Фридрих Август Кекуле: Разлика между версии
м Frkekulé.jpg |
още инфо |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''Фридрих Август Кекуле фон Страдониц''' ([[немски език|нем.]] ''Friedrich August Kekulé von Stradonitz'') е [[Германия|немски]] [[химия|химик]], един от основателите на теорията за строежа на [[органична химия|органичните]] съединения |
'''Фридрих Август Кекуле фон Страдониц''' ([[немски език|нем.]] ''Friedrich August Kekulé von Stradonitz'') е [[Германия|немски]] [[химия|химик]], един от основателите на теорията за строежа на [[органична химия|органичните]] съединения. В някои български текстове името му може да се срещне като '''Фредерик Кекуле'''. |
||
Роден е в благородническо [[Бохемия|бохемско]] семейството на [[7 септември]] [[1829]] г. в [[Дармщат]], Германия. Бил е професор в университета в [[Гент]] (1858-1865) и в университета в [[Бон]]. Той изучава строежа на редица [[въглеводород]]и, като през [[1865]] г. предлага структурната формула на един от основните въглеводороди - [[бензен]] <ref>{{cite journal |author=F. A. Kekulé|journal=Bull. Soc. Chim.|year = 1865|volume= 3|pages= 98|title=.}}</ref>. През [[1857]] г. Кекуле постулира, че елемента [[въглерод]] е четиривалентен. Всъщност, преди това [[Уилям Одлинг]] (1829-1921) е направил предположение за четиривалентността на въглерода в рамките на лекция, четена в [[Кралски Институт|Кралския Институт]] през 1855 във [[Великобритания]], на която Кекуле може и да е присъствал. |
|||
Роден е на [[7 септември]] [[1829]] г. в [[Дармщат]], Германия. |
|||
Откритието на структурата на бензена, по думите на самия Кекуле е станало след сън в който [[змия]] е захапала своята опашка - широко използван символ в редица култури, познат като [[Уроборос]]. Този сън идва след години на упорито изучаване на същността на въглерод-въглеродната връзка. Кекуле твърди, че е разрешил проблема с едновременното свързване на четири атома към един атом въглерод. Докато това твърдение е добре документирано и признато, през 20-те години на XX в. биограф на Кекуле стига до извода, че хипотезата за четиривалентността на въглеродния атом е повлияна от по-ранните работи на [[Арчибалд Скот Купър]] ([[1831]]-[[1892]]). Известно е още, че австрийския химик - [[Джоузеф Лошмид]] ([[1821]]-[[1895]]) е предложил циклична структура на безена (както и на други циклични системи) през [[1861]] г., но не е доказал верността на предложената структура. |
|||
⚫ | |||
През [[1895]] г., Кекуле получава от [[кайзер]] [[Вилхем II]] благородническата титла "фон Страдониц". Причината за това име е семейното владение на [[Страдонице]], ([[Бохемия]]) в по-стари времена. От първите пет [[Нобелова награда за химия|нобелови награди за химия]], три са спечелени от студенти на Кекуле. |
|||
⚫ | |||
{{Мъниче-учен}} |
{{Мъниче-учен}} |
||
{{Германия-мъниче}} |
{{Германия-мъниче}} |
||
== Бележки == |
|||
<references /> |
|||
[[Категория:Немски химици|Страдониц, Кекуле фон]] |
[[Категория:Немски химици|Страдониц, Кекуле фон]] |
Версия от 15:02, 18 януари 2007
Фридрих Кекуле Friedrich August Kekulé von Stradonitz | |
немски химик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Бон, Федерална република Германия |
Учил в | Гисенски университет Френски университет Гентски университет |
Работил в | Бонски университет (1867 – 1896) Гентски университет (1858 – 1865) Хайделбергски университет |
Фридрих Кекуле в Общомедия |
Фридрих Август Кекуле фон Страдониц (нем. Friedrich August Kekulé von Stradonitz) е немски химик, един от основателите на теорията за строежа на органичните съединения. В някои български текстове името му може да се срещне като Фредерик Кекуле.
Роден е в благородническо бохемско семейството на 7 септември 1829 г. в Дармщат, Германия. Бил е професор в университета в Гент (1858-1865) и в университета в Бон. Той изучава строежа на редица въглеводороди, като през 1865 г. предлага структурната формула на един от основните въглеводороди - бензен [1]. През 1857 г. Кекуле постулира, че елемента въглерод е четиривалентен. Всъщност, преди това Уилям Одлинг (1829-1921) е направил предположение за четиривалентността на въглерода в рамките на лекция, четена в Кралския Институт през 1855 във Великобритания, на която Кекуле може и да е присъствал.
Откритието на структурата на бензена, по думите на самия Кекуле е станало след сън в който змия е захапала своята опашка - широко използван символ в редица култури, познат като Уроборос. Този сън идва след години на упорито изучаване на същността на въглерод-въглеродната връзка. Кекуле твърди, че е разрешил проблема с едновременното свързване на четири атома към един атом въглерод. Докато това твърдение е добре документирано и признато, през 20-те години на XX в. биограф на Кекуле стига до извода, че хипотезата за четиривалентността на въглеродния атом е повлияна от по-ранните работи на Арчибалд Скот Купър (1831-1892). Известно е още, че австрийския химик - Джоузеф Лошмид (1821-1895) е предложил циклична структура на безена (както и на други циклични системи) през 1861 г., но не е доказал верността на предложената структура.
През 1895 г., Кекуле получава от кайзер Вилхем II благородническата титла "фон Страдониц". Причината за това име е семейното владение на Страдонице, (Бохемия) в по-стари времена. От първите пет нобелови награди за химия, три са спечелени от студенти на Кекуле.
Фридрих Кекуле почива на 13 юли 1896 г.
Шаблон:Мъниче-учен Шаблон:Германия-мъниче
Бележки
- ↑ F. A. Kekulé. . // Bull. Soc. Chim. 3. 1865. с. 98.