Поликарп Теологидис: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 14: Ред 14:
Роден е в серското село [[Провища]], тогава в Османската империя със светското име '''Теологидис''' (''Θεολογίδης''). Замонашва се в [[Серски манастир|Серсия манастир]] и затова носи прякора '''Продромски''' (''Προδρομίτης''). В 1891 година се дипломира с много добър успех от [[Халкинска семинария|Халкинската семинария]]. Като йеродякон преподава от 1891 до 1895 година в духовното училище на манастира. В 1895 година напуска по препоръка на патриарха и с одобрение на синода заминава да учи сръбски език в Белградски богословски институт. Остава в Белград три години, след което се завръща в Цариград и става главен свещеник на „[[Свети Николай Дзивалски]]“.<ref name="Γαλάνη">{{cite book |title= Η Εκπαίδευση στο σαντζάκι Σερρών κατά την περίοδο της Τουρκοκρατίας (Διπλωματική Εργασία) |last=Γαλάνη |first=Ζωή |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Παιδαγωγική Σχολή |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=79 |url=http://ikee.lib.auth.gr/record/123460/files/Galani%20zoi.pdf |accessdate=2015-08-25}}</ref>
Роден е в серското село [[Провища]], тогава в Османската империя със светското име '''Теологидис''' (''Θεολογίδης''). Замонашва се в [[Серски манастир|Серсия манастир]] и затова носи прякора '''Продромски''' (''Προδρομίτης''). В 1891 година се дипломира с много добър успех от [[Халкинска семинария|Халкинската семинария]]. Като йеродякон преподава от 1891 до 1895 година в духовното училище на манастира. В 1895 година напуска по препоръка на патриарха и с одобрение на синода заминава да учи сръбски език в Белградски богословски институт. Остава в Белград три години, след което се завръща в Цариград и става главен свещеник на „[[Свети Николай Дзивалски]]“.<ref name="Γαλάνη">{{cite book |title= Η Εκπαίδευση στο σαντζάκι Σερρών κατά την περίοδο της Τουρκοκρατίας (Διπλωματική Εργασία) |last=Γαλάνη |first=Ζωή |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Παιδαγωγική Σχολή |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=79 |url=http://ikee.lib.auth.gr/record/123460/files/Galani%20zoi.pdf |accessdate=2015-08-25}}</ref>


На 6 февруари 1900 година митрополитите [[Константий Исаакидис|Константий Берски]], [[Гервасий Сумелидис (халдийски митрополит)|Гервасий Халдийски]] и [[Константий Матулопулос|Константий Сервийски]] го ръкополагат в „Свети Николай Дзивалски“ за [[Дебърско-кичевска епархия|дебърски и велешки митрополит]].<ref name="Γαλάνη"/> [[Български търговски агентства в Османската империя|Българският търговски агент]] в [[Битоля]] [[Андрей Тошев]] през 1904 г. определя Поликарп като „личност колкото подла, толкоз и способна“ и отбелязва: {{цитат|Макар формално гръцки митрополит, той чувства и работи като сърбин... фактически е сръбски митрополит и струва много повече от покойния [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиян]]<ref>Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Ссъставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 324.</ref>|}}
На 6 февруари 1900 година митрополитите [[Константий Исаакидис|Константий Берски]], [[Гервасий Сумелидис (халдийски митрополит)|Гервасий Халдийски]] и [[Константий Матулопулос|Константий Сервийски]] го ръкополагат в „Свети Николай Дзивалски“ за [[Дебърско-кичевска епархия|дебърски и велешки митрополит]].<ref name="Γαλάνη"/> [[Български търговски агентства в Османската империя|Българският търговски агент]] в [[Битоля]] [[Андрей Тошев]] през 1904 г. определя Поликарп като „личност колкото подла, толкоз и способна“ и отбелязва: {{цитат|Макар формално гръцки митрополит, той чувства и работи като сърбин... фактически е сръбски митрополит и струва много повече от покойния [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиян]]<ref>Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 324.</ref>|}}


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 10:30, 4 март 2017

Поликарп
Πολύκαρπος
гръцки духовник
Роден
1868 г.
Починал
13 юли 1919 г. (51 г.)

Учил вХалкинска семинария
Брой сръбски къщи във Велешката и Дебърска епархия, доклад на митрополит Поликарп от 25 февруари 1904 г.
Писмо от патриарх Йоаким III Константинополски до Поликарп Велешки и Дебърски от 20 ноември 1905 година с позволение на двама селски свещеници да служат

Поликарп (Шаблон:Lang-el) е гръцки духовник, митрополит на Цариградската патриаршия.

Биография

Роден е в серското село Провища, тогава в Османската империя със светското име Теологидис (Θεολογίδης). Замонашва се в Серсия манастир и затова носи прякора Продромски (Προδρομίτης). В 1891 година се дипломира с много добър успех от Халкинската семинария. Като йеродякон преподава от 1891 до 1895 година в духовното училище на манастира. В 1895 година напуска по препоръка на патриарха и с одобрение на синода заминава да учи сръбски език в Белградски богословски институт. Остава в Белград три години, след което се завръща в Цариград и става главен свещеник на „Свети Николай Дзивалски“.[1]

На 6 февруари 1900 година митрополитите Константий Берски, Гервасий Халдийски и Константий Сервийски го ръкополагат в „Свети Николай Дзивалски“ за дебърски и велешки митрополит.[1] Българският търговски агент в Битоля Андрей Тошев през 1904 г. определя Поликарп като „личност колкото подла, толкоз и способна“ и отбелязва:

Макар формално гръцки митрополит, той чувства и работи като сърбин... фактически е сръбски митрополит и струва много повече от покойния Фирмилиян[2]

Бележки

  1. а б Γαλάνη, Ζωή. Η Εκπαίδευση στο σαντζάκι Σερρών κατά την περίοδο της Τουρκοκρατίας (Διπλωματική Εργασία). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Παιδαγωγική Σχολή, 2009. с. 79. Посетен на 2015-08-25.
  2. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 324.
Антим дебърски и велешки митрополит
(6 февруари 1900 – 1907)
Партений