Септември (град): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 70: Ред 70:


== Промишленост: ==
== Промишленост: ==
[[File:Septemvri Hebros Wineries.jpg|thumb|Винпром Хеброс]]
* Винпром „Хеброс“, който държи челните места в България по износ на вино за други държави, вкл. [[Русия]].
* Винпром „Хеброс“, който държи челните места в България по износ на вино за други държави, вкл. [[Русия]].
* Предприятие за бичене с [[дървен материал]] ЕТ "Мариян Златков“.
* Предприятие за бичене с [[дървен материал]] ЕТ "Мариян Златков“.

Версия от 16:31, 22 март 2017

Вижте пояснителната страница за други значения на Септември.

Септември
Знаме
      
Герб
Сградата на кметството в Септември
Сградата на кметството в Септември
Общи данни
Население8071 души[1] (15 март 2024 г.)
359 души/km²
Землище22,454 km²
Надм. височина239 m
Пощ. код4490
Тел. код03561
МПС кодРА
ЕКАТТЕ66264
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Септември
Васка Рачева
(Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Адрес на общината
ул. „Александър Стамболийски“ 37А
п.к. 303
тел.: 03561/20 – 67
obsept@septemvri.com
Уебсайтwww.septemvri.org
Септември в Общомедия

Септември е град в Южна България. Разположен е в Западния Тракийско-Родопски регион и по-точно в област Пазарджик. Градът е административен център на община Септември. Населението на града по данни на НСИ към 31.12.2015 възлиза на 7 559 души.

География

Местоположение

Входното шосе откъм София

Септември е разположен на площ от 22,454 km2 в западната част на Горнотракийската низина, между северните склонове на Родопите и предпланините на Средна гора. Градът е в близост до р. Марица. Благоприятно е транспортно-географското му положение, тъй като е разположен на кръстопът. Намира се на 21 km от областния център Пазарджик, на 50 km от втория по големина град в България Пловдив и на 100 km от столицата на страната. Чрез живописното Чепинско дефиле Септември се свързва с балнеоложкия курортен град Велинград.

Транспорт

Разпределителната гара

Септември е разпределителна железопътна гара. От нея тръгва единствената функционираща теснолинейка в България, за планините Родопи и Пирин. Теснопътните влакове обслужват трасето Септември – Велинград – Банско – Добринище. Гарата с нормално междурелсие е разположена на линиите Свиленград – Калотина, София-Провдив-Варна-Бургас, и има важно значение за пъническите и товарните превози.

Климат и води

Септември попада в преходно-континенталната климатична област, която се отличава с мека зима, хладна пролет и горещо лято. Землището на града е богато на подпочвени води. В близост до него текат водите на реките Бистрица , Дервишка и Чепинска, която в тази част е наричана Елидере. Но с по-голямо значение е най-пълноводната българска река Марица. Изградени са и много канали за изкуствено напояване, повечето от които са неизползваеми.

Изградена е пречиствателна станция за отпадъчните води от канализационната градска мрежа.

Растителност

Домашни култури и посеви

- ежегодни – цветя, селскостопански насаждения

- трайни, многогодишни растения – овощни градини.

Диворастяща

- Върби, липи, каваци, топола права, акация бяла, японска акация, кестени, чинар, мазия, брези, джанки, борове, маргарити, тръстика, папур, водни треви, магарешки бодил, треви, тръни, шипки, капини, коприва

Животински свят

Патици, водни кокошки, врабчета, гургулици, ястреб, сокол, сова, гарги, свраки, гъски, кълвач, кукумявка, лебеди... риби, земноводни, влечуги, таралежи, зайци, лисици, пор-белка, ...

Селско стопанство

Кооперация „Прогрес“ – производител на фуражи.

История

В района на Септември има следи от стари поселения. Такива са древногръцката колония Пистирос и римската станция Бона Мансио. От археологическите паметници (съдове, монети и др.), намерени на 2,5 km западно от града и местността Керемидпара, се стига до извода, че е имало римско селище от времето на император Траян. По-ново селище според данните, намерени в Баткунския манастир се е казвало Загоре. То вероятно е основано по поречието на Марица от славянските заселници. Загоре е защитавало входа на Горнотракийската низина от запад през проходите Траянови врата и Момина клисура, както и входа към Чепинската котловина в Родопите. С идването на власт на османските турци през 1393 година населеното място е разрушено и до края на 15 век вероятно не е съществувало.

