Ловеч: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 354: Ред 354:
* Спортен клуб по карате „Киокушин“
* Спортен клуб по карате „Киокушин“
* Шахматен клуб „Прогрес"
* Шахматен клуб „Прогрес"
Славия-Литекс -борба
* Славия-Литекс -борба


=== Музикални и танцови формации ===
=== Музикални и танцови формации ===

Версия от 14:37, 19 януари 2007

Вижте пояснителната страница за други значения на Ловеч.

Ловеч е град в Централна Северна България и областен център на Област Ловеч. Той се намира в близост до град Троян и град Плевен. Градът е административен център на община Ловеч.

Шаблон:Град с герб 2

Снимка на Ловеч от крепостта

География

Ловеч е разположен в предпланински район, на двата бряга на река Осъм. Намира се на границата между Дунавската равнина и старопланинския Предбалкан, на 150 км североизточно от столицата София, Ловеч представлява един своеобразен баланс между планинския и равнинния релеф. На изток е обграден от 250 метрово плато, върху което се намира паркът Стратеш и завършващо с архитектурно историческия резерват „Вароша“ на югозапад, живописно заобиколен от хълмовете Хисаря и Баш Бунар. Северозападната част на града плавно се спуска към равнинния релеф на съседната община Плевен. Средната надморска височина на Ловеч е 200 м. Най-високата точка в града е хълмът Акбаир (разположен в южната периферия) със своите 450 м надморска височина, а централната част на Ловеч заема най-ниската площ в местността — 150–190 метра н.в.

История

Ловеч е едно от най-старите населени места в България. Следите от човешка дейност, открити по ловешките земи датират от най-дълбока древност, за което решаваща роля играе благоприятното разположение на града между планината и равнината, както и наличието на речно корито. Открити в ловешките пещери останки свидетелстват за активно човешко присъствие от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната ера. За първите жители на територията на град Ловеч се считат траките, чиито следи датират от IV — III в. пр.н.е. Първото селище по тези земи е град Мелта, който е бил столица на древното тракийско племе мелди. Мелта се разпростирал в местността на днешния квартал Вароша. По-късно Римската империя завзема Балканския полуостров и на територията на Ловеч се изгражда римска станция, наречена Президиум, която е от стратегическо значение, разположена на един от главните римски пътища, част от който може да се види и до днес в териториите на града. Крепостта Хисаря, разположена върху хълма, носещ същото име, е мястото, на което през 1187 г. е подписан мирният договор с Византия и е обявена независимостта на България, с което официално се поставя началото на Втората Българска Държава. През XII век Ловеч е голям търговски център и един от най-известните градове в България. Преди да стане български цар (1331 г.), Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Елена, е бил деспот на Ловеч. Около 1324-1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Срацимир като втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб.

Турската инвазия не подминава и Ловеч, но крепостта „Хисаря“ е една от последните завладяни, чак през 1446 г, като дълго време след това запазва някои привилегии, като забрана за заселване на турци в града и взимане на деца от местното население за еничари. Първото име на ловчански епископ грък срещаме в 1558 г. и до 1852 г. в Ловеч има все гръцки владици, но се знае, че от гръцките фанариоти само Дионисий се опитвал да замени черковнославянските книги с гръцки.

През XVII век търговията отново процъфтява, градът е търговски център на България, а ловешките търговци излизат далеч извън пределите на страната. За първи път в документ от 1520 г. и за последен път - в документ от 1830 г. градът е наречен заради богатството си Алтън Ловеч (Златен Ловеч). От 1780 г. до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни тогава има 20 000 жители. Приблизително такъв брой население (19 575 жители) достига едва през 1959 г.

1784 година е злокобна за историята на Ловеч. Тогава градът е обсаден от турска армия и изгорен. Населението му драстично намалява, от близо 20 000 души до 4600. За дълго време Ловеч престава да бъде търговски център.

