Кюстендил (община): Разлика между версии

Кюстендил (община)
Координати: 42°16′58.8″ с. ш. 22°40′58.8″ и. д. / 42.283° с. ш. 22.683° и. д.
42.283, 22.683
	Кюстендил (община) Координати: 42°16′58.8″ с. ш. 22°40′58.8″ и. д. / 42.283° с. ш. 22.683° и. д.
	Знаме
Общи данни
Област	Област Кюстендил
Площ	979.91 km²
Население	62 492 души
Адм. център	Кюстендил
Брой селища	72
Управление
Кмет	Огнян Атанасов ; (Партия на зелените; 2023)
Общ. съвет	37 съветници КП „КЮСТЕНДИЛ“ (19); „ЗА ПРОМЯНА“ (8); ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ (3); АБВ (3); БДЦ (2); КОАЛИЦИЯ ЗА КЮСТЕНДИЛ (2);
	Кюстендил (община) в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:27, 25 февруари 2017

Община Кюстендил се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Кюстендил.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в западната част на област Кюстендил. С площта си от 979,915 km² е най-голямата община в областта, което съставлява 32,11% от територията на областта и една от най-големите в България (11-то място). Община Кюстендил е най-западната община в България (крайна западна точка връх Китка). Границите ѝ са следните:

на север – община Трекляно;
на юг – община Бобошево;
на североизток – община Земен и община Радомир, област Перник;
на изток – община Бобов дол;
на югоизток – община Невестино;
на югозапад – Република Македония;
на северозапад – Република Сърбия.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на община Кюстендил е равнинен, хълмист и планински. Тя се намира в историко-географската област Краище.

Централната и източна част на общината е заета от обширната, равна и слабо наклонена на югоизток Кюстендилската котловина с надморска височина от 470 до 870 m. В най-югоизточната ѝ част, в коритото на река Струма, източно от село Нови чифлик се намира най-ниската точка на общината – 447 m н.в.

На запад от котловината, между десните притоци на Струма – реките Соволянска Бистрица и Банщица (Глогошка река) се издига куполообразната планина Лисец с връх Връшник (1500 m). Западно от нея е разположена малката и висока (800 – 1000 m) Каменишка котловина, която се отводнява от горното течение на река Соволянска Бистрица и нейните притоци.

Южно от двете котловини и планината Лисец се извисява високата Осоговска планина. Тя се свързва на север с планината Лисец чрез седловината Вратца В пределите на общината и на България попадат нейните крайни североизточни части с най-високият ѝ връх Руен (2251 m), разположен на границата с Република Македония.

Между Каменишката котловина и планината Лисец на югоизток и долината на река Драговищица (десен приток на Струма) на север, по границата с Република Сърбия в пределите на община Кюстендил попада югоизточната част на Чудинска планина. Нейната максимална височина е връх Арамлия (1496 m), разположен на граничната бразда, на около 1 km северозападно от село Гурбановци.

Северно от река Драговищица и западно от нейния ляв приток Уйнешка река, отново по границата със Сърбия се простират югоизточните склонове на Изворска планина с връх Плазая (1087 m), разположен западно от с. Горно Уйно в близост до държавната ни граница.

Между Земенския пролом на река Струма на изток, река Драговищица на юг и притокът ѝ Уйнешка река на запад в северната част на община Кюстендил попадат южните части на Земенска планина. Нейната максимална височина в пределите на общината е Силни връх (1245 m), издигащ се северозападно от пролома.

И накрая, на изток от Земенския пролом и северно от Кюстендилската котловина, в североизточната част на общината се простират югозападните части на Конявска планина с двата си най-високи дяла – Риша планина (връх Риш, 1443 m) и Централния (Виденски дял, връх Виден, 1487 m), разположен северно от села Таваличево.

