Северен отряд: Разлика между версии
м cite book |
м ref; форматиране: 4x нов ред, 9 интервала, заглавие-стил, тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
|картинка = [[Файл:Bulgaria war flag.png|300п]] |
|картинка = [[Файл:Bulgaria war flag.png|300п]] |
||
|картинка_описание= |
|картинка_описание= |
||
|дати= [[1 ноември]] [[1885]] |
|дати= [[1 ноември]] [[1885]] – [[1886]] |
||
|държава= [[България]] |
|държава= [[България]] |
||
|allegiance= |
|allegiance= |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
|тип= |
|тип= |
||
|роля= |
|роля= |
||
|размер=14861 войника |
|размер=14861 войника |
||
|командна_структура= |
|командна_структура= |
||
|гарнизон= [[Видин]] |
|гарнизон= [[Видин]] |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
}} |
}} |
||
'''Северният отряд''' е [[Българска армия|българска военна част]] формирана по време на [[Сръбско-българската война]] (1885) с основно предназначение отбраната на Северозападна България с крепостта Видин. |
'''Северният отряд''' е [[Българска армия|българска военна част]] формирана по време на [[Сръбско-българската война]] (1885) с основно предназначение отбраната на Северозападна България с крепостта Видин. |
||
==Северен отряд== |
== Северен отряд == |
||
=== Формиране === |
=== Формиране === |
||
Северният отряд е формиран на [[25 октомври]] [[1885]] г. Създаден е за отбрана на Северозападна България от връх [[Ком]] до устието на река [[Тимок]]. Командир е капитан [[Атанас Узунов (офицер)|Атанас Узунов]]. |
Северният отряд е формиран на [[25 октомври]] [[1885]] г. Създаден е за отбрана на Северозападна България от връх [[Ком]] до устието на река [[Тимок]]. Командир е капитан [[Атанас Узунов (офицер)|Атанас Узунов]]. |
||
=== Състав === |
=== Състав === |
||
Поради широчината си отбранителния фронт на Северния отряд е разделен на пет участъка: |
Поради широчината си отбранителния фронт на Северния отряд е разделен на пет участъка: |
||
* Видински участък (капитан Атанас Узунов) от 4 970 войника и 31 оръдия. Разделен е на десен фланг, ляв фланг, Летящ отряд и резерв. |
* Видински участък (капитан Атанас Узунов) от 4 970 войника и 31 оръдия. Разделен е на десен фланг, ляв фланг, Летящ отряд и резерв. |
||
* Бреговски участък |
* Бреговски участък (подпоручик Тодоров) от 1 100 войника. Отбранява направлението [[Брегово]]-[[Видин]]. |
||
* Кулски участък (поручик Николаев) от 1 200 войника. Отбранява направлението с. [[Шишенци]]-с. [[Раковица]]. |
* Кулски участък (поручик Николаев) от 1 200 войника. Отбранява направлението с. [[Шишенци]]-с. [[Раковица]]. |
||
* Белоградчишки участък. Отбранява направлението с. [[Раковица]]-с. [[Чипровница]] и прохода [[Свети Никола (проход)|Свети Никола]]. |
* Белоградчишки участък. Отбранява направлението с. [[Раковица]]-с. [[Чипровница]] и прохода [[Свети Никола (проход)|Свети Никола]]. |
||
* Берковски участък от 1 000 войника. |
* Берковски участък от 1 000 войника. Отбранява направлението с. [[Чипровница]]-[[Петрохански проход]]. |
||
* два катера на Дунавската речна флотилия. |
* два катера на Дунавската речна флотилия. |
||
⚫ | Главният резерв на отряда (поручик Драганов) е сформиран на [[1 ноември]] [[1885]] и в състава му влизат 2-ра, 4-та и 5-та мирновременни [[рота|роти]] от запасната дружина на [[Трети бдински полк|3-ти бдински полк]], 1150 души от Ломското, 800 души от Берковското, 700 души от Белоградчишкото, 500 души от Кулското и 500 души от Кутлувското [[опълчение]].<ref> |
||
⚫ | Главният резерв на отряда (поручик Драганов) е сформиран на [[1 ноември]] [[1885]] и в състава му влизат 2-ра, 4-та и 5-та мирновременни [[рота|роти]] от запасната дружина на [[Трети бдински полк|3-ти бдински полк]], 1150 души от Ломското, 800 души от Берковското, 700 души от Белоградчишкото, 500 души от Кулското и 500 души от Кутлувското [[опълчение]].<ref>Христов, с. 122</ref> Разполага се в района на [[Лагошевци]], [[Шипот]] и [[Младиченци]]. |
||
⚫ | Летящият отряд |
||
