Комитопули: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Езикови уточнения и печатни грешки
Ред 103: Ред 103:
{{Български династии‎}}
{{Български династии‎}}
{{Български владетели}}
{{Български владетели}}
{{Портал|Македония}}

[[Категория:Династия на Комитопулите| ]]
[[Категория:Династия на Комитопулите| ]]
[[Категория:Български владетели]]
[[Категория:Български владетели]]

Версия от 13:55, 12 март 2017

Комитопули
Първо Българско Царство
Информация
СтранаБългария
Парентална династияняма
ТитлиЦар
ОснователНикола (комит) (първи известен)
Последен владетелПетър III
Настоящ потомъкняма
Основана10 век
Разпадане1135
Националностбългари
Кадетски линииАсеневци
Династия на Комитопулите
Самуил (997–6 октомври 1014)
Гавраил Радомир (1014-1015)
Иван Владислав (1015-1018)
Пресиян II (1018)
Петър II Делян (1040-1041)[1]
Петър III (Константин Бодин) (1072)[2]
Държавни граници на България по време на Комитопулите (996 г. сл.н.е.)
Територията на България по време на цар Самуил Комитопул (упр. 997-1014)
Територията на България ок. 1045 г. като тема.
Битолският надпис на Иван Владислав

Комитопули (на византийски гръцки: Κομητόπουλοι, Komitopuloï или Komitopuli, от гръцкото κομιτοπούλος- син на комита) са наречени синовете на управителя на комитат (област) Средец, българският болярин комит Никола.

Семейно владение

Семейните владения на комит Никола са се намирали в областта Разметаница - източно от Велбъжд, днес - Кюстендил, а седалището му в Царичина (местност). Именно там е обезглавен от Самуил неговия по-голям брат - Аарон (комитопул), който единствен сред братята - синове на комит Никола преживява преломното време на завоюването от Йоан I Цимиски на Дунавска България. [3]

Синовете на Никола (като майка им Рипсимия) носят старозаветни библейски имена.

Самуил пренася мощите на светеца покровител на България и българите от близкото място на неговото богослужение, днес Рилския манастир, в Средец, от който комитатски център започва офанзивата за отвоюването на източните български земи от Византия.

Излизане на историческата сцена

През 970 г. източната част на България, заедно със столицата Преслав, е завладяна от войските на киевския княз Светослав I изпратен там от Византия със задачата, да окупира страната и да я предаде след това на Източната Римска империя, срещу съответните политически облаги. Българският цар Борис II прави опит да се споразумее със Светослав, което предизвиква недоволството на ромеите. През 971 г. император Йоан I Цимисхи изпраща войски и прогонва Светослав на север от Дунав, като пленява цар Борис II. Относително независими остават само западните български области, незасегнати от руското нашествие и последвалата византийска анексия. Там като независими български владетели се установили синовете на комит Никола - братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Родът на комитопулите вероятно принадлежал към представителите на българското болярство. Редица сръбски автори смятат, че родът им има частично[4] или изцяло арменски произход.[5]

След 971 г., когато император Йоан Цимисхи завладял Източна България, владенията на комитопутлите започнали да привличат онези български боляри, които желаели да продължи борбата срещу Византия. При комитопулите се установил и Преславският патриарх Дамян, който по този начин показал, че независимите български земи са продължение на държавната и църковна традиция на Преславска България. Опрени на тази традиция и на многобройния слой все още лично свободни селяни в планинските области на тогавашната Западна и и в частност Югозападна България, четиримата комитопули започнали борба срещу Византия.

Разпределение по комитати

Никола разпределил военно-административната си организация въз основа на унаследена такава на български комитати, а именно:

  1. Давид (комитопул)Охрид;
  2. Мойсей (комитопул)Скопие;
  3. Арон (комитопул)София;
  4. СамуилВидин.

Комитопулите управляват т.нар. западни български земи, част от префектура Илирик, заедно. Давид ръководи българските територии в Тесалия, негово управленческо седалище са Костур и Преспа. Вторият брат — Мойсей се организира в Струмица. Неговата цел е да охранява българското Беломорие. Арон — третият брат се намира в Средец, той възпира византийците да не преминат линията ОдринПловдивСофияНишБелград, т.е. за контрола върху Виа Милитарис. Най-малкият брат, Самуил управлява Видин, негова задача е да изготви план за освобождението на изгубените български земи на североизток[6]. Главната цел и на четиримата братя е да укрепят държавата и да си върнат изгубените български земи[7].

