Потребител беседа:Алиса Селезньова/2013-01.2015: Разлика между версии

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на DenisWasRight (б.), към версия на Алиса Селезньова
Редакция без резюме
Ред 1083: Ред 1083:


== Източници ==
== Източници ==
Здравей Алиса, възникнаха няколко въпрос относно източниците, сред които; дали източниците траябва да са поставят преди външните препратки, както в немската уики например, или да се слагат след външните препратки, както в англоезичната? Ако те трябва да са преди външните препратки защо ти и Мико, преди няколко месеца, променихте някой от моите редакции, като сложихте имено тези източници след външните препратки. Тогава и тези спорове между нас. Сега обаче ми пишат други, че не било тека, а точно както е в англоезичната уики. Благодаря предварително за отделеното време! -- [[Потребител:Denis Marinov|Denis Marinov]] ([[Потребител беседа:Denis Marinov|беседа]]) 20:07, 23 октомври 2014 (UTC)
Здравей Алиса, възникнаха няколко въпрос относно източниците, сред които; дали източниците траябва да са поставят преди външните препратки, както в немската уики например, или да се слагат след външните препратки, както в англоезичната? Ако те трябва да са преди външните препратки защо ти и Мико, преди няколко месеца, променихте някой от моите редакции, като сложихте имено тези източници след външните препратки. Тогава и тези спорове между нас. Сега обаче ми пишат други, че не било тека, а точно както е в англоезичната уики. Благодаря предварително за отделеното време! -- [[Потребител:DenisWasRight|DenisWasRight]] ([[Потребител беседа:DenisWasRight|беседа]]) 20:07, 23 октомври 2014 (UTC)
:Ами, във всички хартиени издания бележките под линия са най-долу. Съмнявам се, че и в тези на английски ендноутс и фуутноутс не са най-отзад.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:04, 24 октомври 2014 (UTC)
:Ами, във всички хартиени издания бележките под линия са най-долу. Съмнявам се, че и в тези на английски ендноутс и фуутноутс не са най-отзад.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:04, 24 октомври 2014 (UTC)
::Ще имаш ли време да погледнеш разговора на моята беседа относно източниците. Вече ден и полвина загубих в този спор, можех да направя още някоя редакция. Иначе усъзнах грешките си и се съгласих пак да допринасям по този си начин, но ударих отново на камък. Мерси! -- [[Потребител:Denis Marinov|Denis Marinov]] ([[Потребител беседа:Denis Marinov|беседа]]) 14:10, 24 октомври 2014 (UTC)
::Ще имаш ли време да погледнеш разговора на моята беседа относно източниците. Вече ден и полвина загубих в този спор, можех да направя още някоя редакция. Иначе усъзнах грешките си и се съгласих пак да допринасям по този си начин, но ударих отново на камък. Мерси! -- [[Потребител:DenisWasRight|DenisWasRight]] ([[Потребител беседа:DenisWasRight|беседа]]) 14:10, 24 октомври 2014 (UTC)
:::Ще погледна, разбира се, но ако приемеш съвет от мен - не го взимай толкова сериозно.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:31, 24 октомври 2014 (UTC)
:::Ще погледна, разбира се, но ако приемеш съвет от мен - не го взимай толкова сериозно.[[Картинка:Usmivka.png|:-)]]--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 14:31, 24 октомври 2014 (UTC)
::::Вече не го правя! Вярно е, обидих се малко на George. Нямам нищо против, че е администратор, но очаквах диалог а не премахване на редакцийте ми и държене на своето. Аз толкова държах на моето, че от доста време спрях да редактирам и то за едното нищо. Затова ще се надявам да се изясни това с бележките и за напред да се зане къде да се слагат. -- [[Потребител:Denis Marinov|Denis Marinov]] ([[Потребител беседа:Denis Marinov|беседа]]) 14:39, 24 октомври 2014 (UTC)
::::Вече не го правя! Вярно е, обидих се малко на George. Нямам нищо против, че е администратор, но очаквах диалог а не премахване на редакцийте ми и държене на своето. Аз толкова държах на моето, че от доста време спрях да редактирам и то за едното нищо. Затова ще се надявам да се изясни това с бележките и за напред да се зане къде да се слагат. -- [[Потребител:DenisWasRight|DenisWasRight]] ([[Потребител беседа:DenisWasRight|беседа]]) 14:39, 24 октомври 2014 (UTC)
:::::Да разбирам, че това с бележките/източниците е {{ok}} и мога да продължа, както си бях почнал вече? Също искам да използвам тази тема да задам един друг въпрос. Може ли да ми препоръчаш някой, който е на ти с шаблоните, че снощи опитах нещо но не сполучи. Говоря за шаблона Нормативен контрол. Дава ми някъкви грешки, за които понятие си нямам. Мерси много! {{)}} -- [[Потребител:Denis Marinov|Denis Marinov]] ([[Потребител беседа:Denis Marinov|беседа]]) 09:13, 25 октомври 2014 (UTC)
:::::Да разбирам, че това с бележките/източниците е {{ok}} и мога да продължа, както си бях почнал вече? Също искам да използвам тази тема да задам един друг въпрос. Може ли да ми препоръчаш някой, който е на ти с шаблоните, че снощи опитах нещо но не сполучи. Говоря за шаблона Нормативен контрол. Дава ми някъкви грешки, за които понятие си нямам. Мерси много! {{)}} -- [[Потребител:DenisWasRight|DenisWasRight]] ([[Потребител беседа:DenisWasRight|беседа]]) 09:13, 25 октомври 2014 (UTC)
::::::Ами спопед мен със сигурност бележките трябва да са последни. Отделно като стане статията един ден избрана с милион източници/бележки, никой няма и да стига до това, което е след тях. :-) Относно шаблоните, аз винаги питам Спас (Nk) или Shade of grey, ако е тук.--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:26, 25 октомври 2014 (UTC)
::::::Ами спопед мен със сигурност бележките трябва да са последни. Отделно като стане статията един ден избрана с милион източници/бележки, никой няма и да стига до това, което е след тях. :-) Относно шаблоните, аз винаги питам Спас (Nk) или Shade of grey, ако е тук.--[[Потребител:Алиса Селезньова|Алиса Селезньова]] ([[Потребител беседа:Алиса Селезньова|беседа]]) 09:26, 25 октомври 2014 (UTC)
:::::::Мерси Алиса, но го оправих някъкси. Поздрави! -- [[Потребител:Denis Marinov|Denis Marinov]] ([[Потребител беседа:Denis Marinov|беседа]]) 09:52, 25 октомври 2014 (UTC)
:::::::Мерси Алиса, но го оправих някъкси. Поздрави! -- [[Потребител:DenisWasRight|DenisWasRight]] ([[Потребител беседа:DenisWasRight|беседа]]) 09:52, 25 октомври 2014 (UTC)


== Гръцки текст ==
== Гръцки текст ==

Версия от 22:25, 23 февруари 2017

Андарти

О, на чистичко. [1], [2], [3], [4], [5]. --Мико (беседа) 19:12, 6 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Ето, оставям ти тоя Колиндроски манастир.[6] --Мико (беседа) 20:00, 9 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Молба

Преместено на Беседа:Иван Добрев (тюрколог)

Стига - гражданска позиция се изразява пред парламента, не в статии в Уикипедия.

Днес Интенет е част от света, в който живеем. Като толкова си се загрижила за имиджа на тоя лешпер, направи си значка с неговия лик и я носи на ревера.

Май не сте се запознал обаче с правилата в Уикипедия докато бяхте блокиран. --Izvora (беседа) 06:59, 10 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Синедрион - Санхедрин

Здравей, по повод преименуването на статията и съответно на споменаванията в свързани статии искам да изтъкна, че в българската, а и в православната традиция и литература, вкл. и в Новия завет от всички издания на български, висшият съдебен орган на евреите се нарича Синедрион (което наистина идва от гръцки, но от гръцки са превеждали нашите книжовници от Св.Св. Кирил и Методий насам). Санхедрин се използва в западноевропейските езици и според мен, преименуването на статията е неуместно. Санхедрин на български (а и на руски, украински и т.н.) не се употребява. Може да се допиташ до водещи теолози от БПЦ по въпроса. За справка вж. напр.: http://www.biblia.w-bg.net/sematea.html, Мат. 5:22 и др. Решението според мен е да се върне старото заглавие Синедрион и ако държиш, да се направи препратка от Санхедрин към Синедрион, а и в текста към статията да се дадат двата варианта - на иврит и на гръцки. Поздрави: Glagoli (беседа) 08:08, 10 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Разрових из книгите и видях, че се използва и Синедрин, затова го преместих, като решение да се разграничи от древногръцкия синедрион. Препратките водят и към двата смисъла на думата - според теб с пояснение в скоби ли да ги разграничим?--Алиса Селезньова (беседа) 08:16, 10 октомври 2013 (UTC)[отговор]
Преместих ги с пояснение в скоби, а основната оставих за пояснителна - мисля, че така е най-добре. Виж и ти ако имаш забележки.--Алиса Селезньова (беседа) 09:13, 10 октомври 2013 (UTC)[отговор]
Да, мисля, че така е добре. Glagoli (беседа) 09:41, 10 октомври 2013 (UTC)[отговор]

МЕП

ОК! Промяната не беше описана в резюмето и това разтълкувах като отменена редакция. --CvetanPetrov1940 (беседа) 07:40, 11 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Защо изтрихте В името на голямата цел - зад кадър? Какъв ви е проблема???????? Не мислите ли, че си позволявате прекалено много вмешателство???? Ако обичате се въздържайте!!!!--Предният неподписан коментар е направен от Meche (беседа • приноси) .

Но статията беше празна - нямаше написан нито ред, при това престоя празна половин ден. Поне едно изречение да имаше за микро, но просто нямаше никакъв текст. Ако обичате, подписвайте се след репликите си.--Алиса Селезньова (беседа) 18:26, 11 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Георги Константинов Бистрицки и Георги Константинов Христов един и същи човек ли е? --Termininja 07:32, 16 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Не, двама различни са, но единият предстои да се напише.--Алиса Селезньова (беседа) 07:45, 16 октомври 2013 (UTC)[отговор]
Ок, защото преди малко някой я създаде със съдържание от Георги Константинов Христов и си помислих че е същия човек. Мислих да я пренасочвам натам. --Termininja 07:47, 16 октомври 2013 (UTC)[отговор]
Виж Потребител:Илиян Крумов, Потребител:MartinTodorov3039 може да има и други. --Мико (беседа) 19:17, 16 октомври 2013 (UTC)[отговор]

За излъчването на "Бялата стая" по БНТ 1 и "Един симачен ден" по БНТ Свят /по повод 90-годишнината на Апостол Карамитев/

Здравей, Алиса. Ще гледаш ли "Бялата стая" по БНТ 1 и "Един симачен ден" по БНТ СВЯТ. Защо не ми отговаряш? Защо триеш съобщението ми? Моля те, отговори ми, че можеш да ми кажеш как да гледаш Апостол Карамитев. Очаквам твоето съобщение. Не ми го трий! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 16:36, 17 октомври 2013 (UTC)[отговор]

За изтриването на Петя Абаджиева

Какво? Ще изтриеш статията за Петя Абаджиева? Моля ти се де, не го трий! Искам да не ми го триеш! Искам да върнеш обратно статията, както съм го върнал аз. Моля ти се де! Искам да кажа на Батман че ти сложи микромъниче! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 16:41, 17 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Изтрила съм информация, за която е поискан източник преди година. Оставила съм я микромъниче вместо директно да я изтрия, за да й дам шанс да се напише по източници, но не може да се връща текст, за който са поискани изтоници преди година, без да се цитират такива.--Алиса Селезньова (беседа) 16:43, 17 октомври 2013 (UTC)[отговор]
Ти не може ли да махнеш Микромъничето? Моля те, помоли Батман за я оправи както преди, и няма да я изтриеш. Наблюдавана е от Батман и от мен. Моля ти се де, не ми я изтрий!!!!!! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 17:39, 17 октомври 2013 (UTC)[отговор]
Гледам, че вече си го помолил - ето, може би той ще успее да намери източници за статията.--Алиса Селезньова (беседа) 19:03, 17 октомври 2013 (UTC)[отговор]
Защо администраторите в Уикипедия ще изтрият страницата на Петя Абаджиева? --Krisi tranchev.1999 (беседа) 16:29, 20 октомври 2013 (UTC)[отговор]
Не искам администраторите да изтрият страницата на Петя Абаджиева. Така е по добре, а сега няма да кажеш на уикипедианците да изтрият страницата. Няма да го изтриеш! Напиши ми, че администраторите няма да изтрият страницата! Разбираш ли? Ако не ме послушаш, няма повече да съм ти приятел! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 09:45, 23 октомври 2013 (UTC)[отговор]
Моля те, моля те, моля те, моля те, моля те, моля те, МОЛЯ ТЕ!!! [...] НЕ СЛАГАЙ МИКРОМЪНИЧЕ В СТАТИЯТА НА ПЕТЯ АБАДЖИЕВА! [...] СЕГА ВИДЯ ЛИ МОЛБАТА МИ? ЩЕ МИ ОТГОВОРИШ ЛИ? ЩЕ МЕ ПОСЛУШАШ ЛИ НАЙ-МАЛКОТО, ЧЕ ДА ГИ ПРАВИШ ЗАНАПРЕД ПО ПО-ЛЕСНИЯ НАЧИН? АКО НЕ МЕ ПОСЛУШАШ, ЩЕ ВИДИШ ТИ! ЩЕ ТЕ НАУЧА АЗ, АЛИСА СЕЛЕЗНЬОВА ТАКАВА! ПИШИ, ОБЩУВАЙ, ЧЕ НЯМА АДМИНИСТРАТОРИТЕ И ТИ ДА ИЗТРИЕТЕ СТАТИЯТА ЗА ПЕТЯ АБАДЖИЕВА! ТИ СИ ВИНОВНА! ЩЕ ПОМОЛЯ БАТМАН ДА НЕ Я ИЗТРИЕШ С УИКИПЕДИАНЦИТЕ! РАЗБРА ЛИ? ЯСНО ЛИ ТИ Е? ОЧАКВАМ ТВОЕТО СЪОБЩЕНИЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 03:58, 24 октомври 2013 (UTC)[отговор]
Еех, а като си помисля колко време Батман те чакаше да проговориш... --Поздрави, Петър Петров 08:24, 24 октомври 2013 (UTC)[отговор]
[...], ЧЕ ДА ИЗТРИЕШ СТАТИЯТА ЗА ПЕТЯ АБАДЖИЕВА? ЗАЩО НЕ МЕ ПОСЛУША, СЕЛЕЗНЬОВА! ОБЕЩАХ НА БАТМАН ДА ОПРАВИ ВСИЧКО И ДА НЕ ТИ РАЗРЕШИ ДА СЛАГАШ МИКРОМЪНИЧЕ! СТИГА СИ ПРАВИЛА МИКРОМЪНИЧЕ! [...] --Krisi tranchev.1999 (беседа) 13:59, 25 октомври 2013 (UTC)[отговор]
Премахнати лични нападки от мен. --Поздрави, Петър Петров 14:39, 25 октомври 2013 (UTC)[отговор]
Само ми е интересно как половината източници на статията стоят... Това е информация от уикипедия, но копирана из други сайтове. Значи след като е от друг сайт, е все тая, а? Нали уикипедия не можела да се самореферира, а това е нещо такова. Да не говорим, че информацията от безброй страници за сериали и актьори, които аз съм създал, е копирана в различни сайтове на агенции и вестници. --Batman tas (беседа) 22:24, 6 ноември 2013 (UTC)[отговор]
Хей, ти! Пак ли изтри статията за Петя Абаджиева? Как можа? Ще ми отговориш ли? ИСКАМ ДА МИ ОТГОВОРИШ, А НЕ ТОЗИ ПЕТЪР ПЕТРОВ! САМО ТИ ЩЕ ОТГОВОРИШ! ЩО ЗА АЛИСА СЕЛЕЗНЬОВА СИ ТАКАВА! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 14:56, 11 ноември 2013 (UTC)[отговор]
Беше определено с гласуване, че не покрива критериите за значимост на този етап.--Алиса Селезньова (беседа) 15:58, 11 ноември 2013 (UTC)[отговор]
Е сега вече аз копирах статията за Петя Абаджиева! Помоли Батман да намери източници за Абаджиева отново, иначе ако изтриеш тази статия, първо ще трябва да ми напишеш съобщение във моята беседа и да ме блокираш! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 09:06, 14 ноември 2013 (UTC)[отговор]
Е пак копирах статията за Петя Абаджиева! Ако пак още един път я изтриеш статията за тази прекрасна актриса Петя Абаджиева, първо ще трябва да ми напишеш съобщение във моята беседа и да ме блокираш! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 09:20, 14 ноември 2013 (UTC)[отговор]
Е, знам, че аз не намерих източници за Абаджиева, но не мога да намеря. Ако вие изтриете тази статия за прекрасната актриса, ще трябва да напишете съобщение във моята беседа и да ме блокирате! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 15:16, 14 ноември 2013 (UTC)[отговор]
Е, сега за днес копирах статията за Петя Абаджиева, искам да намериш източници за тази озвучаваща актриса! От сърце те моля! Ако пак я изтриеш сега, първо ще трябва да ме блокираш! Очаквам твоето съобщение във моята беседа!! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 04:43, 18 ноември 2013 (UTC)[отговор]
Напълно съм съгласен с вас - едно блокиране ще ви се отрази добре. --Мико (беседа) 07:37, 18 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Относно статия Модерен театър

Здравейте,

Бих искал да се свържа с Вас и да Ви представя доказателства и документи, потвърждаващи несвързаността и отсъствието на права на сайта посочен в статията за "Модерен театър" (доста по-сериозни доказателства от техните снимки на нашата сцена!). Публикуването на препратка към несвързан сайт, заблуждаващ със контактите си и отклоняващ клиенти от собственика, отдаващ сцената под наем като свой основен бизнес не е правилно не само фактологически, но и от търговска гледна точка. Моите контакти са 0882/174125 - Янко Китанов, зам. директор на "Ренеснс" АД, който е собственик на сцената от самото и създаване. Господата създали сайта периодически се появяват с предложение за 24% посредническа такса за да отдават сцената под наем. Публикуването на тяхните контакти тук, надали би било справедливо, макар и да няма "истински" сайт на сцената в момента. Освен това колегите от "Сълза и смях", използващи сцената http://salzaismiah.eu/, също търпят загуба заради препращането към сайта на неавторизираните "посредници". Ако е необходимо да има линк в статията, то той трябва да е по-скоро този НДТ Сълза и смях, чийто дом е сцена "модерен театър" в момента. Също така е верен контактния номер укзан в "Google": https://plus.google.com/103225139686483702267/about?gl=bg&hl=en , различващ се от мобилни номер или имейла на посредника. Моля да решим този въпрос, тъй като неправилния линк води до реални загуби за нас. Благодаря предварително! Тесктът за извънсъдебно разбирателство е насочен към собственика на сайта, който предполагахме, връща своите контакти в статията. А към уикипедия ще бъдат официално представени всички необходими доказателства за да не продължава "подвеждането" на клиенти заради статията публикувана при Вас.

Просто допишете тези неща по източници - че театърът се е преместил, че преди е бил там, но вече няма представления и т.н., но поне като част от историята трябва да присъства кога и къде е създаден. За външната препратка моля ви да попитате Потребител:Spiritia, която е автор на статията, но мисля, че няма да има против да се премахне.--Алиса Селезньова (беседа) 16:57, 20 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Дописах, с източници, статията. Ако статията е написана по начин както в момента, то снимката е на правилното си място. Относно външанта препратка - ще проведем среща с посредника създал сайт със свои контакти, но с риск да се повторя ще поясня, че бъдеща редакция и добавяне на препратката биха противоречили на истината в ущърб на театър Сълза и Смях и собствениците на сцената - "Ренесанс". Надявам се да съм спазил правилата на "Уикипедия" и благодаря за помощта и съвет

Руйчев

Относно статията "Костадин Руйчев" не знам коя се сте Алиса, но щом твърдите, че източник на информация е една агенция която има за контакт само GSM номер е достоверен източник на информация, просто нямам думи. Да не споненавам факта че на въпросната агенция, която твърдите, че може да бъде източник на информаця за моята статия,съм предоставял снимки зя личността за която пишат, при положение че бяха сложили снимка на друг човек. Това мога да го докажа с размяна на имейли. И такива агенция, която не знае дори кой е човека на снимката ли ще е достоверна!?Освен това не разбирам как след като започнах да пиша статията и сложих шаблон да не се редактира, веднага някй почна да пише и да слага какво ли не.За какво съм слагал този шаблон!? Или заемата позиция, в случая, което не би трябвало да бъде така. За мен Вие унищожихте имиджа на Уикипедия!!!Dragonheart379 (беседа) 11:20, 25 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Разгледах сайта на информационната агенция - съвсем приличен сайт за местна информационна агенция и не виждам какъв е проблемът да се цитира за местен хореограф. В тоя смисъл смятам, че отговря напълно на изискванията и объркана снимка не показва нищо. Имайте предвид, че статиите не принадлежат на редакторите.--Алиса Селезньова (беседа) 11:22, 25 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Защо 17 - има много преди това? Нещо от типа на скопските е по-добро. --Мико (беседа) 19:54, 27 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Обект на вандализъм

Страницата, която сте защитили преди малко от вандализъм, не е такъв обект. Направена е от мен, и аз искам да я изтрия, защото обектът на страницата си промени решението и не желае да има повече страница в уикипедия. Моля да махнете защитата, и ако може да ме посъветвате как да изтрия цялата страница а не само съдържанието й. User2013tbe (беседа) 19:37, 31 октомври 2013 (UTC)[отговор]

След като сте я създали, сте се съгласили на някакви условия - статията не ви принадлежи нито на вас, нито на обекта, нито пък на мен. С други думи, Уикипедия не се цензурира според нечии прищевки.--Алиса Селезньова (беседа) 20:06, 31 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Благодаря ви много - но някои нови малки промени са нужни

Благодаря ви много за вашата помощ при изготвянето на страницата на баща ми, македонскиот поет Ацо Шопов. Аз също високо ценим, който сте създали своя страница в Уикицитат! Въпреки това, в "Отзиви за поезията на Ацо Шопов" бих искалa да се върнаt цитат от Федерико Майор, който е много по-известeн от Мария Сааведра например. Също така бих искал да пуснат обратно на цитат на Клодин Елфт който е френския преводач на българскиот поет Любомир ЛЕВЧЕВ, и лауреат на "Сребърна роза" в България. В допълнение, Едуард Моник не е френски, но Мавриций поет който пише на френски. За да се покаже кой е кой, аз добавя връзки в Уикипедия на други езици, когато не не съществуват в българския, но виждаm че сте ги изтрили. Надявам се моят български език е разбирлив. Google Translation ми помогна :-) --Јасмина Шопова (беседа) 20:30, 4 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Депутати

