Сотир Кецкаров: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
== Биографични данни == |
== Биографични данни == |
||
[[Файл:Sotir Ketskarov ie Soter Keskari Königlich Sächsische Kreis-Direction Document 1856.jpg|дясно|мини|250п|Диплома от Кралската саксонска окръжна дирекция на ''Сотер Кескари'', 18 ноември 1856 г.]] |
|||
Член е на [[охрид]]ския род [[Кецкарови]]. Жени се за Деспина Робева от големия охридски род [[Робеви]], дъщеря на [[Анастас Робев]]. В края на 1853 година е заточен в [[Света Гора]] заедно със [[Димитър Паунчев]] и двама ресенци по искането на [[Вселенска патриаршия|патриаршеските власти]] заради демонстрация срещу митрополит [[Дионисий Кюстендилски|Дионисий Охридски]]. Успява да избяга като скача от прозореца на затвора си.<ref name="Шапкарев 54">[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_1.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 54.]</ref> |
Член е на [[охрид]]ския род [[Кецкарови]]. Жени се за Деспина Робева от големия охридски род [[Робеви]], дъщеря на [[Анастас Робев]]. В края на 1853 година е заточен в [[Света Гора]] заедно със [[Димитър Паунчев]] и двама ресенци по искането на [[Вселенска патриаршия|патриаршеските власти]] заради демонстрация срещу митрополит [[Дионисий Кюстендилски|Дионисий Охридски]]. Успява да избяга като скача от прозореца на затвора си.<ref name="Шапкарев 54">[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_1.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 54.]</ref> |
||
Версия от 17:45, 9 март 2017
Сотир Кецкаров | |
български търговец | |
Роден | |
---|---|
Починал | около 1863 г.
|
Сотир Христов Кецкаров (Шаблон:Lang-de) е крупен български търговец от XIX век, борец за установяване на българска църква в Македония.
Биографични данни
Член е на охридския род Кецкарови. Жени се за Деспина Робева от големия охридски род Робеви, дъщеря на Анастас Робев. В края на 1853 година е заточен в Света Гора заедно със Димитър Паунчев и двама ресенци по искането на патриаршеските власти заради демонстрация срещу митрополит Дионисий Охридски. Успява да избяга като скача от прозореца на затвора си.[1]
Кецкаров заминава за Саксония и управлява клона на Робевата фирма в Лайпциг. Занимава се с обработка на кожи в Лайпциг, които получава от цяла България и продава на различни европейски пазари. В 1856 година става гражданин на Лайпциг, а на следващата година - и саксонски поданик.[2][3]
Фирмата Кескари, основана от Сотир Кецкаров, съществува и днес със седалище в германския град Келкхайм.
Родословие
Йоан Кецкаров (1695 - ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Гюро Кецкаров (1720 - ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Кецкаров (около 1750 - 1840) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Йон Кецкаров | Наум Кецкаров (1795 - 1860) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо (? — 1860) | Евтим Кецкаров (около 1828 — 1909) | Параскева Иванова Капчева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Деспина Робева (1829 — 1908) | Сотир Кецкаров (? - около 1863) | Антон Кецкаров (1865 - 1945) | Екатерина Митанова (1869 - 1949) | Александра (1873 - 1951) | Евтим Топенчаров (1865 - 1953) | Фания Зарова (1863 - 1884) | Климент Заров (1863 - 1884) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Владимир Кецкаров (1893 — 1960) | Методи Кецкаров (1904 — 1981) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 54.
- ↑ Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 55 - 61./Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Band III, Sofia 2001, p. 55 - 61.
- ↑ С България в сърцето. Охридският род Кецкарови. Каталог изложба в Националния исторически музей, София, 2005.