Поход срещу Византия

До 976 г. комитопулите укрепвали своята власт в областта от Видин до Тесалия, установявайки дипломатически връзки на българската държава с германския император Отон I и подготвяйки голямо нападение срещу Византия. Благоприятният момент за това настъпил в годината на смъртта на император Йоан Цимисхи (976 г.). Неговият приемник император Василий II се изправил пред сериозни вътрешни препятствия и нямал сили да спре започналото българско настъпление. Чрез бързи военни действия българите постигнали освобождаване на Северна България от византийска власт, но Тракия останала под властта на Източната Римска империя. Войските на Мойсей и Давид напредвали на юг към Тесалия и на югоизток към Сяр. В хода на военните операции двамата по-възрастни комитопули намерили своята гибел. Арон от своя страна се поддал на интригите на византийската дипломация и се опитал с византийска помощ да стане едноличен владетел на българските земи. Заговорът му бил разкрит от брат му Самуил. Според нравите на времето Арон и целият му род били наказани със смърт в областта Разметаница (около гр. Дупница). Пощаден бил само Ароновият син, бъдещият български цар Иван Владислав. Тези събития са предпоставка за бъдещото еднолично управление на Самуил. През 997 г., след смъртта на цар Роман и отмирането на Крумовата династия, Самуил е провъзгласен за цар, с което се поставя началото на краткото управление на владетелите от династията на комитопулите, управлявала до 1018 г.

Продължения на династията

След падането на България под византийска власт, наследниците на династията се включват в управлението на Византия, посредством Аароновия клон – в династията на Комнините, като зетския клон на Комитопулите в лицето на княза Михаил Войслав получава непосредствено след Великата Схизма и първата кралска титла в префектура Илирик. Кралската титла остава за сина Константин Бодин, който не успява да възстанови Царство България с неуспешното въстание на Георги Войтех. Царското коляно по линия на Самуил пък, посредством Княгиня Агата, се влива в управляващите европейски дворове през следващите векове. Зетският клон на Комитопулите е въдворен в управляващите средновековни династии на кралство Дукля, Сръбското кралство, кралство Унгария и Второто българско царство, а посредством Арпадите на практика участват във формирането на повечето европейски владетелски родове.

Цар Иван Владислав – племнник на Самуил, от своя страна посредством потомците си участва във създаването на всички управляващи Византия династии след Комнините. Негови потомци са начело и на Второто българско царство, кралство Рашка, княжество Влахия, княжество Молдова, княжество Трансилвания, като и във вените на основателя на съвременна Русия и пръв неин цар Иван Грозни, също така е текла комитопулска кръв – по линия на майка му Елена Глинская. Аароновият клон на Комитопулите, посредством Комнините, участва и във зараждането на повечето европейски управляващи династии в т.ч. и на Свещената Римска империя, а посредством т.нар. Велики Комнини – и в тези на Сефевидите и Великите Моголи.

Родословно дърво

 
Комита
Никола
 
 
 
Рипсимия
от Царичина (местност)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Давид
 
Мойсей
 
Арон
 
Самуил
Български
 
 
 
Косара Хрисилийска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катун
Анастасия
 
 
Теодора
Косара
 
 
Мирослава
 
 
Гаврил
Радомир
Комитопули
Комитопули

Литература

Външни препратки

Бележки

  1. Обявен за цар при въстание срещу Византийското владичество
  2. Обявен за цар при въстание срещу Византийското владичество
  3. Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 344-349. БАН., 1988.
  4. Исторически преглед, Том 55, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1999, стр. 192.
  5. История на българите: В 8 тома. От древността до края на XVI век, Том 1 от История на българите, Емил Ангелов Александров, Редактор Георги Бакалов, Издател Знание, 2003, ISBN 9545282894, стр. 286.
  6. Д. Ангелов, „Византийски влияния върху средновековна България“, стр. 405
  7. Ал. Милев, „Гръцките жития на Климент Охридски“, стр. 124

Вижте също