Мила Гойсалич: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
IvanOS (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
'''Мила Гойсалич''', наричана и '''Миле Гойсаличa''', е [[Хървати|хърватска]] народна героиня, загинала през [[1530]] г.
'''Мила Гойсалич''', наричана и '''Миле Гойсаличa''', е [[Хървати|хърватска]] народна героиня, загинала през [[1530]] г.


Според историята произхожда от село Koстaниe в [[Далматинска Загора|Далмация на провинцията]] и е далечна потомка на хърватския крал Гойслав<ref name="dugirat">{{Шаблон:Цитат уеб|last=Prosperov Novak|first=Slobodan|title=MILA GOJSALIĆ: Zašto je prešućena poljička Jeanne d'Arc|url=http://www.dugirat.com/index.php?option=com_content&view=article&id=5028&catid=106:arhiva&Itemid=475|date=29 September 2007|accessdate=21 December 2010}}</ref>.
Според историята произхожда от село Koстaниe в [[Загора (Хърватия)|Загора|Далмация на провинцията]] и е далечна потомка на хърватския крал Гойслав<ref name="dugirat">{{Шаблон:Цитат уеб|last=Prosperov Novak|first=Slobodan|title=MILA GOJSALIĆ: Zašto je prešućena poljička Jeanne d'Arc|url=http://www.dugirat.com/index.php?option=com_content&view=article&id=5028&catid=106:arhiva&Itemid=475|date=29 September 2007|accessdate=21 December 2010}}</ref>.


Живяла по време на [[Османски войни в Европа|руско-турските войни]] в Хърватия. През 1530 г. османска войска начело с Ахмед паша с 10 000 души обсажда Полица. Лагеруват на място, наречено Подграц. Мила и други местни жени са принудени да загубят девствеността си от Ахмед Паша. Тя прониква в турския лагер и взривява запасите от боеприпаси, убивайки Ахмед паша и много офицери и войници. Този акт е напълно изненадващ и обезсърчава останалите турски войници, които след това са отблъснати от жителите на  Полица.
Живяла по време на [[Османски войни в Европа|руско-турските войни]] в Хърватия. През 1530 г. османска войска начело с Ахмед паша с 10 000 души обсажда Полица. Лагеруват на място, наречено Подграц. Мила и други местни жени са принудени да загубят девствеността си от Ахмед Паша. Тя прониква в турския лагер и взривява запасите от боеприпаси, убивайки Ахмед паша и много офицери и войници. Този акт е напълно изненадващ и обезсърчава останалите турски войници, които след това са отблъснати от жителите на  Полица.

Версия от 10:36, 9 февруари 2017

Статуята на Мила Гойсалич

Мила Гойсалич, наричана и Миле Гойсаличa, е хърватска народна героиня, загинала през 1530 г.

Според историята произхожда от село Koстaниe в Загора|Далмация на провинцията и е далечна потомка на хърватския крал Гойслав[1].

Живяла по време на руско-турските войни в Хърватия. През 1530 г. османска войска начело с Ахмед паша с 10 000 души обсажда Полица. Лагеруват на място, наречено Подграц. Мила и други местни жени са принудени да загубят девствеността си от Ахмед Паша. Тя прониква в турския лагер и взривява запасите от боеприпаси, убивайки Ахмед паша и много офицери и войници. Този акт е напълно изненадващ и обезсърчава останалите турски войници, които след това са отблъснати от жителите на  Полица.

Иван Мещрович извайва бронзова статуя на Мила и я разполага над град Омиш (над устието на р. Цетина), а [[Яков Готовац] пише опера в нейна чест.

На рожденото ѝ място всяко лято се провеждат културни прояви, наречени Дни на Мила Гойсалич. Нейната къща в селото е запазена и е напълно обновена.

Общ изглед на района

Външни връзки

Източници

  1. Prosperov Novak, Slobodan. MILA GOJSALIĆ: Zašto je prešućena poljička Jeanne d'Arc // 29 September 2007. Посетен на 21 December 2010.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mila Gojsalić в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​