Берлин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м поправка на грешка
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 23: Ред 23:
}}
}}


'''Берлѝн''' ({{lang-de|Berlin}} [bɛɐ̯ˈliːn]) е столицата и една от [[Федерални провинции на Германия|16-те провинции]] на [[Германия]]. С население от 3&nbsp;466&nbsp;164 души (към 2014 г.<ref>[https://www.statistik-berlin-brandenburg.de/publikationen/otab/2015/OT_A01-14-00_124_201411_BBB.pdf]</ref>) и площ от 892&nbsp;km² Берлин е най-населеният и най-голям по размери град в страната&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-30">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 30 – 31 |accessdate=20 януари 2013}}</ref>. Берлин е вторият по населеност град в [[Европейския съюз]] (ЕС) след [[Лондон]] и осмата най-населена градска [[агломерация]] в ЕС. Градът е разположен в североизточна Германия и е сърцето на метрополния регион [[Берлин-Бранденбург]], обхващащ население от почти 4,5 милиона души. Географски Берлин е разположен в [[Европейска равнина|Европейската равнина]], а климатът му е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]. Водните площи, горите, парковете и градините съставляват около една трета от територията на столицата.
'''Берлѝн''' ({{lang-de|Berlin}} [bɛɐ̯ˈliːn]) е столицата и една от [[Федерални провинции на Германия|16-те провинции]] на [[Германия]]. С население от 999999999999999 души (към 2014 г.<ref>[https://www.statistik-berlin-brandenburg.de/publikationen/otab/2015/OT_A01-14-00_124_201411_BBB.pdf]</ref>) и площ от 892&nbsp;km² Берлин е най-населеният и най-голям по размери град в страната&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-30">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 30 – 31 |accessdate=20 януари 2013}}</ref>. Берлин е вторият по населеност град в [[Европейския съюз]] (ЕС) след [[Лондон]] и осмата най-населена градска [[агломерация]] в ЕС. Градът е разположен в североизточна Германия и е сърцето на метрополния регион [[Берлин-Бранденбург]], обхващащ население от почти 4,5 милиона души. Географски Берлин е разположен в [[Европейска равнина|Европейската равнина]], а климатът му е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]. Водните площи, горите, парковете и градините съставляват около една трета от територията на столицата.


Берлин е споменат за първи път през 1251 г., а в исторически план е бил столица на [[Кралство Прусия]] (1701 – 1918), [[Германска империя (1871-1918)|Германската империя]] (1871 – 1918), [[Ваймарската република]] (1919 – 1933) и [[Третия Райх]] (1933 – 1945). В края на [[Втората световна война]] градът е разделен на две части: [[Източен Берлин]], който е обявен за столица на [[Германска демократична република|Германската демократична република]] и [[Западен Берлин]], който е включен в състава на [[Федерална република Германия]] със столица [[Бон (Германия)|Бон]]. В периода 1961 – 1989 г. градът е разделен от [[Берлинската стена]], която става символ на [[Студената война]]. С [[Обединение на Германия (1990)|Обединението на Германия]] през 1990 г. Берлин си възвръща статута на столица на цяла Германия, а в града се помещават посолствата на 147 държави.
Берлин е споменат за първи път през 1251 г., а в исторически план е бил столица на [[Кралство Прусия]] (1701 – 1918), [[Германска империя (1871-1918)|Германската империя]] (1871 – 1918), [[Ваймарската република]] (1919 – 1933) и [[Третия Райх]] (1933 – 1945). В края на [[Втората световна война]] градът е разделен на две части: [[Източен Берлин]], който е обявен за столица на [[Германска демократична република|Германската демократична република]] и [[Западен Берлин]], който е включен в състава на [[Федерална република Германия]] със столица [[Бон (Германия)|Бон]]. В периода 1961 – 1989 г. градът е разделен от [[Берлинската стена]], която става символ на [[Студената война]]. С [[Обединение на Германия (1990)|Обединението на Германия]] през 1990 г. Берлин си възвръща статута на столица на цяла Германия, а в града се помещават посолствата на 147 държави.

