Централна гара София: Разлика между версии

Централна гара София
	Централна гара София
железопътна гара
	Местоположение в България София Координати: 42°42′43.66″ с. ш. 23°19′16.03″ и. д. / 42.71213° с. ш. 23.321121° и. д.
Линия	Железопътна линия 2
Обслужва	София
Откриване	1 август 1888 г.
Реновиране	6 септември 1974 г.
Електрифицирана
Издаване на билети
	Централна гара София в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:33, 19 март 2017

Централна гара София (в миналото Гара София), наричана в София също и само Централна гара, е основната пътническа железопътна гара в София и най-голямата гара в България.

Намира се на около 1 км на север от Лъвов мост на бул. „Княгиня Мария Луиза“. Непосредствено до нея на изток е разположена и Централна автогара София.

История

Файл:Интериор.jpg

Интериорът на Централна гара София

Първоначалната сграда на гарата, проектирана от архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Г.Кузманов, е открита на 1 август 1888 г. Старата сграда на гарата е напълно разрушена на 15 април 1974 г., а новата сграда по проект на арх. Милко Бичев е открита на 6 септември 1974 г. Декоративното оформление в главното приемно хале на стената над касовите гишета с металопластика на 200 кв. м. е дело на художника Иван Кирков^[1].

Между януари и юли 2004 г. 2 323 844 пътници (или 11,80% от пътниците по железопътната мрежа на страната) преминават през Централна гара София. Средно по 10 910 пътници ползват 166 влака (84 пристигащи и 82 заминаващи) всеки ден. Гарата има 30 каси и 5 електронни информационни табла.

На 3 април 2014 г. започна цялостен ремонт на гарата, който приключи в началото на 2016.

Транспортни връзки

Железопътни линии

Железопътна линия 1 (Калотина – София- Свиленград)
Железопътна линия 2 (Варна – София)
Железопътна линия 13 (София- Банкя)

Градски транспорт

Тъй като е сред най-важните транспортни възли в София, Централната гара се обслужва от много линии на софийския масов градски транспорт: от автобусни линии 60, 74, 77, 78, 82, 85, 101, 213, 285, 305, 404 и 413, както и от трамвайни линии 1, 3, 4, 6, 7 и 12.

От 31 август 2012 г. Централна гара София се обслужва и от метростанция „Централна ж.п. гара“ от Втория метродиаметър на Софийското метро.

Източници

↑ Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.

Външни препратки

Официален сайт

[CBMA-1] Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.

[1]

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 == История ==
 [[Файл:Интериор.jpg|ляво|мини|Интериорът на Централна гара София]]
-Първоначалната сграда на гарата, проектирана от архитектите [[Антонин Колар]], [[Богдан Прошек]] и [[Марков|Т. Марков]], е открита на [[1 август]] [[1888]] г. Старата сграда на гарата е напълно разрушена на [[15 април]] [[1974]] г., а новата сграда по проект на арх. [[Милко Бичев]] е открита на [[6 септември]] [[1974]] г. Декоративното оформление в главното приемно хале на стената над касовите гишета с металопластика на 200 кв. м. е дело на художника [[Иван Кирков]]<ref name="CBMA">''Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986'', под редакцията на [[Христо Стефанов (художник)|Христо Стефанов]] и [[Максимилиян Киров]], Комитет за култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.</ref>.
+Първоначалната сграда на гарата, проектирана от архитектите [[Антонин Колар]], [[Богдан Прошек]] и Г.Кузманов, е открита на [[1 август]] [[1888]] г. Старата сграда на гарата е напълно разрушена на [[15 април]] [[1974]] г., а новата сграда по проект на арх. [[Милко Бичев]] е открита на [[6 септември]] [[1974]] г. Декоративното оформление в главното приемно хале на стената над касовите гишета с металопластика на 200 кв. м. е дело на художника [[Иван Кирков]]<ref name="CBMA">''Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986'', под редакцията на [[Христо Стефанов (художник)|Христо Стефанов]] и [[Максимилиян Киров]], Комитет за култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.</ref>.
 Между януари и юли 2004 г. 2 323 844 пътници (или 11,80% от пътниците по железопътната мрежа на страната) преминават през Централна гара София. Средно по 10 910 пътници ползват 166 [[влак]]а (84 пристигащи и 82 заминаващи) всеки ден. Гарата има 30 [[каса|каси]] и 5 електронни информационни табла.