Ненци: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Етническа група|категория=Ненецко дете|група=Ненци<br> Ненэй ненэче|картинка=[[File:Nenets_Child.jpg|351x351пкс]]|брой=44,857 ([[Russian Census (2010)|Преброяване от 2010]])|по_места=[[ |
{{Етническа група|категория=Ненецко дете|група=Ненци<br> Ненэй ненэче|картинка=[[File:Nenets_Child.jpg|351x351пкс]]|брой=44,857 ([[Russian Census (2010)|Преброяване от 2010]])|по_места={{flagicon|Russia}} [[Русия]]|езици=[[Ненецки език]]<nowiki/>, [[Руски език]]<nowiki/>, [[Коми]]<nowiki/>|религии=Шаманизъм, '''† Православие'''<br> <br>}}Ненците ({{Lang-yrk|ненэй ненэче}}, ''nenəj nenəče'', {{Lang-ru|ненцы}}, ''ненцы''), известни също като '''Самоеди''', са коренното население на северния арктически регион на Русия. Според последното преброяване на населението през 2010 г., общо 44,857 ненци живеят в [[Русия|Руската Федерация]], повечето от тях в [[Ямало-Ненецки автономен окръг]] и [[Ненецки автономен окръг]]. Те говорят тундренски или горски вариации на ненецкия език. |
||
== Име == |
== Име == |
||
Версия от 23:33, 10 март 2017
| Ненци Ненэй ненэче | |
 | |
| Общ брой | 44,857 (Преброяване от 2010) |
|---|---|
| По места |  Русия |
| Език | Ненецки език, Руски език, Коми |
| Религия | Шаманизъм, † Православие |
| Ненци Ненэй ненэче в Общомедия | |
Ненците (Шаблон:Lang-yrk, nenəj nenəče, Шаблон:Lang-ru, ненцы), известни също като Самоеди, са коренното население на северния арктически регион на Русия. Според последното преброяване на населението през 2010 г., общо 44,857 ненци живеят в Руската Федерация, повечето от тях в Ямало-Ненецки автономен окръг и Ненецки автономен окръг. Те говорят тундренски или горски вариации на ненецкия език.
Име
До 9-ти век, те биват наричани "Самоеди".
Буквално морфемите само и ед на руски език означават "самоизяждащи се". Името Самоед бързо излиза от употреба през 20-ти век, а народът бива наричан Ненци, което означава "човек".
При четене на стари руски документи терминът Самоеди често се прилага без разлика към различни народи от Севера на Русия, говорещи сродни на уралските езици: ненци, нганасани, енци, селкупи (говорещи на самоедски език). В днешно време терминът "самоедски народи" се отнася за цяла група от етноси.
Език
Ненецкият език е от уралското езиково семейство, с два основни диалекта, горски и тундров ненецки.[1] Между 26 500 и 27 000 души в Сибир говорят езика.[2] В Сибир, Руската Федерация, повечето млади хора все още говорят свободно на ненецки, докато в европейските области те говорят руски. Като цяло, повечето хора владеещи езика са от по-старите поколения. ЮНЕСКО го класифицира като застрашен.[3] Някои смятат, че използването на руски и коми е породен от смесените бракове.[4]
История и начин на живот
.jpg)
Има две различни групи ненци, въз основа на икономиката: тундрови и горски. Специален вид ненци (народът Яран) са възникнали в резултат на смесените бракове между ненци и Коми-Ижемския народ.
Самоедските езици образуват клон на Уралското езиково семейство. Разпространени са на юг в Сибир до най-северната част от това, което по-късно се превръща в Русия, след 12-ти век.
Ненците живеят на територията между канинския и таймирския полуостров, около реките Об и Енисей. Преживяват с лов и елени. Ползването на елени като теглително животно през цялата година им позволява да покриват значителни разстояния. Мащабното еленеводство е възникнало през 18-ти век. Ненците развъждат Самоедското куче, което помага в дърпането на шейните.Европейските изследователи по-късно са използвали тези кучета за полярни експедиции, защото те били добре адаптирани към арктическите условия. Тундровите вълци могат да причинят значителни икономически загуби, тъй като те ловуват стада елени, които представляват поминък за ненецките семейства.[5] Заедно с еленовото месо, рибата е едно от основните ястия на ненецката трапеза. Ненците живеят в юрти.
Ненците имат шаманска и анимистическа система от вярвания, която подчертава уважението към земята и нейните ресурси. Ненецката социална структура е кланова. Ненецкият шаман се казва "тадибя".
След руската революция, ненецката култура страда от политиката на колективизация. Правителството на СССР се опитва да накара номадските самоеди да се заселят перманентно. Те са принудени да населяват села и техните деца да учат в държавни училища, което довежда до ерозия на културната идентичност. Много хора, особено в Ненецкия автономен окръг, загубват своя език и са асимилирани. След 1930, Тико Вилка и Константин Панков стават известни художници. Анна Неркаги е един от най-известните ненецки писатели. Юри Вела, макар и да живее като еленовъд, се превръща в първия писател на свободна практика на горски ненецки език.
Външен вид
Ненците са "монголоиди" в структурата на лицето, с епикантски гънки и тъмна коса, макар и да има случаи на представители на народа с руса коса и/или сини очи. Някои ненци имат предимно кавказки черти.
Връзки
- ↑ Nenets: A language of Russian Federation // Ethnologue. Посетен на 23 November 2015.
- ↑ Nenets (Ненэця’ вада / Nenėcjaˀ vada) // Посетен на 23 November 2015.
- ↑ UNESCO Red Book on Endangered Languages: Northeast Asia // Посетен на 23 November 2015.
- ↑ Games, Alex (2007). Balderdash & piffle : one sandwich short of a dog's dinner. London: BBC, ISBN 978-1-84607-235-2
- ↑ Heptner, V. G. & Naumov, N., P. (editors) Mammals of the Soviet Union Vol.