По време на Руско-турската война (1806-1812) в началото на 1810 г. русите превземат Силистра, Никопол, Русе, и се придвижват на юг, достигайки района на Предбалкана - Плевен. Руски отряд под командването на генерал Михаил Воронцов от Дунавската армия на генерал Николай Каменски достигат и превземат Ловеч на 31 януари (12 февруари) 1811 г., а и някои околни села. За превземането на Ловеч, което попречило на новия велик везир Ахмет-бей да проведе през пролетта настъпление в Западна България, са наградени генерал Михаил Воронцов, полковник Константин Полторацки, подполковник Осип Второв, княз Фьодор Гагарин и др. руси. След оттеглянето на русите през 1811 г. турски отряд ограбил града.

В дните на непрогледно турско робство ловешките граждани се изявяват като едни от най-активните в борбите за независимост на българската църковна дейност, построени са две нови църкви - „Св. Неделя“ (стенописите от 1873 г. са дело на братята зографи Наум Илиев и Ненчо Илиев) и „Св. Богородица“ (1834 г.). В квартал Вароша се откриват две безплатни и достъпни за всички деца училища (1846-1847 г.). Първи учител в Горнокрайското училище става П. Р. Славейков през 1847 – 1849 г. В средата на века гражданите изгонват гръцкия епископ Милетий и за Ловчански епископ е ръкоположен българинът Иларион (1852-1872), наричан "дядо Ловчу", който като най-старши председателства Първия църковно-народен събор (1871), а през 1872 г. е избран за първи български екзарх. През 1877 г. отново Ловчански митрополит (Йосиф I.) заема този пост.

Ловеч е известен и като център на Вътрешния централен революционен комитет на Апостола на свободата Васил Левски, наречен „Временно правителство на България“. Левски посещава града през 1869, 1870 и 1872 години.

През 1872 – 1874 г. майстор Никола Фичев, Уста Колю Фичето, изгражда единствения по рода си на Балканите покрит мост, който бива реконструиран през 1931, след като изгаря почти до основи.

През Руско-турската война Ловеч на два пъти е освобождаван с помощта на руските войски, окончателно на 3 септември (22 август стар стил) 1877 г. от генерал Скобелев (вижте Ловеч (битка)).[1] Незабравен остава подвигът на Васил Колев и Цачо Шишков, пожертвали живота си в храбра, но неравна битка с турската орда. На "Стратеш" се поставят "бял" и "черен" паметници на руските войни.

След Освобождението се изселват турците, а също така и част от българите, при което една значителна част от занаятчиите. Свободен Ловеч наброява едва 4600 души.

През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център на Ловешка, Троянска и Тетевенска околия. През периода от 1901 г. до 1959 г. той е околийски център, след което става окръжен град. От 1987 г. е областен център.

Религии

* Православно християнство 11 май, денят на светите братя Кирил и Методий, е официален празник на град Ловеч. Ловеч се населява предимно от православни християни, а Ловешката епархия е една от днешните 12 епархии в България. Градът е седалище на митрополит още по времето на цар Иван Асен II (1218 - 1241), когато Ловешката епархия е една от 10те митрополии от общо 14 епархии. В рамките на крепостта Хисаря се намират останките на няколко средновековни църкви. По време на турското владичество, неизвестно кога е понижена в ранг епископия. Знае се, че през 17 в. на Търновския митрополит са подчинении Ловчанския, Червенския и Преславсият епископи. Ловчанската епархия е възстановена през 1871 г. заедно с учредяването на Екзархата.

През 1835 г. в Ловеч е имало 7 православни храма. От тях е запазена църквата „Св. Богородица“ в квартал Вароша която се е наричала тогава и «Св. Кириакия» (построена 1834 г.). Днес съществува още и катедралният храм „Св. Неделя“ (второ подновяване на храма при епископ Иларион Ловчански, 1859 г.) със стенописи от 1873 г.

