Стара Загора (община): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м , община
м и община
Ред 30: Ред 30:
=== Географско положение, граници, големина ===
=== Географско положение, граници, големина ===
Общината е разположена в централната част на [[област Стара Загора]]. С площта си от 1063,418 km<sup>2</sup> е най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 20,62% от територията на областта, 7-та по площ и 5-та по население община в [[България]]. Границите ѝ са следните:
Общината е разположена в централната част на [[област Стара Загора]]. С площта си от 1063,418 km<sup>2</sup> е най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 20,62% от територията на областта, 7-та по площ и 5-та по население община в [[България]]. Границите ѝ са следните:
* на север – [[Община Казанлък]], [[община Мъглиж]], [[община Николаево]] и [[Община Гурково]];
* на север – [[Община Казанлък]], [[община Мъглиж]], [[община Николаево]] и [[община Гурково]];
* на изток – [[Община Нова Загора]], [[Област Сливен]];
* на изток – [[Община Нова Загора]], [[Област Сливен]];
* на югоизток – [[Община Раднево]] и [[Община Опан]];
* на югоизток – [[Община Раднево]] и [[община Опан]];
* на юг – [[Община Димитровград]], [[Област Хасково]];
* на юг – [[Община Димитровград]], [[Област Хасково]];
* на югозапад – [[Община Чирпан]];
* на югозапад – [[Община Чирпан]];

Версия от 21:26, 8 февруари 2017

Стара Загора (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Стара Загора
Площ1063.42 km²
Население173 085 души
Адм. центърСтара Загора
Брой селища52
Сайтwww.starazagora.bg
Управление
КметЖивко Тодоров
(ГЕРБ; 7 ноември 2011)
Общ. съвет51 съветници
  • ГЕРБ (27)
  • БСП (6)
  • РБ (4)
  • НАРОДЕН СЪЮЗ (4)
  • АБВ (2)
  • ИСТИНАТА ЗА СТАРА ЗАГОРА (2)
  • ДПС (2)
  • АТАКА (1)
  • НФСБ (1)
  • ВМРО (1)
Стара Загора (община) в Общомедия

Община Стара Загора се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Стара Загора.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в централната част на област Стара Загора. С площта си от 1063,418 km2 е най-голямата сред 11-те общините на областта, което съставлява 20,62% от територията на областта, 7-та по площ и 5-та по население община в България. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина (Старозагорското поле) и Сърнена Средна гора.

Северните и северозападните части на община Стара Загора се заемат от южните полегати склонове на Сърнена Средна гора. На около 6 km северно от село Дълбоки, на границата с община Николаево се намира най-високата ѝ точка – връх Морулей 895,2 m.

Южно от Сърнена Средна гора се простира широкото и равно Старозагорското поле, с надморска височина 150 – 170 m, което обхваща източните, югоизточните и южните части на общината. В него южно от село Козаревец, на границата с община Димитровград се намира най-ниската ѝ точка – 136 m н.в.

Води

Основна водна артерия на община Стара Загора е рака Сазлийка (145 km, ляв приток на Марица), която протича през нея с горното си течение. Тя води началото си от 651 m н.в. под името Топлиците на 1,5 km югозападно от връх Руя (812 m) в Сърнена Средна гора. До село Казанка тече на юг, след което завива на изток под името Казанска река. След село Старозагорски бани постепенно завива на юг и югозапад, а след притока си Чаталка – на югоизток и при селата Лясково и Ракитница навлиза в Старозагорското поле. От село Казанка, през село Лясково до село Ракитница протича в дълбока и залесена долина. По цялото си протежение в Старозагорското поле коритото на реката е коригирано с водозащитни диги. След село Арнаутито реката поема в източна посока, минава покрай селата Калояновец, Петрово, Памукчии и Бъдеще и североизточно от последното навлиза в община Раднево. На територията на община Стара Загора река Сазлийка получава три по-големи притока:

– Чаталка (десен), влива се в нея югоизточно от село Елхово;
Азмака (ляв, 25 km). Тя води началото си от извор-чешма в югоизточната част на село Кирилово, на 265 m н.в. Тече в посока изток-югоизток в плитка долина с малък надлъжен наклон. Източно от село Загоре навлиза в община Раднево и след около 5 km се влива отляво в река Сазлийка на 138 m н.в., на 700 m северозападно от село Боздуганово, община Раднево. Площта на водосборният ѝ басейн е 152 km2, което представлява 4,7% от водосборния басейн на Сазлийка.
Бедечка (ляв, 34 km). Тя извира под името Чакмадере на 649 m н.в. от Сърнена Средна гора, на 1,5 km северозападно от село Борилово. До шосето Стара ЗагораКазанлък тече на изток в сравнително плитка асиметрична долина със стръмни десни склонове. След това завива на юг и в дълбока проломна долина достига до Стара Загора. След града завива на югоизток, навлиза в Старозагорското поле, където коритото ѝ изцяло е коригирано с водозащитни диги. Югоизточно от село Могила навлиза в община Раднево и след около 3 km се влива отляво в река Сазлийка на 135 m н.в., на 700 m северно от село Боздуганово, община Раднево. Площта на водосборният ѝ басейн е 143 km2, което представлява 4,4% от водосборния басейн на Сазлийка.

