Низам-и Джедид: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „'''Низам-и Джедид''' ({{lang-ar|النظام الجديد}}, ''An-Niẓām Al-Jadīd'' - ''нов ред'') са поредица военно-адм...“
 
Редакция без резюме
Ред 6: Ред 6:


По време на последвалата [[руско-турска война (1806 – 1812)]], султан [[Селим III]] не се решава да изпрати новата си армия на дунавския фронт, под страх и от метеж с преврат. Такъв действително се случва, само че организиран под формата на [[бунт на ямаците]]. Последвалите събития водят до ликвидиране на низам-и джедид, а постфактум и до [[ликвидиране на еничарския корпус]].
По време на последвалата [[руско-турска война (1806 – 1812)]], султан [[Селим III]] не се решава да изпрати новата си армия на дунавския фронт, под страх и от метеж с преврат. Такъв действително се случва, само че организиран под формата на [[бунт на ямаците]]. Последвалите събития водят до ликвидиране на низам-и джедид, а постфактум и до [[ликвидиране на еничарския корпус]].

След края на еничарското време остава само османската войска [[низам]].


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 12:53, 10 март 2017

Низам-и Джедид (Шаблон:Lang-ar, An-Niẓām Al-Jadīd - нов ред) са поредица военно-административни реформи в Османската империя от края на XVIII - началото на XIX век, целящи едновременно да гарантират военна сигурност с успехи на бойното поле, както и да заменят еничарския корпус като носител на превратаджийски и метежнически настроения след сключения Кючуккайнарджийски мирен договор и настъпилото кърджалийско време. [1]

Низам-и Джедид започва султан Селим III. Първите стъпки в тази насока следват Яшкия мир и края на руско-турска война (1787 – 1792) с която Крим е присъединен към Русия. Султанът обвинява за османския крах срещу руската армия на Александър Суворов - еничарите. [2]

Формално началото на новия порядък в османските въоръжени сили е сложено през 1797 г. с налагането на европейски военни тактики сред еничарите, използването на нови оръжия и офицери за обучение от новата постреволюционна и имперска Франция на Наполеон Бонапарт. До 1806 г. тази нова османска армия достига численост 25-26 хиляди и е облечена във френски униформи, въоръжена е с европейски оръжия и с най-модерната артилерия организирана в корпус. Наречена е "Нова армия" донякъде подигравателно с етимологията на произхода на еничарите. [3]

По време на последвалата руско-турска война (1806 – 1812), султан Селим III не се решава да изпрати новата си армия на дунавския фронт, под страх и от метеж с преврат. Такъв действително се случва, само че организиран под формата на бунт на ямаците. Последвалите събития водят до ликвидиране на низам-и джедид, а постфактум и до ликвидиране на еничарския корпус.

След края на еничарското време остава само османската войска низам.

Източници

  1. История на Османската империя от Ахмед Садулов, Военни реформи, стр. 186-188. Фабер, Велико Търново., 2000.
  2. История на Османската империя от Ахмед Садулов, Военни реформи, стр. 186-188. Фабер, Велико Търново., 2000.
  3. A history of the Modern Middle East, Cleveland and Bunton p. 57