Версия от 07:36, 10 март 2017

Берлин
Berlin
— град —
Знаме
      
Герб
Страна Германия
ПровинцияБерлин
Окръг
Площ891,68 km²
Надм. височина34 – 115 m
Население3 466 164 души (2014)
3887 души/km²
КметКлаус Воверайт (SPD)
Първо споменаване1237 г.
Пощенски код10115 – 14199
Телефонен код030
МПС кодB
Официален сайтwww.berlin.de
Берлин в Общомедия

Берлѝн (Шаблон:Lang-de [bɛɐ̯ˈliːn]) е столицата и една от 16-те провинции на Германия. С население от 999999999999999 души (към 2014 г.[1]) и площ от 892 km² Берлин е най-населеният и най-голям по размери град в страната [2]. Берлин е вторият по населеност град в Европейския съюз (ЕС) след Лондон и осмата най-населена градска агломерация в ЕС. Градът е разположен в североизточна Германия и е сърцето на метрополния регион Берлин-Бранденбург, обхващащ население от почти 4,5 милиона души. Географски Берлин е разположен в Европейската равнина, а климатът му е умереноконтинентален. Водните площи, горите, парковете и градините съставляват около една трета от територията на столицата.

Берлин е споменат за първи път през 1251 г., а в исторически план е бил столица на Кралство Прусия (1701 – 1918), Германската империя (1871 – 1918), Ваймарската република (1919 – 1933) и Третия Райх (1933 – 1945). В края на Втората световна война градът е разделен на две части: Източен Берлин, който е обявен за столица на Германската демократична република и Западен Берлин, който е включен в състава на Федерална република Германия със столица Бон. В периода 1961 – 1989 г. градът е разделен от Берлинската стена, която става символ на Студената война. С Обединението на Германия през 1990 г. Берлин си възвръща статута на столица на цяла Германия, а в града се помещават посолствата на 147 държави.

Берлин е световен град с културно, политическо, медийно и научно значение. Икономиката му се базира предимно на сектора на услугите. Столицата е сред най-популярните туристически дестинации в Европейския съюз. В града се помещават множество престижни университети, изследователски центрове, паметници на културата, музеи и спортни съоръжения. Берлин е притегателен център за хора на изкуството от цял свят.

Берлин е домакин на Летните олимпийски игри 1936 и е градът, в който се провежда финалът на Световното първенство по футбол 2006.

История

Берлинската стена

Документиран за пръв път през 13 век, Берлин се превръща успешно в столица на Кралство Прусия (от 1701), Германската Империя (1871 – 1918), Ваймарската република (1919 – 1932) и на Третия Райх (1933 – 1945).

В края на 19 век Берлин е най-важният център на книгоиздаването в страната. [3] През 1900 г. берлинската борса е най-голямата в Германия. [4]

След Първата световна война Берлин става културен център, в който заживяват и творят много писатели и художници. [5]

След Втората световна война градът бива разделен. Източен Берлин се превръща в столица на ГДР, докато Западен Берлин остава в територията на Западна Германия, заобиколен от Берлинската стена (1961 – 1989). След обединението на 3 октомври 1990 градът получава статуса си на столица на цяла Германия.

География

Берлин е разположен в Източна Германия, в предимно блатист район на около 70 km западно от границата с Полша. Територията на германската столица е изцяло заобиколена от федералната провинция Бранденбург. Градът е с площ от 892 km², като разстоянието между най-източната и най-западната му част е 45 km, а между най-северна и най-южната – 38 km. Столичният метрополен регион Берлин-Бранденбург е с обща площ от 5 730 km² и има население от 4 429 ,47 души.

Карта на релефа на Берлин

Съвременният ландшафт на Берлин е оформен под въздействието на ледниците, образували се по време на последната ледникова епоха. До 18 хилядолетие пр.н.е. територията на германската столица е била покрита от ледена покривка със средна дебелина от 100 m. Историческият център е разположен в най-тясната и най-ниска точка от Варшавско-Берлинската ледена долина (Warschau-Berliner-Urstromtal), която до 16 хилядолетие пр.н.е. е пресичала територията на сегашен Берлин в посока югоизток-северозапад. По дължината на някогашната долина сега е разположено коритото на река Шпрее. Северозападната част на Берлин е разположена на платото Барним, а югозападните райони на града се намират на платото Телто. Район Шпандау се намира едновременно в долината на Шпрее, така и на Нойенското планинско плато.

