Света Параскева (София): Разлика между версии

„Света Параскева“
	„Света Параскева“
	„Света Параскева“ Местоположение в центъра на София Координати: 42°42′03.99″ с. ш. 23°19′44″ и. д. / 42.701111° с. ш. 23.328889° и. д.
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	София
Религия	Българска православна църква
Епархия	Софийска епархия
Изграждане	1930 г.
Статут	действащ храм
	„Света Параскева“ в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:58, 7 февруари 2017

„Света Параскева“ е православна църква в град София, България, част от Софийската епархия на Българската православна църква. Храмът е разположен на улица „Георги Раковски“ № 58 и е трети по големина в столицата. Известен е с много добрата си акустика, заради която е предпочитан за концерти и звукозаписи.

История

Храмът е построен през 1926 г. и осветен през 1930 г. Идеята за изграждане на мястото на полуразрушена църква, датира от 1910 г. Проведения конкурс печели известният архитект Антон Торньов, но войните през второто десетилетие на века отлагат строителството. През 1922 г. църковното настоятелство на храма обявява нов конкурс, спечелен отново от Торньов. Строителството приключва през 1930 г., а довършителните работи по входните портици 10 години по-късно.

Една анекдотична история характеризира най-точно постройката на храма „Св. Параскева“. Когато софийският владика Стефан видял завършената сграда, не скрил раздразнението си пред настоятелите. „Кажете на архитекта, че не е направил църква, а театър!“ „Кажете на дядо владика, че за такъв актьор като него и този театър е малък!“, контрирал Антон Торньов.^{[източник? (Поискан преди 2627 дни)]}

Архитектурата на храма е необичайна. Наосът е кръгла зала с над 20 m диаметър. Покритието е стоманобетонна черупка, дело на конструктор инженер Цонев. Обемът на кръглия наос на „Света Параскева“ се разпада постепенно в опасващи го апсидни тела, за да се постигне пълно уравновесяване и въздействие на вертикалната ос на симетрия. Камбаните са разположени в скрит тамбур над черупката на куполното покритие и в полукупола над западното апсидно тяло на входа.

Впечатляващият със своите размери храм построен със средствата на самарджийските еснафи, енориаши при старинния храм „Света Петка Самарджийска“. Новата църква е предназначена да поеме големия брой преселници, които пристигат в столицата по това време. Решение за строежа на новия храм е взето на 4-ти април 1909 г. Дворът ѝ, с площ 3000 m², е откупен за 70 000 лв. от братя Генови и братя Коцеви. На 2 ноември 1910 г. е обявен конкурс за архитектурен план на храма. Конкурсът е спечелен от арх. Торньов. На него е възложено и изпълнението на строителния план. Той е реализиран в края на 1929 г., въпреки бюджетните затруднения. Това не би било възможно без щедрото съдействие на енориашите и най-вече на Борис Щърбанов, Иван Рогачев, Щерю Дамянов, Петруш Талев, Иван Цочев, Спас Йосифов, Тодор Плочев и много други. В строежа се включват и предприемачите Михаил Грандже и Киро Спасов. Иконостасът, архиерейският трон, амвонът, клиросите (певниците) и облицовката на балкона са изработени от резбарите проф. Иван Травницки и проф. Тодор Христов. Иконите в централния иконостас и в иконостасите на двата странични параклиса са дело на проф. Стефан Иванов, проф. Марин Дринов, проф. Д. Гюрдженов и проф. Сергей Шишков.

Централният престол, в чест на св. вмчца Параскева, е осветен от екзарх Стефан на 6 април 1930 г. Северният престол на олтара, в чест на свщмчк. Харалампий, е осветен през 1934 г., а южният „Въведение Богородично“ от патриарх Кирил през 1960 г. Празничните дати, в които храмът отдава почит на своите небесни покровители са няколко: 28 октомври – Св. Вмчца. Параскева: 10 февруари-свещеномъченик Харалампий. Отдава се специална почит и на патроните на двата странични параклиса: св. Йоан Богослов, чиято памет честваме на 26 септември и на мъченик Мина, честван на 11 ноември.