В края на XIV и началото на XV век със заселването в региона на татари от бейлика Саръхан, разположен в днешния вилает Маниса, същите слагат началото на ново село с името Саръханбей. Те оснавават и Татар Пазарджик (1485 г.). Според Стефан Захариев, военният ръководител Саръхан бей оценил изгодното кръстопътно положение и основал село, приело по-късно неговото име. Според Захариев старото село е било на 4,5 часа път от Пазарджик. С течение на времето името било променено на Саранбей. През 1870 г. Стефан Захариев описва Саранбей като смесено българо-турско село с преобладаващо българско население. В навечерието на Освобождението селището имало към 200 къщи.

С прокарването на железопътната линия Свиленград – Белово през 1873 година в близост до село Саранбей се открива едноименна железопътна гара Саранбей, около която възниква гарово селище. През 1934 г. старото село и новото гарово селище се обединяват и преименуват на Сараньово. В почест на загиналите патриоти в Септемврийското въстание от 1923 г. (на 24 септември 1923 г. от страна на бунтовници е направен неуспешен опит за превземане на Саранбей с неравна борба срещу правителствена войска), повреме на комунистическото управление, селото и гарата са наречени Септември – от 12 декември 1949 г.[2] През 1956 година село Септември и селището Гара Септември се сливат[3]. Поради кръстопътното си положение, увеличено население и като средище на стопански и културен живот, с Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Септември придобива статут на град [4]. От 1977 година градът е общински център. Главен фактор за интензивното развитие на населеното място, който импулсира развитието, е гарата, осигуряваща връзки с останалите населени места и икономически центрове.

Религии

Населението е православно. В момента има 1 православен храм – „Св. Харалампи“, и се строи втори – „Св. цар Борис-Михаил“. Също така в града има представители на Адвентистите от седмия ден, малък брой цигани са мюсюлмани и католици.

Политика

Политически партии: Атака, БЗНС, БСП, ГЕРБ, ВМРО, ДПС, ДСБ, СДС.

Икономика

Ключова роля играят мястото на града до магистрала „Тракия“, пътят за Велинград и Банско, железопътната гара и сравнително добре квалифицираното население.

Градът разполага с просторна жп гара. Градът получава финансова подкрепа по програмата „Красива България“ и разкрасява центъра си. Повреме на празниците, общината се спонсорира от най-вече от промишлеността, за да се подпомогне развитието на културата, спорта, удоволствията и развлеченията, най-вече за младежта, като се организират концерти на извести изпълнители, шоу, заря с безброй ракети, фоерверки, пиратки, ...

Промишленост:

Винпром Хеброс
  • Винпром „Хеброс“, който държи челните места в България по износ на вино за други държави, вкл. Русия.
  • Предприятие за бичене с дървен материал ЕТ "Мариян Златков“.
  • Фирма за производство на шкафове.
  • Завод за листови и метални конструкции.
  • Завод за ремонт на стари вагони, производство на някой нови, вкл. нови вагонни колооси.
  • Хлебозаводи: Държавен и частен на Вергиев
  • Предприятие зя производство на сладки.
  • Фирми за дърва за огрев.
  • Фирми за въглища за огрев.
  • Пунктове за изкупуване на метали.
  • „Сити“-Фирма доставчек на интернет
  • „Телекабел“ – Фирма доставчик на кабелна телевизия и интернет.
  • Фирма за производство на билкови лекарства.
  • Фирма „Рачев“ за почистване на речни корита и добив на инертни материали
  • Завод за производство на строителни материали смеси, лепила – Roefix.

Обществени институции

  • Ловно рибарско дружество и магазин. Обучават се ловци по стрелба.
  • Спортен клуб „Локомотив“.