Води

Основна водна артерия на община Кюстендил е река Струма, която протича през нея от север-северозапад на юг-югоизток с част от горното си течение. Реката навлиза в общината югозападно от град Земен и се насочва на юг през забележителния Земенски пролом. При село Раждавица излиза от пролома, завива на югоизток и прекосява централната част на Кюстендилската котловина. Източно от село Нови чифлик навлиза в община Невестино. При преминаването си през общината Струма получава един по-голям ляв приток – река Шегава (в Конявска планина) и шест по-големи десни притоци: Бресница, Драговищица (долното течение, води началото си от Сърбия), Соволянска Бистрица, Банщица (Глогошка река), Новоселска река и Берсинска река (цялите течения на последните четири реки са в пределите на общината).

Най-южната част на общината, землищата на селата Сажденик, Цървена ябълка и Савойски се отводняват от най-горното течение на друг голям десен приток на Струма – река Елешница.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	60 681	100,00
Българи	52 496	86,51
Турци	30	0,05
Цигани	5 210	8,59
Други	178	0,29
Не се самоопределят	315	0,52
Не отговорили	2 952	4,86

Населени места

Общината има 72 населени места с общо население 60 681 души (01.02.11 г.).^[2].

**Списък на населените места в Община Кюстендил, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Багренци	675	8,137		Лелинци	34	5,633
Берсин	178	10,740		Леска	1	7,778
Блатец	23	7,459		Лисец	7	7,501
Бобешино	36	14,506		Лозно	824	11,610
Богослов	371	31,243		Ломница	7	13,534
Буново	15	20,437		Мазарачево	66	17,937
Вратца	224	18,103	Вратица, Враца, Мирово	Николичевци	415	5,719
Гирчевци	143	2,563		Нови чифлик	188	3,050
Горановци	95	20,486		Ново село	30	33,724
Горна Брестница	65	7,724		Пиперков чифлик	959	3,564
Горна Гращица	389	12,153		Полетинци	16	9,877
Горно Уйно	13	27,057		Полска Скакавица	50	33,333
Грамаждано	303	6,935		Преколница	120	17,977
Граница	567	14,300		Радловци	130	11,545
Гурбановци	2	5,721		Раждавица	278	15,562	Ръждавица
Гърбино	3	15,796		Раненци	136	43,962	Ранинци
Гърляно	144	11,851		Режинци	2	3,790	Ръжинци
Гюешево	224	17,256		Ръсово	48	9,508
Дворище	159	5,823		Савойски	7	18,283	Ат кория
Дождевица	10	8,554	Дъждевица	Сажденик	2	31,241
Долна Гращица	106	4,998		Скриняно	228	7,265
Долно село	104	21,738		Слокощица	1684	15,043
Долно Уйно	13	10,748		Соволяно	685	15,067
Драговищица	454	43,524		Стенско	165	6,698
Жабокрът	682	3,735		Таваличево	309	25,262
Жеравино	3	6,079		Търновлаг	132	2,878
Жиленци	1161	25,797	Жилинци	Търсино	22	4,372
Ивановци	2	14,843		Церовица	30	9,899
Каменичка Скакавица	86	25,070	Каменишка Скакавица	Црешново	12	4,959
Катрище	140	12,054		Цървена ябълка	6	23,293
Коняво	832	13,102		Цървендол	2	4,196	Цървени дол
Копиловци	681	3,454		Цървеняно	47	29,678
Коприва	5	9,471		Чудинци	2	9,698
Кутугерци	9	12,228		Шипочано	102	7,283
Кършалево	7	6,464	Кръшалево	Шишковци	526	7,749
Кюстендил	44532	18,720		Ябълково	953	2,578
				ОБЩО	60681	979,915	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

