Северен отряд: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м cite book
м ref; форматиране: 4x нов ред, 9 интервала, заглавие-стил, тире (ползвайки Advisor)
Ред 3: Ред 3:
|картинка = [[Файл:Bulgaria war flag.png|300п]]
|картинка = [[Файл:Bulgaria war flag.png|300п]]
|картинка_описание=
|картинка_описание=
|дати= [[1 ноември]] [[1885]] - [[1886]]
|дати= [[1 ноември]] [[1885]] – [[1886]]
|държава= [[България]]
|държава= [[България]]
|allegiance=
|allegiance=
Ред 9: Ред 9:
|тип=
|тип=
|роля=
|роля=
|размер=14861 войника
|размер=14861 войника
|командна_структура=
|командна_структура=
|гарнизон= [[Видин]]
|гарнизон= [[Видин]]
Ред 36: Ред 36:
}}
}}
'''Северният отряд''' е [[Българска армия|българска военна част]] формирана по време на [[Сръбско-българската война]] (1885) с основно предназначение отбраната на Северозападна България с крепостта Видин.
'''Северният отряд''' е [[Българска армия|българска военна част]] формирана по време на [[Сръбско-българската война]] (1885) с основно предназначение отбраната на Северозападна България с крепостта Видин.

==Северен отряд==
== Северен отряд ==
=== Формиране ===
=== Формиране ===
Северният отряд е формиран на [[25 октомври]] [[1885]] г. Създаден е за отбрана на Северозападна България от връх [[Ком]] до устието на река [[Тимок]]. Командир е капитан [[Атанас Узунов (офицер)|Атанас Узунов]].
Северният отряд е формиран на [[25 октомври]] [[1885]] г. Създаден е за отбрана на Северозападна България от връх [[Ком]] до устието на река [[Тимок]]. Командир е капитан [[Атанас Узунов (офицер)|Атанас Узунов]].

=== Състав ===
=== Състав ===
Поради широчината си отбранителния фронт на Северния отряд е разделен на пет участъка:
Поради широчината си отбранителния фронт на Северния отряд е разделен на пет участъка:


* Видински участък (капитан Атанас Узунов) от 4 970 войника и 31 оръдия. Разделен е на десен фланг, ляв фланг, Летящ отряд и резерв.
* Видински участък (капитан Атанас Узунов) от 4 970 войника и 31 оръдия. Разделен е на десен фланг, ляв фланг, Летящ отряд и резерв.
* Бреговски участък (подпоручик Тодоров) от 1 100 войника. Отбранява направлението [[Брегово]]-[[Видин]].
* Бреговски участък (подпоручик Тодоров) от 1 100 войника. Отбранява направлението [[Брегово]]-[[Видин]].
* Кулски участък (поручик Николаев) от 1 200 войника. Отбранява направлението с. [[Шишенци]]-с. [[Раковица]].
* Кулски участък (поручик Николаев) от 1 200 войника. Отбранява направлението с. [[Шишенци]]-с. [[Раковица]].
* Белоградчишки участък. Отбранява направлението с. [[Раковица]]-с. [[Чипровница]] и прохода [[Свети Никола (проход)|Свети Никола]].
* Белоградчишки участък. Отбранява направлението с. [[Раковица]]-с. [[Чипровница]] и прохода [[Свети Никола (проход)|Свети Никола]].
* Берковски участък от 1 000 войника. Отбранява направлението с. [[Чипровница]]-[[Петрохански проход]].
* Берковски участък от 1 000 войника. Отбранява направлението с. [[Чипровница]]-[[Петрохански проход]].
* два катера на Дунавската речна флотилия.
* два катера на Дунавската речна флотилия.
Главният резерв на отряда (поручик Драганов) е сформиран на [[1 ноември]] [[1885]] и в състава му влизат 2-ра, 4-та и 5-та мирновременни [[рота|роти]] от запасната дружина на [[Трети бдински полк|3-ти бдински полк]], 1150 души от Ломското, 800 души от Берковското, 700 души от Белоградчишкото, 500 души от Кулското и 500 души от Кутлувското [[опълчение]].<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 122</ref> Разполага се в района на [[Лагошевци]], [[Шипот]] и [[Младиченци]].


Главният резерв на отряда (поручик Драганов) е сформиран на [[1 ноември]] [[1885]] и в състава му влизат 2-ра, 4-та и 5-та мирновременни [[рота|роти]] от запасната дружина на [[Трети бдински полк|3-ти бдински полк]], 1150 души от Ломското, 800 души от Берковското, 700 души от Белоградчишкото, 500 души от Кулското и 500 души от Кутлувското [[опълчение]].<ref>Христов, с. 122</ref> Разполага се в района на [[Лагошевци]], [[Шипот]] и [[Младиченци]].
Летящият отряд (капитан [[Георги Тодоров]]) се състои от 4 запасни роти, 1 ескадрон и 1 батарея (1030 души с 6 оръдия).<ref>'''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през капитализма'', София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, с. 99</ref> Също както Главният резерв се разполага в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци.

Летящият отряд (капитан [[Георги Тодоров]]) се състои от 4 запасни роти, 1 ескадрон и 1 батарея (1030 души с 6 оръдия).<ref>'''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през капитализма'', София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, с. 99</ref> Също както Главният резерв се разполага в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци.


