Западен отряд: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Руски отряди, ползвайки HotCat
→‎Източници: ненужен DEFAULTSORT/СОРТКАТ редактирано с AWB
Ред 20: Ред 20:
* Беляев Н., Русско-турецкая война 1877-1878 г.г., М., 1956
* Беляев Н., Русско-турецкая война 1877-1878 г.г., М., 1956


{{СОРТКАТ:Западен отряд}}


[[Категория:Руски формирования в Руско-турската война (1877 – 1878)]]
[[Категория:Руски формирования в Руско-турската война (1877 – 1878)]]

Версия от 14:58, 23 февруари 2017

Западен отряд е войсково съединение на Действуващата Руска армия в Руско-турската война (1877-1878).

Западният отряд е създаден в края на м. юни 1877 г. Включва XI- и Армейски корпус, Кавказка Казашка бригада, XXXIV- и Донски Казашки полк и др. Общ състав 35 000 войника и 108 оръдия. Командир е генерал-лейтенант Николай Криденер. Задачата на отряда е овладяването на Никопол, Плевен, осигуряване десния фланг на Действуващата Руска армия и подготовка за бързо настъпление към Стара планина.

В началото на войната бързо превзема Никопол. Поради противодействието на Западната османска армия (Осман паша) е въвлечен в многократни боеве при Плевен. Провежда от движение неуспешна първа атака на града.

При подготовката на втората атака, отряда е усилен с части от IV-и Армейски корпус, XI-и Армейски корпус и Стрелкова бригада. Общо 12 батальона, 8 ескадрона и 68 оръдия, под командването на генерал-лейтенант Алексей Шаховски.

При подготовката на третата атака в състава му са включени части на III-а Румънска дивизия, IV-а Румънска дивизия (генерал Александру Чернат), Сборен отряд (генерал-майор Александър Имеретински) и др. В навечерието на атаката е общо 84 000 войника и 424 оръдия. За номинален командир е назначен румънския крал Карол I, началник-щаб е генерал-лейтенант Павел Зотов (фактически командир).

След неуспеха на атаката на 4/16 ноември военния съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западния Руски отряд е усилен с гвардейски и гренадирски части до 122 000 войници и 28 обсадни оръдия. Фактическото командване е възложено на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен, началник-щаб е генерал-майор Александър Имеретински. Създаден е щаб на отряда в с. Згалево в състав от 18 руски и 2 румънски офицера. Проведена е пълна блокада на града според плана на командира. Изградена е плътна блокадна линия разделена на шест участъка: 1-ви генерал Александру Чернат, 2-ри генерал-лейтенат Николай Криденер, 3-ти генерал-лейтенант Павел Зотов, 4-ти генерал-майор Михаил Скобелев, 5-ти генерал-лейтенант Василий Каталей и 6-ти генерал-лейтенант Иван Ганецки.[1]

Предприема успешни действия за прекъсване противниковите комуникационни линии с боевете при Телиш, Горни Дъбник и на запад от р. Вит. Отблъсква опитите за разкъсване на блокадния пръстен при с. Гривица, с. Пелишат и с. Згалево. Заема с бой изгодни позиции при Зелените хълмове. След изтощаване на противниковите османски сили и предотвратяване на опита за пробив в блокадата, Западната османска армия се предава с целия си състав. Бойната дейност на отряда е със стратегическо значение за победата във войната.

След капитулацията на Западната османска армия, Западният отряд престава да съществува като войсково съединение. Частите му са включени в състава на Западния отряд (Гурко), Южния отряд, Ловчанско-Севлиевски отряд и резерва на Действуващата Руска армия.

Източници

  1. Освободителната война 1877-1878 г., С., 1986, с. 48
  • Освободителната война 1877-1878, С., 1978
  • Беляев Н., Русско-турецкая война 1877-1878 г.г., М., 1956