В Йоанис Главинас се казва, че през 89 година има избори през юни и ноември? --Мико (беседа) 05:28, 5 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Да, има парламент в шаблона от юни до ноември 1989. Мислиш, че Категория:Депутати в Гръцкия парламент (1985 - 1989) трябва да е Категория:Депутати в Гръцкия парламент (1985 - юни 1989)? Може би наистина - другите са с такава логика.--Алиса Селезньова (беседа) 00:20, 6 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Солон Григориадис бил представител в некво събрание в 44 година. --Мико (беседа) 05:32, 5 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Националният съвет към Политическия комитет за национално освобождение заседава за пръв път в 1944 година в Корисхадес - явно там.--Алиса Селезньова (беседа) 00:20, 6 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Маркос Драгумис - депутат в Третото събрание в Тризина. Изобщо помисли ги всички революционни парламенти. Важни са щото има важни решения и са различни, а и имаме много хора за них. Аз можем и да ги напишем като мъничета. --Мико (беседа) 05:39, 5 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Ами добавих ги в шаблона - мисля, че седи добре.--Алиса Селезньова (беседа) 00:20, 6 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Парламентът от 64 наистина ли задържа при Хунтата до 74? Не е ли разпуснат? --Мико (беседа) 14:22, 6 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Не е възможно да се задържа при Хунтата - в 1970 Пападопулос съставя Консултативен съвет, известен като псевдопарламент и критикуван, че наподобява парламент. Колкото разбирам от написаното тук, мисля, че е разпуснат след преврата в 1967.--Алиса Селезньова (беседа) 19:40, 6 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Ей ги тука накрая в шаблона всички революционни парламенти [7]. Виж и в ен за проверка. --Мико (беседа) 14:30, 6 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Ский ква избрана има [8]. --Мико (беседа) 17:29, 7 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Василевс си е цар. Античните василевси - от Ахил до Рим се предават обикновено като "цар", средновековните като "император". Така че царуване си е напълно верно. Също верно е и генеричното управление. --Мико (беседа) 12:14, 17 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Да и на мен царуване снощи ми звучеше добре, но днеска ми хрумна управление - кое ти се струва по-добро? Може би все пак царуване? Погледни, моля те, за някакви забележки по форматирането и превода (например наложените имена на творби и т.н.).--Алиса Селезньова (беседа) 12:18, 17 ноември 2013 (UTC)[отговор]
Ми говово. Сселф инфликтед.--Мико (беседа) 10:32, 18 ноември 2013 (UTC)[отговор]
Сори - скуул. Можеш ли да погледнеш Диоген? Цитирала съм френското издание по фр У, но наистина ще е добре, където е възможно да мигрираме към българските издания.--Алиса Селезньова (беседа) 13:50, 18 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Хаха, един ден. А аз заложих на тебе.[9] --Мико (беседа) 18:27, 18 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Здравей! Когато резултата от гласуването е равен как се процедира? Аз я изтрих заради източниците, но се чудя дали е редно да се вкарва в архива в раздел „приети“. --Termininja 08:34, 19 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Здрасти, когато резултатът е равен обикновено предложението за изтриване не се приема. Аз лично май винаги ги затварям по мнозинство А, но има практика да се мерят и аргументите.--Алиса Селезньова (беседа) 20:03, 22 ноември 2013 (UTC)[отговор]
Съгласен съм, но случая е по-особен, понеже е предложена за изтриване по "лични причини", а реално аз я изтрих заради липса на източници. Трябва ли да я върна, да пиша че според гласуването изтриването се отхвърля и после да я изтрия пак заради липса на източници? --Termininja 20:31, 22 ноември 2013 (UTC)[отговор]
А, не, ти пък.:-) Остави както е - според мен я сложи в отхвърлени в архива на У:СИ, а в края на самото гласуване обясни, че предложението е отхвърлено, но статията е изтрита по У:БЖХ..--Алиса Селезньова (беседа) 21:02, 22 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Извинение

Алиса, държат се грубо и невъзпитано и също уикипедианците. Моля те, говори ми на "вие" а на "ти". Прости ми! Вече вчера ме блокираше! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 13:51, 19 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Мир.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 20:04, 22 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Експериментиране и използване на пясъчника

Здрасти, Алиса. Видя ли съобщението ми? Видях, че когато за първи път се експериментирах в Уикипедия, а аз знам, че аз направих името в статията "Минрева Макгонагъл". За първи път правих тест в страницата "Минерва Макгонагъл" а не "Минерва Макгонагол". Я ми кажи, когато казваш, че имах аз желание за бъдещи експерименти, да се експериментирам отново, как да използвам пясъчника? Кажи ми, от сърце те моля! Ти си ми приятелка. Но първо не ми говори на "вие" а на "ти". Не трий това съобщение. Прочети го. УСПЕХ!!!! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 10:09, 20 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Здрасти, ами не знам дали разбирам точно въпроса ти, но можеш просто да отидеш в Уикипедия:Пясъчник и там да експериментираш с форматирането.--Алиса Селезньова (беседа) 20:05, 22 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Цитат

Как да цитирам първия резултат [10]? --Мико (беседа) 06:09, 23 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Κωνσταντίνος Ν. Καλλιανός Συμβολή στήν ιστορία των Μητροπόλεων Έφέσοθ και Νύσσης κατά τον 19ο αιώνα, „Μακεδονικά“, XXXV: 225-240, 2005-06 εικ.--Алиса Селезньова (беседа) 11:13, 23 ноември 2013 (UTC)[отговор]

За източниците

Здравей, отдавна исках да питам за източниците. Опитах да цитирам източници за Петя Абаджиева, но не мога да намеря, нито пък Батман. Може ли да ми кажеш как се цитират източници? Покажи ми как се правят източници! Моля те, от сърце те моля, ти си ми приятелка. Нали така? Отдавна ме питате как да правя източници, а аз не мога направя източници. Помогни ми! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 05:52, 26 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Най-коректно е да се цитират източници с бележки под линия. Доста подробно е обяснено тук. Може и да разгледаш в други статии как са оформени бележките под линия.--Алиса Селезньова (беседа) 10:53, 26 ноември 2013 (UTC)[отговор]
О, трябва да ми помогнеш! Как да напиша източници? --Krisi tranchev.1999 (беседа) 15:44, 26 ноември 2013 (UTC)[отговор]

А изобщо четеш ли или само триеш?

Ти изобщо четеш ли или само триеш статии? Какъв е критерия една личност да е енциколопедична? по лично усмотрение!!!Много е лесно някой като теб да трие информация, която за други е доста интересна. С какво Люси дяковска е и фолкпевицата Рени е по-енциклопедична от Цветан Фиков например, които е доста по-известен в обществените среди и то с много по-стойностни неща от Дяковска и Рени??? Ако не знаеш кой е той рисърчни го в гугъл и ще разбереш колко неправилно постъпваш триейки инфото за него. Ако не ти се проверява защото е по-трудно от триенето, ето ти малко инфо http://www.youtube.com/watch?v=CpMlNA9ae78

Написала съм обосновката си - У:БЖХ + конфликт на интереси. Изобщо не съм длъжна да рисърчвам нищо (въпреки, че често го правя), ако не става ясно с какво е значим обектът на статията и тази значимост да е подкрепена с източници.--Алиса Селезньова (беседа) 17:30, 26 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Симеон I

Моля да ми обясните, защо счетохте за необходимо да върнете статията към предна нейна версия при положение, че направените от мен редакции са само в неин плюс и с цитиран източник. До сега мислех, че редактирането в Уикипедия предполага обогатяването на статиите, а не премахването на новодобавеното. Вие убедително се опитвате да ми докажете обратното?! АзъБукиГлаголи (беседа) 20:30, 28 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Здравейте, много се радвам, че имате желание да обогатявате статията за Симеон, но ще ви помоля да не го правите за сметка на друга, подкрепена с източник информация. Не може ли да се допише без да се изтрива твърдение с източник? Най-информативно би било да се обяснят всички варианти със съответните източници.--Алиса Селезньова (беседа) 20:52, 28 ноември 2013 (UTC)[отговор]
Оставяте ме в пълно недоумение. Източникът, който е В. Златарки (вж. там) е оставен в цялост и сам по себе си подкрепя твърдението, че е трети син на княз Борис I и пр. Информацията, която аз добавям, я вписвам в началото на същото изречение. Т.к. обогатявам това, което така или иначе е казано от Златарски с още един авторитетен източник, какъвто е проф. Иван Божилов, като цитирам него, а оставям и цитата на проф. Златарски. Това не наранява информативната стойност на сегашния текст.
Впрочем, статията в сегашното си състояние е пълна каша и може да бъде редактирана и да достигне съвършен вид, само ако има известно разместване (каквото в случая дори не беше направено, не и все още). Намеренията ми бяха именно този съвършен вид. Щом обаче не бива да се бута нищо от текущото състояние на статията, добре, и аз няма да бутам повече. Надявам се някой да опита да развие статията по тези правила, защото не ми се занимава да я връщам всеки път след всяка моя промяна. Съжалявам за вашето и моето изгубено време, за щастие не в големи количества. Радвам се, че направхте връщането преди да съм задълбочил прекалено много работата си по статията, както възнамерявах да опитам. АзъБукиГлаголи (беседа) 21:36, 28 ноември 2013 (UTC)[отговор]
А, чак пък да не бива - за кашата генерално съм съгласна и изобщо не споря дали трябва или не да се преработва. Изречението, за което местите източника, съдържаше и друга информация и затова изказах мнение, че е най-добре да се опишат различните версии, вместо да се трият едни, а да се цитират други. Статията има, разбира се, беседа, на която обикновено се обсъждат подобни въпроси и в това принципно няма нищо странно, което да ви оставя в недоумение. Моят съвет е да не го приемате толкова лично и да не вървите с рогата напред (или с накърненото си достойнство), защото драматизмът обикновено пречи, а и понякога е непредизвикан. Ето, да не кажете, че съм голословна.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 23:28, 28 ноември 2013 (UTC)[отговор]
Е, благодаря за добрите думи. Все пак ще помисля за някоя друга статия, в която не е писано или поне е без източници, за да няма подобри противоречия. До тогава ще сдържам ентусиазмът си до по-дребни редакции. АзъБукиГлаголи (беседа) 08:12, 29 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Хабсбургска Испания

Точно добавях поисканите източници, ако обичаш да ме изчакаш да приключа--Ket (беседа) 16:30, 30 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Сори, нямаше как да разбера. Помислих, че е грешка.--Алиса Селезньова (беседа) 16:38, 30 ноември 2013 (UTC)[отговор]
Няма проблем, готово е--Ket (беседа) 16:42, 30 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Изтриване на таблици със игрални филми

Алиса, Батман ми каза, че няма да правя таблици с дублажи на игрални филми, а аз, съжалявам. Той ми каза, че той иска да изтрие новите таблици на игралните филми. Според теб когато Батман я изтрие, ще може ли да му напишеш съобщение, че таблиците са вандализъм? Съжалявам, че вандализирах. Пиши във моята беседа. --Krisi tranchev.1999 (беседа) 11:32, 1 декември 2013 (UTC)[отговор]

Не разбрах какъв е проблемът? Съгласна съм, че дублажите на игралните филми са излишни, но като гледам сте се разбрали, така че няма драма.--Алиса Селезньова (беседа) 19:40, 2 декември 2013 (UTC)[отговор]

Евала - много не ми се хващаше с тоя. --Мико (беседа) 19:51, 2 декември 2013 (UTC)[отговор]

Данке. Що бе, на мен ми беше интересен - слагай ги в желани, в пясъчника ми или тук, за да ги пиша, за които не ти се занимава. (Между другото още като я написа Константинос Вафидис се опитах да оправя цитирания източник, ама не можах, така че и да бях видяла навреме молбата, нямаше да съм от голяма полза.)--Алиса Селезньова (беседа) 20:17, 5 декември 2013 (UTC)[отговор]

Здравей

Не че нещо, но ама айде да пуснем това:

   22:20, 3 декември 2013 Алиса Селезньова (Беседа | приноси) изтри страницата Електрически автомобил (съдържанието беше: „WTF. Защо все още не се произвеждат електромобили. Може да ...“ (като единственият автор беше 79.132.27.93))

Стумбов

Понеже младшият офицерски състав се прегрупира, ти ще изпраскаш ли Васил Стумбов, брат на Анастас Стумбов. [11] [12] [13] [14] [15] [16]--Мико (беседа) 06:56, 8 декември 2013 (UTC)[отговор]

Някои добавки и поправки

Здравей, Алиса!

Подписвам се Чавде Чернески и работя в същата област, като вашата Троица. Имам, съ­би­райки материал за една книга, разни поправки и добавки към някои статии. Книгата напредва твърде бавно, та реших да ви пратя част от тях, защото виждам сериозността и задълбочеността на това, което правите, а и смятам, че по-своевременното им включване в Уикипедия ще допри­несе за правото дело, подпомагайки по-нататъшното надграждане на съответните статии.

“Христов, Атанас” – смесени са двама дейци.

За Атанас Христов от Дерекьой повече сведения от Борис Николов нямам. (Не можете ли да намерите още данни за Борис Николов – той заслужава много повече от кратката ин­фор­ма­ция, с която го представя Уикипедия и му го дължим.)

Съвсем различен е деецът на СБКК, “директорът на българ­ските училища в Прилеп Анас­тас Христов, родом от гр. При­леп и произходящ от най-видното семейство, което се е ползу­вало с мно­го добро име между турците” (Пандев, Константин. Спомени на Андон Димитров. — ИИИ, т. ХХVI, 1983, с. 281; НБКМ, Б 3061). За него никъде не съм виждал някой да е дал как­ва­то и да е по-прилична биография, а иначе доста се споменава в литературата.

Особено любопитни данни за семейството на АХ дава писателят Петко Росен, който квартирува в до­ма им в Прилеп през Първата св. война, като редник в 4 македонски полк от 11 пехотна македонска дивизия: “Гостуваме у хаджи Ангелови, една отъ най-старитэ, най-вид­на фамилия. Стариятъ х. Илия презъ петдесетьтэ и шестдесеть­тэ години изпъква като крупна, дей­на личность въ борбитэ за цър­ковна независимость и въ просвэтното дэло. Той е единъ отъ съз­да­тели­тэ на голэмото класно училище въ Прилепъ, първо по своята уредба и монументалность въ цэла Македония. [...] По-младиятъ – х. Ангелъ достойно за­мэстилъ баща си въ културнитэ си заслуги къмъ българизма. Неговъ внукъ е известния македонски дэецъ Анастасъ Христовъ х. Ангеловъ, просвэ­тенъ човэкъ, мирски съветникъ въ екзархията и почитанъ труже­никъ за на­род­ното ни дэло. Помина се преди балканската вой­на” (Росенъ, Петко. Отъ Дунавъ до Бэло море. С., 1927, с. 36-37; НБКМ, 17667). (Цитатът ми е по стария правопис и с нестандартен шрифт, та четете э като е/я и ы като ъ. Давам ви само кратка извадка.)

Дерекьоецът завършва право в Солунския хукук едва през 1912 г., а за онзи от Прилеп се казва: “1902–903 уч. година директоръ [на училищата в Прилеп] е Ан. Хрис­товъ (отъ града, юристъ, свършилъ на западъ)” (Трайчевъ, Георги. Градъ Прилэпъ. С., 1925, с. 132; НБКМ, 10497).

Идентичността на тоя АХ с дееца на СБКК потвърждава първом “Поверителен рапорт № 811” от 2 ноем. 1908 г. на българския търговски агент в Би­толя Т. Недков до министъра на външните работи и изповеданията в София: “Днес се извър­шиха изборите за депутати в целия Битолски санджак [...]. Кандида­тите [...] на Конституционния клуб бяха [...] Анастас Христов, юрист от Прилеп, бивши секретар на българската община в Солун” (Геор­гиев, Величко и Стайко Три­фонов. История на българите 1878–1944 в документи. Т. 1. Ч. 2. С., 1996, с. 524; НБКМ, 603463).

После, с рождена година, пък макар и станал Атанас, в списък “Персонални данни за бъл­гари от Македония, учили в европейски университети, академии, кон­серватории, училища и школи (1878–1912)”: “395. Христов Атанас (1876, Прилеп) – право, Лозана, 1899” (Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българска интели­генция с европейско образование <1878–1912>. — Макед. прег­лед, ХХIV, 2001, № 3, с. 60; НБКМ, А 342). Много ценна е тая статия, а не ми е попадало да я ползвате, простете, ако греша.

Смърт: “Съ голэма скръбь извэстяваме на роднини и приятели, че мно­гообичния ни и незабравимъ синъ, съпругъ, баща, зетъ и братъ Анас­тасъ Христовъ (бившъ екзархийски мирски съвэтникъ) който слэдъ двумэсечно тежко боледуване прэдаде Богу духъ въ най-цвэтущата си 36 годишна възрасть на 6 мартъ [1913] въ болницата “Евлогий Георги­евъ” въ Цариградъ, като ни остави въ неутэшима скръбь. [...] Отъ опечаленитэ сэмейства: Христо х. Ангелови и Кожинко­ви” (Скръбна вэсть. — Право, III, № 681, 19 март 1913, с. 1). “Право” съм го гледал в Института за национална история в Скопие, ама и там не е пълен. Гледам в електронния им каталог, че го било имало (№ 81-362 и 364-673 от 1910–1912) в нашата Университетска биб­лио­тека, ама тях, откакто ги помня, не им се мъкне периодика, та все “временно” не я изпълняват... А е много интересен вестник.

Това са ми главните опори. Цялата ми рубрика е:

Христов Хаджиангелов, Анастас (Атанас) (Прилеп, 1876 – 6 март 1913, Цариград) учи­тел, юрист, пуб­ли­цист, обществен деец. Завършва право в Лозана (1899). Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия (1896–1897). Секретар на българската община в Солун (1901–1902). Управител на училищата в Прилеп (1902–1903), след Илинденско-Преобра­жен­ското въстание (1903) е арестуван от турските власти. Ад­вокат в Солун (преди 1905), кандидат на съдебна длъжност при Ок­ръжния съд в София (1905), юристконсулт на българската община в Солун (1908–1909). Кандидат от Битол­ско в изборите за Отомански парламент (1908, 1912). Член на Цент­ралното бюро на СБКК (1909). Пратеник от Солун на сбора на “Българска матица” (1910) и член на Контролната комисия към Управителния й съвет (от 1911). Мирски съветник към Българската екзархия в Цариград (от 1911). Сътрудник на “Спи­сание на Юриди­чес­кото дружество въ София” (1905), автор на реферат “Аг­рарниятъ въп­росъ въ Маке­до­ния и Одрин­ско”, издаден в отделна брошура (Солун, 1909). Пра­внук на хаджи Илия и внук на хаджи Ангеле Хаджиили­ев. Брат на три сестри, най-голямата от които е учителка, преследвана (1912–1915) от сърбите, средната е омъжена (след 1912) за сърбин, агроном, запасен сръбски офицер, загинал на Австрийския фронт в началото на Първата св. война (1914–1918), а най-малката е за­вършила френски колеж.

За прадядо му и за дядо му:

Илия, хаджи, обществен и просветен деец. Сочен като участник през 50-те и 60-те год. на ХIХ в. в борбите за църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създатели­те на класното училище в Прилеп. Баща на хаджи Анге­ле Хаджиили­ев и прадядо на Анастас Христов.

Хаджиилиев (Хаджиилиевски), хаджи Ангел (Ангеле) (неизв. – юни 1880) обществен деец, дарител. С килийно образование, бояджия, по-късно чифликчия. Постоя­нен член на об­щината в Прилеп между 50-те и 70-те год. на ХIХ в., епитроп. Защитава българския учител Йордан Константинов Джинот срещу опитите на гръц­кия влади­ка да го отстрани (1859). Отнема едно отвлечено християнче от с. Тръс­теник, надвивайки похитителя – агарянин. Бидейки приятел на английския консул в Би­толя, за това си деяние се отървава само с три дни домашен арест. По негова инициа­тива е из­градена камбанарията в града (1873), за която отделя значителни средства, но скромно, без да се самоизтъква. Завещава 10 000 гроша на черквата. Противник на мла­дите от читалището. Син на хаджи Илия и дя­до на Анастас Христов, навярно баща на представителя на Прилепската българска община Христо Ха­джиилиов, един от подписалите (1878) обръщението на македонските българи до Ве­ликите сили с ис­кане да не ги откъсват от общото отечество България.

Не съм гледал, дали го нямате него. Тук списъкът ми на литературата е по-кратък, та не е особен проблем да го цитирам целия:

Бръзицов, Христо. Во Прилепа града. Варна, 1969, с. 73, 85.

Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. 2. изд. С., 2005, с. 228, 346. (Мисля, че имате рубрика за Илия Галчев без датата на смъртта. Почина в София на 26 май 2011, но не знам някъде да го има публикувано. Голям българин.)

Македония. Сборник от документи и материали. 2. изд. С., 1978, с. 337 (НБКМ, 426793).

Сто години ново българско училище в гр. Прилеп. 1843–1943. Скопие, 1943, с. 52 (НБКМ, 75904).

Трайчевъ, Георги. Градъ Прилэпъ. С., 1925, с. 79, 83, 86, 106 (НБКМ, 10497).

“Мърдев, Атанас” – него мисля, че го започнахте по мене от 2010 г., но имам вече доста съществени до­бавки:

Мърдев, Атанас Михайлов (с. Булгаркьой, Кешанско, 1883 – след 1932) учител, книжар. За­вършва Одринската българска мъжка гимназия “Д-р Петър Берон” (1904). Екзархийски учи­тел в с. Малък Дервент, Суфлийско (1904–1905) и в Димотика (1905–1906). Заподозрян от тур­ската власт в революционна дейност, по­лучава забрана да учителства. Следва математика в СУ, но по­ради Младотурската революция (1908) прекъс­ва и за­минава за Одрин, където от­варя бъл­гарска книжарница на Ба­лък-пазар. По време на Бал­канската вой­на (1912–1913) е за­то­чен в Мала Азия. През 1920 г. се устано­вя­ва в Свиленград и се залавя с кни­жарство. На­стоятел в Свиленград на дружество “Куриер” за раз­пределение, екс­педиция и разпродава­не на вест­ници и спи­сания. Внук на Атанас М. Мърдев (1835 – 7 юли 1906, с. Бул­гар­кьой, Кешанско), който има (1906) зет Ламбо. Син на Мария (Мара) и на Михаил Атанасов Мър­дев (1859 – 22 дек. 1899, с. Бул­гар­кьой, Кешан­ско), който е брат на Калина и на учителя, първе­нец на с. Бул­гаркьой, Ха­ра­ламби (Ламбо) Атанасов Мърдев (с. Булгаркьой, Кешан­ско, 1858 – юли 1913, Кешан) [...]. По-го­лям брат на Иван и Лам­бо, брат на Гена (Гиргева) и Калина; внуци на дядо му са и Гиргева, Злата и Атанас.

Основно новата информация идва от:

Николовъ, Георги. История на българския всэкидневенъ печатъ 1877–1932. Кн. 2. С., 1932, с. 221. (Има и портрета му. Нямам сигнатура, щото съм го гледал другаде. Дано да не е забутан из спра­вочните скадове...)