⚫ | Летящият отряд (капитан [[Георги Тодоров]]) се състои от 4 запасни роти, 1 ескадрон и 1 батарея (1030 души с 6 оръдия).<ref>'''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през капитализма'', София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, с. 99</ref> Също както Главният резерв се разполага в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци. |
||
Главния резерв и Летящиа отряд са изтеглени назад. Имат задача да провеждат контраатаки от дълбочина към фронта на застрашените направления. |
Главния резерв и Летящиа отряд са изтеглени назад. Имат задача да провеждат контраатаки от дълбочина към фронта на застрашените направления. |
||
Общо в състава на Северния отряд влизат 11 1/4 [[дружина|дружини]], 1 1/2 [[ескадрон]]и, 6 [[батарея| батареи]] или 14861 души, 164 саби и 37 оръдия. |
Общо в състава на Северния отряд влизат 11 1/4 [[дружина|дружини]], 1 1/2 [[ескадрон]]и, 6 [[батарея| батареи]] или 14861 души, 164 саби и 37 оръдия. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
||
Ред 64: | Ред 68: | ||
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ |
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“ |
||
* '''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през капитализма'', София, 1959, Държавно военно издателство при МНО |
* '''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през капитализма'', София, 1959, Държавно военно издателство при МНО |
||
* '''Съединението 1885 г.''', |
* '''Съединението 1885 г.''', '''С.''', 1985, с. 185 |
||
{{Отряди през Сръбско-българската война}} |
{{Отряди през Сръбско-българската война}} |
Версия от 03:03, 15 февруари 2017
Северен отряд | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1 ноември 1885 – 1886 |
Държава | България |
Размер | 14861 войника |
Гарнизон/щаб | Видин |
Битки/войни | бой при Кула бой при Белоградчик обсада на Видин (1885) боеве при Акчар |
Командири | |
капитан | Атанас Узунов |
Северният отряд е българска военна част формирана по време на Сръбско-българската война (1885) с основно предназначение отбраната на Северозападна България с крепостта Видин.
Северен отряд
Формиране
Северният отряд е формиран на 25 октомври 1885 г. Създаден е за отбрана на Северозападна България от връх Ком до устието на река Тимок. Командир е капитан Атанас Узунов.
Състав
Поради широчината си отбранителния фронт на Северния отряд е разделен на пет участъка:
- Видински участък (капитан Атанас Узунов) от 4 970 войника и 31 оръдия. Разделен е на десен фланг, ляв фланг, Летящ отряд и резерв.
- Бреговски участък (подпоручик Тодоров) от 1 100 войника. Отбранява направлението Брегово-Видин.
- Кулски участък (поручик Николаев) от 1 200 войника. Отбранява направлението с. Шишенци-с. Раковица.
- Белоградчишки участък. Отбранява направлението с. Раковица-с. Чипровница и прохода Свети Никола.
- Берковски участък от 1 000 войника. Отбранява направлението с. Чипровница-Петрохански проход.
- два катера на Дунавската речна флотилия.
Главният резерв на отряда (поручик Драганов) е сформиран на 1 ноември 1885 и в състава му влизат 2-ра, 4-та и 5-та мирновременни роти от запасната дружина на 3-ти бдински полк, 1150 души от Ломското, 800 души от Берковското, 700 души от Белоградчишкото, 500 души от Кулското и 500 души от Кутлувското опълчение.[1] Разполага се в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци.
Летящият отряд (капитан Георги Тодоров) се състои от 4 запасни роти, 1 ескадрон и 1 батарея (1030 души с 6 оръдия).[2] Също както Главният резерв се разполага в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци.
Главния резерв и Летящиа отряд са изтеглени назад. Имат задача да провеждат контраатаки от дълбочина към фронта на застрашените направления.
Общо в състава на Северния отряд влизат 11 1/4 дружини, 1 1/2 ескадрони, 6 батареи или 14861 души, 164 саби и 37 оръдия.
По време на Сръбско-българската война, Северния отряд успешно защитава Северозападна България. Проявява при Обсадата на Видин и боевете при Акчар. След края на войната е разформирован е с Указ №40 от 1886 г.
Бележки
Източници
- Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през капитализма, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО
- Съединението 1885 г., С., 1985, с. 185