Притоците на Шпрее са Панке, Даме, Вуле и Ерпе. В район Шпандау Шпрее се влива в река Хафел, която пресича Западен Берлин в посока север–юг. Коритото на Хафел представлява ледников канал, образувал множество малки езера по дължина си, сред които най-съществени са Тегел и Голямо Ванзее. Участъци от притоците на Хафел Тегел и Беке се намират на територията на Берлин.

С най-висока точка от 114,7 m хълмовете Мюгелберг в район Трепто-Кьопеник се явяват най-високата част на Берлин. Достойна конкуренция на Мюгелберг е изкуствено създаденият хълм Тойфелсберг в район Шарлотенбург-Вилмерсдорф, който се извисява на 114,7 m над морското равнище. Последният е създаден от Съюзническите войски, които след края на Втората световна война струпват на едно място останки от разрушения Берлин. Най-ниската точка в Берлин са Халфенските езера с надморска височина от 32 m.

Климат

Берлин е разположен в ширините с влажен континентален климат (Dfb по Кьопен). Летата са топли, със сравнително високи температури 22 – 25 °C и с най-ниски стойности от 12 – 14 °C. Зимите са студени, със средна максимална температура от 4 °C и средна минимална от -2 до 0 °C. Времето през есента и пролетта варира между хладно и меко. Гъсто застроените части на Берлин създават собствен микроклимат, благодарение на задържаната от сградите топлина. При освобождаването си тя може да покачи температурата в града с 4 °C разлика в сравнение с околните райони.

  Климатични данни за Берлин (1971 – 2000) 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 15,2 18,6 25,1 30,9 33,2 35,0 37,2 37,7 34,2 27,5 19,5 15,7 37,7
Средни максимални температури (°C) 2,9 4,2 8,5 13,2 18,9 21,6 23,7 23,6 18,8 13,4 7,1 4,4 13,4
Средни минимални температури (°C) −1,9 −1,5 1,3 4,2 9,0 12,3 14,3 14,1 10,6 6,4 2,2 −0,4 8,2
Абсолютни минимални температури (°C) −21 −26 −16,5 −6,7 −2,9 0,8 5,4 4,7 −0,5 −9,6 −16,1 −20,2 −26
Средни месечни валежи (mm) 42,3 33,3 40,5 37,1 53,8 68,7 55,5 58,2 45,1 37,3 43,6 55,3 570,7
Брой на дните с валежи 10.0 8.0 9.1 7.8 8.9 9.8 8.4 7.9 7.8 7.6 9.6 11.4 106.3
Източник: WorldWeather.org

Административно деление

След реформата на административното деление от 10 юни 1998 г. броят на берлинските райони след 1 януари 2001 г. е намален от 23 на 12.

Герб
Район
Жители към[6]
31 декември 2014
Площ, km2
Гъстота, д/km2
Райони на Берлин
Панков 384 367 103,07 3,705
Митте 356 506 39,47 8,780
Темпелхоф-Шьонеберг 335 767 53,10 6,334
Шарлотенбург-Вилмерсдорф 326 354 64,72 5,065
Нойкьолн 325 716 44,93 7,187
Щеглиц-Целендорф 299 268 102,56 2,927
Фридрихсхайн-Кройцберг 275 691 20,34 13,818
Лихтенберг 268 465 52,12 5,134
Марцан-Хелерсдорф 256 173 61,78 4,141
Райникендорф 254 000 89,31 2,764
Трептов-Кьопеник 249 440 168,42 1,466
Шпандау 230 419 91,87 2,519

Население

Развитие на населението (1880 – 2012)

Към 31 декември 2014 г. населението на Берлин е 3 466 164 жители, което е повече от населението на Хамбург и Мюнхен, взети заедно. [2] Агломерацията Голям Берлин обхваща около 3,7 милиона човека, а столичният метрополен регион Берлин-Бранденбург има население от над 4,4 милиона жители.

До средата на 17-ти век Берлин и околните земи са рядко населени, а Тридесетгодишната война (1618 – 1648) допълнително намалява населението наполовина. Едва когато Фридрих Вилхелм I, курфюрст на Бранденбург, поема контрола над града от баща си Георг Вилхелм, населението на града драстично се увеличава. Фридрих Вилхелм позволява на хиляди хугеноти от Франция да се заселят в региона и така от едва 6 000 жители към 1648 г. Берлин нараства на 57 000 през 1709 г. Населението на града расте непрекъснато, което му позволява да бъде обявен за гросщат (град с население над 100 000 жители) през 1740 г., а през 1875 г. жителите му надхвърлят един милион.