В организираното през 1598 г. първо Търновско въстание взел участие Търновският митрополит Дионисий и други епископи, между които Теофан Ловчански. В различни извори се споменават малко Ловчански епископи: Еремия (1558), Теофан (1598), Лаврентий (1618, 1622 и 1635), Кирил (1629), Натанаил (1635), Симеон (1639), Кирил (1643, 1644), Яков (1653), архиепископ кир Ананий (1644), Езекиил (1668 и 1671), Йоаникий (1686), Йоаким (1698), деспот Паисий (ок. 1768-1774), Антим I (1785), Антим II (1813-1827), Дионисий (юни 1827-1845). От 1845 до 1850 г. Ловчански епископ е гръцкият владика Милетий I. Той въвежда клепалата (токата) за свикване на вярващите на молитва. 32-гогишният Милетий е замесен в любовна връзка с женената на българин, гъркинята Мариола. Първата оригинална българска комедия "Ловченскийт Владика или бела на ловчанскийт сахатчия Николча" (Болград, 1863 г.) на Теодоси Икономов (1836-1871) е написана по този трагикомичен случай. По настояването на гражданите и след много перипетии Милетий I е заменен и против желанието на българите пак с грък (Милетий II), който напуска скоро Ловеч, оставяйки добри спомени - възпротивява се на потурчването на една българка. Молбата на ловчанци била чута и търновският митрополит Неофит, под ведомството на когото се намирала и Ловчанската епископия изпратила за епископ българина Иларион. (От 18 век до създаването на Екзархата през 1871 г. висшето духовенство по българските земи се състои от гърци, броят се само 12 българи – владици.) Иларион Ловчански е бил владика в Ловеч от 1852 до 1872 г. В Ловеч не се чуства добре. През 1859 г. пише на учителя Златарски във Велико Търново: "Епископията се намира на таквози идно разпростряно място между две канари, като си подигна главата към небето, пада ми килимявката, и разговор с кого!! ала оурисията така е оурисала, но нека бъдем здрави!" Поп Кръстю Никифоров, един от най-видните граждани на Ловеч, духовник, просветител, общественник и съратник на Левски, от амвона на храма “Света Богородица” в присъствието на владиката Иларион през 1869 г. държи пламенна реч против него и гръцките владици. В Ловеч Иларион не е бил почитан, дори е бил мразен като сребролюбец, горделив, нерешителен и фанариот. Ловчанските първенци изразяват недоволството си от него в писмо до Иларион Макариополски до Цариград през 1860 г. като поддържат неговата борба срещу цариградския патриарх. Но след султанския ферман за учредяване на Българската екзархия от 27 февруари 1870 г., като най-старши, председател на Първия църковно-народен събор 1871 г. става именно Иларион Ловчански, наричан "дядо Ловчу", за разлика от Иларион Макариополски. Той държи известната патриотична реч. През януари 1872 г. Цариградският патриарх, който не признава българската църква, лишава от техния сан и настоява пред Портата да се отстранят от Цариград тримата български владици Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски. На 21 януари 1872 г. те са били заточени в Измир, Мала Азия, но още на 30 януари са освободени под напора на демонстрацията на 3000 цариградски българи, водени от Петко Р. Славейков. На 12 февруари 1872 г. синодът на Българската екзархия избира първия български екзарх - Иларион Ловчански. След четири дни по внушение на правителството и молба за оставка от Иларион Ловчански като стар и недочуващ, на извънредно заседание на 16 февруари 1872 г. синодът избира за екзарх Видинския митрополит Антим I. Първите български владици, признати от султана са Иларион Макариополски, Натанаил Охридски, Антим Видински и Иларион Ловчански.

