Йоан Владислав: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
м Езикови уточнения |
||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
== Царуване == |
== Царуване == |
||
[[File:Bitolski nadpis.jpg|мини|300px| Битолският надпис на цар Иван Владислав]] |
[[File:Bitolski nadpis.jpg|мини|300px| Битолският надпис на цар Иван Владислав]] |
||
Иван Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на [[1015]] г., след превземането на [[Охрид]] от византийците, избира [[Битоля]] за главен град. По нареждане на Йоан Владислав е изсечен [[Битолски надпис|Битолският надпис]] ([[1015]] – [[1016]]), в който той се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („''блъгарінъ родомь''“ и „''самодрьжъцемь блъгарьскомь''“). Предприема поход, за да върне [[Драч]] в пределите на България ([[1015]] – [[1016]]). Обединява силите си с [[Кракра Пернишки]] за поход в Североизточна България, но |
Иван Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на [[1015]] г., след превземането на [[Охрид]] от византийците, избира [[Битоля]] за главен град. По нареждане на Йоан Владислав е изсечен [[Битолски надпис|Битолският надпис]] ([[1015]] – [[1016]]), в който той се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („''блъгарінъ родомь''“ и „''самодрьжъцемь блъгарьскомь''“). Предприема поход, за да върне [[Драч]] в пределите на България ([[1015]] – [[1016]]). Обединява силите си с [[Кракра Пернишки]] за поход в Североизточна България, но начинанието пропада заради неуспешен опит да привлече [[печенеги]]те като съюзници ([[1017]]). През есента на 1017 г. търпи поражение от Василий II в [[битка при Сетина|битката при Сетина]]. През февруари [[1018]] г. обсажда крепостта [[Драч]], където е убит в [[Битка при Драч (1018)|бой с византийците]], а по други сведения – от ръцете на заговорници. Скоро след смъртта на Йоан Владислав [[България]] пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения за цар е коронясан синът му [[Пресиян II]], но не всички историци ги приемат. Роднините и потомците му са изселени в [[Мала Азия]] и [[Армения]]<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/zagovorite.htm Заговорите на „магистър Пресиан Българина“]</ref>. |
||
== Други == |
== Други == |
||
Версия от 05:56, 10 февруари 2017
| Йоан Владислав | |
| цар на България | |
| Управление | 1015 – 1018 |
|---|---|
| Наследил | Гаврил Радомир |
| Наследник | Пресиян II |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Комитопули |
| Баща | Арон |
| Брак | Мария |
| Потомци | Пресиян II, Алусиан, Аарон, Траян, Радомир, Екатерина, 5 неизвестни дъщери и още един син[1] |
| Йоан Владислав в Общомедия | |
Йоан Владислав (често споменаван в съвременни източници и като Иван Владислав) е цар на българите от август или септември 1015 г. до февруари 1018 г.
Произход и възцаряване
Син на Арон и племенник на Самуил, Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си Гавраил Радомир (987 г.[2]). По внушение на византийския император Василий II се стреми да отстрани от престола Самуиловите наследници. През август 1015 година става цар, след като (според Дуклянския презвитер[3][4]) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според едно сведение убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му.[5] Убива и сръбския княз Йоан Владимир, васал и зет на цар Самуил.
Царуване
Иван Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на 1015 г., след превземането на Охрид от византийците, избира Битоля за главен град. По нареждане на Йоан Владислав е изсечен Битолският надпис (1015 – 1016), в който той се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („блъгарінъ родомь“ и „самодрьжъцемь блъгарьскомь“). Предприема поход, за да върне Драч в пределите на България (1015 – 1016). Обединява силите си с Кракра Пернишки за поход в Североизточна България, но начинанието пропада заради неуспешен опит да привлече печенегите като съюзници (1017). През есента на 1017 г. търпи поражение от Василий II в битката при Сетина. През февруари 1018 г. обсажда крепостта Драч, където е убит в бой с византийците, а по други сведения – от ръцете на заговорници. Скоро след смъртта на Йоан Владислав България пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения за цар е коронясан синът му Пресиян II, но не всички историци ги приемат. Роднините и потомците му са изселени в Мала Азия и Армения[6].
Други
Името на Иван Владислав носи морският нос Цар Иван Владислав на остров Ръгед, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[7]
Бележки
- ↑ Златарски В., История на България през средните векове, том II, Притурка 19
- ↑ Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Йоан Владислав срещу Гаврил Радомир през 1015 г.; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 643 – 644
- ↑ Златарски, История на България през средните векове, т. I, ч. 2, с. 710 – 711 (26.1.2008)
- ↑ Летопись попа Дуклянина, гл. XXXVI (Восточная литература, 26.1.2008)
- ↑ Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, стр. 713
- ↑ Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Заговорите на „магистър Пресиан Българина“
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)
Външни препратки
- Васил Златарски. Родът на цар Иван Владислав
- Василка Тъпкова – Заимова. Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав?
- Пламен Павлов. Иван Владислав срещу Гаврил Радомир
| Гаврил-Радомир | → |  |
→ | Пресиян II |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
