Ерих Кестнер: Разлика между версии

Ерих Кестнер
Erich Kästner
	Ерих Кестнер Erich Kästner
германски писател
	Ерих Кестнер през 1961 г.
Роден	23 февруари 1899 г. Дрезден, Германска империя
Починал	29 юли 1974 г. (75 г.) Мюнхен, Германия
Погребан	Мюнхен, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Лайпцигски университет
Литература
Псевдоним	Robert Neuner, Berthold Bürger, Peter Flint
Период	1928 – 1974
Жанрове	Детска литература
Известни творби	"Емил и детективите" (1928), „Антон и Точица“ (1931), „Фабиан. Историята на един моралист“ (1931), „Хвърчащата класна стая“ (1933), „Двойната Лотхен“ (1949)
Семейство
Съпруга	няма
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Ерих Кестнер в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:08, 8 март 2017

Ерих Кестнер (Шаблон:Lang-de) (1899 – 1974) е един от най-четените немскоезични писатели на XX век – лирик, белетрист, сценарист и сатирик, автор на популярни книги за деца.

Биография

Роден е в Дрезден, Кралство Саксония, и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.^[2]

През 1913 г. постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но напуска през 1916 г., малко преди да завърши. В 1917 г., още ученик, Кестнер е мобилизиран и като артилерист участва в Първата световна война. Завършва гимназия с отличие и получава за това „Златната стипендия на град Дрезден“. Следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг, като дори успява да защити докторска дисертация. После се преселва в Берлин, сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии и си създава име на блестящ хуморист и сатирик, както и на проникновен писател за деца.

След края на Втората световна война Кестнер се установява в Мюнхен, където заедно със завърналите се от емиграция приятели основава литературното кабаре „Ди Шаубуде“ – за него написва множество песни, оформили модерния немски градски шансон.

Творчество

Романи

Тъничката книжка на Ерих Кестнер „Емил и детективите“ (1928) се разграбва, преди още да е засъхнало мастилото, романът скоро е преведен на двадесет и четири, а до днес вече на петдесет и девет езика. Една след друга излизат „Антон и Точица“ (1931), „Фабиан. Историята на един моралист“ (1931) и „Хвърчащата класна стая“ (1933), които го утвърждават като блестящ разказвач. След Втората световна война Кестнер създава още книги за деца, между които „Двойната Лотхен“ (1949) (до 2007 г. по романа са направени осем филма в различни държави), „Конференцията на животните“ (1949) и „Малкият мъж и Малката мис“ (1967).

Поезия

Още първата стихосбирка на Ерих Кестнер „Сърце върху талията“ (1928), а особено „Лирична домашна аптечка на доктор Е. К.“ (1936), разкриват собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва и пародира езика на всекидневието. Този тон критиката назовава „нова предметност“ (или: „нова обективност“ – Neue Sachlichkeit) ^[3]. А писателят сам определя себе си като моралист, който воюва с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Затова си спечелва прозвището „будното око и съвестта на епохата“. Кестнер казва: „Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това 'закостенялост', а други – 'характер'.“

Националсоциализъм

През 1933 г. на площада пред Операта в Берлин нацистите изгарят и „нездравите“ творби на д-р Кестнер. Сред тълпата, която мълчаливо наблюдава пламъците, е и самият писател. Обявен за „политически неблагонадежден“, той е изключен от Съюза на писателите, на два пъти е арестуван и като по чудо се изплъзва от ръцете на Гестапо. Лично Хитлер забранява издаването на творбите му в Германия, като властите му позволяват временно да публикува „аполитични“ книги само в чужбина, за да се набавя чужда валута за Райха. Така в Швейцария излиза романът му „Трима мъже в снега“ (1934).

Признание

Ерих Кестнер е удостоен за творчеството си с редица отличия, между които престижната литературна награда „Георг Бюхнер“ (1957) и наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ (1960). В чест на писателя прес-клубът в родния му град Дрезден учредява през 1994 г. културната награда „Ерих Кестнер“.

