Католишка махала (Пловдив): Разлика между версии
правопис, ; форматиране: 11x тире, 2x 6lokavica, 2x нов ред, 2x тире-числа, 13 интервала (ползвайки Advisor) |
Редакция без резюме |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
== История == |
== История == |
||
Католишката |
Католишката махала или наричаната още Павликянска махала в [[Пловдив]] се оформя заедно с утвърждаването на града като седалище на [[Софийско-пловдивска епархия|Южната католическа епархия]] в България. То започва по времето на епископ [[Иван Птачек]] и е продължено от епископ [[Андреа Канова]]. През 50-те години на XIX в. след построяване на катедралния храм [[Свети Лудвиг (Пловдив)|„Свети Лудвиг“]], епископът предприема стратегически ход на оформяне на цял католически квартал. Освен църквата, той подпомага изграждането и на други сгради и иниституции. Построил е [[Св. Андрей (начално училище в Пловдив)|училището „Свети Андрей“]] за момчета. [[девическо училище|Девическото училище]] „[[Свети Йосиф (колеж в Пловдив)|Свети Йосиф]]“ е поверил на сестрите-йосифинки и го е настанил в изградения капуцински манастир.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref> |
||
Също епископ Канова откупува местата, съседни на католическите институции и ги отстъпва на католиците да си построят жилища и впоследствие те се разплащат с църквата. Така за кратко време около църквата са построени 40 къщи. Той също попечителства купуване на имоти от католиците в селата [[Коматево]] и [[Белозем]].<ref name=":1" /> |
Също епископ Канова откупува местата, съседни на католическите институции и ги отстъпва на католиците да си построят жилища и впоследствие те се разплащат с църквата. Така за кратко време около църквата са построени 40 къщи. Той също попечителства купуване на имоти от католиците в селата [[Коматево]] и [[Белозем]].<ref name=":1" /> |
||
През 1868 г. към църковния комплекс е открита [[Католическа семинария (Пловдив)|католическа духовна семинария]]. По-късно, |
През 1868 г. към църковния комплекс е открита [[Католическа семинария (Пловдив)|католическа духовна семинария]]. По-късно, наследникът на Канова – епископ [[Франческо Рейнауди]] – построява девически манастир „Света Елисавета“ за монахините францисканки терциарки. През 1872 г. той построява [[Приют|сиропиталище]] към манастира; български сестри калугерки са възпитателки към сиропиталището.<ref>[http://www.luben3.narod.ru/capusinite.html КАПУЦИНИТЕ В ПЛОВДИВСКО]</ref> През 1882 г. епископ Рейнауди основава [[Свети Йосиф (болница в Пловдив)|католическа болница]] в махалата.<ref name=":1" /> След [[Първа световна война|Първата световна война]] започва изграждането на нова сграда на болницата в местността „Свещаровите ливади“. Днес сградата се изпозва от [[Военна болница (Пловдив)|Военна болница Пловдив]]. |
||
През 1867 г., френският пътешественик [[Гийом Лежан]] рисува карта на Пловдив, в която е обозначена „Павликянска махала“. На тази карта махалата има триъгълна форма между улица „Станимашка“ на запад (приблизително днешната „Цар Борис ІІІ Обединител“), улица „Константинополска“ на север (преименувана и с ново трасе „Княгиня Мария-Луиза“) и на изток и юг – края на града. Според българския историк [[Никола Алваджиев]], махалата е достигала на изток до [[Каменица АД|бирената фабрика „Каменица“]] и сегашния квартал [[Каменица (квартал на Пловдив)|„Каменица“]], където е имало езеро известно като „езерото на гургулиците“, на юг до [[Дева Мария – Царица на ангелите (Пловдив)|църквата на капуцините]]. Зад църквата е започвала градската мера, място където отвеждали [[Добитък|добитъка]] на паша. [[Хаджи Хасан махала]], която се намира на северозапад от Католишката махала и езерото на гургулиците са пресъздадени във филма „[[След края на света]]“. |
През 1867 г., френският пътешественик [[Гийом Лежан]] рисува карта на Пловдив, в която е обозначена „Павликянска махала“. На тази карта махалата има триъгълна форма между улица „Станимашка“ на запад (приблизително днешната „Цар Борис ІІІ Обединител“), улица „Константинополска“ на север (преименувана и с ново трасе „Княгиня Мария-Луиза“) и на изток и юг – края на града. Според българския историк [[Никола Алваджиев]], махалата е достигала на изток до [[Каменица АД|бирената фабрика „Каменица“]] и сегашния квартал [[Каменица (квартал на Пловдив)|„Каменица“]], където е имало езеро известно като „езерото на гургулиците“, на юг до [[Дева Мария – Царица на ангелите (Пловдив)|църквата на капуцините]]. Зад църквата е започвала градската мера, място където отвеждали [[Добитък|добитъка]] на паша. [[Хаджи Хасан махала]], която се намира на северозапад от Католишката махала и езерото на гургулиците са пресъздадени във филма „[[След края на света]]“. |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
