поддържат създадения ред, статуквото, което се смята за застрашено от вълните на недоволството. Силите на диктатурата жертват отделни елементи на системата, както и отделни политически дейци, за да спасят главното – обществената система. Те са реформистки, съобразени с модерните тенденции на развитие на обществото, което охраняват. |
||
'' |
''„България или ще бъде спасена от Народното събрание и чрез Народното събрание или ще погине. Авторитетът на Народното събрание трябва да се издигне. Никой управник не може да се счита необходим за България. Необходимо е само Народното събрание. Трябва то да сочи кои управници са необходими в даден момент. Във всеки случай България може да бъде спасена само от своето Народно събрание, ако то стане истински господар и съдия на правителството. България ще бъде изкарана от сегашното си положение не чрез диктатури, които ще я опропастят, а чрез истински парламентаризъм и контрол над правителството.“ [[Данаил Крапчев]]'' |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-11-15_09.html Полицейска и правова държава, Данаил Крапчев, в. |
* [http://www.epochtimes-bg.com/2007-01/2007-11-15_09.html Полицейска и правова държава, Данаил Крапчев, в. „Зора“, 16 декември 1922 г.] |
||
* [http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6180§ionid=5&id=0000901 ЕС признава България за полицейска държава] |
* [http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=6180§ionid=5&id=0000901 ЕС признава България за полицейска държава] |
||
* [http://society.actualno.com/news_300485.html България не е полицейска държава!] |
* [http://society.actualno.com/news_300485.html България не е полицейска държава!] |
||
{{мъниче}} |
{{мъниче}} |
Версия от 17:32, 5 февруари 2017
Полицейската държава е държава, при която правителството с всички възможни способи и средства се стреми да поддържа строг контрол върху своите граждани, главно чрез елиминиране на правата на човека и често с помощта на тайните служби и тайната полиция. Силовите служби в полицейската държава осъществяват преследвания и репресии, извън законовите правомощия на тези органи. Режимът на полицейската държава в своята същност е анти – демократичен и в повечето случаи силно наподобява военен режим. Полицейската държава е една от характерните черти на тоталитарните или авторитарните обществени режими.[1]
До падането на Берлинската стена, класически пример за модерна полицейска държава е Източна Германия. Тайната полиция поддържа строг контрол върху гражданите на Източна Германия, до такава степен, че в почти всяка жилищна сграда, работно място или място за забавление има най-малко един полицейски информатор.
В художествената литература, като полицейска е описаната държава от Джордж Оруел в неговия роман 1984. Книга, която описва един тоталитарен режим, който използва претекста на приключващата война, за да даде възможност на полиция и охранителни камери да наблюдават общата популация.
Диктатура и държавност
Формата на държавно управление се изявява в условията на определен политически режим. Това е съвкупността от методите и средствата с които се осъществява държавната власт. Режимът на управление е свързан с институциите, които се отнасят до създаване на властта, изборът на органите ѝ, тяхната структура и лимитираност. В съвременната държавност се отличават политическите режими на демокрацията и диктатурата. Всеки един от тях се проявява своеобразно, съобразно конкретните условия на съответната държава. В основата на демокрацията се типизират един вид явления: лични и политически свободи, балансирани форми на принуда, политически плурализъм, изборност и мандатност на основните държавни органи, разделяне на функциите на държавната власт, разпределението им между отделни, относително независими един от друг органи, условия за развитие на едно организирано гражданско общество. Диктатурата е еднолична или еднопартийна власт, концентрация и централизация на управлението, съединение на партийната и държавната власт, стесняване на личните и особено – на политическите свободи. Диктатурата е резултат на остра криза в обществото. В основата си най-често тя е социално-икономическа и прераства в политическа. Според характера си диктатурите са консервативни и революционни. Консервативните поддържат създадения ред, статуквото, което се смята за застрашено от вълните на недоволството. Силите на диктатурата жертват отделни елементи на системата, както и отделни политически дейци, за да спасят главното – обществената система. Те са реформистки, съобразени с модерните тенденции на развитие на обществото, което охраняват.
„България или ще бъде спасена от Народното събрание и чрез Народното събрание или ще погине. Авторитетът на Народното събрание трябва да се издигне. Никой управник не може да се счита необходим за България. Необходимо е само Народното събрание. Трябва то да сочи кои управници са необходими в даден момент. Във всеки случай България може да бъде спасена само от своето Народно събрание, ако то стане истински господар и съдия на правителството. България ще бъде изкарана от сегашното си положение не чрез диктатури, които ще я опропастят, а чрез истински парламентаризъм и контрол над правителството.“ Данаил Крапчев
Източници
- ↑ A Dictionary of World History, Market House Books, Oxford University Press, 2000.
Вижте също
Външни препратки
- Полицейска и правова държава, Данаил Крапчев, в. „Зора“, 16 декември 1922 г.
- ЕС признава България за полицейска държава
- България не е полицейска държава!