Население

Стара Загора, 1929

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 160 108 100,00
Българи 133 619 83,46
Турци 2 841 1,77
Цигани 8 531 5,33
Други 624 0,39
Не се самоопределят 405 0,44
Не отговорили 13 788 8,61

Движение на населението (1934 – 2011)

Община Стара Загора
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 77480 84926 97710 123936 153664 176861 175451 167661 160108 ??
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 52 населени места с общо население от 160 108 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Стара Загора, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Арнаутито 293 22,129 Малко Кадиево 258 9,548
Бенковски 120 14,462 Дуванджизлии Михайлово 331 23,680 Гьок пала
Богомилово 1552 14,305 Теке Могила 744 11,067
Борилово 236 23,497 Хамзалари Ново село 93 10,582 Янаклари
Борово 72 9,646 Чираджии Оряховица 683 44,883
Братя Кунчеви 794 34,074 Черково Остра могила 145 28,005 Ада тепе
Бъдеще 406 16,440 Ахиево Памукчии 297 12,845
Воденичарово 56 7,756 Дермен махле Петрово 347 14,502 Скендерлии, Александрово
Горно Ботево 835 27,025 Шамлии, Горно Ботьово Плоска могила 278 7,703 Читалии
Дълбоки 1532 55,219 Подслон 151 5,072 Кара бунар, Царьово
Еленино 712 9,769 Карагитлии Преславен 637 18,241 Гюрюджии
Елхово 140 17,539 Пряпорец 124 18,002 Бараклари
Загоре 922 17,196 Ахърито, Оборито Пшеничево 212 11,997 Голямо Дуванджии, Соколово
Змейово 569 39,667 Дервент Пъстрово 54 44,056 Алагюн
Казанка 132 37,807 Ракитница 467 20,360
Калитиново 729 7,054 Джуранлии Руманя 67 9,792 Смавлии
Калояновец 952 25,629 Джамбазите Самуилово 213 19,416 Саръ Смаил
Кирилово 658 27,018 Ашик сенеклии, Свети Кирилово, Кирилметодиево Сладък кладенец 180 26,548 Шекер бунар
Козаревец 132 18,964 Явузларе, Кечилер махле Стара Загора 138272 85,786
Колена 277 23,630 Старозагорски бани 325 - в з-щето на с. Сулица
Ловец 168 16,034 Авзжи Дуванджии, Ловеч Стрелец 143 12,246 Талашманлии
Лозен 150 20,362 Балаклии, Руда Сулица 145 12,908 Сонгурларе
Люляк 75 22,718 Нова махла Хан Аспарухово 1158 14,407 Чавла кьой, Цар Аспарух, Стамово
Лясково 159 19,580 Пъндаклии, Лесково Християново 383 12,286 Мислимито
Маджерито 533 12,290 Хрищени 1749 34,895
Малка Верея 448 14,781 Кара Верлер Яворово 318 31,165 Чохлаково
ОБЩО 160108 1063,718 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени

