Веселин Стоянов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Naydenova V (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Naydenova V (беседа | приноси)
м Произведения
Ред 41: Ред 41:


== Произведения ==
== Произведения ==
* Оркестрова музика
* Три концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър, концерт за виолончело и оркестър, концертино за цигулка
* Две симфонии, [[Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю“]], ''„Празнична увертюра“'', Симфоничната поема ''„[[Кървава песен]]“'',
** Две симфонии
** [[Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю“]],
** ''Празнична увертюра“''
** Симфоничната поема ''„[[Кървава песен]]“'',
* [[Рапсодия]] за симфоничен оркестър,
** [[Рапсодия]] за симфоничен оркестър
* Концерти
* [[опера|Оперите]] ''„[[Женско царство]]“'', ''„[[Саламбо]]“'' и ''„[[Хитър Петър]]“'',
** Три концерта за пиано и оркестър
** Концерт за цигулка и оркестър
** Концерт за виолончело и оркестър
** Концертино за цигулка
* [[опера|Оперите]]
** ''„[[Женско царство]]“''
** ''„[[Саламбо]]“''
** ''„[[Хитър Петър]]“''
* [[Балет]]а ''„[[Папеса Йоанна]]“'',
* [[Балет]]а ''„[[Папеса Йоанна]]“'',
* [[кантата|Кантатите]] ''„[[Да бъде ден]]“'', ''„[[Добрият ученик]]“'', ''„[[Балада за невестата]]“''.
* [[кантата|Кантатите]] ''„[[Да бъде ден]]“'', ''„[[Добрият ученик]]“'', ''„[[Балада за невестата]]“''
* [[Три пиеси за пиано]]: ''[[Прелюд]]'', ''[[Ноктюрно]]'', ''[[Етюд]]''
* Произведения за пиано
** [[Три пиеси за пиано]]: ''[[Прелюд]]'', ''[[Ноктюрно]]'', ''[[Етюд]]''


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 14:57, 7 февруари 2017

Веселин Стоянов
Портретна снимка, 1939 г. Източник: ДА „Архиви“, 1939 г.
Информация
Роден
От България
Починал
29 юни 1969 г. (67 г.)
Стилсимфония
Професиикомпозитор

Веселин Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, музикален педагог и общественик. [1][2]

Биография

Роден на 20 април 1902 г. в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов. Бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи. Родствени връзки сближават семейството с Добри Войников. Музиката заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи пиано първоначално при баща си, а след това – от 1922 г. – при своя брат Андрей Стоянов в Държавната музикална академия. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.

Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за Виена. Там изучава композиция при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 г. Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството „Съвременна музика“, концертира, създава редица произведения.

През 1937 г. започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: Тодор Попов, Димитър Петков, Стефан Ременков, Александър Текелиев, Иван Маринов и др.

Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 г. се появява операта „Хитър Петър“, в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 г. е завършен и балетът „Папеса Йоанна“, от който са извлечени две сюити за оркестър.

Веселин Стоянов умира на 29 юни 1969 година в София.

Признание и награди

Герой на социалистическия труд и лауреат на Димитровска награда.

Произведения

Източници

3. За операта "Саламбо" на Веселин Стоянов, списание "Българска музика", 1987, N°4, Венециела Найденова