Некролози, ако не се лъжа – два или три, във “Вести”. Не съм си разграничил точно къде бяха, но са сред следните броеве, които могат да се видят и уточнят в Дигиталната НБКМ: Вэсти, Х, № 20, 14 ян. 1900, с. 4; Пак там, ХVI, № 73, 28 юлий 1906, с. 8; Пак там, ХIХ, № 31, 5 дек. 1908, с. 4; Пак там, ХIХ, № 34, 12 дек. 1908, с. 3; Пак там, ХХI, № 73, 12 мартъ 1911, с. 4. (В останалите броеве пак има по нещо, свързано с него, но сигурно по-незначителни неща.)

“Бандулов, Димитър” – печатницата му не е в Солун, а в Цариград. На “Вести” не е издател, а печатар. Поне на мен ми се вижда твърде смело да се заковава родното му място там, където то е на Христо Бандулов. По тази логика, защо пък да не е Тетово (МОО, с. 78, № 84)? Нищо не дава за географията на името Стефан Илчев в “Речник на личните и фамилни имена у българите” (С., 1969, с. 63), та изглежда го смята за разпространено из цяла България; в телефонния указател на София от 1998 г. има един Бандулов и една Бандулова, същото е и през 1956; любопитно е, откъде са по произход (и доколко познават корените си).

“Бандулов, Христо” сте го вързали доста по-добре от мен (не само него, разбира се). Той е и публицист, автор на бро­шура “Драгомирци, Кукушка околия. (Исторически бележки и унията в гр. Кукуш)” (С., 1938, 16 с.; НБКМ, I 18047), съдържаща и данни за първия учител на бъл­гар­ски в Драгомирци, свещ. Димитър Петров (с. Драгомирци, Кукушко – 7 септ. 1878, с. Драго­мирци, Кукушко), за ко­гото не открих да има каквото и да било, нито в “Българска възрож­денска интелигенция”, нито в “Българската просвета в Солунския вилает” (С., 2005) от Илия Галчев (НБКМ, 672046). (При вас не съм търсил.)

Гледам, че отдавна (2009–2013) ви мъчи Бистрицки. За него имам:

Константинов, Георги (псевд. Бистрицки) литературен деец, филолог. Автор на “Българско Костурско” (Ксанти, 1919), на стихосбирките “Вопли и копне­жи” (Асеновград, 1928), “Пэсни на роба” (Асеновград, 1929), “Костурска епопея” (Пловдив, 1941) и “Огънъ и пламъкъ” (Пловдив, 1944). Дългогодишен сътрудник на сп. “Илюстрация Илинденъ”. Подготвя доста обемиста книга с граматика и речник “Български диалекти въ Костурско” и “Материали за Илинденското възстание въ Костурска околия презъ 1903 г.” по спомени на костурски въстаници (от с. Смърдеш и с. Кономлади), бежанци в Асеновград. Роден син на тежкопоробения епопеен чисто­български краен югозапад, възторжен певец за възкресение на целокупна, обединена България. Живее в Асеновград (1931–1943), пребивава в Пловдив (1939–1940). Нему се приписва (по всичко изглежда – погрешно) и “Пра­вописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ” (София, 1939).

Това е по данни от последните му две книги, излезли в Пловдив (1941 и 1944; НБКМ, 10105 и 85814). Страници няма, защото е из целите книги – списъци на произведенията му по кориците (вие очевидно го правите по друг път, но аз така установявам псевдонима му), да­тировки под включените произведения и т. н. Правописният речник пък му го е приписал Именният показалец от Иванка Панчева (Т. 8. Ч. 1. 1997, с. 325) към библиографския репертор “Български книги” (има го по читалните) – много веща работа (показалецът, корпусът е...), но тук ще да се е объркал, разде­ляйки и езиковеда от поета.

Има (все на една заплата) Георги Костадинов (1909–1910, 1911–1912) и Георги Константинов (1910–1911) учител в Костур – според списъците на екзархийските учители в Църковно-историческия и архивен институт (ф. 1, оп. 1, а. е. 18а, 1909/10, л. 26; 1910/11, л. 2; 1911/12, л. 10). Константинов го споменава и вашият приятел (че и автор на МВ) Кайчев (Ма­кед. прег­лед, ХIV, 1991, № 3, с. 102-103). Кой обаче може да твърди, че е същият?

Гледам из едни необработени бележки, че за Г. Константинов, секретар (1914) на настоятелството на Костурското благотвори­телно братство “Надежда” в Ксанти (той е!), нещо се споменавало (с. 318) в спомените на Търпо Поповски, изданието с коментара на Хр. Тзавелла (НБКМ, 658713).

Прехвърлях го по едно време кажи-речи целия фонд на Костурското братство в Държавния архив (ф. 847к, оп. 5), но не ми беше попадало тогава още “Българско Костур­ско”, та каквато и информация да ми е минала пред очите за него, без да се казва, че има книжовна дейност – пропуснал съм я.

Не съм гледал скоро, но доста объркани ви бяха Занешевци – бяхте хванали вяра и на някаква твърде весела статия във “Военноисторически сборник” (2008, № 1, с. 26-31, видима и в Интернет), заиграла се да “побра­тимява” на око списъци­те на офицерския корпус с тия – на завършилите Солунската гимназия. Ако още се съмнявате в недостоверността й – вижте какви ги е надробила с братя Петър и Иван (и Панчо – БИА, ф. 867, а. е. 90, л. 1) Васкови от Велес, чиито баща от Никола (Тракия, ХII, № 531, 6 юлий 1933, с. 2-3) за нуждите на изследването се е прекръстил на Димитър (та да може да стане баща и на полков­ник/под­полковник Йордан Ди­митров Васков, с. 29, 31). Сигурно сте ги оправили Занешевци, откакто излезе Райна Дрангова в “Гласовете ви чувам. Личнос­тите на гимназията и България” (Благоевград, 2011, с. 350-357), но не ми е докато пиша под ръка Уикипедия да погледна, пък се сещам и затова.

Много ме кефи ненаситната ви жажда за източници. Само така! (Хич да не им се давате на такива, дето обичат единствено да се разтягат локуми!)

Ще се радвам, ако дадената информация е полезна за начинанието.

Алиса, избрах да пиша на твоята страница (нали може на ти – виждам, че тук така си общувате), а не на Мико или Подпоручикъ, не единствено заради неизбежното предимство на дамата (можеща, сърцата, неочаквано красива, загадъчна пришълка от бъдещето, изследовател­ка на миналото), но и защото оставам с впечатление, че от трима ви, ти особено добре познаваш про­блемите, възникващи при осъществяване на връзка с Интернет само от общест­вени компютри, та вярвам, че ще бъдеш най-снизходителна към невъзможността ми да предоставя, ако е нуж­но, до­статъчно бърза и удобна обратна връзка. За съжаление нямам твоя хъс, пък и Интернет ми е по-второстепенно средство за добиване на информация, та смогвам да проверя­вам пощата си в abv.bg (същата от 2010, с. 2, втората – с. 200) горе-долу веднаж седмично.

С най-голямо уважение към теб, Мико, Подпоручикъ и всички останали строители на Маке­дония в нашата Уикипедия – Чавде Чернески.

ПП. Не ви ли е чоглаво, че утре някой целия ви труд или ще съсипе, или ще приватизира, както историята (особено най-новата българска, но не само) ни учи, че по правило става с всичко, което градителят не е сконен да си огради и заключи, докато още му е подръка? – Вж напр. Лиз. в ПБВМ – от Милет., ЦДИА (1 а. е.) и вас, но вече с гриф “Всички права запазени”. Без да говорим за качеството на поавторяването там. При него и на един от “моите” (Гр. К. Алекси­ев) скоропостижно му е хвръкнала главата, щото очевидно няма голяма разлика, дали някой е умрял “през” или “след” съответна година, пък и “след” не звучи достатъчно акаде­мич­но... То да беше само той в мазалото, дето дори със страници не е имала време да го снабди, като нормален именен показалец... Убитият през 1932 г. Димитър Михайлов бил преподавал в Бого­словския факултет на СУ цели 20 години, при все, че факултетът е основан през 1923 г. (тук и вие сте я поиз­пър­за­ляли с вашата превърнала се в академия Софийска духовна семи­на­рия) и при поло­жение, че тоя Димитър Михайлов изобщо не е нейният Димитър Михайлов. “Мамка му!” – като ще доят Уикипедия и то без да я цитират, поне да се научат да не пре­писват безмозъчно! Щото са хартиени, кой ги знай, та ги смятаме уж за по-меродавни.

ППП. Къде Подпоручикъ гледа “МАНУ-творението” “Македонска енциклопедиjа” (Ско­пие, 2009)?193.200.14.179 11:18, 9 декември 2013 (UTC)[отговор]

Хахаха - най-възпитаният комплимент, който ни и ми е правен тука - доста затрогващо, благодарско. :-) Ще оправим на база на горното, но ти можеш и сам - в края на краищтата четворката белот е по уважавана по тия ширини от Светата Троица :-) - отделно Троицата е леко неверно, защото доста повече хора ровят и бутат напред. Аз Лиз я отворих видех си текстовете, видех си и снимките подписани от некъв друг, на когото е и благодарено и я затворих. Другите, виж, леко поизбеснеха. МАНУ-творението го имаме в електронен вид - ако искаш можем да ти го пратим. А и да върнем жеста - книгата ти междувременно е приятна - прочетох я отчасти. --Мико (беседа) 15:23, 10 декември 2013 (UTC)[отговор]
Поред почвам. Анастас Христов да го пишем ли? --Мико (беседа) 16:44, 10 декември 2013 (UTC)[отговор]
Здравейте, г-н Чернески, благодаря за добрите думи за проекта, както и за нас като редактори. Далеч не само Лиз ни е окрадвала през времето, имам чувството че на доста хора в България им осигурихме препитание и слава, а пък политиката на Република Македония е показателна - притеснени са и наливат страшно много пари в техния проект, за да се опитат да ни догонят.. но битката за тях е загубена. :-) Благодаря за информацията за различните объркванки и при първия свободен момент ще започна и аз да ги действам. Оттук можете да изтеглите двата тома на енциклопедията в pdf формат - Том I (А - Л) и Том II (М - Ш) --Подпоручикъ (беседа) 11:37, 11 декември 2013 (UTC)[отговор]

Сърдечно благодаря! Успех в правото дело!193.200.14.179 09:36, 12 декември 2013 (UTC)[отговор]

Много мило наистина - страшно благодаря за комплимента и аз.:-) Добавките са много ценни и особено много благодаря за информацията за Бистрицки - действително ни мъчи от много дълго.Ухилен съм Съжалявам за късния отговор, но тези дни съм ужасно заета извън У, но при първа възможност ще започна да нанасям корекциите/допълненията, а и се надявам, че някой може да ме изпревари.:-) В този смисъл започвам с Анастас Христов.
Иначе да, много ми е чоглаво като гледам книгата на Лиз и смятам, че не трябва да се оставя така, защото ми се вижда ужасно нередно и нагло (особено специалните благодарности към фотографа, който уж предоставил снимките). За съжаление обаче не знам дали изобщо има какво да се направи, освен да се надявам, че поне няма да ни преписват толкова безмозъчно повече.--Алиса Селезньова (беседа) 11:45, 12 декември 2013 (UTC)[отговор]

В снимките не се бях заглеждал – мислех, че поне те са си техни. (На мен изобщо ми е слабост, че не доглеждам понякога достатъчно илюстра­тивния материал.)

Бих я включил Лиз на ваше място в някаква статия от вида “Другите от нас”. За такава има и доста вестникарски бисери:

“Той [Никола Пушкаров] е роден на 14 декем­ври 1874 г. в Пирдоп, който по това време се на­ми­ра в гра­ниците на Ос­манската империя”. Да­ли на­ис­тина авторката дори и не по­дозира, в какви граници са се намирали на посочената дата дру­гите части на България, или просто даже не е прочела това, което копира, та не е усетила, кол­ко смешно изглежда, извадено от контекста на ен­циклопедията?

“Поддържал е отно­шения и с Иван Михайлов Гаврилов, известен като Ванче Михай­лов – българ­ски революционер, деец на българ­ско­то национал­ноосвободително движение в Македо­ния”. Тоя пък мъдро разяснява, що е то – топлата вода, до коя­то очевидно се докосва за първи път.

Тия са от друг етаж на невежеството, но вие сигурно имате достатъчно богата колекция от най-разнообразни при­мери, та би се получило твърде забавно четиво (което някой веднага на­вярно също ще ви открадне, но няма лошо).

Има един музеен деец от опожаряван през Ос­вободителната война град, когото, поради сход­ство на някои вторични текстове, на един етап дори бях заподозрял, че може да е Мико. Помагал ми е чрез неговия блог, хартиените му публи­кации не съм чел, той ми е любопитен, доколко е ориги­нален.

Тъй или иначе, по правило по-отпред вървят явните спе­циалисти, които чрез солидни издател­ства пуб­ли­куват авторитетни изследвания. Сет­не иде ано­нимната Уикипедия, която чете и раз­казва в Ин­тернет, какво е прочела. Ако система­та тръгне да работи обратно (явлението “Лиз”), значи “безотговорният” УАК се справя по-добре от от­говорния ВАК.

Мисля си, че голямото лизиатстване тепър­ва предстои. Трябваше ми информация, кой е Наум Христов (има издадена в Битоля, 1906, брошура). Оказа се, че Уикипедия е не само най-бързият и удобен, но е единственият справочник, от който мога да я получа. Но: Основен източник – публи­ку­ва­ните на вече несъществуващ адрес в Интернет спомени на дееца. Добре, че някой ги е разнесъл тия спомени и другаде, та успях да ги прегледам, да си ги слича с моята информация и да се убедя, че са достоверни. Защото го правя сега. А утре?

Та значи, лизитата с мравешко усър­дие ще преписват от вас, щото няма откъде дру­гаде. Но не ще ви цитират – цял доктор по науката, пък да се позовава на Уикипедия... Ще препис­ват вяр­но и невярно – щото нямат нужния багаж да го разграничат, пък и очевидно не им пука. (На мен понякога ми се струва, че из въпросните струк­тури лизитата доста отдавна имат ква­ли­фици­рано мнозинство; затуй и не се долюбва у нас биографирането заслугите на предците – колцина си приписват например актива, че са открили важни до­ку­менти, заровени в архивен фонд, кога­то просто са докопали, да кажем, непублику­ва­ни­те сбирки на Иван Орман­джиев; тая тема е твър­де дълга – особено добре се илюстрира и с напи­са­на преди ня­колко десети­летия от един автор кни­говедска статия, която периодично се препечат­ва – в най-новото й издание авторите май вече се наброиха седем, но клонът още не се е счупил; съв­сем отдел­на пък е темата, с която изобщо не ми се захва­ща, а и не й е тука мястото – за ко­нюнктурата, дето кара иначе състоятел­ни учени да плодят, меко казано, малко несъстоя­телни на­учни тези; та не са ли и сред историчарите осо­бено опасни тъкмо най-добрите познавачи, дето обаче обръ­щат всичко по програмата отгоре?)

Всички се изкушаваме, та надникваме при Лалю Метев и неговия отбор. Моите големи уваже­ния и към техния труд, но там пък се работи то­тално без източници. Книгоиздателят Коне Г. Самарджиев се е снабдил с абсолютно “реновиран” род. В новия му сайт е оправено, но в стария (Ге­ни) Катерина Димитрова Цилка умира на 32 години, през 1900, още преди изобщо да е започнала (1901) да ражда децата си. Може всичко останало да е вярно, но след като и не ми дава да го проверя... Обаче броите ли, как хищно го разфасоват и него?

В рубриката при вас за любимия ми учител Констан­тин Пандов вече почервенял потребител е нанесъл точна рождена година, както и заковани година и място на смъртта – Варна. Гледам, че това до­пълнение е санкционирано от Мико, имам и сведе­ние, дето КП наистина е живял във Варна (1937), та съм убеден, че добавката е вярна (на­правена вероятно от някой внук); ама, ако я под­карам да си ги пиша по убеждение...

Евала за находката, намирате из електрон­ните битаци картичка до “Анастас Каневчев”. Ре­шавате: “Николов го дава Атанас явно грешно”. Може и да сте прави, но аз пък обичам да съм опо­зиция и ще попитам: Дали наистина Николов не знае точно рожденото име, или пък подателят на кар­тичката? Тя е до Анастас, а не от не­го... Дока­то не е минала Лиз можем да спорим; мине ли тя – край, няма го източникът, пораждащ спора. А най-накрая някой и ще бетонира Анастас, позова­вайки се вече на “надеждната” Лиз. Вие и аз Лиз я по­знаваме и тя няма да ни подведе, обаче и нас ще изпързяла онзи, който ней е повярвал.

(Аз на Николов много му вярвам, щото за толкова години съм му видял само две по-съществени грешки; без Кайчевата податка, върху която нямам поглед. Той ми е летвата и по него ще претеглям, колко грешки утре на себе си ще намеря.)

Трябват ми от време на време данни за раз­ни десеторазрядни чужденци, та ровя тук-там и се дивя, въз основа на какви дори екзотични справочници си пра­вят биографичните рубрики в Интернет белите хора – библиографски справочник за починалите през н’ам коя си година видни французи, списък на благодетелите и членовете на Сръбската акаде­мия на науките и изкуствата, погребани на Ново­то гробище в Белград... Ние сега дори на партиза­ните и на героите на социалистическия труд не можем да покажем пъл­на картина, щото, вярно, бъкана е “Енцикло­пе­дия Бълга­рия” с рождените им дни, ама вече и те бяха излезли от мода, когато тръг­наха да измират.

Вярно, ние имаме ЕПК. Но ето я и тя (Т. 1, с. 439), Атанас Иванов Ковачев от Белица. Дали с оглед “ръководната роля на партията” (бидейки сетне дългогодишен председател на кооперация), дали щото “за експертиза попаднал на лизи, та станал нов човек”, дали поради нечия преумора, гледа се, според енциклопедията, все като водещ училищен директор. Но като се наложи връз екзархийските списъци, връз спомени и връз трудовете на Илия Галчев – той си е бил съвсем редови учител и то по-често из други места. Най-много е взаимствано от биографията на Павел Ковачев, но на постовете, на които го слагат, всъщност се намират и учители, носещи съвсем различни имена. “Доброволец в Македоно-одринското опълчение”. Е, и там го няма. Има от Белица (МОО, с. 351, № 551) доста по-млад Никола Ив. Ковачев (който може да му е брат). Трябва да погледна вие как го давате.

Какво правим институционално? “След­вайки точ­но дадени­те указания от ръ­ководители­те, ня­кои биб­лиограф-експерти в [...], освен че са въвели в записите информация за бъл­гарски автори, родени след 1944 г. [!], но издали книги до 1944 г. [!], търсят ин­фор­ма­ция за твор­ците в Енцикло­пе­дия Бъл­гария не по фамилното име на съот­ветните авто­ри, а по тяхното лично име!” Това е малък фрагмент из наситен с отчай­ващи примери огромен официален доклад, кой­то ми попад­на още преди няколко години (човекът, дето го е писал отдавна не е там, където беше), но никак ня­мам ос­нования да се надя­вам, че вече е изгубил своя­та акту­алност.

(Не съм особено наясно с вашия проект, но не ми се хвалете много с институционалния си гръб, след като самички си събирате и 100-те лева за скенер.)

След по-малко от десетина години, при лип­сата на добри и пълни печатни (непроменими) справочници и с огромния принос на вездесъщите лизита, струва ми се, че на тая територия вече никой няма да може да хване, кое откъде е дошло. А и няма нищо по-жиз­неспособно от грешката. Не­довидял (1993, сигурно от “Албумъ – Алманахъ Македония”, щото той оттам май най-жадно е черпил) Милен Кума­нов (опровергайте ме, ако мо­жете, с някакъв до­кумент), че архим. Евлогий е Светиев, та го по­кръстил Цветков. Години наред шества Евлогий та­ка боядисан, чак напоследък му беше при­зна­то и истинското име (на неговия ви­ден български род) – като дублет (цъфна – то пък откъде? – и някакво ни рак, ни жабесто, Цве­тиов). Дори един Цочо Билярски не е удържал, та се е подвел (“Гръц­ките жестокости и варвари­зъм над българите”, С., 2012), та хем пуб­ликува доку­мент (с. 274), раз­каз­ващ откъде произ­лиза името Све­ти­овци (“набожни хора, дълбоко верующи, благодете­ли, кротки, служили са винаги в черква. И поради светия им живот, хората ги нарекли”), хем пак му дава на Евлогий (с. 113) био­гра­фия като на Цвет­ков (“светско име Спиро Цветков”).

Имаме все пак Борис Николов за най-револю­ционерите. Преди да настане голямата анархия (която пророкувам), ще ми се, доколкото мога (ос­вен книгите, което си е едно на ръка), да обхвана печатно (и по неповлияни от лизита първоиз­точ­ници) и най-просветниците – двете категории на­истина са доста близки, но не се припокриват из­цяло, пък и вторите винаги са били малко в сян­ка­та на пър­вите. Жи­вот и здраве, след това, ако още сте на­вити (благодаря и оценявам подка­на­та), що пък да не го напра­вим белота? (Макар че аз по отношение на тия, модерните, пиюкащи, съскащи, светкащи и бездиханни джаджи и маши­нарии, съм малко като онзи, дето отговорил във въпросника: “Пия, но с отвращение”; май по ме мами да опи­там тогава ракия­та, дето Мико си я куса са­мо с Подпо­ру­чи­ка, пък и да я зърна тази Алиса – чо­веш­ко е.)

ПП. Дано да документирате това, което знаете и на някакъв друг носител, щото кой може да предрече отсега, какви са му бъдещите твор­чески планове на главния сайбия? Май тъкмо от Лалю Метев нещо четох, че го били поограбили из глобал­ната гора, та сега гледам се е принудил да си залесява нова... Не, че е тя за подценяване, но доста по-го­лямо е това, което правите, от “воj­ната за Маке­до­ниjа во Интернет” – според мен, особено приносно е, дето критично, на базата на широки познания, разработвате извори със слу­чайна и нетрайна достъпност (ка­то картичките от аукционите например; ама са­мо как на­учно го формулирах, а! – дори Лиз би ми завидяла) и моти­вирате потомци да отворят и да ви покажат личните си ар­хиви (на мен най-ценен ми беше пра­внукът на Ко­не Г. Самарджиев, с когото имах спо­лука да разго­варям и лично, но доста такива при­мери намерих още из беседите ви, след като най-накрая мен пък из­ку­шихте да се разходя и да раз­гле­дам по-обстойно кух­нята ви); “вече съществу­ва”, но трябва и да про­съ­ще­ст­вува!

(Борите семейната архива на Лазар Паяков с “Пламъкът на Солунския светилник”. Същото е и у Кандиларов, и в екзархийските списъци в ЦИАИ. А иначе – нерде Солун, нерде Варна. Но много добре и сте си вързали рубриката.)

