Цетина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 11:50, 5 март 2017

Цетина е най-голямата река в Далмация - южната част на Хърватия. Общата дължина на реката е около 105 km, а площта ѝ на отводняване възлиза на 3700 кв.км. Изворът ѝ е на 385 m надморска височина.

Реката извира под планината Динара и се влива в Адриатическо море. Плавателна е 7 км, а региона по реката също се нарича Цетина. Византийският император Константин Багренородни (913-959) определя Цетина като границата между сърби и хървати.

По течението на реката има изградени няколко ВЕЦ, а преди устието си при Омиш, Цетина прави пролом между крайбрежните планини Мосор и Биоково. Реката е пълна с пъстърва.

Източници

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Цетина.

Цетина на сайта на Омиш -{www.omisinfo.com}-

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 '''Цетина''' е най-голямата река в [[Далмация]] - южната част на [[Хърватия]]. Общата дължина на реката е около 105 km, а площта и&#768; на отводняване възлиза на 3700 кв.км. Изворът и&#768; е на 385 m надморска височина.
-Реката извира под планината [[Динара]] и се влива в Адриатическо море. Плавателна е 7 км, а региона по реката също се нарича Цетина. Византийският император [[Константин Багренородни]] (913-959) определя Цетина като границата между [[сърби]] и [[хървати]], или по-точно между [[средновековни сръбски земи|средновековното сръбско]] и [[средновековни хърватски земи|средновековното хърватско]] землища.
+Реката извира под планината [[Динара]] и се влива в Адриатическо море. Плавателна е 7 км, а региона по реката също се нарича Цетина. Византийският император [[Константин Багренородни]] (913-959) определя Цетина като границата между [[сърби]] и [[хървати]].
 По течението на реката има изградени няколко [[ВЕЦ]], а преди устието си при [[Омиш]], Цетина прави пролом между крайбрежните планини [[Мосор]] и [[Биоково]]. Реката е пълна с [[пъстърва]].