Веселин Стоянов: Разлика между версии
Naydenova V (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Naydenova V (беседа | приноси) м Произведения |
||
Ред 41: | Ред 41: | ||
== Произведения == |
== Произведения == |
||
* Оркестрова музика |
|||
* Три концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър, концерт за виолончело и оркестър, концертино за цигулка |
|||
* Две симфонии |
** Две симфонии |
||
** [[Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю“]], |
|||
** ''Празнична увертюра“'' |
|||
** Симфоничната поема ''„[[Кървава песен]]“'', |
|||
* [[Рапсодия]] за симфоничен оркестър |
** [[Рапсодия]] за симфоничен оркестър |
||
* Концерти |
|||
* [[опера|Оперите]] ''„[[Женско царство]]“'', ''„[[Саламбо]]“'' и ''„[[Хитър Петър]]“'', |
|||
** Три концерта за пиано и оркестър |
|||
** Концерт за цигулка и оркестър |
|||
** Концерт за виолончело и оркестър |
|||
** Концертино за цигулка |
|||
* [[опера|Оперите]] |
|||
** ''„[[Женско царство]]“'' |
|||
** ''„[[Саламбо]]“'' |
|||
** ''„[[Хитър Петър]]“'' |
|||
* [[Балет]]а ''„[[Папеса Йоанна]]“'', |
* [[Балет]]а ''„[[Папеса Йоанна]]“'', |
||
* [[кантата|Кантатите]] ''„[[Да бъде ден]]“'', ''„[[Добрият ученик]]“'', ''„[[Балада за невестата]]“'' |
* [[кантата|Кантатите]] ''„[[Да бъде ден]]“'', ''„[[Добрият ученик]]“'', ''„[[Балада за невестата]]“'' |
||
* [[Три пиеси за пиано]]: ''[[Прелюд]]'', ''[[Ноктюрно]]'', ''[[Етюд]]'' |
* Произведения за пиано |
||
** [[Три пиеси за пиано]]: ''[[Прелюд]]'', ''[[Ноктюрно]]'', ''[[Етюд]]'' |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 14:57, 7 февруари 2017
Веселин Стоянов | |
Портретна снимка, 1939 г. Източник: ДА „Архиви“, 1939 г. | |
Информация | |
---|---|
Роден | |
От | България |
Починал | |
Стил | симфония |
Професии | композитор |
Веселин Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, музикален педагог и общественик. [1][2]
Биография
Роден на 20 април 1902 г. в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов. Бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи. Родствени връзки сближават семейството с Добри Войников. Музиката заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи пиано първоначално при баща си, а след това – от 1922 г. – при своя брат Андрей Стоянов в Държавната музикална академия. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.
Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за Виена. Там изучава композиция при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 г. Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството „Съвременна музика“, концертира, създава редица произведения.
През 1937 г. започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: Тодор Попов, Димитър Петков, Стефан Ременков, Александър Текелиев, Иван Маринов и др.
Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 г. се появява операта „Хитър Петър“, в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 г. е завършен и балетът „Папеса Йоанна“, от който са извлечени две сюити за оркестър.
Веселин Стоянов умира на 29 юни 1969 година в София.
Признание и награди
Герой на социалистическия труд и лауреат на Димитровска награда.
Произведения
- Оркестрова музика
- Две симфонии
- Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю“,
- Празнична увертюра“
- Симфоничната поема „Кървава песен“,
- Рапсодия за симфоничен оркестър
- Концерти
- Три концерта за пиано и оркестър
- Концерт за цигулка и оркестър
- Концерт за виолончело и оркестър
- Концертино за цигулка
- Оперите
- „Женско царство“
- „Саламбо“
- „Хитър Петър“
- Балета „Папеса Йоанна“,
- Кантатите „Да бъде ден“, „Добрият ученик“, „Балада за невестата“
- Произведения за пиано
Източници
3. За операта "Саламбо" на Веселин Стоянов, списание "Българска музика", 1987, N°4, Венециела Найденова
|