ППП. Простете за дългото писание, с което ви отнемам от времето, ама приятно ми е да ги споделя тия неща с хора, дето ги чувствам от съ­щата страна на барикадата. Весели празници! 193.200.14.179 09:42, 20 декември 2013 (UTC)[отговор]

Опитах да доизчистя Димитър Бандулов, но не ми се отдаде да разменя местата на последните 2 изречения. Всъщност най-точно ще е: "В съдружие с Нанчо Калчев има печатница в Цариград, в която се печата вестник „Вести“. След смъртта на Калчев в 1910 година поема цялото предприятие"; страх ме е, ако упорствам, че мога да почупя препратките и източниците.

Надничам из пясъците ти, Алиса, (доста нагло, но след като работите при такава прозирност), че си взела присърце Ангел Хаджиилиев и "сина му" (всъщност те са дядо и внук - Анастас Христов Хаджиангелов, а не Анастас Хаджиангелов Христов). Като четеш Петко Росен и ако ти остане време, можеш да го свържеш и със спомен на Коста Църнушанов за Димитър Талев - в "Димитър Талев, Светослав Минков, Димитър Димов в спомените на съвременниците си" (С., 1973, с. 82, 95; НБКМ, 368563) - там се разправя за най-малката сестра (запомнена от всички като владееща френски) Марето Хаджиангелева (Хаджиилиева) (ок. 1895 - ), за която Коста Църнушанов предполага, че "нещо от миловидния образ на това момиче" може да се крие в образа на Ния. Снаха у Хаджиилиеви ("едно от първите прилепски семейства") е била Пенелопа Никола Робева (1860 - 1927) - от ония Робеви (за нея: Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. 2. изд. С., 2005, с. 70). В своите "Ранни спомени" (С., 1967, с. 202-203) Симеон Радев споделя огорчението си от Хаджиилиеви при престоя си в Прилеп (1893) на път от Битоля за Галата-Сарайския лицей в Цариград, заедно с нейните двама братя - тях поканили у сестрата, а него (13-годишен) оставили да нощува сред непознати в някакъв хан. "Поведението на хаджи Илиеви засили още повече в мене недоброто чувство към чорбаджийската класа" - сумира Радев. За дъщерята на богатия хаджи Илия е женен (Бръзицов, Христо. Во Прилепа града. Варна, 1969, с. 73, 154) хаджи Мирче Бомбол (Прилеп - 5 дек. 1890) - бащата на доктора по право (1895) и училищен директор (1891-1893, 1909-1912) Йордан Бомболов (Прилеп, ок. 1866 - след 1942) - подпредседател на Учредителния конгрес на СБКК (1908), върл радетел за запазване чистотата на българския език (видно от: Дневници на учрэдителния и Втория конгреси [на] Съюзъ на Българскитэ Конституционни Клубове. [Т. 1.]. Солунъ, 1910, с. 11, 67; НБКМ, ІІ 6952). Не съм обаче сигурен засега, дали знатният хаджи Илия от Прилеп е само един. ЧЧ. 195.214.254.18 11:50, 30 декември 2013 (UTC)[отговор]

Благодаря - не знам защо така съм ги объркала. Поправяй и надничай смело.:-) За съжаление НБКМ ми е доста далечко сега и затова така си ги трупам. ЧНГ междувременно.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 22:00, 6 януари 2014 (UTC)[отговор]

ЧНГ! 193.200.14.179 09:17, 7 януари 2014 (UTC)[отговор]

Ярцев

Тая 78 страница можеш ли да я разръчкаш? --Мико (беседа) 05:39, 12 декември 2013 (UTC)[отговор]

Малко трудно става, но става горе-долу - като начало това успях.--Алиса Селезньова (беседа) 11:57, 12 декември 2013 (UTC)[отговор]
Евала. Е-ва-ла. --Мико (беседа) 06:39, 14 декември 2013 (UTC)[отговор]

Абазов

И не че искам да те откъсвам от просеченските гъркомани, но ако разцъкаш и това [17] [18] може да се напише мъниче за бащата на Славчо Абазов. --Мико (беседа) 06:39, 14 декември 2013 (UTC)[отговор]

Хаха - мислим браво. --Мико (беседа) 14:51, 14 декември 2013 (UTC)[отговор]
Ето по това [19] може да се напише тоя сержант Пеос. Файнд Πέου и Πέο. Нема си първо име, но може и така кво. --Мико (беседа) 15:09, 14 декември 2013 (UTC)[отговор]

Ще направиш ли Добри Бумбалов по това [20] и нета, а аз после ще го допълним по Гаджев. --Мико (беседа) 10:26, 15 декември 2013 (UTC)[отговор]

Готово, може да го отваряш - забравих това за опелото да напиша, ама като свършиш ще го добавя.--Алиса Селезньова (беседа) 10:50, 15 декември 2013 (UTC)[отговор]

Я, като ти се отдават изпраскай и Георги Цветинчев по нета + [21]. --Мико (беседа) 16:06, 15 декември 2013 (UTC)[отговор]

И Арсо Поптодоров? --Мико (беседа) 07:43, 20 декември 2013 (UTC)[отговор]

Преместване

Здравейте, След вашите напътствия преместих успешно (Solid state drive) „Твърдотелен диск“ към издържаното на български език понятие „Полупроводниково (статично) дисково устройство“. Бих искал да попитам какво е положението с Fossil fuel. Опитах се да премахна несъществуващото на бг „Фосилно гориво“ с Изкопаемо гориво. Някой вероятно е превел навремето fossil fuel с Гугъла, и резултатът е както се и очаква - машинен превод, нямащ нищо общо с установения правилен термин. Моите опити са изцяло насочени към установяването на правилните БЪЛГАРСКИ термини за трудно откриваеми или неоткриваеми технически специализирани термини, така че разчитам на вашата помощ в това ми занятие. Моите намеси са в силно „екзотични термини“, които уви сред населението се заместват с чуждоезикови недомлъвки като комън рейл, резолюция вместо разделителна способност, тъчскрин вместо сензорен екран и т.н. За съжаление ниското равнище на телевизионните журналисти много спомага за бързо навлизане на грешни понятия - пример е думата Дизел, която в техниката означава дизелов двигател, а не дизелово гориво, както гръмко тръбят невежите ни журналисти под влияние на надписите от бензиностанциите, където целта е да се продава, а не да се правят справки с издържаната техническа литература, преди да се пише.

Радвам се, че обяснението е било полезно. Погледнах и не би трябвало да има какъвто и да е проблем Фосилно гориво да се премести към Изкопаено гориво. Може би ако опитате отново и ми кажете какво се изписва на екрана?--Алиса Селезньова (беседа) 21:23, 17 декември 2013 (UTC)[отговор]

За източниците (отново)

Здравей, Алиса. Как се цитират източници? Не мога да се науча. Покажи ми как, отиди във моята беседа и ми напиши съобщение за мен. --Кристиян Трънчев (беседа) 16:23, 16 декември 2013 (UTC)[отговор]

Обиди към потребител

[...]--Предният неподписан коментар е направен от PITBULL MR 305 (беседа • приноси)

Привет Алиса и честито Рождество Христово! Тази нощ злобата у потребител е причинила доста хаос из страници в Уикипедия. Позволил си е да използва сериозни обиди и квалификации по твой адрес. Блокирах го за две седмици. Страницата ти също носи в историята си тези гадории, които честно казано безкрайно ме възмутиха. Ако прецениш може да ги изтриеш. Както решиш. Поздрави --Izvora (беседа) 05:57, 25 декември 2013 (UTC)[отговор]
Извинявай, че чак сега виждам - честито Рождество Христово и на теб! Благодаря ти, че следиш - ще го оставя да отече.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 16:55, 6 януари 2014 (UTC)[отговор]

статия

Здравей, тъй като не разбрах къде трябва да ти пиша относно статията за одобрение, дадени като задача от УНСС (полит. науки)ти пиша тук. Аз писах по статията за Тукидид, допълних някои неща и ако може да я пуснеш за одобрение.

Благодаря за вниманието. :)

Здрасти, не знам за какво одобрение става въпрос, но ще те запиша в списъка на У:ПФ.:-) Ще погледна и добавките за Тукидид ако това ще помогне. Между другото ако става въпрос за гласуването на статията за избрана това е доста трудна работа и мисля, че отпадна като вариант, защото наистина е близко до невъзможното. Отделно срокът е удължен до 24.--Алиса Селезньова (беседа) 18:12, 5 януари 2014 (UTC)[отговор]

СТАРИТЕ ТАБЛИЦИ

Алиса, Батман не ми дава да ползвам моите таблици, а исках да използвам неговия вид. Затова го измамих. Той ми каза, че са смахнати. Ако види новосъздадена таблица от старият вид, ще я изтрие!! УЖАС!!! НИКОГА НЯМА ДА МИ ГИ ОТНЕ!!!! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 03:17, 28 декември 2013 (UTC)[отговор]

Хайде, Алиса, докога ще можеш да говорим? Защо таблиците са смахнати? Питай Батман, отиди в неговата беседа и му кажи, че аз няма повече да му позволя да употребява тази дума "смахнат". Помогни ми! Искам да ми помогнеш! Както обикновено, виновен е Батман! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 05:4, 7 януари 2013 (UTC)

Георги

Георги Хаджиатанасов става отместо по Гугъл Книги и нета. Има и картинка. Ако трите бона не ви се виждат много с младшия офицерски състав.:-)--Мико (беседа) 16:33, 31 декември 2013 (UTC)[отговор]

Тия дни обещавам - ей ги трите бона на хоризонта, кво.--Алиса Селезньова (беседа) 17:04, 6 януари 2014 (UTC)[отговор]

ЧНГ 2014 (версия от Алиса Селезньова)

ЧНГ 2014, Алиса! Да си жива и здрава! Къде празнува Нова Година 2014 година? В вкъщи или си устроихте купон? --Krisi tranchev.1999 (беседа) 22:47, 1 януари 2014 (UTC)[отговор]

Czestita Nowa Godina 2014 Mnogo uspehni, dobri statii, i naj-mnogo zdrawe i ljubow:) Джевянин (беседа) 23:33, 31 декември 2013 (UTC).[отговор]
Честита и от мен - всичко най-хубаво!:-)--Алиса Селезньова (беседа) 17:05, 6 януари 2014 (UTC)[отговор]

Аристотел

Здравейте,Алиса,казаха ми да се обърна при вас ако ми възникне проблем относно качването на информацията,която съм написала. Темата ми е за Аристотел,но вече съществува такава тема и не знам как да процедирам. Бихте ли ми обяснили какво следва да направя? Благодаря ви!

Ами просто допълни с твоята информация - няма нищо, че статията същвествува, има много мегдан за развитие.:-) Между другото мисля, че срокът е удължен до 24.--Алиса Селезньова (беседа) 18:13, 5 януари 2014 (UTC)[отговор]

Номинация

Здравейте! Опитах се да номинирам статия, по която съм работил за препоръчана, но не знам какво се случва - дали статията е отхвърлена или номинацията е в сила. Въпросът ми е как да разбера дали все още е номинирана и ако да - как да разбера, ако бъде одобрена. Статията е за Монтескьо Благодаря предварително!

Ако става въпрос за гласуването на статията за избрана това е доста трудна работа и мисля, че отпадна като вариант, защото наистина е близко до невъзможното. Така че не се притеснявай за това и си работи спокойно. Отделно срокът е удължен до 24.--Алиса Селезньова (беседа) 18:15, 5 януари 2014 (UTC)[отговор]
За да стане статията по-добра, произведенията му трябва да отидат в отделни статии за книги (подобно на английската), иначе не се чете лесно (тежки и непопулярни описания). Да останат само кратки резюмета за тях.--Rumensz (беседа) 18:56, 5 януари 2014 (UTC)[отговор]

Приятните

Оууу, честита Нова година! Живи и здрави. При тебе напълно безпредложно. :-) --Мико (беседа) 18:31, 5 януари 2014 (UTC)[отговор]

Оууу, и на теб - се апликира същото, както се знае.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 17:06, 6 януари 2014 (UTC)[отговор]

Tanas96

Здравей, би ли погледнала редакциите на този потребител? В доста статии заменя всичко българско с гагаузко, без приложени източници, разбира се. Някъде върнах редакциите, но започвам да изпитвам съмнения. Дано имаш по-добри знания от мен по темата. --Молли (беседа) 14:26, 7 януари 2014 (UTC)[отговор]

Готово - върнах ги, имаше една свестна.--Алиса Селезньова (беседа) 20:49, 7 януари 2014 (UTC)[отговор]

Снимка даже

[22] --Мико (беседа) 19:01, 7 януари 2014 (UTC)[отговор]

Оооо, къв развой - да изчакаме ли и първото име се пак? Не че не съм му дигнала мерника и на Пеос в тоя смисъл.--Алиса Селезньова (беседа) 20:49, 7 януари 2014 (UTC)[отговор]
Ама реакция - евала. :-) На Пеос по обективни причини или нещо лично? Ухилен съм --Мико (беседа) 07:59, 11 януари 2014 (UTC)[отговор]

9,1 :)

Даааа, видях. :-)--Алиса Селезньова (беседа) 09:48, 12 януари 2014 (UTC)[отговор]

Щракни Борис Яновски по това. [23] --84.238.210.38 18:28, 16 януари 2014 (UTC)[отговор]

Абе тоя Георги Янков Менкаджиев мое да се направи мъниче. Ма нещо не моем да изровим под кви мемоари му седи подписа - на едно место с Шулев - дали нема да разръчкаш? --Мико (беседа) 13:26, 29 януари 2014 (UTC)[отговор]

Тия дни обещавам.--Алиса Селезньова (беседа) 19:10, 29 януари 2014 (UTC)[отговор]

За изтриването на статии

Уважаема г-жо Селезньова, Пиша това във връзка със съобщението: Потребителят Алиса Селезньова (беседа) е изтрил страницата, откакто сте започнали да я редактирате, като е посочил следното обяснение: "

   Нарушение на авторски права: съдържанието беше: „Уил Фрийман /Хю Грант/ предизвиква завист във всеки мъж - той...“ (като единствения... "

Вярно, това, което бях написал НЕ Е мое лично творение. Но БЯХ посочил източника (автора). Не знам какво Ви дава право да триете статиите на другите. Реших да публикувам тази статия (информация) за филма, за да е достъпна за всички. Ако Вие Намерите информация за филма "Маркъс" с Хю Грант в Уикипедия на български, може ли да посочите линк?

Skylab357 (беседа) 15:35, 11 януари 2014 (UTC) Стилиян Иванов[отговор]

Здравейте. Право да трие статии, съдържащи нарушения на авторски права, ѝ дава Политиката за авторските права в Уикипедия, която като администратор е длъжна за спазва и с която не е лошо и Вие да се запознаете. :) Забележете, че ако беше толкова лесно да се създава енциклопедия - с копиране на чужди текстове - за десет години нямаше да имаме само 155 хиляди статии и вероятно и пропускът отбелязан от Вас нямаше да го има. Но просто не става така с копиране. Ако имате желание да съдействате за разрастване съдържанието на Уикипедия следва да вложите съответното време и количество труд, за да напишете текст със свои думи, като разбира се е възможно позоваването на споменатия източник, или като направите превод на съответната статия в другоезична Уикипедия (това е разрешено, вижте Уикипедия:Превод). Обърнете внимание на това, че всички приноси към Уикипедия се публикуват при условията на основния лиценз Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното (CC-BY-SA) и други допълнителни условия за ползване. Най-добре разгледайте препоръките в Уикипедия:Вашата първа статия. Поздрави и не позволявайте на този първи лек фалстарт да Ви откаже от добронамереното допринасяне към Уикипедия. :) Спири ··· - - - ··· 15:48, 11 януари 2014 (UTC)[отговор]
Освен това разгледайте как се оформят подобни статии от филмовия бранш, да речем като тази. Ако искате да добавите и сюжета на филма, ще трябва да го направите като в статията Момиче за милиони – преразказвайки това, което сте видели или прочели за Маркъс. Когато ползвате някакъв външен източник, предавайте със свои думи информацията.--Rebelheartous (беседа) 16:44, 11 януари 2014 (UTC)[отговор]

Личности

Преместено на Беседа:Василовци (Област Монтана). — Luchesar • Б/П 11:14, 25 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Дибра

Ский тоя Iljaz Pashë Çoku или Dibra е бил некъв в Призренската лига, отделно едър феодал като гледам разнесъл съм го по некви села. Ако скучаеш доволно отпуснато, разрови го, нащракай некво мъниче. --Мико (беседа) 18:23, 31 януари 2014 (UTC)[отговор]

Ок - намерих, че племенникът му също известен, подписал меморандум, ама малко трудно става търсенето.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 19:19, 31 януари 2014 (UTC)[отговор]
Тук го има.--Алиса Селезньова (беседа) 00:02, 1 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Може и по българските източници. В Македония История и политическа съдба ІІ том, Знание, 96 е Сафадин на стр. 43. На 42 има некъв долнодебърски байрактар Селим ага.--Мико (беседа) 16:58, 1 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Ма готина представа за скука - евала. :-) --Мико (беседа) 06:59, 2 февруари 2014 (UTC)[отговор]

С т и тт немаше ли го?--Мико (беседа) 07:21, 2 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Е как.:-) Цък - не го намерих, но пък си е стандартно (даже и Сейфетин - аз поне това име така го знам).--Алиса Селезньова (беседа) 11:00, 2 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Тоя Дамян Янкулов що прескок? Гледам строил църквата в Скопие, има и години - става за мъниче. Иначе 9,09%. Ухилен съм --Мико (беседа) 11:53, 5 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Хаха, забравила съм го. Иначе това 9,09 е забележително упорито.--Алиса Селезньова (беседа) 22:58, 5 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Щракни Милан Юруков мъниче по Гугъл Букс - ше дигне към триилядито.--Мико (беседа) 09:40, 10 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Около Кожле има три неща - Кожленския манастир по нета - бил е Никола, сега е Рождество Богородично (Мала Богородица). Свети Спас [24] и крепостта [25] при нас е заложена като Маркови кули (Кожле) - ей тука е преразказан източника и на мк статия [26]. Отделно Щипския хисар - ако искаш като Чрешче го направи, ако искаш Исар (Щип), Хисар (Щип), Щипска крепост или нещо - сега е заложен Щипски хисар. Явно Чрешче му е средновековното име (така май направихме рудоземската със старото, а не със съвременното име?) Културка обаче връщат ч-то, днешното е Црешче - хаха. Ето го. [27] --Мико (беседа) 20:59, 10 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Тези промени май не ги следите с онази лупа

Георги Димитров--Luxferuer (беседа) 21:48, 1 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Шаблон

Ми помолих Петър да преправи шаблона книга инфо, за да става и за ръкописи - и глей как стана в ЧЕ на Яков. Разпространи го и виж има ли некви драми да му ги сведем за оправка - там жанрове, видове а у помисли. --Мико (беседа) 10:07, 7 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Позволих си да пипна и История славянобългарска. Там се ползва създадена-година вм. създаден-година. --Поздрави, Петър Петров 11:08, 7 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Мисъл

Хрумва ми на пияна глава една перверзна мисъл - ти го допиши и не пипай, но дали Милан Юруков не е изкривяване некъде, после разнесено из други, на Милан Гюрлуков? --Мико (беседа) 21:18, 10 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Името много напомня, но не знам. От къде обаче имаш, че е от Свети Никола, защото тука пише от Призрен?--Алиса Селезньова (беседа) 00:49, 11 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Не знам? Това с Призрен е абсурдно обаче. --Мико (беседа) 05:44, 11 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Колкото и да ми е тъжничко, го пренасочих към Милан Гюрлуков - велешки войводи са и двамата, а за Милан Юруков има шокиращо малко информация в източниците.--Алиса Селезньова (беседа) 14:34, 11 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Можем. --Мико (беседа) 19:11, 13 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Аз не.--Алиса Селезньова (беседа) 19:22, 13 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Айпита

Съжалявам, че те тормозят така тези IP-та. Долна работа, наистина, но няма смисъл да ги блокираш за месец. Това са динамични адреси на БТК, които се сменят с едно рестартиране на модема. Така само може да пострадат невинни хора... което понякога е част от зловредната стратегия на троловете. Три дни мисля, че е разумно -- за това време и без друго сигурно ще си сменят адреса. Ще гледам да помагам. — Luchesar • Б/П 17:26, 14 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Поне седмица? Прави ми вечатление, че не могат безкрай да сменят адреса и след десетото ай пи се успокояват нещата, а ако е само за ден-два блокирането, то много бързо им се развързват ръцете. То е един човек, де - драмата е в село Василовци (Област Монтана). А, не се притеснявам ни най-малко - подобни вандали изобщо не ги и забелязвам вече.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 18:02, 14 февруари 2014 (UTC)[отговор]
C'est ça! ;-) Седмица също е добре, да. — Luchesar • Б/П 19:34, 14 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Зографи

За след сесията. :-) Пишем сега, щото иначе ще го забравим. Тоя Петър Дамянов от Тресонче - веоятно е баща на Никола Зографов и може би е Петре от Свети Димитър (Куманичево) и от Свети Спас (Рожден) и от Свети Атанасий (Бохула) и Света Богородица (Марена) и Света Богородица (Шешково). 100. --Мико (беседа) 05:58, 15 февруари 2014 (UTC)[отговор]

В Света Богородица (Боянчище) има некъв Доне (Андон, Антон) брат на Негрий/Негрия от Гари. Имаме Негрий Блажев, ама е галичанин. --Мико (беседа) 06:11, 15 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Отделно тия тримата в Свети Атанасий (Бохула) и в Бошавски манастир и в Свети Стефан (Конопище) и в Свети Никола (Щип) и Света Богородица (Бегнище) и Архангел Михаил (Ресава) и в Свети Никола (Демиркапийска Клисура) и Свети Атанасий (Чифлик) и Свети Теодор Тирон (Дреновци) и Свети Атанасий (Годиве) и Възнесение Господне (Ращак) са синове на тоя Атанасий от Крушевчани. В Свети Никола (Простране) само Коста. В Света Петка (Козица) само Никола.--Мико (беседа) 10:37, 15 февруари 2014 (UTC)[отговор]

В Тетовска галерия на икони има икони на Анастас от Крушево. Сигурно е таткото Атанас Зограф. Как че ги пишеме синовете - Бог знае. --Мико (беседа) 19:43, 25 март 2014 (UTC)[отговор]
В Успение Богородично (Злетово) е таткото. --Мико (беседа) 06:46, 1 април 2014 (UTC)[отговор]
В Света Троица (Горно Трогерци) също е таткото. --Мико (беседа) 20:03, 1 април 2014 (UTC)[отговор]

Успение Богородично (Неманица) също. --Мико (беседа) 06:18, 2 април 2014 (UTC)[отговор]

В Николай Михайлов (зограф) има Анастас (Атанас) некви съвместни дела.--Мико (беседа) 11:23, 9 април 2014 (UTC)[отговор]
В Свети Димитър (Тушин) са и тримата накуп има и снимка за илюстрация. --Мико (беседа) 17:00, 16 юни 2014 (UTC)[отговор]
В Ошински манастир тримата. Отделно горе пишеше, че били изписали целия Горен Мъглен.--Мико (беседа) 16:05, 17 юни 2014 (UTC)[отговор]
В Свети Николай (Горенци) има некъв зограф Атанас Христов от Крушево. --Мико (беседа) 10:43, 16 ноември 2014 (UTC)[отговор]