В храма се извършват редовни богослужения в делнични и празнични дни. Храмовият празник е на 28-ми Октомври – денят на Светата Великомъченица Параскева и се отбелязва с тържествена света Литургия в съслужение с Българския патриарх или владика.

Към храма музицира професионален хор (Хор при храм „Св. Параскева“), известен с красива, докосваща сърцето звучност и богат репертоар, богослужебна и концертна дейност, участия в български игрални филми, проекти за музика към Министерството на културата, звукозаписи.

Външни препратки

http://paper.standartnews.com/archive/2005/07/16/supplement/s4497_8.htm

http://www.sveta-paraskeva.com/

https://www.facebook.com/pages/Хор-при-Храм-Света-Параскева-София/240502153306?fref=ts

http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=122807

http://www.pravoslavieto.com/life/10.28_sv_Parashkeva_Ikonijska.htm

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 == История ==
-Храмът е построен през 1926 г. и осветен през 1930 г. Решението за неговия строеж се взима доста по-рано – през 1909 г. Идеята за изграждане на мястото на полуразрушена църква, датира от 1910 г. Проведения конкурс печели известният архитект [[Антон Торньов]], но войните през второто десетилетие на века отлагат строителството. През 1922 г. църковното настоятелство на храма обявява нов конкурс, спечелен отново от Торньов. Строителството приключва през 1930 г., а довършителните работи по входните портици 10 години по-късно.
+Храмът е построен през 1926 г. и осветен през 1930 г. Идеята за изграждане на мястото на полуразрушена църква, датира от 1910 г. Проведения конкурс печели известният архитект [[Антон Торньов]], но войните през второто десетилетие на века отлагат строителството. През 1922 г. църковното настоятелство на храма обявява нов конкурс, спечелен отново от Торньов. Строителството приключва през 1930 г., а довършителните работи по входните портици 10 години по-късно.
-Една анекдотична история характеризира най-точно постройката на храма „Св. Параскева“. Когато софийският владика Стефан видял завършената сграда, не скрил раздразнението си пред настоятелите. „Кажете на архитекта, че не е направил църква, а театър!“ „Кажете на дядо владика, че за такъв актьор като него и този театър е малък!“, контрирал Антон Торньов.
+{{факт|Една анекдотична история характеризира най-точно постройката на храма „Св. Параскева“. Когато софийският владика Стефан видял завършената сграда, не скрил раздразнението си пред настоятелите. „Кажете на архитекта, че не е направил църква, а театър!“ „Кажете на дядо владика, че за такъв актьор като него и този театър е малък!“, контрирал Антон Торньов.|2017|02|07}}
-Тази творба е необичайна за църковното строителство. Наосът е кръгла зала с над 20 м диаметър. Покритието е стоманобетонна черупка (конструктор инж. Цонев). Торньов е разрешил задачата, която го вълнува още от 1910 г.: конфликта на двете тела – наосът с купол и камбанарията – вече го няма! Обемът на кръглия наос на „Св. Параскева“ се разпада постепенно в опасващи го апсидни тела, за да се постигне пълно уравновесяване и въздействие на вертикалната ос на симетрия. Проблемът за мястото на камбаните е решен гениално – разположени са в скрит тамбур над черупката на куполното покритие и в полукупола над западното апсидно тяло на входа.
+Архитектурата на храма е необичайна. Наосът е кръгла зала с над 20 m диаметър. Покритието е стоманобетонна черупка, дело на конструктор инженер Цонев. Обемът на кръглия наос на „Света Параскева“ се разпада постепенно в опасващи го апсидни тела, за да се постигне пълно уравновесяване и въздействие на вертикалната ос на симетрия. Камбаните са разположени в скрит тамбур над черупката на куполното покритие и в полукупола над западното апсидно тяло на входа.