Когато през 1873 г. екзарх Антим е повикал пред Св. Синод избрания за нов Ловчански митрополит Дионисий, за да му съобщи избора, той му казал: «Надевам ся, че ще бъдете верни на православието, на царството и на Църквата ни в борбата с гръцката Патриархия, която не ся знае какъвъ край ще вземе.» (93 заседание на Св. Синод, 6 юли 1873 г. стр. 210). [2] Във вестник „Знаме“ Христо Ботев споменава Дионисий Ловчански „в числото на нашите мъченически жертви, на които имената ще да се осветят в деня на отмъщението! Амин!“ Според Ботев младият епископ бил отровен през 1875 г., защото изобличил злоупотреби на софийския управител Маасар паша („българоубиецът [...] джелатинът на Васил Левски“) и на ловчанския каймакамин, „изверг в пълен смисъл на думата“. Според други източници Дионисий е умрял от туберколоза. [3] През 1876 г. е бил ръкоположен за епископ и избран за Ловчански митрополит Йосиф. На 24 април 1877 г. импровизиран “Избирателен събор в Екзархийския дом” в Ортакьой го избира и провъзгласява за нов трети екзарх на България - екзарх Йосиф I (1840 - 1915). Ловчански митрополит (1879-1891 г.) е известният обществен деец Натанаил Охридски, който през 1872 г. е избран за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид. От 1893 до 1897 г. Ловчанската епархия управлява епископ Антим. През 1930 г. Ловчанската епархия управлява Бранитския епископ Максим. Около 1938 г. епископ и Ловчански митрополит става бившият протосингел на Софийската митрополия архимандрит Филарет.

На 8 септември 1948 г. по настояване на Васил Коларов владиците Паисий Врачански, Неофит Видински и Филарет Ловчански уведомяват правителството, че екзарх Стефан си е подал оставката и тя е приета. На 30 октомрви 1960 година е избран, а на 20 ноември същата година канонически утвърден за Ловчански митрополит Максим. На 4 юли 1971 г. в София е свикан патриаршески избирателен събор с участието на 101 избиратели. За Български патриарх е избран Ловчанският митрополит Максим с болшинство от 98 гласа. След смъртта на 94-годишния Ловчански митрополит Григорий (7 декември 2000) на 8 февруари 2001 г. за Ловчански митрополит е избран от Светия синод Макариополският епископ Гавраил, тогава викарий на Софийския митрополит. От 13 члена на Светия синод само Врачанският митрополит Калиник не подкрепя кандидатурата му. В избора участват и по трима свещеници и трима миряни от петте духовни околии на ловчанската епархия - ловчанска, троянска, тетевенска, ботевградска и Пирдоп - Златица. Патриарх Максим лично провъзгласява Гавраил за Ловчански митрополит.

На 11 май 2005 г., в деня на св. Кирил и Методий, Симеон Сакскобургготски прави първата копка на нов катедрален храм, който ще носи името на светите братя. Икона с техния лик, дар от премиера, ще бъде първата в новия храм. Тържествен водосвет отслужва Ловчанския митрополит Гавраил.

Литература: Елинизмът в Ловчанска епархия през времето на турското владичество // Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание, кн. 3, София 1931, с. 11-12; Поправки добавки. Към "Черковната история на град Ловеч" //»Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание, кн. 4, София 1932, с. 235-246; Станимир Станимиров , Нова добавка към «Из черковната история на гр. Ловеч» // Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание, кн. 5, София 1934, с. 104


* Протестанско християнство През 1882 г. амриканският методист D. C. Challis основава в Ловеч Американския девически колеж, в който се построява малък храм, по-кьсно близката «Протестантска църква», която съществува и днес. Една от първите мисионерки в България е Miss Kate B. Blackburn, чието име е носил Старият пансион на Езиковата гимназия, е била е от 1892 г. до 1923 г. в Ловеч. [4]


* Ислям В Ловеч днес няма нито една действаща джамия. Многото джамии и минарети са разрушени след Освобождението. Няколко действащи джамии има в няколко села в община Ловеч.

Политика

Файл:Mun Lovech.png

Икономика

Ловеч е един от промишлените центрове на България. Слави се главно с производството на кожи и кожени облекла, като фирмта за кожени изделия „Велур“ АД е най-големият производител в бранша за югоизточна Европа. Градът разполага и с професионален техникум по кожарство. Активна е и хранително-вкусовата промишленост, както и производството на ръчни електроинструменти, велосипеди и мебели. В миналото в завод „Балкан“ са сглобявани леки автомобили „Москвич“ и селскостопански самолети. Ловешката община е с традиции в производството на зърнени култури, месо, мляко и зеленчуци.