== Забележителности == |
== Забележителности == |
||
* Катедрален католически храм [[Свети Лудвиг (Пловдив)|„Свети Лудвиг“]] с |
* [[Катедрала|Катедрален]] католически храм [[Свети Лудвиг (Пловдив)|„Свети Лудвиг“]] с епископски комплекс и камбанария. В храма се намират [[Саркофаг|саркофагът]] на българската княгиня [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска|Мария Луиза]] и [[Гроб|гробовете]] на пловдивските католически епископи починали през XIX век – ''бул. „Княгиня Мария-Луиза“ 3'' |
||
* Останки от късноантична църква – [[Филипополска голяма базилика|Голямата базилика]] – ''бул. „Княгиня Мария-Луиза“ 1А'' |
* Останки от късноантична църква – [[Филипополска голяма базилика|Голямата базилика]] – ''бул. „Княгиня Мария-Луиза“ 1А'' |
||
* Православен храм [[Света Петка Нова (Пловдив)|„Света Петка Нова“]] – ''бул. „Княгиня Мария-Луиза“'' |
* [[Православие|Православен]] храм [[Света Петка Нова (Пловдив)|„Света Петка Нова“]] – ''бул. „Княгиня Мария-Луиза“'' |
||
* Ректорален католически храм [[Дева Мария – Царица на ангелите (Пловдив)|„Дева Мария – Царица на ангелите“]] и манастир на братята капуцини – ''ул. „Крали Марко“ 10'' |
* Ректорален католически храм [[Дева Мария – Царица на ангелите (Пловдив)|„Дева Мария – Царица на ангелите“]] и манастир на братята капуцини – ''ул. „Крали Марко“ 10'' |
||
* Униатски храм [[Възнесение Господне (Пловдив)|„Възнесение Господне“]] – ''ул. „Кръстьо Пастухов“ 22''. |
* [[Източнокатолически църкви|Униатски]] храм [[Възнесение Господне (Пловдив)|„Възнесение Господне“]] – ''ул. „Кръстьо Пастухов“ 22''. |
||
* Ректорален католически храм [[Свети Йосиф (Пловдив)|„Свети Йосиф“]] – ''ул. „Д-р Г. М. Димитров“ 11Б''. |
* Ректорален католически храм [[Свети Йосиф (Пловдив)|„Свети Йосиф“]] – ''ул. „Д-р Г. М. Димитров“ 11Б''. |
||
== Друго архитектурно и |
== Друго архитектурно, културно и спортно наследство от католическото присъствие в Пловдив == |
||
* Сградата на [[Военна болница (Пловдив)|Военна болница Пловдив]] |
* Сградата на [[Военна болница (Пловдив)|Военна болница Пловдив]], използван от [[Свети Йосиф (болница в Пловдив)|Католическата болница]] до 1949 г. |
||
* Сградата на ректората на [[Пловдивския университет]] в архитектурен комплекс с църквата „Възнесение Господне“ |
* Сградата на ректората на [[Пловдивския университет]] в архитектурен комплекс с църквата „Възнесение Господне“; в сградата е бил настанен Френския мъжки колеж [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|„Свети Августин“]] до неговото закриване през 1948 г. |
||
* Сградата на [[Филиал Пловдив (ТУС)|Техническия университет]] – 3 корпус в архитектурен комплекс с църквата „Свети Йосиф“ |
* Сградата на [[Филиал Пловдив (ТУС)|Техническия университет]] – 3 корпус в архитектурен комплекс с църквата „Свети Йосиф“; в сградата е бил настанен Френския девически колеж [[Свети Йосиф (колеж в Пловдив)|„Свети Йосиф“]] до неговото закриване през 1948 г. |
||
* Експонати в Пловдивските музеи наследени от закрития [[Педагогически музей (Пловдив)| Педагогически музей]] към френския колеж |
* Експонати в Пловдивските музеи наследени от закрития [[Педагогически музей (Пловдив)| Педагогически музей]] към френския колеж |
||
* Комплексът от сгради |
* Комплексът от сгради, продаден на [[Пловдивска духовна семинария|Пловдивската духовна семинария]]; комплексът е бил изпозван от Френския мъжки колеж до пренасянето му в новата сграда |
||
* Kатолическия спортен клуб „Парчевич“, след 1944 г. се слива с [[ПФК Локомотив (Пловдив)|ФК Локомотив Пловдив]] |
|||
* Спортно игрище на Фресния колеж, където се провеждат футболни, баскетболни, волейболни и тенис мачове; днес на това място се намира [[Христо Ботев (стадион, Пловдив)|стадион „Христо Ботев“]] |
|||
* [[ПФК Ботев (Пловдив)|Спортен клуб „Христо Ботев“]] е създаден от ученици на Първа мъжка гимназия и Френския колеж. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
Версия от 11:44, 19 март 2017
Католишка махала | |
— квартал — | |
Страна | България |
---|---|
Област | Област Пловдив |
Община | Община Пловдив |
Част от | Пловдив |
Основаване | 1850 – 1860 г. |
Католишката махала е съществувала в Пловдив като общност в продължение на един век между 50-те години на XIX и 50-те години на XX век. Сега махалата е част от центъра на града.