Главния резерв и Летящиа отряд са изтеглени назад. Имат задача да провеждат контраатаки от дълбочина към фронта на застрашените направления.
Главния резерв и Летящиа отряд са изтеглени назад. Имат задача да провеждат контраатаки от дълбочина към фронта на застрашените направления.


Общо в състава на Северния отряд влизат 11 1/4 [[дружина|дружини]], 1 1/2 [[ескадрон]]и, 6 [[батарея| батареи]] или 14861 души, 164 саби и 37 оръдия.
Общо в състава на Северния отряд влизат 11 1/4 [[дружина|дружини]], 1 1/2 [[ескадрон]]и, 6 [[батарея| батареи]] или 14861 души, 164 саби и 37 оръдия.

По време на Сръбско-българската война, Северния отряд успешно защитава Северозападна България. Проявява при [[Обсада на Видин (1885)|Обсадата на Видин]] и [[Боеве при Акчар|боевете при Акчар]]. След края на войната е разформирован е с Указ №40 от 1886 г.


По време на Сръбско-българската война, Северния отряд успешно защитава Северозападна България. Проявява при [[Обсада на Видин (1885)|Обсадата на Видин]] и [[Боеве при Акчар|боевете при Акчар]]. След края на войната е разформирован е с Указ №40 от 1886 г.
== Бележки ==
== Бележки ==
<references />
<references />
Ред 64: Ред 68:
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
* '''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през капитализма'', София, 1959, Държавно военно издателство при МНО
* '''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през капитализма'', София, 1959, Държавно военно издателство при МНО
* '''Съединението 1885 г.''', '''С.''', 1985, с. 185
* '''Съединението 1885 г.''', '''С.''', 1985, с. 185


{{Отряди през Сръбско-българската война}}
{{Отряди през Сръбско-българската война}}

Версия от 03:03, 15 февруари 2017

Северен отряд
Информация
Активна1 ноември 1885 – 1886
ДържаваБългария
Размер14861 войника
Гарнизон/щабВидин
Битки/войнибой при Кула
бой при Белоградчик
обсада на Видин (1885)
боеве при Акчар
Командири
капитанАтанас Узунов

Северният отряд е българска военна част формирана по време на Сръбско-българската война (1885) с основно предназначение отбраната на Северозападна България с крепостта Видин.

Северен отряд

Формиране

Северният отряд е формиран на 25 октомври 1885 г. Създаден е за отбрана на Северозападна България от връх Ком до устието на река Тимок. Командир е капитан Атанас Узунов.

Състав

Поради широчината си отбранителния фронт на Северния отряд е разделен на пет участъка:

  • Видински участък (капитан Атанас Узунов) от 4 970 войника и 31 оръдия. Разделен е на десен фланг, ляв фланг, Летящ отряд и резерв.
  • Бреговски участък (подпоручик Тодоров) от 1 100 войника. Отбранява направлението Брегово-Видин.
  • Кулски участък (поручик Николаев) от 1 200 войника. Отбранява направлението с. Шишенци-с. Раковица.
  • Белоградчишки участък. Отбранява направлението с. Раковица-с. Чипровница и прохода Свети Никола.
  • Берковски участък от 1 000 войника. Отбранява направлението с. Чипровница-Петрохански проход.
  • два катера на Дунавската речна флотилия.

Главният резерв на отряда (поручик Драганов) е сформиран на 1 ноември 1885 и в състава му влизат 2-ра, 4-та и 5-та мирновременни роти от запасната дружина на 3-ти бдински полк, 1150 души от Ломското, 800 души от Берковското, 700 души от Белоградчишкото, 500 души от Кулското и 500 души от Кутлувското опълчение.[1] Разполага се в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци.

Летящият отряд (капитан Георги Тодоров) се състои от 4 запасни роти, 1 ескадрон и 1 батарея (1030 души с 6 оръдия).[2] Също както Главният резерв се разполага в района на Лагошевци, Шипот и Младиченци.

Главния резерв и Летящиа отряд са изтеглени назад. Имат задача да провеждат контраатаки от дълбочина към фронта на застрашените направления.

Общо в състава на Северния отряд влизат 11 1/4 дружини, 1 1/2 ескадрони, 6 батареи или 14861 души, 164 саби и 37 оръдия.

По време на Сръбско-българската война, Северния отряд успешно защитава Северозападна България. Проявява при Обсадата на Видин и боевете при Акчар. След края на войната е разформирован е с Указ №40 от 1886 г.

Бележки

  1. Христов, с. 122
  2. Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през капитализма, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, с. 99

Източници

  • Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
  • Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през капитализма, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО
  • Съединението 1885 г., С., 1985, с. 185
Отряди през Сръбско-българската война (1885)
Айтоски отрядБургаски отрядДолноневляснки отрядИзворски отрядКулски отрядЛетящ отрядПещерски партизански отрядРадомирски отрядСеверен отрядСмиловски отрядСмолчански партизански отрядСтраничен отрядТрънски отрядТърново-Сейменски отрядХасковски партизански отрядЦарибродски отрядЯмболски отряд