Ето едно изречение за Атанас в БВИ [28] [29]. --Мико (беседа) 10:46, 16 ноември 2014 (UTC)[отговор]

Вас

Уважаема Алиса Селезньова, изключително много Ви ценя, като автор на много интересни статии които аз чета и редовно следя Вашите редакции. Темата Македония представлява интересна за мен и с удоволствие преглеждам статии от този проект. Моето мнение за Вас, след толкова години в Уикипедия е, че Вие сте изключително съвестен и отговорен редактор. Ето защо Ви уважавам и не бих искал да имам спречквания с Вас по никакъв начин, най-малко заради една статия, която вече трети път кара редактори в Уикипедия. Възможно е някъде във всичките мои коментари да съм написал нещо, което не Ви се е харесало, за което се извинявам. Отново Ви казвам, не бих искал да влизам в спор с Вас или да се карам с Вас, защото не това е основната ми работата в Уикипедия. --Станислав Николаев 15:46, 15 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Аз също не искам да се карам с никого, но просто не можех да не се намеся в една очевидна неправда. Както вие попълвате някаква ниша от знание, така и Хилари Скот'лов го прави и изключително неприятно ми беше да видя, че напуска проекта Порнография след вашите коментари. Драмата е изнесена на Разговори вече, така че най-добре да не разводняваме темата.--Алиса Селезньова (беседа) 15:58, 15 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Вече се върнах в проекта и ще продължа с редакциите си... надявам се да се получи дискусия относно Съни Леони и порнографията, която дискусия да бъде без обиди, да е спокойна и да бъде градивна.--Hillary Scott`love (беседа) 16:01, 15 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Ето това е достойно поведение от всички ви. Браво! Изпълвате ме с радост и дори мъничко гордост, че имам такива колеги. ;) — Luchesar • Б/П 16:05, 15 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Яков

За почивката. Тука се разправя, че църквата в Скачинци е дело на Яков Г. Дамянов. [30] [31]. Това Яков Зографски ли е или некъв братовчед - една страница по-надолу е във Василев. Разцък? --Мико (беседа) 15:57, 16 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Яков Зографски е - надолу ссе разправя за сина му Георги, впечатлен от нападението над Папрадище и който става образописец. Явно Георги наистина е роден в Папрадище.--Алиса Селезньова (беседа) 16:40, 16 февруари 2014 (UTC)[отговор]

[32] Дали не му е син? --Мико (беседа) 17:38, 16 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Знае ли човек - не намирам нищо конкретно, но напълно възможно.--Алиса Селезньова (беседа) 21:42, 16 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Да го сложим ли като вижте също? --Мико (беседа) 07:14, 17 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Ми според мен, да. И без тва има отворена секция.--Алиса Селезньова (беседа) 21:47, 17 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Ще ти снимам една албанска статия на френски за Бобощица - за след преживяването - сравнително кратка, да видим дали нема да изскочи нещо. --Мико (беседа) 18:06, 16 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Според [33] В Ореше има два манастира - Георги, обновен в 2004 и Йоан от 1670 - дали не е вторият тоя който е с надписа от Йосиф Велешки? --Мико (беседа) 21:09, 16 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Да, в източника пише само Орешечкия манастир, явно Йоан. Предпочитания как да го заложа като са два?--Алиса Селезньова (беседа) 21:42, 16 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Така тука един, който става и за писане, и който е подробно разписан къде е работил. [34] [35]. Но кой е той? --Мико (беседа) 07:14, 17 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Докато свърши сесията, че станем спец. --Мико (беседа) 18:06, 17 февруари 2014 (UTC)[отговор]
Хаха, е брау кво.--Алиса Селезньова (беседа) 21:47, 17 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Към Коста Кръстев се появи още една препратка. --Мико (беседа) 17:53, 17 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Ще гледам да го нащракам тия дни.--Алиса Селезньова (беседа) 21:47, 17 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Исая Джиков също имаме. Виж Исаија Џиков, Исаја Џиков. :-) --Мико (беседа) 16:08, 21 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Нещо не се намира много за него онлайн, но ще го поровя за мъниче.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 16:43, 21 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Разгледай категорията Пештерни цркви во Македониа и виж кои немаме, ако скучаеш. --Мико (беседа) 06:20, 1 март 2014 (UTC)[отговор]

Прегледай и категориите и снимките на църкви - кои имаме, кои не. --Мико (беседа) 06:42, 1 март 2014 (UTC)[отговор]

[36] отбележи: Во 2009 година е произведен во игумен на Калишкиот манастир: “Рождество на Пресвета Богородица”. Да ти кажем дава много да е Рождество, а поради това, че стандартно е Богородица, некои бъркат, че е Успение.--Мико (беседа) 15:20, 3 март 2014 (UTC)[отговор]

Честно казано и на мен така ми се струва.--Алиса Селезньова (беседа) 21:28, 4 март 2014 (UTC)[отговор]

Виж след Джиков и Христо Тасламичев (Тасламиче) кво може да стане. --Мико (беседа) 15:36, 3 март 2014 (UTC)[отговор]

Петър Новев (зограф) [37], [38], [39], [40]. --Мико (беседа) 16:13, 4 март 2014 (UTC) И синът му Григор Петров [41] [42] --Мико (беседа) 16:36, 4 март 2014 (UTC)[отговор]


Не съм оправил мариовските. --Мико (беседа) 13:30, 9 март 2014 (UTC)[отговор]

Че ги напраиш ли синовете на Макрий, че единият вече бая се изпопрепрати, а и направих цървена преносочка. --Мико (беседа) 18:09, 15 март 2014 (UTC)[отговор]

Оф обаче тоя Кузман требва май да се разделя от внук му примерно. Ей тука има още [43] и тука за Макрий [44] --Мико (беседа) 06:23, 16 март 2014 (UTC)[отговор]
Ще ги направя скоро обещавам. :-) Ще ги нащракам тия дни и ще разгледам Кузман да видя дали ще ми хрумне нещо.--Алиса Селезньова (беседа) 11:39, 16 март 2014 (UTC)[отговор]
Тук [45] и конкретно в стружката Свети Георги Кузман е Козма (нормално), а Исай е Исак. --Мико (беседа) 12:25, 16 март 2014 (UTC)[отговор]

Ский са тука - [46]. Неясно за кого се разправя (разбери?), но има един споменат Исаил Жиков - тоест Исая Джиков, разцъкай и с ж. --Мико (беседа) 08:47, 21 март 2014 (UTC)[отговор]

Данаил Несторов евентуално - (Данило Несторовски е в неква мк ретронимия). --Мико (беседа) 17:27, 21 март 2014 (UTC)[отговор]

Ето го тук и тук, [47] и вече на 225 [48]в Асен Василев.--Алиса Селезньова (беседа) 13:55, 2 април 2014 (UTC)[отговор]

Кръстьо Николов [49] и Рафаил Кръстев и Русалим Кръстев. --Мико (беседа) 05:54, 22 март 2014 (UTC) Ето го Кръстьо и в Асен Василев [50]. --Мико (беседа) 06:17, 26 март 2014 (UTC)[отговор]

Заложил съм брат му Константин Николов (зограф) - имаме вече едно споменаване в неква църква.--Мико (беседа) 11:20, 9 април 2014 (UTC)[отговор]

И най-накрая виж Михаил Анагност и двамата му сина. --Мико (беседа) 19:33, 24 март 2014 (UTC)[отговор]

Аз ги написах, че излизат тука покрай единия му син, но пусни го в Гугъл Букс на всека цена.--Мико (беседа) 11:20, 9 април 2014 (UTC)[отговор]

А пък най-накрая Йосиф Мажовски и Яков Мажовски - братя са на Исая Мажовски. Виж това [51] и спомените на Исая там отначалото. Илюстрации има в Тетовска галерия на икони. --Мико (беседа) 18:01, 25 март 2014 (UTC) В Свети Илия (Никуляне) има негова икона, ако се окаже, че и стенописите са негови - его ги [52]. --Мико (беседа) 18:34, 13 април 2014 (UTC)[отговор]

Виж тия двамата Кошевски може ли нещо конкретно? [53] --Мико (беседа) 06:19, 26 март 2014 (UTC)[отговор]

Апостолис Лонгианос, виж му тука сламките на 224 и може да се разцъка на гръцки. --Мико (беседа) 06:37, 26 март 2014 (UTC)[отговор]

Георги Велянов и син му Васил Зограф [54] [55] --Мико (беседа) 20:14, 27 март 2014 (UTC)[отговор]

Първия линк си забравил да го сложиш - излиза Текст на препратката и нищо. Я пак?--Алиса Селезньова (беседа) 19:26, 17 април 2014 (UTC)[отговор]
В Беровски манастир „Свети Архангел Михаил“.--Алиса Селезньова (беседа) 06:55, 27 април 2014 (UTC)[отговор]

Димитър Донев е работил в Радиовце с Кръстьо Николов. Ето го тук в Асен Василев.--Алиса Селезньова (беседа) 13:52, 2 април 2014 (UTC)[отговор]

Михаил Гюрчинов и братята му. [56] [57] За баща му не знам дали да го залагам? Пане Гюрчинов [58].--Алиса Селезньова (беседа) 11:00, 8 април 2014 (UTC)[отговор]

В Дарко Николоски, източника за Николай Михайлов в края има серия зографи в края, които си требва да се проверят. --Мико (беседа) 19:23, 9 април 2014 (UTC)[отговор]

Вено Костов от Лазарополе тука има пет приказки на кръст, които веднага стават за мъниче. В Свети Георги (Жегляне) има и една снимка за илюстрация и още един източник. Той е автор на четирите икони в Свети Георги (Младо Нагоричане). [59] --Мико (беседа) 19:15, 14 април 2014 (UTC)[отговор]

Module and Module talk namespace

How to translate Module and Module talk namespace to Bulgarian? --Kolega2357 (беседа) 20:03, 23 февруари 2014 (UTC)[отговор]

Благодаря за забележката

Благодаря за забележката! Аз направих обективна редакция на 2-мата автори на филма. Благодаря. Евгени.

Оня списък

В Община Кичево и Община Струга, ако се разгледат селата, може да се дигне със селските войводи - бая са. --Мико (беседа) 13:12, 16 март 2014 (UTC)[отговор]

Пещерни църкви в Охридско. --Мико (беседа) 06:06, 20 март 2014 (UTC)[отговор]

Като наваксам със списъка горе, ще погледна веднага.--Алиса Селезньова (беседа) 08:45, 20 март 2014 (UTC)[отговор]
Не се отваря?--Алиса Селезньова (беседа) 21:22, 20 март 2014 (UTC)[отговор]
Пробвай с кеша и това е нещо след като не се отваря http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:Lz4Gvz6neQMJ:www.ni.rs/byzantium/doc/zbornik4/PDF-IV/Zure.pdf+&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg --Ilikeliljon (беседа) 22:18, 20 март 2014 (UTC)[отговор]
Благодаря, сега ще пробвам.--Алиса Селезньова (беседа) 11:05, 21 март 2014 (UTC)[отговор]

Съюз на българските национални легиони

Има някакъв потребител, който активно се опитва да рекламира профашистката организация. Аз я връщам вече два пъти към твоята редакция, но той продължава. Някакви предложения как да процедираме с него? Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 01:56, 20 март 2014 (UTC)[отговор]

Ами честно казано не ми се занимава да чета огромния пасаж, който си изтрил, но на пръв поглед ми се струва, че едно обсъждане на беседата няма да е лошо, защото не разбрах защо е изтрито всичко (мернаха ми се някакви източници).--Алиса Селезньова (беседа) 10:11, 20 март 2014 (UTC)[отговор]
Извинете, но изтритото съдържа предимно исторически факти, а не "реклама". Дали защото не се харесва историята, или не е добре обработено, но триенето е прекалено. А да не говорим за извадените от контекста си "цитати", които има сега, като някаква "оценка". --Rumensz (беседа) 10:58, 20 март 2014 (UTC)[отговор]

Пламен Цветанов - пиано

Здравейте Алиса, ето и източници, които искахте да Ви посоча за Пламен Цветанов: Бележити българи на съвременна България том II Книгоиздателство "Асеневци" София 2013 / Eminent Figures of Modern Bulgaria Pubiished by Publishing house "Asenevtsi", Sofia, Bulgaria 2013 стр. 293

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB:Vuglencho/%D0%9F%D1%8F%D1%81%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA и пясъчника :)

Bistra Vinarova

Dear Alica: I have seen the exhibition in Sofia 2013. Now, I have read your Wikipedia article (in translation, since I do not read Bulgarian, unfortunately). I will try to write an entry on Bistra in the German Wikipedia. But I am still looking for more information. Do you know who is working on the subject in the Central State Archives or in the National Art Gallery? You can reach me at feest.johannes@gmail.com. Kind regards 79.203.215.36 10:01, 21 март 2014 (UTC)[отговор]

Unfortunately I can't help a lot but I will try to find the scanned documents if there is a name or something.--Алиса Селезньова (беседа) 11:05, 21 март 2014 (UTC)[отговор]

Thank you for trying. There is one thing in your article that I would like to understand: a circle of expressionist painters calles "The red circle". But I have not found any circle of that name in Germany. What is the souce of this information? 79.203.255.93 16:28, 27 март 2014 (UTC)[отговор]

I took that from the Central State Archives - Централен Държавен Исторически Архив, ф. 77К, оп. 1-3.--Алиса Селезньова (беседа) 17:10, 27 март 2014 (UTC)[отговор]

А това [60] дали е така? --Мико (беседа) 19:05, 2 април 2014 (UTC)[отговор]

Оф, и аз си го мислих, но Данаил е роден в 1870 и ако правилно разбирам, там става въпрос за икони от 1880.--Алиса Селезньова (беседа) 19:15, 2 април 2014 (UTC)[отговор]
Аха, ОК. --Мико (беседа) 19:18, 2 април 2014 (UTC)[отговор]

Ква е драмата съсс Сарамзалино? --Мико (беседа) 07:05, 4 април 2014 (UTC)[отговор]

Напълно неволно, не ссъм и разбрала - дебелите пръссти.Ухилен съм--Алиса Селезньова (беседа) 07:39, 4 април 2014 (UTC)[отговор]

За дата на основаване мисля, че требва да се вземе датата, в който даден град става епископска катедра - тоест Битоля получава епископ и това е Битолската епархия под секви имена - Пелагонийска, Пелагонийско-Прилепска, Преспанско-Пелагонийска и прочие в зависимост от това какви територии са присъединявани и откъсвани от епархията. Ако мислиш друго, немам против. --Мико (беседа) 18:22, 5 април 2014 (UTC)[отговор]

Ето от тука качи за Радолищката мозайка. --Мико (беседа) 17:53, 7 април 2014 (UTC)[отговор]

За Калищкия манасстир не заключихме ли, че е Рождество? Гледам още е Успение. Или нещо друго беше? --Мико (беседа) 20:03, 7 април 2014 (UTC)[отговор]

Дааа, и на беседата преместих даже, ама съм забравила да поправя.--Алиса Селезньова (беседа) 20:51, 7 април 2014 (UTC)[отговор]

[61] [62] --Мико (беседа) 19:50, 8 април 2014 (UTC)[отговор]

Джена Дюън и Мой'та музика

Е, може ли такова нещо? Първата е микромъниче ако и само с шаблона, който сложих. Втората си беше ОК, нормално мъниче.--Rebelheartous (беседа) 08:34, 9 април 2014 (UTC)[отговор]

Първата наистина нямаше едно смислено изречение и буквално имам предвид изречение, което има смисъл. Втората няма никаква енциклопедична значимост, тъй като 1. не е указана такава 2. и аз не успях да установя такава след дълго търсене из класациите - даже не е влязла в топ 10 и току що е влязла в том 20 да не говорим за липса на широко публично отразяване (поне според ен У всеки сингъл трябва да има самостоятелна значимост, за да има отделна статия).--Алиса Селезньова (беседа) 08:41, 9 април 2014 (UTC)[отговор]
Да бе, ясно. Аз тези, които имат само шаблон (ако беше останал само той), ги слагам микро. Както и да е, ще си я създам пак. За другото, не знам какво точно си прочела, ама то си е за en wiki. Те пазят сингли, дето и в топ 100 не са влизали.--Rebelheartous (беседа) 08:57, 9 април 2014 (UTC)[отговор]
Да ги върна? Ако нещо съм ти прекъснала работата по тях, сори. Ами порових - току що е излязла песента, няма широко отразяване, няма собствени постижения от типа на висока позиция в класация, ерго не открих енциклопедична значимост за отделна статия.--Алиса Селезньова (беседа) 09:01, 9 април 2014 (UTC)[отговор]
линкче : ] E новичка е, да.--Rebelheartous (беседа) 09:03, 9 април 2014 (UTC)[отговор]
Хехе - седмична класация с вота на читателите на Signal.bg. Аз гледах Bulgarian National Top 40 все пак.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 09:06, 9 април 2014 (UTC)[отговор]
Това ли? Това е любителска класация. И аз я check-вам, нищо официално обаче. Сигнал си е авторитет бре. :-) Поне докато някой не завърши тежките преговори с Билборд, което едва ли ще се случи в близките столетия...--Rebelheartous (беседа) 09:15, 9 април 2014 (UTC)[отговор]
Е, все пак си има статия - Bulgarian National Top 40.Ухилен съм--Алиса Селезньова (беседа) 09:22, 9 април 2014 (UTC)[отговор]
Хаха, неофициална е тази класация. За дел си е отвсякъде.--Rebelheartous (беседа) 09:31, 9 април 2014 (UTC)[отговор]
Хаха ето липсата на източници как подмамва - видях, че е писана от стар потребител, затова така хванах вяра.--Алиса Селезньова (беседа) 10:10, 9 април 2014 (UTC)[отговор]

Върни дримкол.

Сдружение Азбукари

Здравейте, каква е причината да бъде изтривана за 2-ри път страницата на Сдружение Азбукари? Забележката, която откривам е Вече съществува, но при търсене не я откривам.

Причината е ниска енциклопедична значимост и липса на каквито и да е източници. Моля, вижте У:НЕЕ и У:ЗОК. Уикипедия не е склад за всякаква информация.--Алиса Селезньова (беседа) 10:20, 19 април 2014 (UTC)[отговор]

Не разбирам отново какво искате да кажете, мога да ви дам конкретен пример за подобна организация, която обаче не е изтрита. 78.83.114.96 10:31, 19 април 2014 (UTC)Велислав Петров[отговор]

Означава, че организацията трябва да е направила нещо изключително значимо и да изпъква сред множеството други подобни организации, и тази значимост да е отразявана редовно от множество нетривиални публикации. За конкретната организация намирам напълно тривиални 2-3 публикации, ерго нека да изчакаме с написването на отделна статия. Уикипедия не е място за популяризиране на организации. Между другото наличие на други статии, които също не отговарят на критериите за значимост, не означава, че не трябва да се спазват критериите, а че още никой не ги е забелязал и съответно изтрил.--Алиса Селезньова (беседа) 10:35, 19 април 2014 (UTC)[отговор]
Още повече, че във вашия случай очевидно има и конфликт на интереси. Моля ви, въздържайте се да редактирате страници за организации, за които работите.--Алиса Селезньова (беседа) 10:37, 19 април 2014 (UTC)[отговор]

„За конкретната организация намирам напълно тривиални 2-3 публикации, ерго нека да изчакаме с написването на отделна статия.“ За в wiki ли става въпрос, или изобщо? Защото ако става въпрос за информация изобщо в web, положението не седи съвсем така? 78.83.114.96 10:41, 19 април 2014 (UTC)Велислав Петров[отговор]

Как забелязахте тази, а не всички останали... това е избирателен целенасочен подход и подплатен с неравноправие и дискриминация. Тъй като сме открили сходни организации с не изтрита информация. На каква база триете нас? В този случай бихме проверили какъв би бил резултата, ако сезираме КЗД. 78.83.114.96 10:52, 19 април 2014 (UTC)Велислав Петров[отговор]

Забелязах тази, а не всички други, защото не проверявам непрестанно за нарушени критерии за значимост и конфлик на интереси, а тази статия я видях случайно. Имайте предвид, че Уикипедия не толерира съдебни заплахи и следващият такъв намек ще ви донесе дълъг блок. Моля ви отново да погледнете У:КИ - дори само по този параграф и липса на източници (ерго платена реклама) статията ви е за изтриване.--Алиса Селезньова (беседа) 10:55, 19 април 2014 (UTC)[отговор]
Между другото Уикипедия се пише от всички, така че колкото е моя, толкова е и ваша отговорност да се отбелязват статии, които са в нарушение на критериите. В този смисъл сте добре дошъл да отбележите други статии, които са в нарушение на критериите.--Алиса Селезньова (беседа) 11:01, 19 април 2014 (UTC)[отговор]

Благодаря Ви за изчерпателната информация, но след като сте преценили да изтриете точно тази страница, би следвало със същата увереност, която притежавате да разгледате останалите подобни и да предприемете действия. С действията си показвате, че мерите с двоен аршин, което не се приема в никое цивилизовано общество. Заплахите ви от личен характер ще оставя настрана, направете каквото е необходимо. Както случайно сте видели нас, може съвсем целенасочено да обърнете вниманието си към стотиците останали, които не се различават от нас. Няма да изпадам в положение, при което да Ви посоча конкретни примери, не е мой ангажимент в конкретната ситуация, но поне си направих труда да потърся и намерих. Не бих желал да посочвам нещо, от което друг може да пострада. Като за последно ще Ви припомня, че никоя организация не седи по-високо от закона - нито в България, нито в ЕС! Пожелавам ви най - красивия Великден! 78.83.114.96 11:17, 19 април 2014 (UTC) Велислав Петров[отговор]

Ами не, няма правило, което ме задължава при изтриването на една статия, да преглеждам и всички останали статии. Това би било безкрайно неефективно. Заплахи от личен характер не отправям аз, а вие - аз просто ви предупреждавам за последствията от действията ви според правилата на Уикипедия. Предпоследното ви изречение също приемам за намек за съдебна заплаха. Абсолютно за последно, имайте предвид. Междувременно сървърите на Уикипедия са в САЩ.Ухилен съм--Алиса Селезньова (беседа) 11:21, 19 април 2014 (UTC)[отговор]

От гагаузи разбираш ли

Здравей, Алиса! Tanas96 пише много за гагаузите напоследък и повечето му редакции ми изглеждат добри, но не се и доближавам до това да съм експерт по темата. Та си мисля, че ти ги разбираш тези неща малко повече и можеш да хвърлиш един поглед. Благодаря предварително. --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:37, 3 май 2014 (UTC)[отговор]

Здрасти, ще погледна при първа възможност.--Алиса Селезньова (беседа) 19:00, 3 май 2014 (UTC)[отговор]

Статии за българи

Да не би да имате нещо против българите та триете маса статии за български личности със субективната Ви лична преценка "неясна енциклопедична значимост". Това не е Ваша енциклопедия, а на България и българската общност, и подобни триения би следвало да стават поне с общи решения (не че "групичката" няма да Ви подкрепи). И моля не ми излизайте с номера, какво да чета. Тези, които пишем сме без "енциклопедична значимост", а не известните лица в България, за които някой пише тук. --Rumensz (беседа) 09:06, 4 май 2014 (UTC)[отговор]