История
Католишката махала или наричаната още Павликянска махала в Пловдив се оформя заедно с утвърждаването на града като седалище на Южната католическа епархия в България. То започва по времето на епископ Иван Птачек и е продължено от епископ Андреа Канова. През 50-те години на XIX в. след построяване на катедралния храм „Свети Лудвиг“, епископът предприема стратегически ход на оформяне на цял католически квартал. Освен църквата, той подпомага изграждането и на други сгради и иниституции. Построил е училището „Свети Андрей“ за момчета. Девическото училище „Свети Йосиф“ е поверил на сестрите-йосифинки и го е настанил в изградения капуцински манастир.[1]
Също епископ Канова откупува местата, съседни на католическите институции и ги отстъпва на католиците да си построят жилища и впоследствие те се разплащат с църквата. Така за кратко време около църквата са построени 40 къщи. Той също попечителства купуване на имоти от католиците в селата Коматево и Белозем.[1]
През 1868 г. към църковния комплекс е открита католическа духовна семинария. По-късно, наследникът на Канова – епископ Франческо Рейнауди – построява девически манастир „Света Елисавета“ за монахините францисканки терциарки. През 1872 г. той построява сиропиталище към манастира; български сестри калугерки са възпитателки към сиропиталището.[2] През 1882 г. епископ Рейнауди основава католическа болница в махалата.[1] След Първата световна война започва изграждането на нова сграда на болницата в местността „Свещаровите ливади“. Днес сградата се изпозва от Военна болница Пловдив.
През 1867 г., френският пътешественик Гийом Лежан рисува карта на Пловдив, в която е обозначена „Павликянска махала“. На тази карта махалата има триъгълна форма между улица „Станимашка“ на запад (приблизително днешната „Цар Борис ІІІ Обединител“), улица „Константинополска“ на север (преименувана и с ново трасе „Княгиня Мария-Луиза“) и на изток и юг – края на града. Според българския историк Никола Алваджиев, махалата е достигала на изток до бирената фабрика „Каменица“ и сегашния квартал „Каменица“, където е имало езеро известно като „езерото на гургулиците“, на юг до църквата на капуцините. Зад църквата е започвала градската мера, място където отвеждали добитъка на паша. Хаджи Хасан махала, която се намира на северозапад от Католишката махала и езерото на гургулиците са пресъздадени във филма „След края на света“.
Махалата съществува като общност до 50-те години на XX в. С благоустрояването на град Пловдив през 60-те и 70-те години на XX век през махалата са прокарани нови по-широки улици и булеварди. Имотите на много семейства са очуждени. Голяма част от семействата са настанени в жилищни блокове в други части на града. През този период махалата загубва характера си на религиозна общност. Единствено улица „Павликенска“, запазила старото си име и размер, напомня за махалата.
Забележителности
- Катедрален католически храм „Свети Лудвиг“ с епископски комплекс и камбанария. В храма се намират саркофагът на българската княгиня Мария Луиза и гробовете на пловдивските католически епископи починали през XIX век – бул. „Княгиня Мария-Луиза“ 3
- Останки от късноантична църква – Голямата базилика – бул. „Княгиня Мария-Луиза“ 1А
- Православен храм „Света Петка Нова“ – бул. „Княгиня Мария-Луиза“
- Ректорален католически храм „Дева Мария – Царица на ангелите“ и манастир на братята капуцини – ул. „Крали Марко“ 10
- Униатски храм „Възнесение Господне“ – ул. „Кръстьо Пастухов“ 22.
- Ректорален католически храм „Свети Йосиф“ – ул. „Д-р Г. М. Димитров“ 11Б.
Друго архитектурно, културно и спортно наследство от католическото присъствие в Пловдив
- Сградата на Военна болница Пловдив, използван от Католическата болница до 1949 г.
- Сградата на ректората на Пловдивския университет в архитектурен комплекс с църквата „Възнесение Господне“; в сградата е бил настанен Френския мъжки колеж „Свети Августин“ до неговото закриване през 1948 г.
- Сградата на Техническия университет – 3 корпус в архитектурен комплекс с църквата „Свети Йосиф“; в сградата е бил настанен Френския девически колеж „Свети Йосиф“ до неговото закриване през 1948 г.
- Експонати в Пловдивските музеи наследени от закрития Педагогически музей към френския колеж
- Комплексът от сгради, продаден на Пловдивската духовна семинария; комплексът е бил изпозван от Френския мъжки колеж до пренасянето му в новата сграда
- Kатолическия спортен клуб „Парчевич“, след 1944 г. се слива с ФК Локомотив Пловдив
- Спортно игрище на Фресния колеж, където се провеждат футболни, баскетболни, волейболни и тенис мачове; днес на това място се намира стадион „Христо Ботев“
- Спортен клуб „Христо Ботев“ е създаден от ученици на Първа мъжка гимназия и Френския колеж.
Източници
- ↑ а б в Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
- ↑ КАПУЦИНИТЕ В ПЛОВДИВСКО
|