През 1900 г. населението на града наброява 1 889 000 жители, което го прави най-големият германски град. [7]

Млади хора в Берлин

С приемането на Акта за Голям Берлин през 1920 г. в рамките на града са включени голям брой независими градове и села, а населението става близо четири милиона души. След няколко корекции в границите на Голям Берлин през 1942 г. броят на жителите му стига своя пик с 4,5 милиона. По времето на Втората световна война населението намалява съществено и оттогава насетне се движи в рамките на 3,1 – 3,5 милиона. След Обединението на Германия (1999) 1,7 милиона души напускат столицата на Германия, но за сметка на това 1,8 милиона пристигат в нея, което внася баланс в раздвижването на населението. През годините след Обединението тенденцията за постоянно движение на масите се е запазила, като само през 2009 г. в Берлин са се заселили 143 852 души (56 028 чужденци), а същевременно 133 335 са напуснали столицата (59 083 са заминали в чужбина).

Към декември 2010 г. 457 806 от жителите на Берлин са чужденци (13,5% от населението на града). В столицата живеят представителите на повече от 190 държави, но най-големите групи са от Турция (104 556), Полша (40 988), Сърбия (19 230), Италия (15 842), Русия (15 332), Франция (13 262), Виетнам (13 199), САЩ (12 733), Босна и Херцеговина (10 198), Великобритания (10 191), Хърватия (10 104) и България (9 988)[8]. Около 394 000 германски граждани са с чужд произход.

Език

Берлинската катедрала – най-голямата църква в града
Buddy Bear: символ на Берлин за толерантност, мир и демокрация

Немският е единствен официален език в Берлин, но в ежедневието се използва местната му форма, която се нарича берлиниш или берлинериш. Берлинското наречие спада към диалектната група Берлин-Бранденбург, която е част от източно-централните немски говори. Берлиниш се разглежда по-скоро като метролект (градски говор), отколкото като стандартна диалектна форма, защото реално представлява смесица между различни немски диалектни говори, а не самостоятелно развил се диалект. В метрополния регион се говори бранденбургиш, който е местна разновидност на берлиниш. Благодарение на постоянния приток на хора от другите части на Германия, в берлиниш са навлезли множество специфични думи и изрази, които са разбираеми само за берлинчани. В исторически план притокът на хора от други части на Европа, в частност Франция и Бенелюкс, е позволило в говора да навлязат думи с френски и фламандски произход. В миналото на берлиниша се гледало като на езика на простолюдието, докато образованите немци се стремели да говорят единствено на книжовен немски, защото използването на диалектната форма се считало за „вулгарно“ или „глупаво“. В ГДР негативното отношение към берлинериша се променя до определена степен, което позволява навлизането му и сред високообразованите среди. Поради тази причина берлинският диалект остава особено популярен сред немците, живеещи в източната част на Берлин.

Големият брой чужденци в Берлин е причина и за разнообразието от чужди езици, които се използват в ежедневието. Турският и руският са двата най-говорени езика, следвани от полския, сръбския и кюрдския. Английският език е най-изучаваният чужд език, а също така е майчин на около 25 хиляди души. В Източен Берлин живеят мнозинството от имигранти от Централна и Източна Европа, а в Западен – тези от Азия, Западна, Северна и Южна Европа и Америките. Българският е родният език на всички етнически българи в Берлин, а мнозинството български турци владеят и турски.

Религия

С повече от 60% от населението на града, неизповядващо нито една религия, Берлин неслучайно е наричан „атеистската столица на Европа.“ Най-голямата деноминация в града е тази на Евангелистката църква на Берлин, Бранденбург и Силезийска Горна Лужица (църква в състава на Немската евангелска църква) с 19,4% последователи. Римокатолическата църква е с 9,4% последователи сред берлинчани, а 2,7% принадлежат към други християнски църкви. Мюсюлманите в Берлин са 8,8%, а последователите на други религии възлизат на 1,1%. В града живеят около 12 хиляди юдаисти, като 80% от тях са преселници от СССР. Западно- и средноевропейската епархия на Българската православна църква е със седалище в Берлин.

