Белгород Днестровски: Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м „ѝ“ вместо „й“ |
LordBumbury (беседа | приноси) м без интервал преди затварящи скоби за вътрешна препратка |
||
Ред 74: | Ред 74: | ||
* [http://www.bilgorod-d.org.ua/ Официален сайт] |
* [http://www.bilgorod-d.org.ua/ Официален сайт] |
||
[[Категория:Белгород Днестровски| ]] |
[[Категория:Белгород Днестровски|Белгород Днестровски]] |
Версия от 02:47, 10 февруари 2017
- Тази статия е за града в Южна Бесарабия. За града в Русия вижте Белгород.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.
Белгород Днестровски Білгород-Дністровський | |
— Град — | |
Страна | Украйна |
---|---|
Област | Одеска област |
Район | Белгород Днестровски |
Площ | 31 km² |
Надм. височина | 28 m |
Население | 50 296 души (2011) 1622 души/km² |
Кмет | Даценко Николаевич |
Основаване | 502 г. пр.н.е. |
Пощенски код | 4849 67700 — 67719 |
Официален сайт | www.bilgorod-d.org.ua |
Белгород Днестровски в Общомедия |
Белгород Днестровски (от старобългарското Бѣлградъ, Шаблон:Lang-uk) е град в Югозападна Украйна, Одеска област. Населението му през 2011 година е 50 296 жители.
История
Старото име на града е българското Бѣлградъ. Споменава се и с турското име Акерман,[1] румънското - Четатя Алба, старите гръцки - Маврокастро и Аспрокастрон и руското Белгород Днестровский. Градът се намира в историческата област Буджак част от Бесарабия. Територията, на която се намира градът, е част от Българската държава още от основаването ѝ в VІІ век до падането ѝ под византийска власт в началото на ХІ век. След възстановяването на България през 1185 г. града и областта отново влизат в рамките на Второто българско царство до 1241 г. когато бива завладянο от Монголската империя. Българското управление над града и областта е възстановено към 1300 г. при цар Тодор Светослав. Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано през първата третина на XIV в. от арабския географ Абуфеда (1273–1331 г.). Когато описва река Днепър, той сочи, че: „край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“. Важни са и неговите сведения за третия български град носещ името Белград - този на река Днестър: „Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите — неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.[2]
През ХІХ век в областта, която е част от Руската империя, се заселват много българи бежанци от турския гнет, които стават известни като бесарабски българи.
География
Разположен е в така наречения Буджак (Южна Бесарабия) на югозападния бряг на Днестърския лиман, при вливането на река Днестър в Черно море.[1]
Население
- 2001 - 62 300 жители
- 2009 - 50 452 жители
- 2011 - 50 296 жители
Етнически състав
(2001)
- 32 200 (62,9%) - украинци
- 14 400 (28,2%) - руснаци
- 1900 (3,7%) - българи
- 1000 (1,9%) - молдовани
- 300 (0,6%) - беларуси
- 200 (0,4%) - гагаузи
- 200 (0,4%) - евреи
- 100 (0,3%) - арменци
- 100 (0,3%) - цигани
- 700 - други
Личности
Родени
- Давид Бродски (1895-1966) - съветски поет и преводач
- Павел Берков (1896-1969) - литературовед и библиограф
- Порфирий Стаматов (1840-1925) - български юрист
Починали
- Анджело ди Сполети (2 април 1314) - францискански монах
Източници
- ↑ а б Kaba, John. Politico-economic Review of Basarabia. United States, American Relief Administration, 1919. с. 15.
- ↑ [http://chitanka.info/text/30003/50#ref_3-4 Иван Божилов, Васил Гюзелев История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300–1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322–1323 г.)]