+Впечатляващият със своите размери храм построен със средствата на самарджийските еснафи, енориаши при старинния храм „[[Света Петка Самарджийска]]“. Новата църква е предназначена да поеме големия брой преселници, които пристигат в столицата по това време. Решение за строежа на новия храм е взето на 4-ти април 1909 г. Дворът ѝ, с площ 3000 m², е откупен за 70 000 лв. от братя Генови и братя Коцеви. На 2 ноември 1910 г. е обявен конкурс за архитектурен план на храма. Конкурсът е спечелен от арх. Торньов. На него е възложено и изпълнението на строителния план. Той е реализиран в края на 1929 г., въпреки бюджетните затруднения. Това не би било възможно без щедрото съдействие на енориашите и най-вече на Борис Щърбанов, Иван Рогачев, Щерю Дамянов, Петруш Талев, Иван Цочев, Спас Йосифов, [[Тодор Плочев]] и много други. В строежа се включват и предприемачите Михаил Грандже и Киро Спасов. Иконостасът, архиерейският трон, амвонът, клиросите (певниците) и облицовката на балкона са изработени от резбарите проф. Иван Травницки и проф. Тодор Христов. Иконите в централния иконостас и в иконостасите на двата странични параклиса са дело на проф. Стефан Иванов, проф. Марин Дринов, проф. Д. Гюрдженов и проф. Сергей Шишков.
-„Св. Параскева“ е разположена е между улиците „Раковски“, „Бенковски“, „Екзарх Йосиф“ и „Цар Симеон“. Въпреки внушителния ѝ вид може да се каже, че е сгушена в една от най-тихите централни части на София. Именно тишината е водещото за този храм. Тя е навсякъде около и в него.
-Впечатляващият със своето благолепие и размери храм „Св. Мчца Параскева“ е построен със средствата на самарджийските еснафи, енориаши при старинния храм „Св. Петка Самарджийска“ в подлеза на ЦУМ. Новата църква е предназначена да поеме големият брой преселници, които пристигали в столицата по това време. Решение за строежа на новия храм е взето на 4-ти април 1909 г. Дворът ѝ, с площ 3000 m², е откупен за 70 000 лв. от братя Генови и братя Коцеви. На 2 ноември 1910 г. е обявен конкурс за архитектурен план на храма. Конкурсът е спечелен от арх. Торньов. На него е възложено и изпълнението на строителния план. Той е реализиран в края на 1929 г., въпреки бюджетните затруднения. Това не би било възможно без щедрото съдействие на енориашите и най-вече на Борис Щърбанов, Иван Рогачев, Щерю Дамянов, Петруш Талев, Иван Цочев, Спас Йосифов, [[Тодор Плочев]] и много други. В строежа се включват и предприемачите Михаил Грандже и Киро Спасов. Иконостасът, архиерейският трон, амвонът, клиросите (певниците) и облицовката на балкона са изработени от резбарите проф. Иван Травницки и проф. Тодор Христов. Иконите в централния иконостас и в иконостасите на двата странични параклиса са дело на проф. Стефан Иванов, проф. Марин Дринов, проф. Д. Гюрдженов и проф. Сергей Шишков.
 Централният престол, в чест на св. вмчца Параскева, е осветен от екзарх Стефан на 6 април 1930 г. Северният престол на олтара, в чест на свщмчк. Харалампий,	е осветен през 1934 г., а южният „Въведение Богородично“ от патриарх Кирил през 1960 г. Празничните дати, в които храмът отдава почит на своите небесни покровители са няколко: 28 октомври – Св. Вмчца. Параскева: 10 февруари-свещеномъченик Харалампий. Отдава се специална почит и на патроните на двата странични параклиса: св. Йоан Богослов, чиято памет честваме на 26 септември и на мъченик Мина, честван на 11 ноември.