В Берлин има над 600 църкви, 76 джамии, 11 синагоги и 5 будистки храма. В града са разположени представителствата на десетки хуманистични, атеистични, агностични и натуралистични организации.

Инфраструктура

Икономика

През 2009 г. номиналният БВП на Берлин отбелязва ръст от 1,7%, докато ръстът за страната е –3,5% и се равнява на 90,1 млрд. евро, или около 117 млрд. долара.[9] Икономиката на Берлин се доминира от сектора на услугите – около 80% от компаниите извършват дейност в него. През септември 2011 г. безработицата достига 15-годишно дъно – 12,7% при средно равнище на безработицата за Германия 6,6%.[10]

Култура

Добиващите широка популярност фестивали, съвременната архитектура, авангардното изкуство печелят международна репутация на Берлин. Бидейки главен туристически център и дом на хора от над 150 нации, градът-столица е важна точка за хората, които се интересуват от либерален начин на живот, бурно градско ежедневие и свобода на словото и художественото изразяване. Немската столица официално е призната за един от градовете с най-много музеи в света, като към момента общият им брой възлиза на 173. Още през 1841 г. зоната между река Шпрее и Купферграбен е обявена за „район, посветен на изкуството и антиките“, а понастоящем кварталът, наричан от местните „Островът на музеите“, е част от международното културно наследство на ЮНЕСКО. За многообразието от музеи и изложения в града допринася и големият брой запазени и реставрирани сгради.

В съвременната история на града ярък отпечатък оставя музикалният фестивал Loveparade (известен по света като Love Parade), който води началото си от дните преди разрушението на Берлинската стена през 1989 г. и се е провеждал в Берлин общо 16 пъти до 2006 г. Провеждащият се и до днес Карнавал на културите привлича хиляди представители на различни държави и доказва мултиетническото многообразие на Берлин.

Театри в Берлин: Немска опера (Deutsche Oper), Комише опер (Komische Oper), Шилеров театър (Schiller Theater), Берлински ансамбъл (Berliner Ensemble), Немски театър (Deutsches Theater), Театър на Куфюрстендам (Theater und Komödie am Kurfürstendamm), Фридрихщадтпаласт (Friedrichstadt-Palast), Театър „Максим Горки“ (Maxim-Gorki-Theater), „Народна сцена“ на площад „Роза Люксембург“ (Volksbühne am Rosa-Luxemburg-Platz).

Редовни събития

Бранденбургската врата

През последните десетилетия Берлин се превръща също така и в централа на световната музикална сцена, като по-специално внимание в града още от края на 80-те се обръща на зараждащата се вълна електронна музика. През 90-те в Берлин са били разположени едни от най-култовите дискотеки в Европа като Tresor, UFO, E-Werk.

Най-големият парад за гейове и лесбийки в Европа – Кристофър Стрийт Дей, се радва на подкрепата както на обществеността, така и на местната власт.

Наука и образование

Университета „Хумболт“, Ректорат
Сградата на Бундесрата

Берлин е един от градовете с най-висока концентрация на висши училища и научноизследователски институти в Европа. Тук следват около 140 хил. студенти в общо 4 университета, 4 висши училища по изкуствата, 7 други висши училища и 12 частни ВУЗ-а.

Четирите берлински университета, в които следват общо 112 хил. души, са:

От 2003 г. медицинските факултети на Свободния и на Хумболтовия университет са слети под общото название „Charité – Universitätsmedizin Berlin“ (Шарите – медицински университет Берлин). Оттогава това е най-големият медицински университет в цяла Европа.

Символите на Берлин

Най-известните по целия свят символи на Берлин са Бранденбургската врата, Райхстагът и Монументът на победата. Друг символ на Берлин са мечките Бъди, които впоследствие по всичките 5 континента се превръщат в понятие за космополитен Берлин.

Спорт

Олимпийския стадион в Берлин

В Берлин има над 2,000 спортни клуба, в които членуват около 550 000 души. Към 2010 г. градът е дом на 145 футболни отбора, от които най-значими са втородивизионните Херта БШК Берлин и 1. ФК Унион Берлин. Други големи спортни отбори са Айсберен Берлин (хокей на лед), АЛБА Берлин (баскетбол), СКШ Берлин (волейбол мъже), Кьопеникер СК (волейбол жени) и Васерфройнде Шпандау 04 (водна топка).

