Франц Грилпарцер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Етикет: Подпис в статия
Ред 75: Ред 75:


През 1980 г. в сборника "Немски романтици" е включена новелата на Франц Грилпарцер "Бедният музикант".
През 1980 г. в сборника "Немски романтици" е включена новелата на Франц Грилпарцер "Бедният музикант".

== Източници ==
* ''Тази статия съдържа [http://darl.eu/delit/betrachtungen/bulgar/100god.htm материал], използван с [[Потребител:Spiritia/Молби за разрешения/vkonstantinov‎|разрешение]].''


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 18:27, 27 февруари 2017

Франц Грилпарцер
Franz Grillparzer
Франц Грилпарцер през 1841 г.
Франц Грилпарцер през 1841 г.
Роден15 януари 1791
Починал21 януари 1872
Професияписател
Националност Австрия
Жанрновела, драма, стихотворение
Направлениеромантизъм
Подпис
Уебсайт
Франц Грилпарцер в Общомедия

Франц Грилпарцер (Шаблон:Lang-de) е австрийски поет, новелист и драматург.

Биография

Франц Грилпарцер е роден във Виена на 15 януари 1791 г. в семейството на адвокат. След като завършва гимназия, изучава право във Виенския университет. През 1813 г. постъпва на държавна служба. През 1832 г. става директор на имперския архив. През 1847 г. е избран за член на Академията на науките. През 1856 г. се пенсионира с чин придворен съветник. През 1864 г. става почетен гражданин на Виена.

Поддържа приятелство с поетите Хайнрих Хайне и Лудвиг Бьорне, както и с композиторите Лудвиг ван Бетховен и Франц Шуберт.

Библиография

Пиеси

Петя Герганова в ролята на Херо в трагедията „Вълните на морето и на любовта“ от Франц Грилпарцер, постановка: Николай Масалитинов, 1941-1942 г.
  • Blanka von Kastilien (1807–1809)
  • Die Ahnfrau (1817)
  • Sappho (1818)
  • Das goldene Vlies (1819)
    • 1. Teil: Der Gastfreund
    • 2. Teil: Die Argonauten
    • 3. Teil: Medea
  • Melusina (1822/23)
  • König Ottokars Glück und Ende (1825)
  • Ein treuer Diener seines Herrn (1830)
  • Des Meeres und der Liebe Wellen (1831)
  • Der Traum ein Leben (1834)
  • Weh dem, der lügt! (1838)
  • Libussa (1848)
  • Ein Bruderzwist in Habsburg (1848)
  • Esther (1848)
  • Die Jüdin von Toledo (1855)

Новели

  • Das Kloster bei Sendomir (1827)
  • Der arme Spielmann (1847)

Признание

Паметник на Грилпарцер в парка на Виена
  • Улици на името на Франц Грилпарцер има във Виена, Грац, Линц, Залцбург, Инсбрук, Фрайбург, Мюнхен, Манхайм и Хамбург.
  • Ликът на Грилпарцер е изписан върху 100-шилинговата банкнота от 1954 г.
  • Австрийската поща издава четири пъти (1931, 1947, 1972 и 1991) специална пощенска марка с образа на Грилпарцер.
  • В чест на писателя е учредена литературната награда "Грилпарцер".
  • Астероид 30933 е наречен на името на Грилпарцер.

Грилпарцер в България

През 1896 г. у нас е преведена новелата на Франц Грилпарцер "Манастирът от Сендомир" и тази първа среща с неговото творчество е причина с течение на времето Грилпарцер да стане един от най-популярните австрийски писатели и драматурзи в България.

Психологическите любовни трагедии на Грилпарцер "Сафо" и "Вълните на морето и на любовта" са публикувани през 1942 г. в превод на Димитър Стоевски.

През 1980 г. в сборника "Немски романтици" е включена новелата на Франц Грилпарцер "Бедният музикант".

Източници

Външни препратки