Константин Стоянов (офицер): Разлика между версии
| Ред 29: | Ред 29: | ||
Константин „Кочо“ Стоянов е роден на 30 март 1893 година в София. Завършва [[Военно училище|Военното на Негово Величество училище]] и на 22 септември 1913 година е произведен в чин [[подпоручик]]. По-късно завършва и [[Военна академия „Георги Раковски“|Военната академия]] в София. На 5 октомври 1916 е произведен в чин [[поручик]], на 1 януари 1919 в чин [[капитан]] и на 1 януари 1928 в чин [[майор]]. До 1930 година майор Стоянов командва [[Четвърти артилерийски полк|4<sup>-и</sup> артилерийски полк]]. На 3 септември 1932 година е произведен в чин [[подполковник]]. В периода 1935 – 1939 г. командва [[Първи армейски артилерийски полк|1<sup>-ви</sup> армейски артилерийски полк]], като на 3 октомври 1936 година е произведен в чин [[полковник]]. |
Константин „Кочо“ Стоянов е роден на 30 март 1893 година в София. Завършва [[Военно училище|Военното на Негово Величество училище]] и на 22 септември 1913 година е произведен в чин [[подпоручик]]. По-късно завършва и [[Военна академия „Георги Раковски“|Военната академия]] в София. На 5 октомври 1916 е произведен в чин [[поручик]], на 1 януари 1919 в чин [[капитан]] и на 1 януари 1928 в чин [[майор]]. До 1930 година майор Стоянов командва [[Четвърти артилерийски полк|4<sup>-и</sup> артилерийски полк]]. На 3 септември 1932 година е произведен в чин [[подполковник]]. В периода 1935 – 1939 г. командва [[Първи армейски артилерийски полк|1<sup>-ви</sup> армейски артилерийски полк]], като на 3 октомври 1936 година е произведен в чин [[полковник]]. |
||
От 1940 до 1942 година полковник Стоянов командва [[Десета пехотна беломорска дивизия|10<sup>-а</sup> дивизия]], като на 3 октомври 1941 година е произведен в чин [[генерал-майор]]. През 1942 година е назначен за командир на [[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> пехотна софийска дивизия]], на която служба е до 11 май 1944 година, когато е назначен за командващ на [[Пета армия|5<sup>-а</sup> армия]] в [[Скопие]]. Отказва да поеме командването на армията и е уволнен от служба.<ref>Георгиев, Г. – „Последните 365 дни на българската буржоазия“, София, 1989, Военно издателство, стр. 343</ref> Според други сведения той поема ръководството й, като остава на поста до смъртта си. На 30 август напуска Скопие и се връща в София, опитвайки се да организира заговор, който да върне страната в орбитата на Германия, като направи [[Александър Цанков]] премиер.<ref> |
От 1940 до 1942 година полковник Стоянов командва [[Десета пехотна беломорска дивизия|10<sup>-а</sup> дивизия]], като на 3 октомври 1941 година е произведен в чин [[генерал-майор]]. През 1942 година е назначен за командир на [[Първа пехотна софийска дивизия|1<sup>-ва</sup> пехотна софийска дивизия]], на която служба е до 11 май 1944 година, когато е назначен за командващ на [[Пета армия|5<sup>-а</sup> армия]] в [[Скопие]]. Отказва да поеме командването на армията и е уволнен от служба.<ref>Георгиев, Г. – „Последните 365 дни на българската буржоазия“, София, 1989, Военно издателство, стр. 343</ref> Според други сведения той поема ръководството й, като остава на поста до смъртта си.<ref>Исторически преглед, том 24, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1968, стр. 88.</ref> На 30 август напуска Скопие и се връща в София, опитвайки се да организира заговор, който да върне страната в орбитата на Германия, като свали правителството и направи [[Александър Цанков]] премиер.<ref>България отново на кръстопът: 1942-1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.</ref> След неуспеха на заговора генерал-майор Константин Стоянов се самоубива на 6 септември 1944 година, а с него се самоубива и съпругата му.<ref>Военно-исторически сборник, том 64, бр. 4-6, София, 1995, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, стр. 208</ref> |
||
== Военни звания == |
== Военни звания == |
||
Версия от 14:35, 19 февруари 2017
| Константин Стоянов | |
| български военен деец | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1913 – 1944 |
| Служи на |  България |
| Род войски | пехота |
| Командвания | 10-а дивизия (ВСВ) 1-ва дивизия (ВСВ) 5-а армия (ВСВ) |
| Битки/войни | Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 9 септември 1944 г.
|
Константин Биберов Стоянов е български офицер (генерал-майор), командир на 10-а родопска дивизия, 1-ва пехотна софийска дивизия и на 5-а армия по време на Втората световна война (1941 – 1945).
Биография
Константин „Кочо“ Стоянов е роден на 30 март 1893 година в София. Завършва Военното на Негово Величество училище и на 22 септември 1913 година е произведен в чин подпоручик. По-късно завършва и Военната академия в София. На 5 октомври 1916 е произведен в чин поручик, на 1 януари 1919 в чин капитан и на 1 януари 1928 в чин майор. До 1930 година майор Стоянов командва 4-и артилерийски полк. На 3 септември 1932 година е произведен в чин подполковник. В периода 1935 – 1939 г. командва 1-ви армейски артилерийски полк, като на 3 октомври 1936 година е произведен в чин полковник.
От 1940 до 1942 година полковник Стоянов командва 10-а дивизия, като на 3 октомври 1941 година е произведен в чин генерал-майор. През 1942 година е назначен за командир на 1-ва пехотна софийска дивизия, на която служба е до 11 май 1944 година, когато е назначен за командващ на 5-а армия в Скопие. Отказва да поеме командването на армията и е уволнен от служба.[1] Според други сведения той поема ръководството й, като остава на поста до смъртта си.[2] На 30 август напуска Скопие и се връща в София, опитвайки се да организира заговор, който да върне страната в орбитата на Германия, като свали правителството и направи Александър Цанков премиер.[3] След неуспеха на заговора генерал-майор Константин Стоянов се самоубива на 6 септември 1944 година, а с него се самоубива и съпругата му.[4]
Военни звания
- Подпоручик (22 септември 1913)
- Поручик (5 октомври 1916)
- Капитан (1 януари 1919)
- Майор (1 януари 1928)
- Подполковник (3 септември 1932)
- Полковник (3 октомври 1936)
- Генерал-майор (3 октомври 1941)
Бележки
- ↑ Георгиев, Г. – „Последните 365 дни на българската буржоазия“, София, 1989, Военно издателство, стр. 343
- ↑ Исторически преглед, том 24, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1968, стр. 88.
- ↑ България отново на кръстопът: 1942-1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69.
- ↑ Военно-исторически сборник, том 64, бр. 4-6, София, 1995, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, стр. 208
Източници
- Ташев, Т., „Българската войска 1941–1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