Извън патетични съчинения, нещо по същество, за да се ориентирам все пак за какво става дума? Неясна енциклопедична значимост според изискванията, разбира се, не според мен - Сиана е гласувана, другата няма никакви значими оставени следи, от това, което прочетох. В крайна сметка не съм стол, за да съм напълно обективна.--Алиса Селезньова (беседа) 10:38, 4 май 2014 (UTC)[отговор]
Не се интересувам от Сиана, както и от други певици от всякакъв жанр. А това, че е гласувана означава само, че сборния колектив има единно лично отрицателно отношение към фолка. Което никак не е учудващо, защото феновете му няма да вземат да творят активно в Уикипедия (те не са този тип хора и психология). И само по принцип смятам, че триенето на тези статии е безсмислено.
Става обаче въпрос за еднотипния подход по отношение на най-различни лица от журналистиката, телевизията, науката, литературата и пр. Няма да правя статистика - тя е в Дневника. Ако е копирано мотамо - Да!, триете (внимателно) или го копвате на страницата на потребителя-създател, ама за малкия народ на България трябва да уважаваме всеки, който е, или е бил, нещо видимо в обществото. Не е необходимо да е световна величина, за да е в Уикипедия БГ. Иначе се залита много бързо към "българския казан", а това е от обществена и национална вреда. Не се помага и на Уикипедия, за да е търсена и полезна. И годината не е 2004, а 2014, светът е друг, компютрите са други, глобализацията е друга, дори правилата в Уикипедия отдавна изискват осъвременяване по отношение на обхват, значимост, класификация и пр. По-внимателно, моля! Пишещите активно 50-60 човека не са целия народ и неговите интереси. Те са една чета ентусиасти - но историята е показала, че четата не прави революция. Нека да има повече статии, за всякакви интереси, тогава всички ще са доволни и съдействието ще е по-голямо. --Rumensz (беседа) 14:01, 4 май 2014 (UTC)[отговор]
Хм, не съм съгласна, че е гласувано за изтриване на Сиана, само защото някой не харесва жанра на певицата. От друга страна не смятам, че занижаването на качеството на статиите (в това число и относно значимостта на обекта им) е в каквато и да било качествена полза за Уикипедия - напротив. Обещавам да съм по-внимателна и към създателите, и към създанията, но, моля ви, имайте предвид и другата гледна точка, а именно, че трябва да се стремим и към качество, освен към количество.--Алиса Селезньова (беседа) 14:39, 4 май 2014 (UTC)[отговор]

Здр. Не блоквай тази беседата, всеки има право да си каже. Ако той превишава граници, от това са администратьори да го блокнат като вандал, а е близо. Нека отговорим му, да хората не мислят лошо за Уикипедия. И помни за Уикипедия:Редакторска война, помисли, освен по-добре да беседатаме, да махним съмнения за тази тема, за Велика България. Джевянин (беседа) 19:43, 4 май 2014 (UTC).[отговор]

Здрасти, отговорила съм на беседата ти. С две думи - Уикипедия не е форум. Вече е блокиран.--Алиса Селезньова (беседа) 19:45, 4 май 2014 (UTC)[отговор]
Отношение мен, бесадата на страница, това като форум, но само за тема на статията; мисля че негов коментар е неетично да блокним, може да изтрием? Не зная дали той е прав, затова охотно би поканя другите потребители, да отговорят; но фактично нарушил нашите правила с този коментарът. Джевянин (беседа) 19:50, 4 май 2014 (UTC).[отговор]
Аднотация до форум. Аха по такъв начин. Но така ще продължавате с него дискусия на негова IP беседата? Джевянин (беседа) 19:54, 4 май 2014 (UTC)[отговор]
Това за форумното писане е към него, не към теб. Ами общо взето си е чист вандализъм тая негова реплика - свободни съчинения за пола ми на шльокавица. Просто не виждам какво невандалско има в репликата му наистина. Иначе той е свободен да редактира беседата си, нищо че е блокиран (междувременно заради това).--Алиса Селезньова (беседа) 19:56, 4 май 2014 (UTC)[отговор]
Ой да, няма какво да продължаваме, след такави думи няма смисъл, разбирам Те и тази реакция. Очевидно не е в състояние да говори по цивилизован начин... По всяко време, той може проблемът да се разшири отново, но в нормален начин. Джевянин (беседа) 20:05, 4 май 2014 (UTC).[отговор]
Сега ме загриза съвестта.:-) Наистина сметнах, че е вандалска репликата му, но няма да настоявам и аз повече - може би си прав, така че както прецениш наистина.--Алиса Селезньова (беседа) 20:11, 4 май 2014 (UTC)[отговор]
Просто не можем цензура някакви миения, но той в такъв начин не може споделява си миение, така не трябва Те хапи съвестта;) Виз профила ми, харесва Ти песента? Джевянин (беседа) 21:04, 4 май 2014 (UTC).[отговор]
Да, за това съм напълно съгласна, но аз наистина не видях някакво мнение в цялата работа. Хаха, не е мой тип точно, но винаги харесвам музикални поздрави. :-)--Алиса Селезньова (беседа) 21:14, 4 май 2014 (UTC)[отговор]
Разбирам. Това за моя Любима Веселина:) Джевянин (беседа) 21:18, 4 май 2014 (UTC).[отговор]

Polkovnik Zhelqzovo

Zdraveyte, Полковник Желязово e selo kray grad Крумовград. V turski se kazva Kıylakü, taka che predi 1934'ta godina ne moje da bade narecheno Кара Демирлер. Zheleznik v turskiq ezik se naricha "demirlik" no Turskoto mu ime e Kara Demirler (Cherni Zheleznitsi) http://www.kebapce.com/kebapce/main.php?g2_itemId=1070 . Do 1981'a godina Plokovvnik Zhelazovo se e narichalo Kamenka, no sega tova e mahallata Kıylakü. No znam che seloto mi nigoga ne e bilo narichano Kara Demirler, tova selo (Kara Demirler) sega se namira v obshtina Ivaylovgrad, i nqma vrazka s seloto Polkovnik Zhelazovo, i mahallata Каменка . https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0:%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%96%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%BE/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2_1 --144.122.250.186 21:33, 5 май 2014 (UTC)[отговор]

Mnogo объркана rabota, trqbva mi Bulgarska karta (ne Google Maps). --144.122.250.186 21:38, 5 май 2014 (UTC)[отговор]

Здравейте, ако искате да водите дискусия на български език, тук става на единствената му писмена система - кирилицата.--Алиса Селезньова (беседа) 08:05, 6 май 2014 (UTC)[отговор]
Sadly, I don't have Bulgarian keyboard. --Kirov Airship (беседа) 11:02, 6 май 2014 (UTC)[отговор]
В Мичев Коледаров пише, че Полковник Желязово до 1934 година е Кара Демирлер на 216 страница.--Мико (беседа) 10:17, 6 май 2014 (UTC)[отговор]
Мико, a tova Полковник Желязово da li e sashtoto selo? Trqmbva da ima greshka. --Kirov Airship (беседа) 11:04, 6 май 2014 (UTC)[отговор]

Снимки Талев, Шатев

Здравей. Преглеждам днес какви локално качени файлове са останали (Специални:Файлове) и гледам, че си качвала актуализирани снимки на Талев и Павел Шатев. Може ли да се датират (или да се намери нещо друго; ДАА?), за да се преместят в Общомедия, че не ми се трият (еле Талев). --Спас Колев (беседа) 16:31, 6 май 2014 (UTC)[отговор]

Здрасти, нямам никакъв спомен честно казано, но ще гледам да измисля нещо тия дни.--Алиса Селезньова (беседа) 20:02, 6 май 2014 (UTC)[отговор]

Привет. Имам малък проблем, този потребител [63], който блокнала, напишал до мен и не зная какво да отговоря, виз този линк, тук ми напишал: [64]. Джевянин (беседа) 19:36, 6 май 2014 (UTC).[отговор]

Здрасти, ами аз съм го блокирала заради псувните, не заради шльокавицата. Напиши му просто да използва времето на блока, за да се запознае кое как е в Уикипедия и че скоро блокът му ще изтече. Междувременно ме загриза съвестта и му върнах репликата на беседата.Ухилен съм--Алиса Селезньова (беседа) 20:07, 6 май 2014 (UTC)[отговор]
Вече му отговорих, благодаря;) А до когато има блок? Джевянин (беседа) 13:34, 7 май 2014 (UTC).[отговор]
Ами тъй като не му е пръв блок за подобно държание, блокиран е за седмица - там, когато се пада от въпросния ден.--Алиса Селезньова (беседа) 16:57, 8 май 2014 (UTC)[отговор]
Аха разбирам. Така нека внимава. Погледнеш на моята статия – капачка, имам пречуствие, че съм направил някой грешките а и не зная, дали отделно да създадем капачка за стъклени бутилките и капачка за пластмасови шишета? Или да това е в една стития – капачка. Джевянин (беседа) 07:55, 9 май 2014 (UTC).[отговор]
Според мен по-добре да е една статия, но не знам наистина - виж в английската примерно как са решили.--Алиса Селезньова (беседа) 08:04, 9 май 2014 (UTC)[отговор]
На английска и на полски (гледам там, защото добре разбирам полски:P) е освен отделно → en:Crown cork и en:Bottle cap. Но може фактично да е в една статия; на български казва се само капачка, няма други значения, други наречания. А няма грешките? Джевянин (беседа) 08:38, 9 май 2014 (UTC).[отговор]
В виждам, че поправила, мерси; е добре, да. Джевянин (беседа) 08:39, 9 май 2014 (UTC). А знаеш как се нарича капачката на Шумящо вино? Също капачка или се друго нарича? На ен en:Muselet. А това как се нарича на български: en:Bung? Извинявай, че Те обърквам. Джевянин (беседа) 08:44, 9 май 2014 (UTC).[отговор]
На шумящото вино се нарича тапа (изобщо този вид се нарича тапа) - обикновено са коркови, но има всякакви.--Алиса Селезньова (беседа) 08:47, 9 май 2014 (UTC)[отговор]
Благодаря, добавих като вижте също. Коркови, тоест един корков нали?:) Джевянин (беседа) 09:36, 9 май 2014 (UTC).[отговор]
Корков, коркова, коркови е прилагателно от корк. В случая коркови тапи. --Алиса Селезньова (беседа) 09:38, 9 май 2014 (UTC)[отговор]
Аха, да. Хм виж дали добре: Тапа? Дали да се нарича тапа (капачка) или корков тапа? Джевянин (беседа) 09:43, 9 май 2014 (UTC).[отговор]
Коркова тапа - женски род. --Алиса Селезньова (беседа) 09:48, 9 май 2014 (UTC)[отговор]
аха коркова тапа. Ех извинявай, не нужно се взех за нещо, който не разбирам. Освен е разлика между тапа (например такава до нос или ухо) и корковa тапа? Джевянин (беседа) 09:49, 9 май 2014 (UTC).[отговор]
Корковата тапа е направена от корк и е само за бутилки. Не съм виждала тапи за уши или за нос, които да са от корк, но да - ако са от корк, ще са коркови тапи.--Алиса Селезньова (беседа) 09:54, 10 май 2014 (UTC)[отговор]
Но са тапи за уши, но не от корк, а от материал:P Освен? Джевянин (беседа) 11:31, 10 май 2014 (UTC).[отговор]

Purvo Iskam da ti se izvinia vtoro ne sum shliokavica. Oburkala si se. I treto te molia da me otblokirash. As sum ip 99. Za statiata great old Bulgaria professor sum v Yale po istoria v momenta ti pisha ot hotel bocA raton Waldorf Astoria Florida no ip 99 e adresa mi ot new haven connecticut. Mislia Che me burkash sus niakoi. Molia te choveshki I kulturno da me otblokirash ako si zabiazala biah grub sled Kato ti me blokira I napadna a ne predi tova

Отоман

Мислим върху Следите си ги стиснахме ръцете. Ухилен съм --Мико (беседа) 16:11, 12 май 2014 (UTC)[отговор]

Хаха, да, сега ще доразгледам.--Алиса Селезньова (беседа) 20:48, 12 май 2014 (UTC)[отговор]
Нема кво да доразглеждаш. Останаха само серските църкви. Свети Николай горе в крепостта и Свети Георги може да се напишат по гръцката статия за Сяр - там си има и източници. А ето ги и тука накуп всички [65], ако нема за кво да се кандидатства денеска. Ето я и Благовещение в Каменица.[66] А и със зографите кво стана - гледам само една червена. Това направо си е успех.:-) --Мико (беседа) 04:18, 13 май 2014 (UTC)[отговор]
Мда, видях, че няма нищо за доразглеждане. За кандидатстване - има, ама в почивката може.--Алиса Селезньова (беседа) 08:46, 13 май 2014 (UTC)[отговор]

Росатом

Здравейте! Защо премахнахте последните редакции по страницата?

Здравейте, премахвам препратки към чужди уикипедии в текста - препратките в текста трябва да съм към българоезичната уикипедия и ако няма статии още за обектите, просто ще са червени.--Алиса Селезньова (беседа) 08:46, 13 май 2014 (UTC)[отговор]

Благодаря. Ще се опитам да попълвам правилно статията.

Здравей Алиса. Предполагам, да този статия добавим до „знаеле ли?“ Как мислиш? Интересна е, само да измислим някой въпрос:) Помолих Джордж, но кажа и на Теб, аз напишах тази статия Ангелско крило, но зная, че има липсви, грешки; ако можеш да поправиш, планирам и това дам до „знаете ли?“ с въпрос знаете ли от която птиците могат да растат ангелски крила? Джевянин (беседа) 08:44, 16 май 2014 (UTC).[отговор]

Ами, не съм много сигурна, че някакъв средновековен град в Гревенско ще представлява интерес. Но както прецениш.--Алиса Селезньова (беседа) 09:14, 16 май 2014 (UTC)[отговор]
А ако така уважаваш, само дадох предполагене, възмоьно че права Си:) Джевянин (беседа) 11:43, 16 май 2014 (UTC).[отговор]

Алисо а какво става с моето Ангелско крило?;) Може ще шанс да се намери в „знаете ли?“. Обещавам до когато не овладнея български език, не ще добавям нови статии, в който е много описания. Джевянин (беседа) 18:17, 19 май 2014 (UTC).[отговор]

Ще го погледна при първа възможност, като мога, че тези дни нещо не ми остана време.--Алиса Селезньова (беседа) 10:43, 20 май 2014 (UTC)[отговор]
Добре Джевянин (беседа) 10:52, 20 май 2014 (UTC).[отговор]

15 000

:-) --Мико (беседа) 04:23, 20 май 2014 (UTC)[отговор]

Е, браво браво.:-) Коя стана - Свети Николай (Велвендо)?--Алиса Селезньова (беседа) 10:44, 20 май 2014 (UTC)[отговор]
Требваше да са Драмските Архангели, ама нещо сметката съм я объркал. --Мико (беседа) 11:26, 20 май 2014 (UTC)[отговор]

Ето го списъка на средновековните. [67]. Тия в Солун и тия на Света гора не съм ги писал. --Мико (беседа) 13:30, 20 май 2014 (UTC)[отговор]

От новите само това не съм. [68] Ако ще го правиш - [69], в Мануил Панселинос е заложен като Протатон. На кирилица - руски и български - се среща като Протатон, Протата и най-рядко Протат. Пусни Гугъл "Протатон" и "Атон" и после и другите форми за източници. Виж и трите източника в Карея (това име направо не ми се и замисля как плаче за неква оправка). --Мико (беседа) 13:32, 20 май 2014 (UTC)[отговор]

Гледам всички гръцки епархии имат некви списания. Кво решихме за периодиката? --Мико (беседа) 05:26, 21 май 2014 (UTC)[отговор]

Ще я добавя.--Алиса Селезньова (беседа) 07:13, 21 май 2014 (UTC)[отговор]
Всъщност съм я добавила още миналия месец. Благодарско, че го разнесе шаблона, но нали с параметъра за периодиката?--Алиса Селезньова (беседа) 14:39, 25 май 2014 (UTC)[отговор]

Ако имаш възможност да обърнеш внимание на Уикипедия:Страници за изтриване/Игор Янев --Поздрави, Петър Петров 08:46, 21 май 2014 (UTC)[отговор]

kulturno i uvajitelno

http://s155239215.onlinehome.us/turkic/btn_GeographyMaps/AD_650KubratBulgaria.jpg

az sum s ip 99. tova e goleminata na stara velika bulgaria.

tova ne e proizhoda na bulgarite.

molia da ne mi promeniate publikaciata,kogato sloja tazi karta.

eto predvaritelno vi pokazvam iztochnika. neka se uvajavame vzaimno.

Свети Георги (ротонда в Солун)

Здравей предполадам да добавим я ч знаете ли?:) Поздравям Джевянин (беседа) 10:27, 5 юни 2014 (UTC).[отговор]

Параскева

Ще изпонасваляш ли (и изпонакачиш?) снимките от Параскева [70], че при мене нещо не става? --Мико (беседа) 16:58, 6 юни 2014 (UTC)[отговор]

Утре ще ги кача, че чак сега видях.--Алиса Селезньова (беседа) 23:37, 6 юни 2014 (UTC)[отговор]
ОК. Можеш и да довършиш таблицата в Гумендженска епархия. --Мико (беседа) 21:10, 7 юни 2014 (UTC)[отговор]

Оризарци

Кулакийски

Рендина Марина

Добре. Веднага се заемам. За Маргарит много дава вид, но ще поровя да видя дали нещо нема да излезе.--Алиса Селезньова (беседа) 10:20, 10 юни 2014 (UTC)[отговор]
Да ти ги оставим тия кукушките, гледам проявяваш желание - има ги и на по така език, че и шокиращо на нашки. --Мико (беседа) 15:32, 16 юни 2014 (UTC)[отговор]
Ако пък към крепости проявяваш интерес - Кастро Рендинас - има го в ел, че ме дразни нещо да го почвам. Или Мъгленска крепост - в Слатина има източници.--Мико (беседа) 19:45, 16 юни 2014 (UTC)[отговор]

Като Света Марина (Моди) я имаме. --Мико (беседа) 16:15, 17 юни 2014 (UTC)[отговор]

Ама защо? Глей тука пише, че църквата „Света Марина“ е в селото Рендина. Освен тва тая в Моди е от 1869, а в тая в Рендина има икони от 1864 - не че не може и да са донесени по-стари де. Абе тва село да не е в крепостта? Мерна ми се некакво западнало византийско село ама сега не мога да го намеря? Отделно дали имаш представа кой император става въпрос тука? Плийз.--Алиса Селезньова (беседа) 16:18, 17 юни 2014 (UTC)[отговор]
Ето я - между Рендина и Моди. По-близо до Рендина, но от другата страна на реката. --Мико (беседа) 16:23, 17 юни 2014 (UTC)[отговор]
Така дали става?--Алиса Селезньова (беседа) 16:28, 17 юни 2014 (UTC)[отговор]
Както прецениш. Може би е в землището на Моди. Отделно Рендинска крепост не ели по-ддобре? Виж и тия двете [72] и [73]. Ако за църквата в крепостта има повече информация, може да се напише. --Мико (беседа) 19:15, 17 юни 2014 (UTC)[отговор]
Императорът е Йоан Кантакузин - не бех видел. --Мико (беседа) 16:20, 18 юни 2014 (UTC)[отговор]

Ботски

Тука това дали можеш да го превърнеш в таблица. --Мико (беседа) 11:01, 21 юни 2014 (UTC) [74] --Мико (беседа) 14:23, 21 юни 2014 (UTC)[отговор]

Данке - аз във фолинг рейн ги търся и го цитирам даже. Само жителите им днес не ги намерих. Попълни, моля те, Етнографията в Робово.--Алиса Селезньова (беседа) 14:29, 21 юни 2014 (UTC)[отговор]
Бубово (Boubovo)? В Робово тва, Етнографията. Само питам да не е остатък.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 14:39, 21 юни 2014 (UTC)[отговор]
Не не е остатък - просто е печатна грешка на Рубово. Отделно го има в Уикимапия, но не в преброяванията нещо не. Заличено? --Мико (беседа) 14:44, 21 юни 2014 (UTC)[отговор]
И Карлюбаси не го намерих.--Алиса Селезньова (беседа) 14:46, 21 юни 2014 (UTC)[отговор]
Ми, освен като Брест заличени. Ако ще ги пишеш заличени, требва да махнеш и дем от разширението. --Мико (беседа) 14:56, 21 юни 2014 (UTC)[отговор]
Ами не знам - как мислиш? Можеш ли да намериш некаква информация? Между другото след малко ще довърша наместничествата - остави ми ги.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 15:16, 21 юни 2014 (UTC)[отговор]
Ми заличени ги пиши. --Мико (беседа) 15:42, 21 юни 2014 (UTC)[отговор]
Готово - само, плийз, погледни и ти за Карлюбаси да не съм го пропуснала случайно просто.--Алиса Селезньова (беседа) 15:48, 21 юни 2014 (UTC)[отговор]

Лугунци ще да е. --Мико (беседа) 13:10, 29 юни 2014 (UTC)[отговор]

Данке - сега ще го поправя.--Алиса Селезньова (беседа) 14:24, 29 юни 2014 (UTC)[отговор]
Май не. Виж никодимос константинидис. Нещо заличено ще дойде.
Ами връщам го Лонгос. Мернах някъде, че долният град на Воден се казва Лонгос - може би топонимът е просто популярен във Воденско? Или слято?--Алиса Селезньова (беседа) 18:20, 29 юни 2014 (UTC)[отговор]

Прилеп

Вие другарко, като някаква последна инстанция всезнаеща ли се явявате? Може ли да ми отговорите защо сте изтрили добавката ми в темата за Прилеп, благодаря!

Хехе. Не. За нищо.--Алиса Селезньова (беседа) 13:26, 6 юли 2014 (UTC)[отговор]

В такъв случай, моля за снизходителност от Вашата особа и да не триете без обяснение... поне!

Премахната страница

Здравейте,

днес изтрихте статията Елтрейд поради неенциклопедично съдържание. искам да попитам коя част от статията е проблемна, за да я премахнем или да я променим.

Eltrade Bulgaria (беседа) 09:23, 14 юли 2014 (UTC) Eltrade Bulgaria[отговор]

Цялата - Уикипедия не е място за самореклама. А кои точно сте вие, които ще променяте? В Уикипедия не е позволено групово ползване на сметки. Не се приема и конфликтът на интереси.--Алиса Селезньова (беседа) 17:16, 14 юли 2014 (UTC)[отговор]

В статията няма реклама - написал съм история и информация за една голяма българска фирма, по образец на статиите за Датекс, Daisy Technology и Микроинвест които са от същия бранш. Смятам че е нормално да се отбележат постиженията и на Елтрейд.