Обществени институции

  • Обществена библиотека „Проф. Беньо Цонев“
  • Клуб на дейците на културата

Училища

Висши училища:

Ловеч се слави с най-старата и една от най-добрите езикови гимназии в България — ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“. Създадена е през 1881 година като девическо училище, а от 1950 година е със статут на средно училище с езикова гимназия, приемайки тогава името на източногерманския антифашист Ернст Телман. Английският и френският отдел на гимназията стават основоположници на английската гимназия в София и на френската гимназия във Варна. В езиковата гимназия по онова време постъпват ученици не само от Ловеч, но и от цяла България.

В Ловеч се намира Музикално училище „Панайот Пипков“), както и една от най-старите "реални" гимназии в страната - „Св. Кирил и Методий“. От бившите техникуми (сега: професионални гомназии) се отличават* Филиал "Икономика и управление” на СА „Д. А. Ценов“, Свищов кожарският и техникумът по механо-електротехника.

Средни училища в града:

  • НУ „Акад. Иширков“
  • ОУ „В. Левски“
  • ОУ „П. Р. Славейков“
  • ОУ „Д. Димов“
  • ОУ „Хр. Никифоров“
  • ОУ „Св. Кирил и Методий“
  • СОУ „Тодор Кирков“
  • СОУ „Панайот Пипков“
  • ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“
  • Природо-математическа гимназия
  • Ветеринарномедицински техникум
  • Техникум по кожарство и облекло „Марийка и Маринчо Караконови“
  • Професионална гимназия по механоелектротехника
  • Техникум по икономика, търговия и услуги
  • Общински детски комплекс

Квартали

  • „Младост“ (Бабаковец, 9-ти Семтември),
  • „Здравец“ (Заводски блокове, бивш „Маркс-Енгелс“),
  • „Гозница“,
  • „Червен бряг“ ("Надежда", бивш "Ленин"),
  • „Вароша“,
  • „Квартал 5“,
  • „Дръстене“,
  • „Продимчец“

Културни и природни забележителности

Ловеч е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз, Етнографски музей, лятно работно време : 08.00-12.00 и 14.00-18.00 ч. без почивен ден; има печат.

Музей "Васил Левски", 08.00-12.00 и 13.00-17.00 ч. почивен ден събота и неделя, има печат.

Паметникът на Васил Левски и църквата
Фрагмент от Вароша
Файл:NGruev.Lovech.CoveredBridge.jpg
Покритият мост на Кольо Фичето над река Осъм
  • Покрит мост, построен от Колю Фичето през 1874 г.
  • Крепост „Хисаря“
  • Паметник на Васил Левски
  • Паметници на загинали руски воини
  • Парк „Стратеш“ със зоологическа градина (най-голямата в провинцията)
  • Парк „Баш-боунар“
  • Архитектурно-исторически резерват „Вароша“
  • Картинна галерия в кв. „Вароша“
  • Барокови къщи
  • Църква „Света Богородица“
  • Църква „Света Троица“

Театри

  • Драматичен театър Ловеч
  • Ловчанско читалище „Наука“
  • Летен театър в парка Стратеш

Музеи

  • Ловешки исторически музей
  • „Васил Левски“
  • Ентографски Музей Ловеч
  • Архитектурно Исторически Резерват 'Вароша'
  • Драсова къща
  • Рашова къща

Редовни събития

  • Цветница

Цветница (или още Връбница) е едно от официалните събития в Ловеч, което се чества всяка пролет и е нещо като втори празник на града. Този ден се отбелязва с многобройни шоу-програми, организирани главно на площад „Тодор Кирков“ в стария град „Вароша“, където е разположена и специална сценична трибуна. Състоят се и множество културни мероприятия и изложби, а в близост до главната трибуна се разполагат различни увеселителни съоражения за малките деца, както и много сергии, предлагащи от цветя и сувенири до захарен памук и други лакомства.

