Опълченците на Шипка: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
* [[Фьодор Радецки]] |
* [[Фьодор Радецки]] |
||
Нека носим йоще срама по челото, |
|||
''„Опълченците на Шипка“'' е едно от най-популярните български стихотворения. В продължение на десетилетия то е изучавано подробно още в [[начално училище|началното]] и [[основно училище|основното училище]], като откъси от него или целият текст се учат наизуст. |
|||
синила от бича, следи от теглото; |
|||
нека спомен люти от дни на позор |
|||
да висне кат облак в наший кръгозор; |
|||
нека ни отрича исторйята, века, |
|||
нека е трагично името ни; нека |
|||
Беласица стара и новий Батак |
|||
в миналото наше фърлят своя мрак; |
|||
нека да ни сочат с присмехи обидни |
|||
счупенте окови и дирите стидни |
|||
по врата ни още от хомота стар; |
|||
нека таз свобода да ни бъде дар! |
|||
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно |
|||
свети нещо ново, има нещо славно, |
|||
що гордо разтупва нашите гърди |
|||
и в нас чувства силни, големи плоди; |
|||
защото там нейде навръх планината, |
|||
що небето синьо крепи с рамената, |
|||
издига се някой див, чутовен връх, |
|||
покрит с бели кости и със кървав мъх |
|||
на безсмъртен подвиг паметник огромен; |
|||
защото в Балкана има един спомен, |
|||
има едно име, що вечно живей |
|||
и в нашта исторья кат легенда грей, |
|||
едно име ново, голямо антично, |
|||
като Термопили славно, безгранично, |
|||
що отговор дава и смива срамът, |
|||
и на клеветата строшава зъбът. |
|||
О, Шипка! |
|||
Три деня младите дружини |
|||
как прохода бранят. Горските долини |
|||
трепетно повтарят на боя ревът. |
|||
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път |
|||
гъсти орди лазят по урвата дива |
|||
и тела я стелят, и кръв я залива. |
|||
Бури подир бури! Рояк след рояк! |
|||
Сюлейман безумний сочи върха пак |
|||
и вика: "Търчете! Тамо са раите!" |
|||
И ордите тръгват с викове сърдити, |
|||
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра. |
|||
Върхът отговаря с други вик: ура! |
|||
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; |
|||
дружините наши, оплискани с кърви, |
|||
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, |
|||
всякой гледа само да бъде напред |
|||
и гърди геройски на смърт да изложи, |
|||
и един враг повеч мъртъв да положи. |
|||
Пушкалата екнат. Турците ревът, |
|||
насипи налитат и падат, и мрът; - |
|||
Идат като тигри, бягат като овци |
|||
и пак се зарвъщат; българи, орловци |
|||
кат лъвове тичат по страшний редут, |
|||
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. |
|||
Щурмът е отчаян, отпорът е лют. |
|||
Три дни веч се бият, но помощ не иде, |
|||
от никъде взорът надежда не види |
|||
и братските орли не фърчат към тях. |
|||
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх - |
|||
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. |
|||
Талазите идат; всичките нащрек са! |
|||
Последният напън вече е настал. |
|||
Тогава Столетов, наший генерал, |
|||
ревна гороломно: "Млади опълченци, |
|||
венчайте България с лаврови венци! |
|||
на вашата сила царят повери |
|||
прохода, войната и себе дори!" |
|||
При тез думи силни дружините горди |
|||
очакват геройски душманските орди |
|||
бесни и шумещи! О, геройски час! |
|||
Вълните намират канари тогаз, |
|||
патроните липсват, но волите траят, |
|||
щикът се пречупва - гърдите остаят |
|||
и сладката радост до крак да измрът |
|||
пред цяла вселена, на тоз славен рът, |
|||
с една смърт юнашка и с една победа. |
|||
"България цяла сега нази гледа, |
|||
тоя връх висок е: тя ще ни съзре, |
|||
ако би бегали: да мрем по-добре!" |
|||
Няма веч оръжье! Има хекатомба! |
|||
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, |
|||
всяко нещо - удар, всяка душа - плам. |
|||
Камъне и дървье изчезнаха там. |
|||
"Грабайте телата!" - някой си изкряска |
|||
и трупове мъртви фръкнаха завчаска |
|||
кат демони черни над черний рояк, |
|||
катурят, струпалят като живи пак! |
|||
И турците тръпнат, друг път не видели |
|||
ведно да се бият живи и умрели, |
|||
и въздуха цепят със демонский вик. |
|||
Боят се обръща на смърт и на щик, |
|||
героите наши като скали твърди |
|||
желязото срещат с железни си гърди |
|||
и фърлят се с песни в свирепата сеч, |
|||
като виждат харно, че умират веч... |
|||
Но вълни по-нови от орди дивашки |
|||
гълтат, потопяват орляка юнашки... |
|||
Йоще миг - ще падне заветният хълм. |
|||
Изведнъж Радецки пристигна със гръм. |
|||
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . |
|||
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, |
|||
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща |
|||
славата му дивна като някой ек |
|||
от урва на урва и от век на век!'' |
|||
„Опълченците на Шипка“'' е едно от най-популярните български стихотворения. В продължение на десетилетия то е изучавано подробно още в [[начално училище|началното]] и [[основно училище|основното училище]], като откъси от него или целият текст се учат наизуст. |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 17:52, 15 март 2017
- Вижте пояснителната страница за други значения на Шипка.
„Опълченците на Шипка“ (известно и като „О, Шипка!“) е ода на българския писател класик Иван Вазов.
Произведението е част от стихосбирката „Епопея на забравените“, посветена на героите от национално-освободителните борби и Възраждането на България през XVIII и XIX век.
Самата ода „Опълченците на Шипка“ е посветено на участието на българското опълчение в Руско-турската война (1877 – 1878). То описва боевете при Шипка през август 1877. Подзаглавието на творбата е „11 август 1877“. Това добавя историчност и документален характер на темата.
Историческите личности и събития, споменати в стихотворението, са:
- битката при Ключ (1014)
- Клането в Батак (1876)
- Битка при Термопилите (480 пр.н.е.)
- Сюлейман паша
- Ксеркс I
- Николай Столетов
- Фьодор Радецки
Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: "Търчете! Тамо са раите!" И ордите тръгват с викове сърдити, и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, насипи налитат и падат, и мрът; - Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаян, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх - кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всичките нащрек са! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: "Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!" При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди бесни и шумещи! О, геройски час! Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва - гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. "България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!" Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо - удар, всяка душа - плам. Камъне и дървье изчезнаха там. "Грабайте телата!" - някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч... Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки... Йоще миг - ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век! „Опълченците на Шипка“ е едно от най-популярните български стихотворения. В продължение на десетилетия то е изучавано подробно още в началното и основното училище, като откъси от него или целият текст се учат наизуст.