В България са публикувани десет романа и сборници с разкази на писателя. От 1995 г. в София съществува детска градина, основно училище и гимназия „Ерих Кестнер“.

Библиография

Herz auf Taille, 1928
„Емил и детективите“ (Emil und die Detektive), 1928
Lärm im Spiegel, 1929
Leben in dieser Zeit, 1929
Ein Mann gibt Auskunft, 1930
„Антон и Точица“ (Pünktchen und Anton), 1931
„Това се случи на 35-ти май“ (Der 35. Mai), 1931
„Фабиан“ (Fabian. Die Geschichte eines Moralisten), 1931
Gesang zwischen den Stühlen, 1932
„Хвърчащата класна стая“ (Das fliegende Klassenzimmer), 1933
„Трима мъже в снега“ (Drei Männer im Schnee), 1934
„Емил и тримата близнаци“ (Emil und die drei Zwillinge), 1934
„Изчезналата миниатюра“ (Die verschwundene Miniatur), 1935
Doktor Erich Kästners Lyrische Hausapotheke, 1936
„Презгранично пътуване“ (Georg und die Zwischenfälle), 1938

„Двойната Лотхен“ (Das doppelte Lottchen), 1949
Die Konferenz der Tiere, 1949
Die dreizehn Monate, 1955
Die Schule der Diktatoren, 1957
„Когато бях малък“ (Als ich ein kleiner Junge war), 1957 (автобиография)
Die Ballade vom Nachahmungstrieb, 1959
Notabene 45, 1961
Das Schwein beim Friseur, 1962
„Малкият мъж“ (Der kleine Mann), 1963
„Малкият мъж и Малката мис“ (Der kleine Mann und die kleine Miss), 1967
...was nicht in euren Lesebüchern steht, 1968

Бележки

↑ ^а ^б ^в jn19990004232 // Посетен на 30 август 2020 г.
↑ Данни след 1899 г.
↑ Стихотворението „Действителен романс“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Вижте също

Как не станах екзистенциалист (разкази) и Излечим ли е екзистенциализмът? – Моята библиотека

Външни препрати

Поезия и проза от Ерих Кестнер, в превод на Венцеслав Константинов
Кестнер за Кестнер, Немски есета и студии от XX век, LiterNet
((de)) Биография на Ерих Кестнер в Die LYRIKwelt

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Ерих Кестнер.

[wikidata-04ff9d6a1c5be7adcf0d61bd664312f5d0e8d868-v6-1] а ^б ^в jn19990004232 // Посетен на 30 август 2020 г.

[2] Данни след 1899 г.

[3] Стихотворението „Действителен романс“ в превод на Венцеслав Константинов

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 103: / Ред 103: @@
 * {{икона|de}} [http://www.lyrikwelt.de/autoren/kaestner.htm Биография на Ерих Кестнер в Die LYRIKwelt]
 {{commonscat|Erich Kästner}}
-* {{икона|de}} [http://www.kaestnererich.de/ Bio-Bibliografie]
 * {{икона|de}} [http://www.hdg.de/lemo/biografie/erich-kaestner/ Живот в дати на Ерих Кестнер в Lebendiges Museum Online]
 * {{икона|de}} [http://www.sternenfall.de/Kaestner.html Ерих Кестнер в Sternenfall]
-* {{икона|de}} [http://www.kultur-netz.de/literat/lyrik/kaestner/index.html Песни по стихове на Ерих Кестнер 1]
-* {{икона|de}} [http://www.holger-muenzer.de/kae_prog.htm Песни по стихове на Ерих Кестнер 2]
 * {{икона|de}} [http://www.gedichte.xbib.de/gedicht_K%E4stner.htm Произведения на Ерих Кестнер в Die Deutsche Gedichtebibliothek]
 * {{икона|de}} [http://www.joergalbrecht.de/es/deutschedichter.de/werke.asp?Autor_ID=1 Ерих Кестнер в Deutsche Dichter]