Хомофония: Разлика между версии
м Пунктуация и някои смислови грешки. |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Хомофонията (гр. от ''homòs'' - „цял”, „равен”, „еднакъв” и ''phone'' - „глас”, „звук”, „едногласие”) в античната гръцка музикална терминология е имала значение на музика, която се пее в унисон. Терминът „хомофония” е бил прилаган и в ранното средновековие, където е имал значение на „едногласие”. По-късно (12.-13. век) придобива значение на солово пеене с инструментален съпровод, носещ импровизационен характер. Такова пеене е практикувано и в Италия, и във Франция през 14. век в рицарските поеми на [[трабадур|трубадур]]ите, [[трувер]]ите и [[минезингер]]ите. В началото на късното средновековие този вид хомофония бил изместен постепенно от развитието на [[полифония]]та. Заражда се отново в чрез транскрипции на полифонични пиеси за един глас в различен и обогатен музикален съпровод. Тази практика се утвърждава с разпространението на [[лютня]]та и чрез нея главно става подготовката за съвременната хомофония. Около 1600-ата г. терминът се употребява и се прилага при композиции за солово пеене със съпровод и на басо континуо, каквито италианските музиканти (Кавалери, Пери и др.) създават. Най-значителните образци на тази музика са на Качини, отпечатани в ''Nuove Musiche'' (1602 г.). Върху новия хомофонен стил се зараждат, формират и доизграждат [[речитатив]]ът, [[ария]]та, [[кантата]]та, [[оратория]]та, [[опера]]та. |
'''Хомофонията''' (гр. от ''homòs'' - „цял”, „равен”, „еднакъв” и ''phone'' - „глас”, „звук”, „едногласие”) в античната гръцка музикална терминология е имала значение на музика, която се пее в унисон. Терминът „хомофония” е бил прилаган и в ранното средновековие, където е имал значение на „едногласие”. По-късно (12.-13. век) придобива значение на солово пеене с инструментален съпровод, носещ импровизационен характер. Такова пеене е практикувано и в Италия, и във Франция през 14. век в рицарските поеми на [[трабадур|трубадур]]ите, [[трувер]]ите и [[минезингер]]ите. В началото на късното средновековие този вид хомофония бил изместен постепенно от развитието на [[полифония]]та. Заражда се отново в чрез транскрипции на полифонични пиеси за един глас в различен и обогатен музикален съпровод. Тази практика се утвърждава с разпространението на [[лютня]]та и чрез нея главно става подготовката за съвременната хомофония. Около 1600-ата г. терминът се употребява и се прилага при композиции за солово пеене със съпровод и на басо континуо, каквито италианските музиканти (Кавалери, Пери и др.) създават. Най-значителните образци на тази музика са на Качини, отпечатани в ''Nuove Musiche'' (1602 г.). Върху новия хомофонен стил се зараждат, формират и доизграждат [[речитатив]]ът, [[ария]]та, [[кантата]]та, [[оратория]]та, [[опера]]та. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Музикален терминологичен речник, издателство „Наука и изкуство”, 1969 г., стр.374 |
Музикален терминологичен речник, издателство „Наука и изкуство”, 1969 г., стр.374 |
||
Версия от 09:05, 4 март 2017
Хомофонията (гр. от homòs - „цял”, „равен”, „еднакъв” и phone - „глас”, „звук”, „едногласие”) в античната гръцка музикална терминология е имала значение на музика, която се пее в унисон. Терминът „хомофония” е бил прилаган и в ранното средновековие, където е имал значение на „едногласие”. По-късно (12.-13. век) придобива значение на солово пеене с инструментален съпровод, носещ импровизационен характер. Такова пеене е практикувано и в Италия, и във Франция през 14. век в рицарските поеми на трубадурите, труверите и минезингерите. В началото на късното средновековие този вид хомофония бил изместен постепенно от развитието на полифонията. Заражда се отново в чрез транскрипции на полифонични пиеси за един глас в различен и обогатен музикален съпровод. Тази практика се утвърждава с разпространението на лютнята и чрез нея главно става подготовката за съвременната хомофония. Около 1600-ата г. терминът се употребява и се прилага при композиции за солово пеене със съпровод и на басо континуо, каквито италианските музиканти (Кавалери, Пери и др.) създават. Най-значителните образци на тази музика са на Качини, отпечатани в Nuove Musiche (1602 г.). Върху новия хомофонен стил се зараждат, формират и доизграждат речитативът, арията, кантатата, ораторията, операта.
Източници
Музикален терминологичен речник, издателство „Наука и изкуство”, 1969 г., стр.374