  • Указ № 89/обн. 15.02.1893 г. – обединява селата Суютлии и Араб махле в едно ново населено място – с. Белчево;
  • Указ № 91/обн. 18.02.1893 г. – преименува с. Ашик сенеклии на с. Свети Кирилово;
  • Указ № 343/обн. 13.04.1894 г. – преименува с. Балаклии на с. Лозен;
  • Указ № 308/обн. 14.09.1897 г. – преименува с. Чавла кьой на с. Цар Аспарухово;
  • Указ № 294/обн. 12.10.1900 г. – преименува с. Гьок пала на с. Михайлово;
  • Указ № 73/обн. 23.01.1901 г. – преименува с. Дервент на с. Змейово;
  • Указ № 103/обн. 25.03.1902 г. – преименува с. Кара бунар на с. Царьово;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Скендерлии на с. Александрово;
– преименува с. Дуванджизлии на с. Бенковски;
– преименува с. Теке на с. Богомилово;
– преименува с. Хамзалари на с. Борилово;
– преименува с. Чираджии на с. Борово;
– преименува с. Ахиево на с. Бъдеще;
– преименува с. Дермен махле на с. Воденичарово;
– преименува с. Шамлии на с. Горно Ботьово;
– преименува с. Кутлуджа на с. Дъбрави;
– преименува с. Карагитлии на с. Еленино;
– преименува с. Айдънлии на с. Зора;
– преименува с. Джуранлии на с. Калитиново;
– преименува с. Янузларе (Кечилер махле) на с. Козаревец;
– преименува с. Муратлии на с. Кольо Ганчово;
– преименува с. Пъндаклии на с. Лесково;
– преименува с. Авджи Дуванджии на с. Ловеч;
– преименува с. Кара Верлер (Кара Ферлер) на с. Малка Верея;
– преименува с. Янаклари на с. Ново село;
– преименува с. Ахърито на с. Оборито;
– преименува с. Ада тепе на с. Остра могила;
– преименува с. Чаталии на с. Плоска могила;
– преименува с. Гюрюджии на с. Преславен;
– преименува с. Бараклари на с. Пряпорец;
– преименува с. Алагюн на с. Пъстрово;
– преименува с. Смавлии на с. Руманя;
– преименува с. Саръ Смаил на с. Самуилово;
– преименува с. Шекер бунар на с. Сладък кладенец;
– преименува с. Малко Дуванджии на с. Соколец;
– преименува с. Голямо Дуванджии на с. Соколово;
– преименува с. Талашманлии на с. Стрелец;
– преименува с. Сонгурларе на с. Сулица;
– преименува с. Мислимито (Мислими) на с. Християново;
– преименува с. Чохлаково на с. Яворово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Джамбазите на с. Калояновец;
  • МЗ № 1639/обн. 23.06.1939 г. – заличава с. Белчеве и възстановява кварталите му Суютлии и Араб махле като отделни населени места – с. Воднянка и с. Чернево;
  • МЗ № 2875/обн. 15.11.1940 г. – заличава с. Соколец и го присъединява като квартал на с. Горно Ботьово;
  • между 1946 и 1956 г. – осъвременено е името на с. Горно Ботьово на с. Горно Ботево без административен акт;
– осъвременено е името на с. Дъбрави на с. Дъбрава без административен акт;
– осъвременено е името на с. Кольо Ганчово на с. Колю Ганчево без административен акт;
  • Указ № 165/обн. 05.04.1950 г. – преименува с. Ловеч на с. Ловец;
– преименува с. Александрово на с. Петрово;
– преименува с. Царьово на с. Подслон;
– преименува с. Цар Аспарухово на с. Стамово;
  • Указ № 191/обн. 22.04.1950 г. – преименува с. Лозен на с. Руда;
  • Указ № 230/обн. 22.05.1950 г. – заличава с. Голямо Кадиево и го присъединява като квартал на с. Оборито;
  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Оборито на с. Загоре;
– преименува с. Соколово на с. Пшеничево;
  • Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Свети Кирилово на с. Кирилметодиево;
  • Указ № 91/обн. 02.03.1951 г. – обединява селата Воднянка и Чернево в едно ново населено място – с. Ракитница;
  • Указ № 163/обн. 12.07.1955 г. – признава н.м. Старозагорски минерални бани за отделно населено място – с. Старозагорски бани;
  • Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – обединява селата Подслон, Руманя и Черково в едно ново населено място – с. Братя Кунчеви;
  • Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава селата Дъбрава, Зора и Колю Ганчево и ги присъединява като квартали на гр. Стара Загора;
  • Указ № 50/обн.09.02.1960 г. – преименува с. Нова махла на с. Люляк;
  • Указ № 902/обн. 31.12.1963 г. – отделя кварталите Подслон и Руманя от с. Братя Кунчеви и ги възстановява като отделни населени места – с. Подслон и с. Руманя;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Лесково на с. Лясково;
  • Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – преименува с. Кирилметодиево на с. Кирилово;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Дълбоки и община Калояново и присъединява включените в състава им населени места към община Стара Загора;
  • Указ № 3/обн. 19.01.1993 г. – преименува с. Стамово на с. Хан Аспарухово;
  • Указ № 486/обн. 05.12.1997 г. – възстановява старото име на с. Руда на с. Лозен;
  • Указ № 45/обн. 23.03.2001 г. – отделя с. Пъстрово и неговото землище от община Братя Даскалови и го присъединява към община Стара Загора;
  • Указ № 1/обн.18.01.2013 г. – отделя с. Яворово и неговото землище от община Чирпан и го присъединява към община Стара Загора[3].

Транспорт

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 72,0 km.

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 169,2 km:

Топографска карта

Външни препратки

Източници