Католишка махала (Пловдив)

Католишка махала
— квартал —
Католишка махала 42.141, 24.753083 Католишка махала
Страна	България
Област	Област Пловдив
Община	Община Пловдив
Част от	Пловдив
Основаване	1850 – 1860 г.

Католишката махала е съществувала в Пловдив като общност в продължение на един век между 50-те години на XIX и 50-те години на XX век. Сега махалата е част от центъра на града.

История

Католишката махала или наричаната още Павликянска махала в Пловдив се оформя заедно с утвърждаването на града като седалище на Южната католическа епархия в България. То започва по времето на епископ Иван Птачек и е продължено от епископ Андреа Канова. През 50-те години на XIX в. след построяване на катедралния храм „Свети Лудвиг“, епископът предприема стратегически ход на оформяне на цял католически квартал. Освен църквата, той подпомага изграждането и на други сгради и иниституции. Построил е училището „Свети Андрей“ за момчета. Девическото училище „Свети Йосиф“ е поверил на сестрите-йосифинки и го е настанил в изградения капуцински манастир.

Също епископ Канова откупува местата, съседни на католическите институции и ги отстъпва на католиците да си построят жилища и впоследствие те се разплащат с църквата. Така за кратко време около църквата са построени 40 къщи. Той също попечителства купуване на имоти от католиците в селата Коматево и Белозем.

През 1868 г. към църковния комплекс е открита католическа духовна семинария. По-късно, наследникът на Канова – епископ Франческо Рейнауди – построява девически манастир „Света Елисавета“ за монахините францисканки терциарки. През 1872 г. той построява сиропиталище към манастира; български сестри калугерки са възпитателки към сиропиталището. През 1882 г. епископ Рейнауди основава католическа болница в махалата. След Първата световна война започва изграждането на нова сграда на болницата в местността „Свещаровите ливади“. Днес сградата се изпозва от Военна болница Пловдив.

През 1867 г., френският пътешественик Гийом Лежан рисува карта на Пловдив, в която е обозначена „Павликянска махала“. На тази карта махалата има триъгълна форма между улица „Станимашка“ на запад (приблизително днешната „Цар Борис ІІІ Обединител“), улица „Константинополска“ на север (преименувана и с ново трасе „Княгиня Мария-Луиза“) и на изток и юг – края на града. Според българския историк Никола Алваджиев, махалата е достигала на изток до бирената фабрика „Каменица“ и сегашния квартал „Каменица“, където е имало езеро известно като „езерото на гургулиците“, на юг до църквата на капуцините. Зад църквата е започвала градската мера, място където отвеждали добитъка на паша. Хаджи Хасан махала, която се намира на северозапад от Католишката махала и езерото на гургулиците са пресъздадени във филма „След края на света“.

Махалата съществува като общност до 50-те години на XX в. С благоустрояването на град Пловдив през 60-те и 70-те години на XX век през махалата са прокарани нови по-широки улици и булеварди. Имотите на много семейства са очуждени. Голяма част от семействата са настанени в жилищни блокове в други части на града. През този период махалата загубва характера си на религиозна общност. Единствено улица „Павликенска“, запазила старото си име и размер, напомня за махалата.

Забележителности

• Катедрален католически храм „Свети Лудвиг“ с епископски комплекс и камбанария. В храма се намират саркофагът на българската княгиня Мария Луиза и гробовете на пловдивските католически епископи починали през XIX век – бул. „Княгиня Мария-Луиза“ 3
• Останки от късноантична църква – Голямата базилика – бул. „Княгиня Мария-Луиза“ 1А
• Православен храм „Света Петка Нова“ – бул. „Княгиня Мария-Луиза“
• Ректорален католически храм „Дева Мария – Царица на ангелите“ и манастир на братята капуцини – ул. „Крали Марко“ 10
• Униатски храм „Възнесение Господне“ – ул. „Кръстьо Пастухов“ 22.
• Ректорален католически храм „Свети Йосиф“ – ул. „Д-р Г. М. Димитров“ 11Б.

Друго архитектурно, културно и спортно наследство от католическото присъствие в Пловдив

• Сградата на Военна болница Пловдив, използван от Католическата болница до 1949 г.
• Сградата на ректората на Пловдивския университет в архитектурен комплекс с църквата „Възнесение Господне“; в сградата е бил настанен Френския мъжки колеж „Свети Августин“ до неговото закриване през 1948 г.
• Сградата на Техническия университет – 3 корпус в архитектурен комплекс с църквата „Свети Йосиф“; в сградата е бил настанен Френския девически колеж „Свети Йосиф“ до неговото закриване през 1948 г.
• Експонати в Пловдивските музеи наследени от закрития Педагогически музей към френския колеж
• Комплексът от сгради, продаден на Пловдивската духовна семинария; комплексът е бил изпозван от Френския мъжки колеж до пренасянето му в новата сграда
• Kатолическия спортен клуб „Парчевич“, след 1944 г. се слива с ФК Локомотив Пловдив
• Спортно игрище на Фресния колеж, където се провеждат футболни, баскетболни, волейболни и тенис мачове; днес на това място се намира стадион „Христо Ботев“
• Спортен клуб „Христо Ботев“ е създаден от ученици на Първа мъжка гимназия и Френския колеж.