Културни дейности

Народно читалище „Пробуда“ е учредено на 28 декември 1935 г. от будни и културни хора. С решение № 1542/10.07.1997 г. НЧ „Пробуда“ е регистрирано в окръжния съд в Пазарджик. С вписване в регистъра на сдруженията с нестопанска цел читалището придобива качеството на юридическо лице. То е вписано в регистъра на народните читалища в Министерството на културата под № 87/11.07.2001 г. През 2005 година се чества 70-годишният му юбилей. Развива богата и разнообразна културно-просветната дейност. Към читалището сега работят:

  • детски танцов състав „Септември“, с художествен ръководител Мария Бензарова и корепетитор Илия Чалъков
  • танцова школа по модерен балет „Яница“, с ръководител Кремена Шопова
  • женска фолклорна група, с ръководител Здравко Николов.

Фолклорен танцов ансамбъл ”Загоровче” е създаден през 1985 г.

През последните години в града са изнасяли представления някой от по известните със своят халант артисти: Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Васил Попов, Любомир Нейков, Христо Гърбов.

Туризъм

Създадено е местно туристическо дружество „Незабравка“, в което участват както младежи, също и възрастни членове. Ежемесечно се организират групови посещения. Ежегодно се нощува в голям брой хижи, по предварително планиран маршрут съгласуван както с хижарите, също и с други туристически групи.

Спорт

Народни танци, тенис на маса, тенис на корт, успоредки, лостове, зали с тежести и съоръжения, карате клуб „Тонус спорт“, игрища за баскетбол, площадки за футбол, стадион, зала за бойни изкуства в младежкия дом.

Заведения

  • Детска кухня,
  • Кафенета: „Кристал“, „Сити“, „Фантазия“, „Черно и бяло“, „Шах-клуб“...
  • Ресторанти, механи – „Трънски“
  • Хотел – "Трънски

Хралителни стоки

„Лазаров“ – Център

„Гюров“

„Йордан Пенков“

„Цанков“

„Бакалия“ с-щу техникума

Магазин в техникума

Магазин до тото /селото/

Магазин до младежкия дом

Магазини до старото кино – 3 /селото/

Магазин след църквата

Магазин зад линиите

Магазин за храни и фуражи /околовр.път/

Магазин „Трънски“ /до поликлиниката/

...

Медицинска помощ

  • Поликлиника /с нощно дежурство/
  • Аптеки:

- „Първа частна“ – Бл. Сечкова /гара/; - „Марешки“; до поликлиниката

- „Сп-р“ в поликлиниката.

Личности

Родени в Септември
Починали в Септември

Други

Кухня

  • Зеле по селски: добре надробено зеле с добавяне на оцет, зехтин, сол, черен и червен пипер по вкус.
  • Друсан кебап: нарязано на късчета крехко свинско месо се слага в загрят тиган без олио и се разбъркват, докато придобият бял цвят, след това се сипва олиото или масло и ситно нарязан праз; добавят се сол и мерудии на вкус. Когато празът придобие златист цвят, ястието е готово.

Пчеларство

Градско пчеларство с минимален брой кошери, съобразен с закона за пчеларството и поради липсата на силна постоянна пролетна, лятна и есенна годишната медоностна паша. Добивът от пчелен мед е малко от акация, повече от липа, диворастящи треви, храсти, слънчоглед, като в последните години, с бавно темпо намалява. Меда се използва най-вече за лична консумация, но като се има в предвид, че постоянно растенията са подложени на автомобилни обгазявания от вредни газове, не може да се гарантира отлично качество, в сравнение с горските добиви.

Пасища:

Има регламентирани зони в които занимаващите се е животновъдство пасат своите животни – биволи, волове, крави, коне, магарета, овце, кози, ... Тук трябва в бъдеще активна лесничейска дейност с залесяване на акации, като основен листно клонков фураж ...

Авто салони

При ханчето - Велинградско шосе.

Автосервизи

Федя до поликлиниката

Източници

  1. www.grao.bg
  2. Указ 949 на Президиум на Народното събрание от 03.12.1949 г. (Обн., ДВ, бр. 285 от 08.12.1949 г.) Национален регистър на населените места при Националния статистически институт
  3. проф. Иван Батаклиев, „Пазарджик и пазарджишко, 1969 г.
  4. Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни, География, 3/2009.

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България