Клуб Спорт Създаден Лига Съоръжение Треньор
Херта[11] Футбол 1892 Втора Бундеслига Олимпийски стадион Маркус Бабел
1. ФК Унион Берлин[12] Футбол 1966 Втора Бундеслига Алте Фьорщерай Уве Нойхаус
АЛБА Берлин[13] Баскетбол 1991 Баскетболна бундеслига O2 World Л. Павичевив
Айсберен Берлин[14] Хокей 1954 Немска хокейна лига O2 World Дон Джаксън
Фюксе Берлин[15] Хандбал 1891 Хандбална бундеслига Макс-Шмелинг-Хале Д. Сигурдсон
СК Шарлотенбург Берлин[16] Волейбол 1911 Волейболна бундеслига Шпортхале Шарлотенбург А. Урнаут
Кьопеникер СК Берлин[17] Волейбол 1991 Женска волейболна бундеслига Шпортхале Хемерлингщрасе Юрген Трепнер

Берлин е домакин на множество международни спортни събития, с което се е утвърдил като един от големите спортни центрове в Европа. През 1936 г. градът е домакин на XI-те Летни олимпийски игри. На 9 юли 2006 г. се провежда финалната среща от Световното първенство по футбол, чийто домакин е Германия. Август 2009 г. в Берлин се провежда XII-то Световно първенство по лека атлетика. От 1974 г. насам в немската столица всяка година се провежда престижният Берлински маратон. Между 1998 и 2009 г. Берлин е част от градовете, в които се провеждат състезанията от Златната лига на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации. Градът е домакин на Катар Телеком Джърман Оупън, който е професионален тенис-турнир за жени, част от веригата на WTA Тур и се провежда от 1896 г. насам и така се нарежда сред най-старите турнири за жени, които все още съществуват. От няколко години Световната федерация по волейбол провежда първенство по плажен волейбол.

Личности

Като столица на Прусия Берлин е родно място на много от кралете на Прусия, както и на известния пруски учен Александър фон Хумболт. Сред чуждестранните посланици, пребивавали в града, са бъдещият австрийски канцлер Клеменс фон Метерних и нобеловият лауреат Иво Андрич.

Висшите училища в Берлин са важни научни центрове. През различни периоди в тях работят учени като Леонард Ойлер, Карл Вайерщрас, Алберт Айнщайн и Денис Габор. Сред студентите са чешкият писател Карел Чапек и австрийският философ Лудвиг Витгенщайн. В Берлин учат и много българи, между които бъдещите министър-председатели Александър Цанков и Андрей Ляпчев, както и писателят Петко Тодоров.

Побратимени градове

Берлин има 17 побратимени градове към 4 януари 2013 г.: [18]

Вижте също

Източници

  1. [1]
  2. а б Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.
  3. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 162.
  4. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 158.
  5. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 195.
  6. http://www.statistik-berlin-brandenburg.de//Publikationen/OTab/2011/OT_A01-01-00_124_201009_BE.pdf
  7. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 154.
  8. http://www.statistik-berlin-brandenburg.de/pms/2011/11-02-04.pdf
  9. http://de.reuters.com/article/topNews/idDEBEE51O0CG20090225
  10. http://www.morgenpost.de/printarchiv/titelseite/article1779972/Arbeitslosigkeit-sinkt-auf-niedrigsten-Stand-seit-20-Jahren.html
  11. Hertha BSC, www.herthabsc.de/. Retrieved 1 July 2008.
  12. Union Berlin, www.fc-union-berlin.de/. Retrieved 3 April 2010.
  13. ALBA Berlin, www.albaberlin.de. Retrieved 1 July 2008.
  14. Eisbären Berlin, www.eisbaeren.de. Retrieved 1 July 2008.
  15. Füchse Berlin, www.fuechse-berlin.de. Retrieved 1 July 2008.
  16. SCC Berlin, www.scc-berlin.de. Retrieved 1 July 2008.
  17. [2], www.k-sc.de. Retrieved 10 May 2010.
  18. Städtepartnerschaften // berlin.de. Senatskanzlei Berlin. Посетен на 4 януари 2013. (на немски)

Външни препратки