Eltrade Bulgaria (беседа) 11:18, 15 юли 2014 (UTC) Eltrade Bulgaria[отговор]

Друго си е това - Палмс меркюр казино! --Rumensz (беседа) 18:17, 16 юли 2014 (UTC)[отговор]

На сегодняшний день мировой историографией официально признано, что на территории современной Украины и Северного Кавказа в VII в.н.э. сущес

На сегодняшний день мировой историографией официально признано, что на территории современной Украины и Северного Кавказа в VII в.н.э. существовало государство Старая Великая Болгария(165-668гг.).

http://www.kubrat.in.ua/index.php?option=com_content&view=article&id=58%3A2012-07-20-13-56-51&catid=4%3A2011-03-04-13-21-14

спешно ми помогни,защото не съм добре с компютрите и обърках доста неща по погрешка

спешно ми помогни,защото не съм добре с компютрите и обърках доста неща по погрешка

procheti speshno

http://www.kubrat.in.ua/index.php?option=com_content&view=article&id=58%3A2012-07-20-13-56-51&catid=4%3A2011-03-04-13-21-14&limitstart=2

Грешен Фест

Моля, кажете защо изтрихте статията? Без никакво предупреждение??!!Не разбирам какво се случва!!!!?!!?!! (Trancezerg (беседа) 15:01, 19 юли 2014 (UTC))[отговор]

Ами, общо взето на беседата си го пише. Няма съществена разлика от миналата година. --Алиса Селезньова (беседа) 15:04, 19 юли 2014 (UTC)[отговор]
Какво говорите!?!?!?!!?! Миналата година беше първото издание. Сега беше Второто.!?!? Не разбирам!?!?

Настоявам с какво право изтривате страница без никакво предупреждение? Миналата година си беше за миналата година..(Trancezerg (беседа) 15:09, 19 юли 2014 (UTC))[отговор]

Между първо и второ издание не виждам съществена разлика. --Алиса Селезньова (беседа) 15:13, 19 юли 2014 (UTC)[отговор]

Не лъжете! Дори не сте си направила труда да прочетете и един ред! Вече имаше един админ който се занимаваше със статията, включиха се и други хора!

Какъв ви е проиблема? Бяха посочени 20 нетривиални източника. при посещаемост от 1200 човека, не ми говорете че няма разлика, защото се излагате.

Сега ми кажете какъв ви е проблема и какво имате против този фестивал?! (Trancezerg (беседа) 15:16, 19 юли 2014 (UTC))[отговор]

Напалм. --Алиса Селезньова (беседа) 15:19, 19 юли 2014 (UTC)[отговор]
Това ли е отговарът Ви? Достойно поведение на администратор! Това, че нямате музикална култура и не давате съществено значение на социалните музикални събитие не означава, че хората, които са съвестни и заинтересовани от тази сфера трябва да бъдат ощетени от информация. Съжалявам, но не сте права! И сте в дълбока ментална криза за да изкарвате комплексите си в информационен център, който е създаден за да документира и съхранява история и знания.(Trancezerg (беседа) 15:37, 19 юли 2014 (UTC))[отговор]
Пиша и тук, понеже явно има пожар на много места. Първо, Алиса, „напалм“ наистина не гаси пожара. Може и да ти се струва смешно, ама У:НХН. Човекът наистина си вярва и иска да напише статията. Грубо е. Второ, Trancezerg, не коментирайте каква е Алиса и каква не е. Това не води до добри чувства, а оттам и сътрудничество. Искате помощ за статията, ама обяснявате за ментална криза -- кой да ви симпатизира? Трето, апелирам и към двамата да се опитате да приемете другия за добронамерен. Иначе по-добре не си пишете. --Поздрави, Петър Петров 14:30, 23 юли 2014 (UTC)[отговор]
Ех, мислех, че старият философски виц за Питър Бота, негрите и предпоставените отговори е известен. Съжалявам ако се е приело като обидно - акцентът е върху безсмислието на въпроса.--Алиса Селезньова (беседа) 14:28, 24 юли 2014 (UTC)[отговор]

Старая Великая Болгария(165-668гг.)

Старая Великая Болгария(165-668гг.) На сегодняшний день мировой историографией официально признано, что на территории современной Украины и Северного Кавказа в VII в.н.э. существовало государство Старая Великая Болгария(165-668гг.).

http://www.kubrat.in.ua/index.php?option=com_content&view=article&id=58%3A2012-07-20-13-56-51&catid=4%3A2011-03-04-13-21-14

Все даты и сведения указаны по конкретным источникам, в том числе и 165 г, но желательно еще привести ссылки на Византийских летописцев Прокопия и Никифора, упоминавших в своих трудах Старую Великую Булгарию (объединительный период в 153-165 гг).

апел към всички, които критикуват алиса селезньова

чест и прави, че поне

уважава свободата на словото.

тя не цензурира и не трие коментарите на нейната страница.

това е едно достойно поведение.

поклон алиса.

п.с. дано преди да блокираш и да влизаш в спор с някого, дано поне водиш диалогичност и да си уважаваме взаимно труда и времето.

с уважение,

аз съм сърдитко петко, който беше безкрайно недоволен от блокирането ми. винаги редактирам стара велика българия

Като гледам си саркастичен, но истината, че положението е абсолютно аналогично с това, каквото ни е в държавата като управление. Никакъв диалог, произвол и гавра с труда на хората, които са положили някакви усилия. Диалог? Ако няма диалог, то няма и свобода. Който има власт ще решава, ще прави , ще коли и беси без да се съобразява с никого....За щастие, поне тук има и съвестни хора с власт, така че няма да се предаваме ;)(Trancezerg (беседа) 21:39, 19 юли 2014 (UTC))[отговор]
Беседата ми не е форум.--Алиса Селезньова (беседа) 17:20, 20 юли 2014 (UTC)[отговор]

предложение

не знам как се правят/започват статии, може ли да направите/започнете една статия за 10-те поправки от американскта конституция

и ние да я допълним? ако не ви е проблем разбира се, колежке.

с уважение

Драгумис

Абе Йон Драгумис е със звездичка във фр. Отделно виж тука последното изречение - требва да се попреправи шаблонът с парламентите. --Мико (беседа) 06:19, 22 юли 2014 (UTC)[отговор]

Костадин Кюлюмов

Здравей, Алиса. Според теб например статията за писятелят Костадин Кюлюмов не е по-логично да се намира в Категория:Хора свързани с горянското движение отколкото в Категория:Горянско движение? Аз мисля, че писателят е все пак човек, свързан с движението на горяните, макар и действащ активно срещу тях. т.е. по-логично е да бъде в под категория описваща хората (а не например оръжията), които имат нещо общо с горянското движение.--BioPupil (беседа) 14:53, 28 юли 2014 (UTC)[отговор]
Не мога да се съглася с изтриването на Категорията:Хора свързани с горянското движение. Предлагам темата за обсъждане. А дотогава няма да е лошо да не се изтриват приноси при положение, че има несъгласни.--BioPupil (беседа) 14:56, 28 юли 2014 (UTC)[отговор]
Здрасти, махнах категорията само заради правописната грешка. Относно това дали да има или не категория за свързаните си изказах мнението на беседата на Мико, но то не е свързано с изтриването на категорията - махнах я заради грешката единствено. Между другото не ти ли допадна идеята за категория с борци срещу горянското движение? По-ясно и смислено ми звучи, ти как мислиш?--Алиса Селезньова (беседа) 14:58, 28 юли 2014 (UTC)[отговор]
Здрасти, Алис. Ще оправя прословутата запетайка само защото толкова настояваш. Макар, че според мен е излишна :)--BioPupil (беседа) 15:02, 28 юли 2014 (UTC)[отговор]
Обаче, не ми се сърди, но „борци“ ми звучи като от филма На всеки километър. Струва ми се архаичен термин с леки нотки навяващи риториката на режима на бай Тошо.--BioPupil (беседа) 15:04, 28 юли 2014 (UTC)[отговор]
Ок, имаме сделка.:-) И другата надкатегория е за поправяне в това отношение. За борците не съм съгласна, тъй като хора обема и двете страни, а борци е по-точно от коя страна са, но това си е обсъждане за категорията. Живот и здраве все някога и дотам ще се стигне.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 15:07, 28 юли 2014 (UTC)[отговор]
Е добре, готово.:-) --BioPupil (беседа) 15:27, 28 юли 2014 (UTC)[отговор]
Междувременно "дейци срещу..." може да замени борци.--Алиса Селезньова (беседа) 15:10, 28 юли 2014 (UTC)[отговор]
Да си стиснем ръцете на „активисти“, какво ще кажеш? :-) --BioPupil (беседа) 15:23, 28 юли 2014 (UTC)[отговор]
Ами и от активисти не става ясно на коя страна са активни. На мен "дейци срещу..." ми седи като добър вариант, но ако искаш пиши на беседата за повече мнения - бърза работа нямаме, :-) аз държа само на присъствието на категорията:горяни.--Алиса Селезньова (беседа) 15:28, 28 юли 2014 (UTC)[отговор]
ОК, разбрах.--BioPupil (беседа) 15:31, 28 юли 2014 (UTC)[отговор]

Награда

За помощта на новите потребители от Джевянин.
За значителен принос към развитието на статиите за Македония от Джевянин. Джевянин (беседа) 16:56, 28 юли 2014 (UTC).[отговор]

Много ти благодаря - дано наистина да съм ги заслужила.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 17:09, 28 юли 2014 (UTC)[отговор]
Заслужавате двамата, поне така мога покажа, че оценям, благодарение вас и вашия хоби Уикипедия е по-богата, по-качествена; поздравям:) Джевянин (беседа) 07:28, 29 юли 2014 (UTC).[отговор]

Разни

Ще ми процитираш ли тоя текст [75], молим. --Мико (беседа) 17:25, 28 юли 2014 (UTC)[отговор]

Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. - мисля, че трябва да е така поне според корицата и гугъл.--Алиса Селезньова (беседа) 17:36, 28 юли 2014 (UTC)[отговор]

И го щракни тоя Неофитос Струмишки - на базата на тоя източник и тоя, който е в Самоковска епархия, където е преместен. --Мико (беседа) 17:28, 28 юли 2014 (UTC)[отговор]

Благодарско. Ще земем да го прочетем - ако мернеш други броеве при ровенето, слагай ми ги на беседата. Изключително достоверен източник и може да запълни празнотите. --Мико (беседа) 18:02, 28 юли 2014 (UTC)[отговор]

Като сме на патриотична вълна - виж щракни Иван Шандаров по Гугъл Букс - пусни само Шандаров, но в кавички. Ако и некой друг става от Шандаровите. --Мико (беседа) 16:55, 29 юли 2014 (UTC)[отговор]

Тоя Петър Чачаров, дето върви с горния също става.

Виж и тоя Спаовски [76] [77] [78] - нещо не можах да го изкарам докрай на следващата страница след тая [79]. --Мико (беседа) 17:10, 29 юли 2014 (UTC)[отговор]

И аз не успях - ще продължа да опитвам ама без особени надежди.--Алиса Селезньова (беседа) 11:04, 2 август 2014 (UTC)[отговор]

Абе нещо депутатите от 1899 - ги нема в гръцкия шаблон. Виж в Космас Думбиотис. Да не би там повторението да не е само повторение, а изпускане на един парламент? --Мико (беседа) 17:42, 29 юли 2014 (UTC)[отговор]

Оправих го. --Мико (беседа) 21:40, 3 август 2014 (UTC)[отговор]
Видях и данке - и аз пипнах.--Алиса Селезньова (беседа) 22:11, 3 август 2014 (UTC)[отговор]

[80] [81] [82] - тоя последният нещо го нема в списъка на епископите. Но пък и явно списъкът се нуждае от обновяване - в ел вече е различен и отговаря.--Мико (беседа) 08:33, 31 юли 2014 (UTC)[отговор]

Патриотично - Никола Манолев (към 3000), брат на Милан Манолев, по [83], оттука от некое, че е бил османист, оттука, че е адвокат и бивш деец на ВМОРО и защитник на процеса срещу Обединената - цитатът е Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 234. , и от Никола Константинов (общественик) финалният параграф с източник. --Мико (беседа) 09:24, 31 юли 2014 (UTC)[отговор]

Патриотично и Любен Казаски (към 3000) по Гугъл Книги - писал и спомени. Четник на Герасим Огнянов - има източник. После явно на Яворов. Има и снимка в Яворов. Тая таблица също може дасе направи [84] И накрая деец на Илинденската организация - от Милан Ангелов параграфа. --Мико (беседа) 09:27, 31 юли 2014 (UTC)[отговор]

Тая таблица заедно с епископската ще ги оставя за края - отбелязвам тук, да не я забравя тая.--Алиса Селезньова (беседа) 22:14, 3 август 2014 (UTC)[отговор]

Малко по-малко патриотично - виж от тия Коджабашиеви може ли да стане нещо - Петър става (към 3000) и тоя Атанас според мен. Иван, който се мерка при нас на разни места ще да е брат на Атанас. [85] [86] [87] --Мико (беседа) 09:43, 31 юли 2014 (UTC)[отговор]

Патриотично Стойче Стойчо Шакиров се мерка из Гугъл Книги и в Горничево.

Антипатлиотично Григор Динев Стефов става. --Мико (беседа) 16:14, 6 август 2014 (UTC)[отговор]

Патриотично Владимир Бобошевски по блога на Диана Коларова. --Мико (беседа) 16:19, 7 август 2014 (UTC)[отговор]

Тоя раздел, мислим, го ударихме уземи. :-) Виж нагоре как е. --Мико (беседа) 16:08, 9 август 2014 (UTC)[отговор]

Почти, почти.:-) Благодарим за помощта. Отбелязвам тук - Данаил (Димитър) Паунов, Димитър Клатнов, Тодор Мутевски, Досю Негенцов [88].--Алиса Селезньова (беседа) 13:01, 10 август 2014 (UTC)[отговор]

Панчо Пракицов (Панайот). --Мико (беседа) 20:03, 11 август 2014 (UTC)[отговор]

Криейтив комънс - България

Извиняввй, че ти пиша тук (ако искаш, отговори ми на veni@veni.com). Става дума за проекта Криейтив комънс на български Търсим хора, които имат интерес да се занимават с този интересен проект. Задължително е да имат задълбочени познания в областта на авторското право, компютърните технологии, желателно е да познават Creative Commons или Уикипедия. Ние, които сме движили проекта в миналото (аз, Жоро Димитров, Светозара Петкова, Пейо Попов, Юлия Велковa, Деси Греве), сме вече на друга вълна и не можем да отделим необходимото време за него. Въпросът е кой има интерес в тази област - пишете ми на лични или пуснете коментар отдолу. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 13:27, 31 юли 2014 (UTC)[отговор]

За енциклопедичността

Моля ви, придържайте се към енциклопедичността и по-сериозно, без конспиративни идиотизми. Уикипедия не е мястото да си избивате комплексите и да показвате политическите си пристрастия, а до колко те отговарят на действителността е друг въпрос. Нека статията за института "Отворено общество" да остане така, защото така подобава на истинска енциклопедия. Глупостите с американските интереси и т.н. ще бъдат вписани само след официалното появяване на документи(може и изтекли такива или при медиен скандал), които да бъдат посочени като източници.

P.S. към горното

Ако наистина търсите откровено антибългарски тинк танк, то мисля, че ИПИ е много по-добър кандидат. Те са по-агресивни и общо взето са типични либертарианци, т.е. американизирани юпи-идиоти(лично мнение).

Видях, че сте счупили вътрешна препратка и сте премахнали форматирането на статията - затова върнах редакцията. Явно версията преди вашата редакция е била вандализирана и е моя грешка, че не съм погледнала към каква версия връшам, но това не ви дава право да ми държите подобен тон. Имайте предвид, че неконструктивен подход, включващ размисли върху нечии комплекси, трудно би могъл да предизвика конструктивна реакция.--Алиса Селезньова (беседа) 15:55, 2 август 2014 (UTC)[отговор]

Може би е добра идея статията за института "Отворено общество" да се заключи, пак я е напълзял някакъв лумпен. 77.70.0.41 04:33, 13 август 2014 (UTC)[отговор]

Изтриване на Галин (певец)

̀ Защо изтрихте страницата? Тя не беше тест.Anastasb (беседа) 08:07, 9 август 2014 (UTC)[отговор]

Както ви обясних на беседата ви като ай-пи, статията е изтрита, тъй като не отговаря на изискванията за енциклопедична значимост на певци - дори няма албум.--Алиса Селезньова (беседа) 07:58, 9 август 2014 (UTC)[отговор]

Доколкото видях в минала беседата, страницата е била изтривана заради незначимост и стилови проблеми в миналото. Статията беше изцяло пренаписана, с необходимите източници, с Infobox и таблици. Галин е един от най-перспективните български изпълнители за тази година - може да се убедите както от класации, така и от YouTube. Моля, върнете страницата. Anastasb (беседа) 08:06, 9 август 2014 (UTC)[отговор]

Освен това участва в Националното музикално турне "Планета лято 2014", което е едно от условията за енциклопедична значимост. Anastasb (беседа) 08:12, 9 август 2014 (UTC)[отговор]

Източниците почти изцяло бяха неблагонадеждни - фейсбук и блогове на фенове не могат да служат за източник, отделно хит в YouTube (каквото и да значи хит в сайт, където всеки може да качва всичко) не е достатъчно за покриване на значимост в една енциклопедия. Да изчакаме да издаде поне един албум.--Алиса Селезньова (беседа) 08:13, 9 август 2014 (UTC)[отговор]

Извинявам се, но няма как да се съглася. Има десетки примери за хора с дори по-малко постижения, за които има статии (например: Део; Жана Бергендорф). Цитирам статията "Критерии за значимост на музиканти и групи": Галин изпълнява условия 1, 4, 7, а дори само едно изпълнено условие е достатъчно. Моля, върнете статията. Anastasb (беседа) 08:22, 9 август 2014 (UTC)[отговор]

Извинявам се, но няма как да се съглася, че изпълнява условията - не е бил обект на множество нетривиални публикации в значими медии (за разлика от Део например). Поне от това, което видях в статията, имаше два източника от медии, които бяха цитирани, от които поне единият източник беше неграмотно написани пет изречения, което, извинявам се, няма как да приема за благонадежден източник.--Алиса Селезньова (беседа) 09:57, 9 август 2014 (UTC)[отговор]

Виж, наистина не се заяждам, но просто ми се струва, че си малко предубедeна към случая заради жанра на изпълнителя или заради предишните статии за него. Не знаех, че съм длъжен да цитирам всички страници, които го споменават, но дори едно бързо търсене в Гугъл ще ти покаже колко широко познат е Галин: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3091499 http://pik.bg/скандал-новият-плейбой-на-чалгата-галин-спял-с-мъже-за-пари-news158219.html http://www.blitz.bg/article/37960 http://blife.bg/article-28564 http://fakti.bg/show/107419-ana-i-mika-po-jenski-s-galin http://informiran365.net/informiran365/skandalno-priznanie-galin-razkri-kakva-e-orientatsiyata-mu-eto-kolko-mu-predlagat-za-seans/ http://www.mister.bg/29924/galin-ot-painer-pokaza-polovinkata-si/ И да, разбира се, че статиите са тривиални и клюкарски, но все пак той е попфолк изпълнител, не знам какво друго се очаква да се пише за него. А източниците, които съм цитирал (освен блога), са си напълно достоверни - статистиката в официалния канал на ТВ "Планета" в YouTube, официалната фейсбук страница на Галин, както и signal.bg - единствената достоверна медия за попфолк. За последен път те моля да преосмислиш решението си. Anastasb (беседа) 13:10, 9 август 2014 (UTC)[отговор]

Аз също наистина не се заяждам - виждам, че сте написали заявка към администраторите и мисля, че така е най-добре. Вие сте написали молбата си, а аз съм написала мнението си и нека трети да реши. За signal.bg не споря, но другите източници не са благонадеждни - фейсбук страници и жълтини от сорта на "скандал-новият-плейбой-на-чалгата-галин-спял-с-мъже-за-пари". Това просто няма място в една енциклопедия и не би могло да се категоризира като значима медия.--Алиса Селезньова (беседа) 13:27, 9 август 2014 (UTC)[отговор]

Византина

Виж и Калиникос Дебърски е споменат. Опитай се да откриеш на коя епархия е тоя списък. --Мико (беседа) 13:20, 10 август 2014 (UTC)[отговор]

Маргаритиадис го имаме в Леринска. --Мико (беседа) 13:23, 10 август 2014 (UTC)[отговор]

И всъщност това е списък на Леринската. Разръчкай го. --Мико (беседа) 13:23, 10 август 2014 (UTC)[отговор]

Точно това щях да ти кажа - мисля, че е Леринска и Мъгленска. Глей тук му има датите като мъгленски митрополит в таблица на тая страница. Та мисля, че е тя.--Алиса Селезньова (беседа) 13:25, 10 август 2014 (UTC)[отговор]

Оформи едно цитатче. --Мико (беседа) 13:26, 10 август 2014 (UTC)[отговор]

Βυζαντινά, XVII. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Κέντρο Βυζαντινών Ερευνών, 1994. с. 230.. Том 17 е, затова сложих римските цифри, нали се разбира?--Алиса Селезньова (беседа) 13:32, 10 август 2014 (UTC)[отговор]

Атнимос Саридис не може ли да излезе къде е бил преди Лерин - апо... --Мико (беседа) 13:55, 10 август 2014 (UTC)[отговор]

Във Виза и Марония е бил. [89] --Мико (беседа) 13:58, 10 август 2014 (UTC)[отговор]

Виж таблица на мъгленските по патриаршеския хартофилакс Мануил Гедеон [90]--Мико (беседа) 20:12, 10 август 2014 (UTC)[отговор]

[91]

Нови

Тука [92] виж вторият резултат за тоя Партений - 87 - 90 Кисамос, 90 - 06 Камбания и 06 - 11 Йерисос. Ако можеш да го разцъкаш и процитираш за мъниче. --Мико (беседа) 15:38, 28 август 2014 (UTC)[отговор]

Разцъкай и тука моля те [93] първият резултат - имам некво силно подозрение, че тоя е Павел Симеонов. --Мико (беседа) 16:29, 28 август 2014 (UTC)[отговор]

Ми това успях - [94].--Алиса Селезньова (беседа) 21:46, 31 август 2014 (UTC)[отговор]

Ще цитираш ли това [95] като източник в Драмска епархия за списъка на митрополитите - и където е използван мъртвият източник. --Мико (беседа) 16:21, 31 август 2014 (UTC)[отговор]

Готово - поне сред биографиите замених мъртвия линк, където го намерих.--Алиса Селезньова (беседа) 21:46, 31 август 2014 (UTC)[отговор]

Драсни Агапий Грипарис по тука [file:///C:/Users/Nevi/AppData/Local/Temp/66-187-1-PB.pdf] на 70 стр. бележката под линия. --Мико (беседа) 07:21, 7 септември 2014 (UTC)[отговор]

И тоя липсващия в Правищка Агатангел по [96] на 49 стр. в края плюс бележка 4 под линия. --Мико (беседа) 07:27, 7 септември 2014 (UTC)[отговор]

На 241 и 252 в бюлетина за напечатване. --Мико (беседа) 19:36, 7 септември 2014 (UTC)[отговор]

