XXIII обикновено народно събрание: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м без интервал преди затварящи скоби за вътрешна препратка
Ред 72: Ред 72:


{{Народно събрание на България}}
{{Народно събрание на България}}
[[Категория:23 Обикновено Народно събрание| ]]
[[Категория:23 Обикновено Народно събрание|23 Обикновено Народно събрание]]

Версия от 22:27, 9 февруари 2017

Снимка от заседание на Народното събрание. Цар Борис III, председателят на Народното събрание Александър Малинов и министри от правителството на Никола Мушанов, 1932 г. Източник: ДА „Архиви“

XXIII ОНС е открито на 20 август 1931 г. и закрито на 19 май 1934 г. Народното събрание се разпуска след Деветнадесетомайският преврат от 1934 година. В резултат на преврата, направен от политическия кръг„Звено“ парламентът се разпуска за четири години и ролята на законодателен орган се изпълнява от Министерския съвет. Това е стъпка към утвърждаване ролята на цар Борис III в управлението, постигнато с цената да бъдат погазени Търновската конституция (тя не е отменена, но новото правителство не се съобразява с нея) и демокрацията.

Избори

Изборите се спечелват от коалиция на Народния блок. Избрани са общо 272 народни представители. Местата в парламента са разпределени, както следва:

Партия Гласове Процент Места
БЗНС „Врабча 1“ 26.47% 72
Демократически сговор 22.79% 62
Демократическа партия 14.70% 40
Работническа партия 11.39% 31
Националлиберална партия 11.02% 30
Националлиберална партия (обединена) 3.30% 9
Македонска група 2.94% 8
Социалдемократическа партия 1.83% 5
Народнолиберална партия 1.47% 4
Радикална партия 2.57% 7
БЗНС „Стара Загора“ 0.36% 1
Партия „Националселски труд“ 0.36% 1
  Коалиция Народен блок

Място

Заседанието се провежда в сградата на Народното събрание[1].

Сесии

  • I извънредна 20 август – 27 октомври 1931
  • I редовна 28 октомври 1931 – 30 юни 1932
  • II редовна 28 октомври 1932 – 28 юни 1933
  • III редовна 28 октомври 1933 – 19 май 1934

Председатели

Подпредседатели

Източници

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 476, ISBN 954-528-790-X