Върбица (община): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м на област
Ред 19: Ред 19:
}}
}}


'''Община Върбица''' е разположена в Североизточна [[България]] и е една от съставните общини на [[Област Шумен]].
'''Община Върбица''' е разположена в Североизточна [[България]] и е една от съставните общини на [[област Шумен]].


== География ==
== География ==
=== Географско положение, граници, големина ===
=== Географско положение, граници, големина ===
Общината е разположена в югозападната част на [[Област Шумен]]. С площта си от 456,803 km<sup>2</sup> е 2-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 13,47% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
Общината е разположена в югозападната част на [[област Шумен]]. С площта си от 456,803 km<sup>2</sup> е 2-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 13,47% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
* на север – [[Община Велики Преслав]];
* на север – [[Община Велики Преслав]];
* на изток – [[Община Смядово]];
* на изток – [[Община Смядово]];

Версия от 17:55, 8 февруари 2017

Върбица (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Шумен
Площ456.8 km²
Население10 820 души
Адм. центърВърбица
Брой селища16
Сайтwww.varbitsa.org
Управление
КметМердин Байрям
(ДПС; 2011)
Общ. съвет17 съветници
  • ДПС (12)
  • ГЕРБ (4)
  • БСП (1)
Върбица (община) в Общомедия

Община Върбица е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Шумен. С площта си от 456,803 km2 е 2-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 13,47% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Източния Предбалкан и Източната Стара планина.

В южните райони на общината се простират северните склонове на Източната Стара планина. На изток от Върбишкия проход са разположени част от северните склонове на Върбишка планина. На 2 km източно от прохода, на границата с община Сунгурларе се намира най-високата точка на планина – връх Калето 898,6 m. Западно от прохода са простират крайните североизточни части на Котленска планина. В нея, на границата с община Котел се издига най-високият връх на община Върбица – Каракус 1045,6 m.

На запад и северозапад от пролома на река Голяма Камчия в пределите на общината попадат част от южните склонове на Преславска планина (част от Източния Предбалкан). В нея, на границата с община Велики Преслав се издига най-високата ѝ точка – връх Голяма Въшкадалница 723,4 m. Югоизточно от пролома на територията на община Върбица е разположена югозападната част на Драгоевска планина, която също е част от Източния Предбалкан. Най-високата ѝ точка в пределите на общината е 576 m и е разположена също на границата с община Велики Преслав. Между двете планини, в пролома на река Голяма Камчия се начира най-ниската точка на община Върбица – 140 m н.в.

Между Върбишка и Котленска планина на юг и Преславска и Драгоевска планина на север и североизток под формата на голям триъгълник се простира източната част на историко-географската област Герлово.

Води

Основна водна артерия на общината е река Голяма Камчия), която протича през нея от запад на североизток с част от горното си течение. Тя навлиза в общината югозападно от село Менгишево и след 5 km влива водите си в големия язовир Тича (7-ми по големина в България с площ от 18,7 km2). След като изтече от него образува красив пролом между Преславска и Драгоевска планина и напуска пределите на община Върбица. На нейна територия тя получава три по-големи притока, което се вливат в язовира.

Герила (21 km). Тя води началото си под името Дигудере от източната част на Котленска планина, на 838 m н.в., на около 2 km южно от връх Инджебурун (1 000 m). До град Върбица тече в североизточна посока в тясна и дълбока долина, обрасла с широколистни гори. След като напусне града продължава на север в широка алувиална долина в историко-географската област Герлово и се влива отдясно в река Голяма Камчия на 186 m н.в., на 300 m югозападно от село Кьолмен. При високи води на „язовир Тича“ устието ѝ се залива и реката се влива в язовира. Площта на водосборният ѝ басейн е 95 km2, което представлява 1,8% от водосборния басейн на река Камчия.
Драгановска река (Вардунско дере) – протича през общината с най-долното си течение и се влива отляво в язовир Тича западно от село Ловец;
Елешница (30 km). Реката води началото си от западната част на Върбишка планина, на около 300 m южно от вр. Мандрабунар (1 000 m), в непосредствена близост до Върбишкия проход. В началото тече на юг, а след това на североизток, като проломява Върбишка планина в дълбока и залесена долина. При село Бяла река навлиза в най-източната част на историко-географската област Герлово и на 1,4 km северно от село Тушовица се влива се в югоизточния ръкав на „язовир Тича“. Площта на водосборният ѝ басейн е 179 km2, което представлява 3,3% от водосборния басейн на река Камчия.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 10 391 100,00
Българи 919 8,84
Турци 5 597 53,86
Цигани 2 434 23,42
Други 675 6,50
Не се самоопределят 220 2,12
Не отговорили 546 5,25

Движение на населението (1934 – 2011)

Община Върбица
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 15561 17161 15026 14744 14116 13594 11841 11249 10391 ??
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 16 населени места с общо население от 10 391 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Върбица, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Божурово 242 9,989 Маломир 489 11,412 Софулар
Бяла река 1181 65,850 Менгишево 458 10,432 Кьопек кьой
Върбица 3325 75,801 Методиево 393 23,916 Чауш кьой
Иваново 489 26,311 Хуйвен Нова Бяла река 565 28,128
Конево 254 9,978 Бекирлие Станянци 559 7,330 Дургджа кьой
Крайгорци 206 10,260 Абдулрахманлар Сушина 319 80,515 Чулфа
Кьолмен 80 6,021 Гюлемен, Кьолемен Тушовица 851 61,638 Тушовца
Ловец 403 14,743 Хасаново, Евдокия Чернооково 577 14,659 Карагьозлер
ОБЩО 10391 456,803 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

  • Указ № 271/обн. 11.12.1898 г. – преименува с. Хуйвен на с. Иваново;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Чауш кьой (Чаушово) на с. Методиево;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гюлемен на с. Кьолемен;
– преименува с. Софулар на с. Маломир;
– преименува с. Чулфа на с. Сушина;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кара Демир на с. Виница;
– преименува с. Хасаново на с. Евдокия;
– преименува с. Бекирлие на с. Конево;
– преименува с. Абдулрахманлар на с. Крайгорци;
– преименува с. Кьопек кьой на с. Менгишево;
– преименува с. Юллер на с. Староселска;
– преименува с. Дураджа кьой (Дураджак) на с. Станянци;
– преименува с. Карагьозлер на с. Чернооково;
  • МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Евдокия на с. Ловец;
  • Указ № 31/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Долна махала (от с. Чернооково) за отделно населено място – с. Божурово;
  • през 1965 г. – уточнено е името на с. Кьолемен на с. Кьолмен без административен акт;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава селата Виница и Староселска поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Тушовца на с. Тушовица;
  • Указ № 1942*обн. 17.09.1974 г. – признава с. Върбица за гр. Върбица;

Транспорт

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,6 km:

Топографска карта

Външни препратки

Източници