Нещо не намирам толкова голямо число страница?--Алиса Селезньова (беседа) 14:00, 13 септември 2014 (UTC)[отговор]
Що? Има. Щракни и Георги Панчаревски по Гугъл Книги. --Мико (беседа) 15:17, 13 септември 2014 (UTC)[отговор]
[97] първият резултат за разцъкване. Силно подозирам обаче че е от Панчарево пехчевското, а не от Паничарево, щото не е Паничаревски, а Панчаревски. Но е ОИ. :-)--Мико (беседа) 07:04, 14 септември 2014 (UTC)[отговор]
Данке - ще го разцъкам.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 12:21, 14 септември 2014 (UTC)[отговор]

Ето за после и църкветата на Неврокопска [98] --Мико (беседа) 19:10, 18 септември 2014 (UTC)[отговор]

Патриотично към 3000. [99], [100], [101]. --Мико (беседа) 17:21, 22 септември 2014 (UTC)[отговор]

Това връщане според мен е изключително подло към много от постоянните редактори. Тъкмо се канех да пишем, че ако съм администратор, не бих го изтрил за нищо на света. --Мико (беседа) 16:12, 25 септември 2014 (UTC)[отговор]

Хаха, така си е - спестих доста забавление.Ухилен съм--Алиса Селезньова (беседа) 19:03, 25 септември 2014 (UTC)[отговор]

Източници

Здравей Алиса, възникнаха няколко въпрос относно източниците, сред които; дали източниците траябва да са поставят преди външните препратки, както в немската уики например, или да се слагат след външните препратки, както в англоезичната? Ако те трябва да са преди външните препратки защо ти и Мико, преди няколко месеца, променихте някой от моите редакции, като сложихте имено тези източници след външните препратки. Тогава и тези спорове между нас. Сега обаче ми пишат други, че не било тека, а точно както е в англоезичната уики. Благодаря предварително за отделеното време! -- DenisWasRight (беседа) 20:07, 23 октомври 2014 (UTC)[отговор]

Ами, във всички хартиени издания бележките под линия са най-долу. Съмнявам се, че и в тези на английски ендноутс и фуутноутс не са най-отзад.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 14:04, 24 октомври 2014 (UTC)[отговор]
Ще имаш ли време да погледнеш разговора на моята беседа относно източниците. Вече ден и полвина загубих в този спор, можех да направя още някоя редакция. Иначе усъзнах грешките си и се съгласих пак да допринасям по този си начин, но ударих отново на камък. Мерси! -- DenisWasRight (беседа) 14:10, 24 октомври 2014 (UTC)[отговор]
Ще погледна, разбира се, но ако приемеш съвет от мен - не го взимай толкова сериозно.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 14:31, 24 октомври 2014 (UTC)[отговор]
Вече не го правя! Вярно е, обидих се малко на George. Нямам нищо против, че е администратор, но очаквах диалог а не премахване на редакцийте ми и държене на своето. Аз толкова държах на моето, че от доста време спрях да редактирам и то за едното нищо. Затова ще се надявам да се изясни това с бележките и за напред да се зане къде да се слагат. -- DenisWasRight (беседа) 14:39, 24 октомври 2014 (UTC)[отговор]
Да разбирам, че това с бележките/източниците е Ok и мога да продължа, както си бях почнал вече? Също искам да използвам тази тема да задам един друг въпрос. Може ли да ми препоръчаш някой, който е на ти с шаблоните, че снощи опитах нещо но не сполучи. Говоря за шаблона Нормативен контрол. Дава ми някъкви грешки, за които понятие си нямам. Мерси много! усмивка -- DenisWasRight (беседа) 09:13, 25 октомври 2014 (UTC)[отговор]
Ами спопед мен със сигурност бележките трябва да са последни. Отделно като стане статията един ден избрана с милион източници/бележки, никой няма и да стига до това, което е след тях. :-) Относно шаблоните, аз винаги питам Спас (Nk) или Shade of grey, ако е тук.--Алиса Селезньова (беседа) 09:26, 25 октомври 2014 (UTC)[отговор]
Мерси Алиса, но го оправих някъкси. Поздрави! -- DenisWasRight (беседа) 09:52, 25 октомври 2014 (UTC)[отговор]

Гръцки текст

Здравей, виждам, че в момента си тук и имам една молба. Ако имаш гръцка клавиатура, би ли ми написала тук заглавието на тази статия, която използвам като източник: http://www.moa.gov.cy/moa/gsd/gsd.nsf/dmlSediments_gr/dmlSediments_gr?OpenDocument&print Поздрави! Молли (беседа) 14:17, 24 октомври 2014 (UTC)[отговор]

Τμήμα Γεωλογικής Επισκόπησης. Между другото като копираш адреса и го пуснеш в гугъл, винаги в резултатите излиза заглавието на адреса, което можеш да си копираш направо.--Алиса Селезньова (беседа) 14:29, 24 октомври 2014 (UTC)[отговор]
Благодаря ти много :) --Молли (беседа) 15:14, 24 октомври 2014 (UTC)[отговор]

Най-обичам ДДД-тата, които сам си ги прави човек. :-) --Мико (беседа) 18:03, 25 октомври 2014 (UTC)[отговор]

Между другото таблицата си отне време.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 19:09, 25 октомври 2014 (UTC)[отговор]

Не разбирам личните ти причини за изтриване на статията. За мен си е злоупотреба с администраторски права. Ако считаш, че е за триене, си има процедура. При това имаше шаблон „почакай“. Не смятам, че ролята на морален и пр. съдник ти е дадена свише. --Rumensz (беседа) 16:22, 14 ноември 2014 (UTC)[отговор]

Защото имаше шаблон за бързо изтриване и очевидна ниска значимост. Погледнах беседата, както съветва шаблонът "почакай" и това е всичко, което трябваше да направя съответно шаблоните и статията. Трябваше да се пусне за бавно ако някой държи на гласуване, защото така беше оставена на милостта на морални съдници...--Алиса Селезньова (беседа) 18:23, 14 ноември 2014 (UTC)[отговор]
Личните критерии за значимост не са критерии, а слагането на шаблон за изтриване не е мотив, и изобщо е недопустимо по такъв начин да се отнасяме към който и да е автор на статиите. То е все едно аз да кажа за Вашите статии за македонските попове, че са с ниска значимост. Пък ако и ще да съм повече от убеден в това. Да не говоря за младите футболисти или за разни гаражни групи. Човек не може да е специалист във всичко, и би трябвало поне малко да има вяра и в другите. А когато става въпрос за българи от областта на културата - тук трябва да се пипа много деликатно. --Rumensz (беседа) 21:40, 14 ноември 2014 (UTC)[отговор]
Принципно съм съгласна, но все пак си има шаблон за бързо изтриване и той се използва предимно така. Ако държите, ще я върна и ще я пусна за гласуване - нямам абсолютно нищо против, тъй като темата ми е безразлична, но наистина не видях нито награди, нито сериозна критика/отзиви, затова и се съобразих с шаблона за бързо.--Алиса Селезньова (беседа) 12:05, 15 ноември 2014 (UTC)[отговор]
Всъщност виждам, че темата вече е на У:ЗА, така че аз вдигам ръце - добре е наистина и други да се изкажат.--Алиса Селезньова (беседа) 12:15, 15 ноември 2014 (UTC)[отговор]

Гръцки

За тоя Христос Тенциос можеш ли да ми напишеш това [102] на гръцки? Ето тука [103] [104], ама не можах да го размърдам ни напред нито назад. Ако... --Мико (беседа) 19:01, 15 ноември 2014 (UTC)[отговор]

Βούρη, Σοφία. Οικοτροφεία και υποτροφίες στη Μακεδονία (1903 -1913). Ще опитам да го размърдам.--Алиса Селезньова (беседа) 22:43, 15 ноември 2014 (UTC)[отговор]

Имаш ли представа къв е тоя документ? [105] --Мико (беседа) 11:32, 23 ноември 2014 (UTC)[отговор]

Ами на пръв поглед не, но ще го разръчкам.--Алиса Селезньова (беседа) 16:04, 23 ноември 2014 (UTC)[отговор]
Помоли Vagrand в ел. --Мико (беседа) 18:02, 23 ноември 2014 (UTC)[отговор]

За дублажа

Здравей. Защо пак се хващаш за някакви дребни неща? Мога да ти кажа даже, че други сайтове взимат информацията за артистите точно от уикипедия. И само защото не са уикипедия, при тях информацията е официална, а тук не е, така ли? --Batman tas (беседа) 17:36, 1 декември 2014 (UTC)[отговор]

Некоректното цитиране на източници изобщо не е дребно нещо, а един от най-разрушителните вандализми. Ако това имаш предвид де. Липсата на източници в статия за живи хора пък може да доведе и до бързото изтриване на статията - особено ако не е ясна енциклопедичната значимост, тоест и това не е дреболия. Не знам за какви сайтове говориш, но явно за някой подобен на телефонен указател. Е, това не е указател, а енциклопедия..--Алиса Селезньова (беседа) 19:09, 1 декември 2014 (UTC)[отговор]
Имах предвид ето това. В началото споменават заглавия, които съм споменал в уикипедия и просто са ги сложили в статията за нея. И на много други места за други артисти са правили така, включително в печатни издания. Но нарочно не съм ги слагал като източници. А имат тази сила. --Batman tas (беседа) 20:00, 1 декември 2014 (UTC)[отговор]
Не знам - ти ги разбираш по-добре. На мен този източник ми изглежда съвсем приличен за актриса, но ако просто преписват от Уикипедия няма смисъл наистина. Работата е със статии за хора, в които има пет изброени филма и няма кьорав източник - чувал ли ги е някой, писал ли е някой нещо за тях, оставили ли са някаква следа? Затова и искам източник - да разбера имат ли енциклопедична стойност и дали са се отличили по някакъв начин от всички хора с тази професия, защото положението с живите хора наистина е по-взискателно и лесно може да се превърне в телефонен указател. При това искам източници съвсем рядко ако ми попадне случайно.--Алиса Селезньова (беседа) 20:18, 1 декември 2014 (UTC)[отговор]
Ами например Живка Донева е дъщерята на Доньо Донев, а Ася Братанова доколкото знам, е сестрата на Сашка Братанова. Мина Костова май няма известни роднини, или поне не известни на мен. Следата, която Живка и Ася са оставили, е в хилядите филми и сериали, които са озвучили. Мога да напълня страниците и на двете с източници на заглавия, които са озвучили, но просто ми се струва безсмислено, защото знам, че са от уикипедия. Другите хора няма да знаят, но аз ще знам. --Batman tas (беседа) 20:28, 1 декември 2014 (UTC)[отговор]
Също, друго ми е интересно. Ако аз направя един сайт и го кръстя "Дублажно IMDb", нали ще се зачита за източник? Пак си е сайт все пак, като всички други сайтове. --Batman tas (беседа) 15:13, 2 декември 2014 (UTC)[отговор]

Кузов

Гледам снощи те е ударила патриотичната вълна. Пробвай по нета Аргир Кузов, а? Много по-често като А. Кузов. --Мико (беседа) 12:04, 7 декември 2014 (UTC)[отговор]

Със Светите места свърши ли? --Мико (беседа) 14:38, 14 декември 2014 (UTC)[отговор]

Още 5 ми остават - днеск ще гледам да ги свърша.--Алиса Селезньова (беседа) 14:40, 14 декември 2014 (UTC)[отговор]

Тия Фръчковци и Филипови имат маса снимки за качване. --Мико (беседа) 20:40, 14 декември 2014 (UTC)[отговор]

Верно ли - къде са? Между другото от Светите места ми останаха само няколко с неизвестно посвещение - тях как ги залагаш?--Алиса Селезньова (беседа) 21:11, 14 декември 2014 (UTC)[отговор]

Свети Захарий (Грамос). --Мико (беседа) 19:52, 16 декември 2014 (UTC)[отговор]

[106]. --Мико (беседа) 19:54, 16 декември 2014 (UTC)[отговор]

[107] [108] --Мико (беседа) 05:42, 19 декември 2014 (UTC)[отговор]

И двете са за една кула нали? Няма шанс да са две? Между другото я заложих като Никитска - не знам дали е най-добре...--Алиса Селезньова (беседа) 10:33, 21 декември 2014 (UTC)[отговор]
Не - една е. Ми Никитска или Псалидска. --Мико (беседа) 15:24, 21 декември 2014 (UTC)[отговор]

[109] --Мико (беседа) 20:47, 19 декември 2014 (UTC)[отговор]

[110]

Пожелания

Пожелавам Ти Весела Коледа и Щастлива Нова Година. Джевянин (беседа) 14:19, 24 декември 2014 (UTC).[отговор]

Малешевията

Като си в Малешевията гледам - щракни тоя Петко Колев по това [111]. Цел процент вече имаме да наваксваме. --Мико (беседа) 15:29, 25 декември 2014 (UTC)[отговор]

Ок, ще го нащракам. Като си тука - как да го предам тоя Ο ναός του Αγίου Ανδρέα, του Ρουσούλη? Само Свети Андрей (Костур)? Какво е това Русули?--Алиса Селезньова (беседа) 15:31, 25 декември 2014 (UTC)[отговор]
Ми това Русули може би е махала - не съм чувал такава. Но гледам се вижда и като Агиу Андреа Елеуса, тоест синоним е на махалата Елеуса. Или пък е на ктитора Русулис. Изобщо е от некой мъж Русулис, който или е дал името на махалата или е ктитор на църквата според мене. Русулев или Русулиски. --Мико (беседа) 15:47, 25 декември 2014 (UTC)[отговор]

Влашка Блаца

Здравей. Какво не е наред в това редакция: [112]? Джевянин (беседа) 19:01, 26 декември 2014 (UTC).[отговор]

Не са такива гръцките кавички.--Алиса Селезньова (беседа) 19:11, 26 декември 2014 (UTC)[отговор]
Аха, разбирам. Джевянин (беседа) 19:18, 26 декември 2014 (UTC).[отговор]

Църкви

Нали знаеш как работи либерализмът - натиск до поддаване и после - норма. Та след тоя размах снощи мислим требва да се дигне квотата.:-) --Мико (беседа) 13:30, 27 декември 2014 (UTC)[отговор]

Хаха, нема проблеми. Помогни ми обаче с тия Свети Параскеви в Костур - ский [113] и [114]. Как да ги заложа и коя ти се вижда да е в Драгота? Втората?--Алиса Селезньова (беседа) 13:58, 27 декември 2014 (UTC)[отговор]
Първата е тук Изглибе.--Мико (беседа) 15:40, 27 декември 2014 (UTC)[отговор]
А, да - благодарско. А втората дали е тая в Драгота? Май по-скоро да.--Алиса Селезньова (беседа) 15:42, 27 декември 2014 (UTC)[отговор]
Сега не знам. Тука са показани като отделни квартали, но това нищо не значи. Ето я на картинка Драгота №26. Требва да се засече 1 или мястото, че съвпада 2. или че датата и художника 3. или че картинката е същата. --Мико (беседа) 15:53, 27 декември 2014 (UTC)[отговор]
Различни са Параскева Иконому и Параскева Драгота. Ето тука е Иконому под №6 [115]--Мико (беседа) 15:58, 27 декември 2014 (UTC)[отговор]
Изобщо виж ги тия 5 бройки Византини Кастория [116] (Долу 1-2 сменя страниците). --Мико (беседа) 15:59, 27 декември 2014 (UTC)[отговор]
Има картинки и карта. --Мико (беседа) 15:59, 27 декември 2014 (UTC)[отговор]
Супер - много ти благодаря, ще ги разгледам. Така и ще ги заложа.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 16:00, 27 декември 2014 (UTC)[отговор]

Пробвай го тоя Димитриос Адам (Адаму на гръцки) Питенис от Самарина. Имаме препратки към него. И изибощо Самаринска художествена школа? --Мико (беседа) 14:37, 28 декември 2014 (UTC)[отговор]

За разглеждане

Ето при това на английски [117] Cathedral да се разбира Митрополия. :-) --Мико (беседа) 15:57, 28 декември 2014 (UTC)[отговор]

И за сверка [118], което се чете тука [119] и списък [120]. --Мико (беседа) 15:57, 28 декември 2014 (UTC)[отговор]

В Катраница църква. --Мико (беседа) 16:03, 28 декември 2014 (UTC)[отговор]

Торник за изрязване на надписа за илюстрация и прочит. --Мико (беседа) 16:06, 28 декември 2014 (UTC)[отговор]

Един археологически музей [121] и [122] --Мико (беседа) 21:12, 30 декември 2014 (UTC)[отговор]

Вадим ги от списъка:

Сервия и Кожани

[123], [124] - Шапченски манастир, [125], [126]

Сисани и Сятища

[127], [128], [129], [130], [131],

[132],

[133], [134], [135]

  • Μητροπολιτικός Ναός Αγίου Νικολάου (1664) - Κοζάνη
  • Άγιος Δημήτριος (1754) - Κοζάνη
  • Άγιος Αθανάσιος (1668) - Κοζάνη
  • Παναγία Ζωοδόχου Πηγής (1802) - Κοζάνη
  • Άγιοι Ανάργυροι (1815) - Κοζάνη
  • Άγιος Γεώργιος (1817) - Κοζάνη
  • Μονή Αναλήψεως - Κοζάνη
  • Μετόχι Μονής Διονυσίου
  • Ναός Μεταμορφώσεως του Σωτήρος (1865) - Κοζάνη
  • Μονή Παναγιάς - Αιανή
  • Άγιος Δημήτριος - Αιανή
  • Αρχαγγέλου Μιχαήλ (1548) - Αιανή
  • Μονή Αγίου Αθανασίου - Δαμασκηνιά
  • Παλαιό Μοναστήρι των Εισοδείων της Ιεροτόκου (1750) - Ζώνη
  • Αγία Παρασκευή (1778) - Πολυκάστανο
  • Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1863) - Μεσόλογγο
  • Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (1865) - Λευκοπηγή
  • Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1870) - Ελάτη
  • Άγιοι Θεόδωροι (1878) - Καστανιά
  • Άγιος Γεώργιος (1882) - Άνω Κώμη
  • Άγιος Νικόλαος (1873) - Καταφύγι
  • Άγιος Αθανάσιος (1887) - Ερμακιά
  • Ναός Παμμεγίστων Ταξιαρχών (1819) - Ροδιανή
  • Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1868) - Πελεκάνο
  • Ναός Αγίου Αθανασίου - Πολυκάστανο
  • Ασκητάριο Αγίου Θεοδώρου - Σέρβια
  • Μικρό και Μεγάλο σκηταριό Αγίου Ιλαρίωνα
  • Αγίου Νικολάου - Αιανή
  • Ναός Ταξιαρχών (1548) - Αιανή
  • Άγιος Νικόλαος (1552) - Αιανή
  • Άγιος Νικόλαος (1591) - Βελβεντό
  • Μοναστήρι Αγίας Τριάδας (18ος αιώνας) - Βελβεντό
  • Ναός Αγίου Μηνά - Βελβεντό
  • Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1804) - Βελβεντό
  • Άγιος Δημήτριος (1583) - Παλαιογράτσανο
  • Εκκλησία των κατηχουμένων ή 40 πόρτες - Σέρβια
  • Ναΐσκος Αγίων Θεοδώρων (11ος αιώνας) - Σέρβια
  • Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (14ος αιώνας) - Σέρβια
  • Σπηλαιοεκκλησία Αγίου Γεωργίου - Σέρβια
  • Αγίοι Ανάργυροι (16ος αιώνας) - Σέρβια
  • Μονή Αγίου Ιωάννη Βαζελώνος
  • Μοναστήρι της Παναγίας Ζιδανίου - Ζιδάνι
  • Μονή Μεταμορφώσεως του Σωτήρος (1534) - Ζάβορδα
  • Μονή Αγίας Τριάδας του Λαριούς (1861)
  • Της Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1539) - Τριγωνικό
  • Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1863) - Λαζαράδες
  • Αγία Κυριακή (1875) - Λαζαράδες
  • Μοναστήρι Παναγιάς Μικροκάστρου (1794)
  • Προφήτης Ηλίας (1744) - Σιάτιστα
  • Άγιος Χριστόφορος (1792) - Σιάτιστα
  • Άγιος Μηνάς (1728) - Σιάτιστα
  • Άγιος Γεώργιος (1756) - Σιάτιστα
  • Αγίας Παρασκευής (1677) - Σιάτιστα
  • Προφήτης Ηλίας (1701) - Σιάτιστα
  • Αγία Παρασκευή (1847) - Γαλατινή
  • Ιερά Μονή Αγίου Αθανασίου (1797) - Εράτυρα
  • Άγιοι Ανάργυροι (1715) - Εράτυρα
  • Άγιος Νικόλαος (1731) - Εράτυρα
  • Ιερός Ναός της Αναλήψεως (1736) - Εράτυρα
  • Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1763) - Εράτυρα
  • Άγιος Γεώργιος (1844) - Εράτυρα
  • Άγιοι Απόστολοι (1870) - Εράτυρα
  • Μονή Μεταμορφώσεως του Σωτήρος - Δρυόβουνο
  • Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου (1662) - Σισάνι
  • Άγιος Δημήτριος (1756) - Σισάνι
  • Άγιος Νικόλαος (1850) - Σισάνι
  • Ιερά Μονή Μεταμορφώσεως (1859) - Σισάνι
  • Η Μεταμόρφωσης του Σωτήρα (1790) - Αγία Σωτήρα
  • Άγιος Δημήτριος (18ος αιώνας) - Ασπρούλα
  • Ο Απόστολος Θωμάς (1841) - Ανθούσα
  • Άγιος Νικόλαος (1761) - Βλάστη
  • Άγιος Δημήτριος (1774-7) - Βλάστη
  • Άγιος Μάρκος (1856) - Βλάστη
  • Άγιος Γεώργιος (1800) - Βλάστη
  • Άγιος Ιωάννης ο Θεολόγος (1867) - Καρυδίτσα
  • Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος (1857) - Καισαρειά
  • Άγιος Δημήτριος (1725) - Πύργοι
  • Αγία Παρασκευή (1719) - Λικνάδες
  • Αγία Παρασκευή (1726) - Ελάτη
  • Η Κοίμησης της Θεοτόκου (1738) - Φρούριο
  • Ναός Αγίου Νικολάου (1859) - Χρώμιο
  • Μοναστήρι Αγίας Παρασκευής - Μηλοχώρι
  • Μονή Αγίου Γεωργίου (17ος αιώνας) - Επταχώρι

[1]

!!!

ЗАЩО ДЪРЖИШ НА ПРОМЕНЯШ СТРАНИЦАТА НА ПРЕСЛАВА ? ТЯ Е НАЙ-ПОПУЛЯРНОТО ИМЕ В ПОП-ФОЛК МУЗИКАТА В ПОСЛЕДНИТЕ 10 ГОДИНИ И НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ ТОВА ДА СЕ ОСПОРВА !

  1. ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ – ΜΟΝΑΣΤΗΡΙΑ ΝΟΜΟΥ ΚΟΖΑΝΗΣ // Agro-Tour.Net. Посетен на 2014-12-28.