след Освобождението 1878 г. – с. Турско село е преименувано на с. Бистрица от населението без административен акт;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ат кория на с. Савойски;
МЗ № 1640/обн. 20.06.1939 г. – заличава с. Колуша и го присъединява като квартал на гр. Кюстендил;
МЗ № 716/обн. 21.05.1945 г. – признава н.м. Пиперков чифлик (от с. Слокощица) за отделно населено място – с. Пиперков чифлик;
МЗ № 2350/обн. 27.10.1945 г. – признава н.м. Кошарите (от с. Жабокрът) за отделно населено място – с. Ябълково;
Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Вратца (Вратица, Враца) на с. Мирово;
през 1946 г. – осъвременено е името на с. Кръшалево на с. Кършалево без административен акт;
между 1946 и 1956 г. – заличени са селата Ресен и Рибарци без административен акт поради изселване;
Указ № 21/обн. 27.01.1953 г. – заличава с. Въртешево и го присъединява като квартал на с. Грамаждано;
указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Гирчевци и го присъединява като квартал на с. Жабокрът;
Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – отделя кв. Гирчевци от с. Жабокрът и го признава за отделно населено място – с. Гирчевци;

– обединява селата Перивол и Ямборано в едно населено място – с. Драговищица;

– признава н.м. Щърбец (от с. Горановци) за отделно населено място – м. Щърбец;

Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Бистрица и го присъединява като квартал на с. Долно село;
Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Дъждевица на с. Дождевица;

– осъвременява името на с. Жилинци на с. Жиленци;

– уточнява името на с. Каменишка Скакавица (Скакавица-каменишка) на с. Каменичка Скакавица;

– уточнява името на с. Ранинци на с. Раненци;

– уточнява емето на с. Ръжинци на с. Режинци;

– уточнява името на с. Цървени дол на с. Цървендол;

Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава с. Николичевци и го присъединява като квартал на с. Скриняно;
Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Жедилово поради изселване;

– заличава м. Долна Брестница и я присъединява като квартал на с. Жиленци;

– заличава м. Щърбец и я присъединява като квартал на с. Ломница;

Указ № 1580/обн. 26.05.1987 г. – отделя кв. Въртешево от с. Грамаждано и го присъединява като квартал на гр. Кюстендил;
Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Гърляно и община Драговищица и заедно с включените в състава им населени места ги присъединява към община Кюстендил;
Указ № 2153/обн. 13.10.1989 г. – уточнява името на с. Ръждавица на с. Раждавица;
Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Николичевци от с. Скриняно и го признава за отделно населено място – с. Николичевци;
Указ № 13/обн. 29.01.1993 г. – възстановява старото име на с. Мирово на с. Вратца.

Транспорт

През територията на община Кюстендил преминава последният участък от 59,4 km от трасето на жп линията София – Кюстендил – Гюешево.

През общината преминават изцяла или частично 14 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 215,8 km:

началният участък от 42,3 km от Републикански път I-6 (от km 0 до km 42,3);
началният участък от 10,4 km от Републикански път II-62 (от km 0 до km 10,4);
целият участък от 27,9 km от Републикански път III-601;
началният участък от 11,5 km от Републикански път III-602 (от km 0 до km 11,5);
последният участък от 7,3 km от Републикански път III-621 (от km 1,4 до km 8,7);
последният участък от 10,7 km от Републикански път III-637 (от km 57,5 до km 68,2);
целият участък от 19,7 km от Републикански път III-6001;
целият участък от 15 km от Републикански път III-6003;
целият участък от 15 km от Републикански път III-6005;
началният участък от 6,9 km от Републикански път III-6012 (от km 0 до km 6,9);
целият участък от 20,7 km от Републикански път III-6202;
целият участък от 8 km от Републикански път III-6203;
последният участък от 6,7 km от Републикански път III-6222 (от km 19,5 до km 26,2);
последният участък от 13,7 km от Републикански път III-6224 (от km 33,6 до km 47,3).

Топографска карта

Външни препратки

Източници

↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748

[pop-stat.mashke.org-1] Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)

[2] Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

[1]

[2]

@@ Ред 233: / Ред 233: @@
 * [http://dobrodeteli-aleya-kyustendil.free.bg Алеята на добродетелите в Кюстендил]
 * [http://kyustendilska-prolet.free.bg/ Общинският празник – „Кюстендилска пролет“ – приказки, легенди, история...]
+* [http://osogovskata-planina.free.bg/ Планина Осогово]
+* [http://sveti.mina.free.bg/ Свети Мина]
 == Източници ==