  • Празник на Ловеч е (11 май) - ден на св. братя Кирил и Методий
  • Ловешки есенен панаир
  • Празник на ГЧЕ „Екзарх Йосиф I“

Празникът на езиковата гимназия „Екзарх Йосиф I“ (16 април) се отбелязва с пиеса в ловешкия драматичен театър, изпълнена от ученици от завършващите класове, като преди това се държат речи от директора на училището, кмета на Ловеч, както и от бивши и настоящи ученици на гимназията. В програмата фигурират и няколко музикални изпълнения от ученици. На този ден среща в Ловеч си организират и много минали випуски.

Фестивалът на езиковата гиманзия се провежда в три вечери, в които всеки клас представя по песен или повече. Музиката се изпълнява изцяло от учениците, като се свирят главно извести и любими рок парчета, но нерядко се чуват и собствени композиции. Фестът (както е известен на всички в града) се провежда най-често в музикалния салон на гимназията, който е снабден с висока трибуна и (само по време на провеждането на феста) мощни аудио уредби. Първата вечер е вечерта на подготвителните (осми) класове и деветите класове, втората на десетите и единадесети (организиращи) класове. Последната вечер се връчват награди и се изявяват завършващите, като освен музика се представя и кратка пиеса или друга шоу-програма

  • Фестивал на Природо математичкеска гимназия
  • Ловеч Бардфест

Личности


Със званието "Почетен гражданин на Ловеч" от 1887 до 1999 г. са удостоени 27 личности, свързали живота си с Ловеч.

Местна преса

Община

Населени места в Община Ловеч

* В скоби е посочен телефонният код.

Други

Хотели

Спортни клубове

  • Литекс (футбол)
  • Осъм (хандбал, мъже)
  • Ловеч'98 (хандбал, жени)
  • Ийгълс (бейзбол)
  • Спортен клуб по борба
  • Спортен клуб по карате „Киокушин“
  • Шахматен клуб „Прогрес"
  • Славия-Литекс -борба

Музикални и танцови формации

  • "ELECTRIC STYLE CREW" брейк танцова формация „ЛОВЕЧ“
  • Общински фолклорен ансамбъл (ОФА) „ЛОВЕЧ“
  • Детско-юношески фолклорен ансамбъл „ЛОВЧАЛИЙЧЕ“
  • Клуб по акробатичен рокендрол „Роксмайл“
  • Трио „Вароша `87“
  • Акордеонен оркестър „хармония“
  • Китарен оркестър
  • Пънк/Хардкор група „aBasement“
  • Балет "Ралица"
  • Рокгрупа "Агресия"

Духови оркестри

  • Младежки духов оркестър с мажоретен състав- най- изявената младежка формация в страната от години насам.Заслужил своето международно признание в Германия,Холандия,Белгия,Италия,Англия,Франция и Швейцария.Един професионален оркестър от обикновени 11-19 годишни ученици,усетили духа на изкуството.Диригент е темпераментният Тотко Рогашки - един от най-видните музикални дейци в града.Музикален оформлител - Коно Ганев.Мажоретният състав - най-красивите и най-добрите момичета от града!
  • Духов оркестър

Побратимени градове

Кухня

  • Бяло сладко

Литература

  • Ловеч и Ловчанско, кн. I., Печатница "Книпеграф" А.Д, София 1929; Кн. II. С., 1930; Кн. III. С., 1931; Кн. 4., С., 1932; Кн. 5., С., 1934
  • Градът Ловеч от основаванието му до освобождението му, Феликс Филип Каниц, В. Търново (Витал), 2001
  • Градът Ловеч като център на Българския централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков, Параскев Иванов Стоянов, В. Търново (Витал) 2001
  • Църковно музикална летопис на Ловеч 1854-1994 г., Максим Иванов Миховски, Благоевград [Интелект А] 1996
  • Американският девически колеж в Ловеч, Иван Христов Лалев, В. Търново (Витал), 2001

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ловеч&oldid=780067“.